СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
……………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 24.03.16г. /с участието на секретаря М. Д./
гражданско дело № 10546/15г. и
констатира следното:
Предявени са искове от Н. П. против П. на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумите 29 700 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и 300 лева
/обезщетение за имуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху посочените
суми, считано от 12.11.14г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 202
от НК/, което производство е приключило с оправдателна присъда на КРС от 27.10.14г.
по н.д. № 332/12г. Присъдата е влязла в сила на 12.11.14г.
Искът за неимуществени вреди е частично основателен:
Посоченото обстоятелство – наличието на постановена и влязла в сила спрямо
ищеца оправдателна присъда /което обстоятелство е надлежно удостоверено по
делото със събраните писмени доказателства и е относимо към фактическия и
правен състав на иска по чл. 2 от ЗОДОВ, съответно – което обстоятелство не е и
спорно между страните/ свидетелства, че в случая е налице принципната
предпоставка на посочения законов текст
– да бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П. на РБ – органът
по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу
ищеца/.
Принципно – във всички случаи когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има право на обезщетение /при наличие на която и да
било хипотеза от цитирания законов текст следва да се презумира, че дадено лице
е претърпяло неимуществени вреди/. Самото наказателно преследване по естеството
си е дейност, която принципно оказва
/презумира се, че оказва/ негативно въздействие върху психиката
/евентуално и физиката/ на дадено лице, рефлектира негативно и върху
отношенията на обвиняемия с негови близки, приятели, колеги. В този смисъл –
настоящият съдебен състав намира, че събираните в процеса доказателства досежно
търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да бъдат преценявани
единствено в контекста на това какъв размер обезщетение се дължи, а не в
контекста на това дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и
събрани доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
С оглед това – претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата 15 000
лева.
В тази връзка съдът отчита нормата на чл. 52 от ЗЗД, като изхожда от
горните принципни съображения, взема пред вид продължителността на
наказателното производство /като цяло/ и съобразява конкретните обстоятелства –
естеството и вида на претърпените неимуществени вреди /удостоверени от
разпитания свидетел/. Съдът отчита също и възрастта на ищеца, както и липсата
на надлежни доказателства /а и на твърдения/ в рамките на процесното
наказателно производство спрямо ищеца да е била привеждана в изпълнение мярка за
неотклонение „задържане под стража”, която мярка, предвид своето естество –
действително оказва /презумира се, че оказва/ сериозно негативно въздействие
върху психиката, евентуално и физиката на съответното лице. Искът за
имуществени вреди е основателен:
По делото са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че в
рамките на наказателното производство ищецът е сторил разноски /за адвокатска
защита/ в размер на сумата 300 лева. Посочените разходи съставляват за ищеца
имуществена вреда /следствие от наказателният процес/, която вреда – също
подлежи на обезщетяване в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ /особено и предвид
факта, че липсва процесуална възможност тази сума да бъде претендирана в
рамките на самия наказателен процес/. От друга страна – ответникът не оспорва
пряко този иск – по основание и размер.
На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху горните главници за
периода след 12.11.14г., доколкото в хипотези като процесната законна лихва се
дължи, считано от момента на влизане в сила на съответния акт /в случая
оправдателна присъда/.
Адвокатският хонорар на процесуалния представител на ищеца не се явява
прекомерен /по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК/, преценен в контекста на
заявената цена на иска и правилата на Наредба № 1.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Република България да плати на Н.Х.П. ЕГН ********** сумите 15 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди/; 300 лева /обезщетение за имуществени
вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ;
законната лихва върху тези суми от 12.11.14г. до цялостното им изплащане и 750
лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: