РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно
наказателно дело № 20251880200002 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба подадена от Н. П. К., с ЕГН **********, против
електронен фиш, серия "...", № ...., издаден от ОДМВР - С., с който на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е
наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева.
В жалбата се излага, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и необоснован. В постъпила по делото писмена защита от
жалбоподателя са изложени допълнителни аргументи в насока
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания електронен фиш, като
се твърди и че при издаването на същия са допуснати съществени
процесуални нарушения. Иска се от съда да го отмени изцяло.
Административнонаказващият орган, в съпроводително писмо вх. № 71
от 09.01.2025 г. и в писмена защита вх. № 501 от 06.02.2025 г., дава становище
за неоснователност и недоказаност на жалбата. Твърди, че издаденият
електронен фиш е правилен и законосъобразен, като моли съда същият да
бъде потвърден. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
1
размер от 100 /сто/ лева.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:
На 27.09.2024 г., преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
"ARH CAM S1", автоматизирано техническо средство № ..., била поставена на
служебен полицейски автомобил, на път ..., км. ...., за контролиране на
движението на преминаващите моторни превозни средства, с посока от гр. С.
към гр. С. и от гр. С. към гр. С.
На същата дата, в 12:02 часа, в с. Р., общ. С., С. област, на път ...,
автоматизираното техническо средство № ... заснело лек автомобил, марка
"...", модел "...", с рег. № ..., който се движел в посока гр. С. – гр. С., със
скорост от 71 км. /ч., при ограничение на скоростта в населено място от 50 км.
/ч., въведено с пътен знак Д11, при отчетен толеранс от 3 км./ч. За
използването на автоматизираното техническо средство бил изготвен
протокол, рег. № .... от 30.09.2024 г., видно от който АТСС е използвано на
27.09.2024 г. с начало на работа 11.00 часа и край на работа 15.30 часа, в с. Р.,
общ. С., С. област, на път ...., км....., с начало на контролирания участък: с. Р.,
пътен знак ...., път......., км. .... и край на контролирания участък: с. Р., пътен
знак ..., път ..., км..... Въз основа на данните, обективирани в съставения
протокол, както и данните, че по отношение на жалбоподателя е влязъл в сила
електронен фиш серия ".....", №..... на 10.05.2024 г., бил изготвен електронен
фиш серия "....", № ...... от ОДМВР – София, с който на Н. П. К., за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, му било наложено наказание "глоба" в размер
на 200, 00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана въз основа на събраните писмени доказателства: протокол от
проверка № .... от 11.03.2024 г. на Български институт по метрология;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено
от Българския институт по метрология, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, рег. № .... от 30.09.2024 г.;
ръководство на потребителя за използване на АТСС, тип "ARH CAM S1",
както и всички писмени материали, съдържащи се в приложената
2
административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с обжалвания
електронен фиш серия "...", № .... от ОДМВР – София.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Подадената жалба е редовна и допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът
приема, че законоустановеният срок за обжалване на електронния фиш е
спазен, тъй като ОДМВР София не е представила доказателства за връчването
на електронния фиш. Доказателствената тежест лежи върху наказващия орган
(арг. от чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 103, ал. 1 НПК), а задължението да се докаже
спазването на четиринадесетдневния срок лежи върху оспорилия електронния
фиш. Невъзможността да се докаже надлежното връчване на електронния
фиш, винаги следва да се тълкува в полза на жалбоподателя.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи.
В разпоредбите на чл. 189, ал. 5 – ал. 11 ЗДвП е регламентирана
специалната процедура за издаването, обжалването и влизането в сила на
3
електронния фиш.
В конкретния случай съдът счита, че издаденият елекронен фиш
съдържа всички реквизити посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – посочена е
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /ОДМВР – София/, мястото и времето на извършването му и
регистрационния номер на заснетото моторно превозно средство. Посочено е,
че ползвател на моторното превозно средство е жалбоподателят Н. П. К..
Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДвП и наложената на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 3 от ЗДвП "глоба" в размер на 200, 00 лева. Посочено е, че
нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от
влизане в сила на елекронен фиш серия "К", № 9032226 на 10.05.2024 г.
Обжалваният електронен фиш е съставен при спазване на изискванията от
ЗДвП и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи образец.
Обжалваният електронен фиш е издаден в отсъствие на контролен орган
и на нарушител, за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки. С него по отношение на Н. П. К. е наложено
административно наказание за това, че на 27.09.2024 г., в 12.02 часа, в с. Р.,
общ. С., обл. С., по път ..., км. ..., посока гр. С.-гр. С., при въведено
ограничение на скоростта от 50 км. с пътен знак Д11 – начало на населено
място и отчетен толеранс 3 км. (%), е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил, марка "...", модел "...", с рег. № ...., със скорост от 71 км/ч,
като нарушението е установено и заснето с преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип "ARH CAM S1", автоматизирано техническо средство №
...., насочено към гр. С., като нарушението е извършено повторно – в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия "....", № .... на
10.05.2024 г.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
4
движение по пътищата / Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /: "за
осъществяване на контрола на участниците в движението се използват АТСС,
пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология". По делото е приложено удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от Българския
институт по метрология, по отношение на посочената в елекронния фиш
АТСС, тип "....", използвана за установяване на нарушението. Видно от
същото, АТСС, тип "ARH CAM S1", е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № ....., като удостоверението е
със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г.
На следващо място, използаваната за установяването на процесното
нарушение АТСС, тип "ARH CAM S1" е преминала последваща проверка от
Българския институт по метрология съгласно чл. 4, ал. 3 от посочената
наредба. От приложения по делото протокол от проверка № .... от 11.03.2024 г.
на Български институт по метрология е видно, че по отношение на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип "ARH CAM S1", с
автоматизирано техническо средство № ..., е била извършена периодична
проверка от 08.03.2024 г. до 11.03.2024 г., при която е било установено
съответствие с одобрения тип. Констатирано е също, че грешките не
превишават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване,
като е установено наличие на всички необходими надписи и означения въху
средството за измерване.
В настоящото производство, след анализ на събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че Н. П. К. е извършил
нарушението, за което е бил издаден обжалвания електронен фиш. По делото е
установено, че на 27.09.2024 г., в 12.02 часа, в с. Р., общ. С., обл. С., по път ...,
км. ...., посока гр. С.-гр. С., при въведено ограничение на скоростта от 50 км. с
пътен знак Д11 – начало на населено място и отчетен толеранс 3 км (%), е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка "....", модел
"....", с рег. № ...., със скорост от 71 км/ч. Нарушението е установено и заснето
с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип "ARH CAM S1", с
автоматизирано техническо средство № ..... За използването на
5
автоматизираното техническо средство е бил изготвен протокол рег. № .... от
30.09.2024 г., видно от който АТСС е използвано на 27.09.2024 г., с начало на
работа 11. 00 часа и край на работа 15. 30 часа, в с. Р., общ. С., С. област, на
път ..., км. ...., като посоката на движение на контролираните ППС е била от
гр. С. към гр. С. и от гр. С. към гр. С. Следва да се посочи че протоколът е
изготвен съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
използването на АТСС и удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола, както и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност. Съгласно чл. 2 от
Наредбата: "Стационарните и мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение".
В настоящия случай, от разпечатка от показанията на техническото
устройство – снимка № 11743С1/0091039 /л. 83 от делото/, се установява, че
на 27.09.2024 г., в 12, 02 часа, лек автомобил с рег. № ... е засечен със скорост
от 74 км./ч. На статичното изображение са отразени GPS координати, на
мястото, където е извършено нарушението, скоростният лимит от 50 км/ч и
локацията на записа.
Въз основа на тези данни бил изготвен процесния електронен фиш в
съответствие с разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, съгласно която: "За
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система".
Не съществува съмнение и че нарушението е било извършено в рамките
на населено място с. Р., общ. С., обл. С., тъй като от постъпилото и прието по
делото писмо вх. № 1048 от 19.03.2025 г. от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление София, се установява, че към
процесната дата 27.09.2024 г., км. ... на републикански път ... се намира в
рамките на населено място село Р., общ. С., обл. С., за което е приложена
схема за хоризонтална и вертикална сигнализация. С писмо вх. № 1735 от
09.05.2025 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно
управление София, е изпратена и впоследствие приета по делото прецизирана
схема за хоризонтална и вертикална сигнализация, от която също е видно, че
процесният участък се намира в рамките на населено място с. Р., общ. С., обл.
6
С.
Едновременно с това по делото е установено, че нарушението е било
извършено повторно – в едногодишен срок от влизане в сила по отношение на
жалбопадателя на елекронен фиш серия ".....", № ...., за това, че на 20.03.2024
г., в 10. 05 часа, извън населено място, по Софийски околовръстен път при
ТЕЦ-Люлин, с посока от бул. „Ломско шосе“ към бул. „Сливница“, е
управлявал моторно превозно средство, марка "...", модел "....", с рег. № ....,
със скорост от 106 км/ч, при разрешена от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26,
установено с АТСС ARH CAM S1, № ..., с отчетен толеранс на скоростта от 3
%, представляващо нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, за което му
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.
Видно от приложената и приета по делото разписка /л. 129/, електронен
фиш серия "....", № .... е бил връчен на жалбоподателя на 25.04.2024 г. и
същият е влязъл в сила на 10.05.2024 г.
Безспорно е установено и авторството на деянието. По делото не се
спори, а и от представената като писмено доказателство справка за
собственост на моторно превозно средство от автоматизираната система на
МВР, се установява, че жалбоподателят е регистриран ползвател на моторно
превозно средство, марка "....", модел "....", с рег. № ..... Видно от разпоредбите
на чл. 189, ал. 5 ЗДвП и чл. 188, ал. 1 ЗДвП, тълкувани в тяхната взаимна
връзка, електронният фиш може да се издаде само по отношение на
собственика на моторното превозно средство или на лицето, на което същото е
предоставено. Обстоятелството, че лице, различно от горепосочените е
управлявало моторното превозно средство при извършване на нарушението
може да се установява единствено с декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изр.
второ от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично кое е лицето
извършило нарушението. В случая не е била подадена декларация по
законоустановения ред, предвид което жалбоподателят, на когото е
предоставено за ползване процесното МПС правилно е бил посочен в
елекронния фиш като автор на административното нарушение.
От субективна страна деянието е извършено виновно - към момента на
осъществяването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на
всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява
моторно превозно средство, с каква скорост се движи, какво е действащото
7
ограничение при движение в населено място, както и че нарушението е
извършено в условията на повторност.
С оглед гореизложеното, съдът достигна до извод, че жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна административното нарушение,
за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В тази връзка, съдът счита, че възраженията на жалбоподателя в насока
на незаконосъобразност и необоснованост на процесния електронен фиш са
неоснователни.
Жалбоподателят е направил възражение, че в разпечатката на кадър от
автоматизираното техническо средство, на което е заснето процесното
моторно превозно средство, няма означение за скоростта, с която се е движело
МПС, както и разстояние от АТСС до мястото на нарушението. В защита на
твърденията си жалбоподателят прилага рапечатка от статично изображение,
видно от което полетата, отразяващи скоростта и разстоянието от АТСС до
мястото на нарушението са празни. Съдът счита направеното възражение за
неоснователно, доколкото от официално изисканото и прието по делото
статично изборажение – снимка № 11743С1/0091039 /л. 83 от делото/, се
установява, че на 27.09.2024 г., в 12, 02 часа, лек автомобил с рег. № ... е
засечен със скорост от 74 км. /ч. на път ..., км. .... в с. Р. На статичното
изображение са отразени GPS координати, на мястото, където е извършено
нарушението, скоростният лимит от 50 км/ч и локацията на записа. В тази
връзка следва да се посочи, че в Ръководство на потребителя за използване на
АТСС, тип "ARH CAM S1" е посочено, че за всяко регистринано нарушение,
устройство ARH CAM S1 прави 5 снимки, които дават възможност да се
проследи траекторията на съответното МПС, както и че само на снимката,
направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена
скорост и дистанция до измереното МПС. На останалите придружаващи
снимки, тези полета са празни. Предвид гореизложеното, няма допуснато
нарушение, тъй като на жалбоподателя му е връчена снимка, както и ел. фиш,
в който е посочена скоростта. Впоследствие в хода на делото, съдът е изискал
и съответно е приобщена снимата с посочената скорост, тоест няма каквото и
да е разминаване между скоростта, посочена в електронния фиш и тази,
отразена на снимката.
Относно възражението на жалбоподателя, че посочената в ел. фиш
8
скорост не отразява предвидения тореланс от 3 км/ч, съдът счита същото за
неоснователно по следните съображения: в приложения по делото електронен
фиш, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, е посочено, че отчетената скорост е 71 км./ч. Доколкото в
статичното изображение, създадено при работа на АТСС, на което е засенто
нарушението е отразено, че скоростта на движение на процесното МПС е 74
км./ч., то видно е че е бил отчетен предвидения при работа на АТСС толеранс
от 3 км./ч.
Досежно възражението на жалбоподателя, че в процесния електронен
фиш не са посочени обстоятелствата, които обосновават повторност, а именно
не е посочен предходния електронен фиш, както и датата на влизането му в
сила, съдът счита същото за напълно неоснователно. От прочитът на
процесния електронен фиш, се установява, че в него е отразено, че
нарушението е извършено в условията на повторност „в едногодишния срок
от влизане в сила на ЕФ К/ 9032226 на 10.05.2024 г.“.
Касателно възраженията на жалбоподателя, че процесният участък от
пътя, където е извършено нарушението, не попада в границите на населеното
място, съдът счита, че същото не може да бъде споделено, доколкото видно от
постъпилото и прието по делото писмо вх. № 1048 от 19.03.2025 г. от Агенция
„Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление София, ведно със схема
за хоризонтална и вертикална сигнализация и постъпилата с писмо вх. № 1735
от 09.05.2025 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ прецизирана схема за
хоризонтална и вертикална сигнализация на процесния участък, се
установява, че на процесната дата 27.09.2024 г., км. ..., на републикански път
.... се е намирал в рамките на населено място село Р., общ. С., обл. С..
Съдът счита за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че тъй
като след пътен знак Д11 за начало на населено място с. Р., е поставен пътен
знак В34, който означава край на забраните, въведени с пътни знаци, то за
процесния участък за жалбоподателя не е действало ограничение на скоростта
от 50 км./ч за населено място, като съображенията за това са следните: на
първо място видно от представената и приета по делото схема за хоризонтална
и вертикална сигнализация, пътен знак В34 е поставен на отклонение от пътя,
което е различно от процесния участък – път .... На следващо място, пътен
знак В34 се използва само в случаи, в които се отменят едновременно две или
9
повече забрани, въведени с пътни знаци от групата „В“, като „В24“, „В25“ или
„В26“, но не и за отмяна на ограничението, въведено с пътен знак Д11 за
начало на населено място, което има действие до мястото, на което е поставен
пътен знак Д12 за край на населено място.
Досежно възраженията на жалбоподателя относно допуснати при
изготвяне на протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система, рег. № .... от 30.09.2024 г., съдът счита същите за неоснователни,
доколкото същият е изготвен съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за използването на АТСС и удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола, както и спазването на нормативните
и техническите изисквания за неговата законосъобразност. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори и да има несъответствия в
посочените от жалбоподателя разстояния, то същите не се отразяват върху
валидността на извършеното заснамане на моторното превозно средство в
процесния участък. Мястото на нърушението е безспорно установено по
делото посредством посочените в статичното изображение Джи-пи-ес
координати на заснетото нарушение.
Относно възражението на жалбоподателя, че не е налице повторност по
смисъла на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, предвид което неправилно е била ангажирана
отговорността му по тази разпоредба, тъй като с електронния фиш, който
обосновава повторността и с обжалвания електронен фиш, се налагат
наказания за различни нарушения /в единия случай нарушението е извършено
извън населено място, а в другия случай - в населено място/ следва да се
посочи, че същото е неоснователно. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач. Разпоредбата, чието нарушаване се санкционира е една и е тази на
чл. 21 от ЗДвП, поради което нейното неспазване е един и същи вид
административно деяние, като обстоятелството, че в единия случай
нарушението е извършено в населено място, а в другия – извън населено
място, е ирелевантен за квалификацията на деянието като извършено в
условията на повторност. /в този смисъл Решение № 813 от 24.06.2024 г. на
АдмС - София област по к. а. н. д. № 529/2024 г./. Същевременно, от
10
приложената и приета по делото разписка /л. 129/, се установява, че
електронен фиш серия "К", № 9032226, който обосновава повторността на
процесното нарушение, е бил връчен на жалбоподателя на 25.04.2024 г. и
същият е влязъл в сила на 10.05.2024 г. В този смисъл цитираната от
жалбоподателя съдебна практика е неотносима към процесния случай,
доколкото касае представени доказателства, обосноваващи повторността
единствено от автоматизираната система на МВР, което в настоящия случай
не е налице.
Следва да се посочи и че деянието на жалбоподателя е квалифицирано
като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, но в обстоятелствената част
е прието, че е нарушено общото ограничение за движение в населено място от
50 км/ч. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в табличен вид е определена
максималната стойност на скоростта на движение според категорията на ППС
и мястото, където се осъществява движението, която стойност водачите не
трябва да превишават при избирането на скоростта. В случая жалбоподателят
е нарушил именно тази стойност, определена за движение на леки автомобили
в населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая стойността на
скоростта, която жалбоподателят не е трябвало да превишава, не е различна от
тази, определена по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Всъщност,
направеното в електронния фиш описание на нарушението изцяло се
подвежда под състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като в него
никъде не се твърди да е поставен пътен знак за скорост, различна от
предвидената за населено място, което е обстоятелство, включено в състава на
нарушението по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка, наличието на
пътен знак Д11, както е отбелязано и в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., не обуславя квалификация на деянието по ал. 2 на чл.
21 от ЗДвП. Пътният знак Д11 обозначава началото на населено място.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП визира такъв пътен знак, който
сигнализира стойност на максимално разрешена скорост. Такива са знаците от
група В26. Освен това от знака Д11 не следва и стойност на разрешената
скорост, която да е различна от стойността, посочена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Следователно щом не се сигнализира скорост, която да е различна от тази,
определена по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, то не е налице такъв пътен знак,
11
който да попада в хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
По тези съображения съдът приема, че фактите по делото така, както са
описани в електронния фиш и са доказани в хода на съдебното следствие, се
подвеждат под състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Едновременно с това, както беше посочено по – горе, се доказа
обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 09.16.2021 г. на
ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда на
раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки
да упражни правомощието си да преквалифицира, описаното в ЕФ
изпълнително деяние, за което е наказан жалбоподателят К., тъй като не се
прилага закон за по- тежко наказуемо нарушение, нито има съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на обстоятелствата,
които описват обективната страна /време, място, начин на извършване и автор/
и субективната страна на нарушението. По никакъв начин не се променят
фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия
административнонаказателен процес. Следователно, от обективна страна не се
прибавя никакъв нов факт, тъй като и описанието изначално кореспондира
именно на този състав на нарушение. Съгласно ППВС № 7 от 1976 г.,
съществено изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед на
обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава.
Правото на защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е
поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи положението му
факти. Напротив, в случая е приложим закон за по-леко наказаумо нарушение.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира
извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП в такова
12
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. /в този смисъл Решение № 1330 от 30.10.2024 г. на
АдмС - София област по к. а. н. д. № 1068/2024 г./.
Правилно и законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като е наложено
административно наказание "глоба" в предвидения от закона двоен размер от
200 /двеста/ лева, доколкото нарушението е извършено в условията на
повторност.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в конкретния случай безспорно
е установено административното нарушение, посочено в електронния фиш,
неговият автор, както и вината му, като правилно са били определени
нарушените законови разпоредби. Предвид това съдът счита, че правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
В заключение, не са допуснати процесуални нарушения, опорочаващи
издадения електронен фиш. По делото безспорно се установи, че Н. П. К. е
осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
По разноските:
По силата на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния съд по реда на ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144
от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира
ГПК, а съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Предвид изхода на делото, то право на разноски се е породило в полза на
административнонаказващия орган на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая
административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
13
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба
регламентира, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по административни дела с
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. В конкретния
случай на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено
възнаграждение за процесуално представителство в нормативно определения
минимум- 100 лв., тъй като се касае за дело, което не се отличава с фактическа
и правна сложност и съобразявайки положените процесуални усилия от
юрисконсулта.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш, серия "...", № ..., издаден от ОДМВР -
София, с който на Н. П. К. с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер от 200
/двеста/ лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал.
2, вр. с ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА обжалвания електронен фиш, серия "....", № ....,
издаден от ОДМВР - София в останалата част.
ОСЪЖДА Н. П. К., с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „....” № ....., ЕИК ...., представлявана от директора,
сума в размер от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК. Жалбата се подава чрез Районен съд- Своге.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
14
15