РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 16.02.2021 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 126/ 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „О.м.“АД чрез адв. Л. Н. срещу Решение 20249236 от 30.11.2020г.,
постановено по гр. д. № 24351/2020г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в
с която са отхвърлени, предявените от жалбоподателя искове по чл. 422 ГПК срещу
Е.Г.-Ж. за установяване на дължимост на суми по договор за продажба на природен
газ при общи условия за периода 01.02.2018г.-31.03.2018г. и за цена за достъп
за периода 01.01.2018-31.03.2018г.
Излага оплаквания за неправилност на изводите на СРС,
че договора между страните е прекратен със загубване на собствеността от
ответника.
Счита, че договора не се прекратява автоматично със
загубване правото на собственост върху имота до който е осъществена доставката
на газ. Позовава се на легални дефиниции на понятието „краен клиент“ в ЗЕ и на
разпоредби от общите си условия.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор на въззивната жалба с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението..
СГС след
служебна проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. По отношение неговата
правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални
норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните и оплакванията в жалбата с оглед на събраните по делото доказателства
СГС намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор, че е сключен договор за доставка
на газ за битови нужди. Няма спор и че за исковия период е доставено до
процесния имот твърдяното количество газ и на твърдяната стойност.
Няма спор и че преди исковия период ответника е
загубил правото на собственост върху имота поради публична продан. Не се спори
и че до 26.04.2018г. е бил във фактическо държане на имота.
Спора е правен и се отнася до въпроса дали със
загубването на качеството собственик се прекратява облигационната връзка между
страните по договор за доставка на природен газ и дали неизпълнението на
задължение от стария собственик по ОУ на доставчика при промяна на собствеността
да уведоми доставчика води до отговорност след загубване на собственост и до
закриване на партидата да заплати всичко дължимо до този момент..
По този въпрос СГС в настоящият си състав споделя
виждането на СРС, че със прекратяването на собствеността върху имота
дотогавашният собственик – клиент за битови нужди по ЗЕ на природен газ
престава да бъде пасивно легитимиран да отговаря за цената на доставен газ след
датата на загубване правото на собственост.
Отношенията по доставка за битови нужди на трите вида
енергии (ТЕ, Ел. Ен и природен газ-енергоносител) са уредени в ЗЕ по аналогичен
начин.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на
ВКС е дадено нормативното
тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор
между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия.
Спорното
правоотношение по настоящото дело (лихвоносното вземане по издадената заповед
за изпълнение) също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а
начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на природен газ за битови нужди, е сходен с този, по който
регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ
регламентира и правоотношението за продажба на природен газ за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия (чл. 183а
и чл. 183 б от ЗЕ; чл. 178б вр. с чл. 181, т.1 ; §1, т. 2а от ЗЕ. Продавач на
доставения природен
газ
е крайният снабдител, а купувач – крайният клиент (чл. 183а и §
1, т. 27г и т. 28а, б.“б“ ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов
клиент" е в § 1, т. 2а, а на краен
клиент в т. 27г. от Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Те се отнасят и за правоотношението по договора по чл. 183а ЗЕ. Чрез тях законът свързва качеството на длъжник на цената с
качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване
върху газоснабдения имот, доколкото
доставяния газ е "за собствени битови
нужди"/“собствени нужди“, а друго не е
уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД,
допуска и при това правоотношение клиент за битови нужди да е друг правен
субект – онзи, който ползва газоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и
същевременно е сключил договор за продажба газ за същия имот.
Даденият отговор не визира тези хипотези, а извършеното нормативно тълкуване с
ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС го предопределя.
След
прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият собственик на
имот. За отговора на въпроса е без значение,
дали новият собственик на имота е "битов
клиент" или "небитов клиент" по смисъла на ЗЕ. И двете дефинитивни разпоредби го сочат като длъжник
по вземането. Случаят е на законово заместване на страната в правоотношението
по визираната от закона сделка.
Тази аналогия е възприета и от ВКС по отношение на идентични
хипотези като процесната, но във връзка с ел.енергия. Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о.,
ГК. Пак в
същото решение е възприето становище, че неизпълненото
задължение на бившия собственик на имота по
ОУ на доставчика в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в
собствеността може да породи вземане за
обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по ОУ не квалифицира
ответникът-бивш собственик на имота като длъжник на вземането за цена на
доставения продукт. След
изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва
"собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия. Следователно позоваването на чл. 21 от ОУ на ищеца е
неоснователно.
В подкрепа на гореизложеното виждане, че длъжник за цената
на доставен природен газ е собственика или вещния ползвател на газоснабдения
имот е и чл. 6 от ОУ на ищеца, който посочва, кой може да е потребител на
природен газ за битови нужди, както и чл. 33, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 5.11.2013
г. за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи /обн. ДВ
105/2013г./, който изисква представяне на документ за собственост или за вещно
право върху обекта който се присъединява.
Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна, а
решението следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
въззиваемия. Който доказва такива в размер на 300,00 лева за адвокат, реално
платени видно от приложения договор за правна помощ на л. 13 от въззивното
дело.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20249236 от 30.11.2020г.,
постановено по гр. д. № 24351/2020г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в.
ОСЪЖДА „О.м.“АД ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г. Г.-Ж. 300,00 лева
разноски за адвокатски хонорар за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2