Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031 / 2.11.2020г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатският
районен съд в публично заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател: ДИМИТЪР
МАРИНОВ
Съдебни заседатели:1…………………………
2…………………………
при секретаря................ДАРИНА
ЕНЕВА......... и в присъствието на прокурора................................................................като
разгледа докладваното от.........................................съдията
МАРИНОВ..................................................
Гр. дело № 559 по описа за 2020 година, и за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по повод исковата
молба на Т.Г.Т. против К.Т.С. в качеството му на ЕТ Т.С.- К.С. с която Т.Г.Т. в качеството му на ищец
е предявил срещу горепосочения К.Т.С. действащ в качеството му на ЕТ Т.С.-
К.С. иск по чл. 225 ал.3 от КТ който
е трудов иск по смисъла на чл. 357 от КТ и с
който иск ищецът посочен по- горе моли
съда да постанови решение с което да
осъди горепосочения ответник да му заплати общата парична сума от 3000 лв. представляваща дължимо му
обезщетение за времето през което той
вследствие на недопускането му до работа
от страна на ответника не е получавал
трудово възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г.
, ведно със съответната законна лихва
върху същата сума , начиная от датата на предявяването на този иск в КРС до
окончателното й изплащане, като същият
моли съда с решението си по настоящото дело да осъди ответната страна да
му заплати и направените от него по
делото съдебни разноски .
В законния едномесечен срок по
чл. 131 ал.1 от ГПК ответната страна
съобразно предоставената й възможност е
подала отговор по исковата молба по така предявения срещу нея иск , като по този начин взема
становище по същия .Становището на ответника е че така предявения иск се явява
процесуално недопустим за разглеждане поради липса на трудово правоотношение
между страните по делото в горепосочения период и моли производството по делото
да бъде прекратено, ведно с всички последици от това. Съдът е намерил , че това
искане се явява неоснователно тъй като фактическия състав на този иск обхваща следните елементи – възстановяването
на работника на длъжността с влязло в законна сила решение на съда , явяването
на работника да заеме работата в срока по чл. 345 ал.1 от КТ и противоправно
недопускане от страна на работодателя
или длъжностно лице в предприятие на работника или служителя на работата на която е възстановен и освен това, че всички тези елементи следва да бъдат
доказани от ответника при разглеждането на делото по същество , а
доказването или недоказването на тези обстоятелства и респ. наличие на трудово
правоотношение между страните по делото в твърдения от ищеца период касаят основателността или неоснователността
на исковата претенция , но не и нейната недопустимост. Затова съдът е приел
, че тъй като не се установиха основания за недопустимост на така предявения иск , то съдът исковата молба се явява редовна и
предявения с нея иск се явява също така редовен и допустим за разглеждане . Същият ответник
моли съда да осъди ищеца да му заплати
направените от него
съдебни разноски по настоящото дело .
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява
лично , но чрез подадени от него молби поддържа така предявения иск и иска неговото
уважаване изцяло, така както е предявен.
Ответникът редовно призован също не се явява лично в съдебно заседание, но чрез
процесуалния си представител отново оспорва същият иск като недопустим за
разглеждане , но изразява становище , че същият иск се явява неоснователен и недоказан и моли съдът да го
отхвърли изцяло . Същият ответник чрез
процесуалният си представител отново моли съда да му присъди направените от него съдебни разноски по настоящото
дело.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложените и приети като доказателства по делото определение № 1240 от 2.11.2009 г. на Районен съд
Карнобат постановено по гр.д. № 181 /
2008 г. по описа на Районен съд Карнобат , влязло в законна сила и
потвърдено с определение № 32
от 21.01.2010 г. на Бургаски окръжен съд постановено по ч. гр.д. № 661 /
2009 г. по описа на Бургаски окръжен съд и определение № 343 от 02.06.2010 г.
на Върховен касационен съд на Република България постановено по ч.гр.д. № 330 /
2010 г. по описа на същия съд , съдебно решение № 158 от 25.10.2010 г. на
Районен съд Карнобат постановено по гр.д. № 181 / 2008 г. по описа на Районен
съд Карнобат , влязло в законна сила и потвърдено с решение № II-
104 от 07.09.2011 г. на Окръжен съд
Бургас постановено по гр.д. № 1038 /
2011 г. по описа на Окръжен съд Бургас , както и от определение № 228 от
11.05.2011 г. на Районен съд Карнобат постановено по гр.д. № 278 / 2011 г. по
описа на Районен съд Карнобат , влязло в законна сила и потвърдено изцяло с
определение № 1014 от 08.06.2011 г. на
Бургаски окръжен съд постановено по ч.гр. д. № 1014 / 2011 г. по описа на
Окръжен съд Бургас е че страните по делото са били в трудово правоотношение ,
като ищецът е работил като механик в предприятието на ответника на същата
длъжност , докато със заповед № 15 от
05.06.2008 г. , ответникът в качеството
му на работодател е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.
328 ал.1 т.2 от КТ , считано от
връчването на заповедта , а същата е била връчена на ищеца на дата 05.06.2008 г.
при отказ , което е било удостоверено с подписите на двама души.
Следователно съдът приема въз основа на тези безспорни писмени доказателства ,
че от същата дата – 05.06. 2008 г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено поради
извършеното съкращаване на заеманата от ищеца щатна длъжност в предприятието на
ответника с горепосочената заповед . От тази дата – 05.06.2008 г. и за периода
след това , поради липсата на трудово правоотношение между страните по делото , за ответника
тъй като той не е работодател на ищеца не съществува задължението да допуска ищеца на работа .
Съгласно
разпоредбата на чл. 225 ал.3 от КТ когато незаконно уволнен работник или служител бъде
възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме
работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява,
работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или
служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването
му до действителното му допускане на работа.Следователно за ангажирането на отговорността на ответника като работодател на ищеца
за заплащането на претендираното обезщетение в размер на общата сума от 3000 лв. за
периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. следва да са налице следните
предпоставки : да е налице трудово правоотношение между страните по делото
, да е налице неправомерно недопускане
от страна на ответника до работата след
като същият е бил възстановен на
нея и се е явил в предприятието за да я
заеме за претендирания период , това недопускане да е извършено виновно от
страна на работодателя – ответник и от
което е настъпила пряка и непосредствена
последица за работника – същият е претърпял вреда в размер на
пропуснатото от него трудово възнаграждение за процесния период. В случая за
процесния твърдян период – 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. между страните по
делото не е налице валидно трудово правоотношение и затова съдът намира , че поради липсата на
първата горепосочена предпоставка , за ищеца не съществува правото да претендира обезщетение за недопускането му до
работа от страна на ответника , тъй като
последният не му е работодател и спрямо него не съществува задължение да го
допуска до работа и съответно и поради тази причина , ищецът не е претърпял
вреди в размер на неполученото от него трудово възнаграждение , поради
правомерното поведение на ответника.
Следователно
съдът приема , че така предявения от ищеца Т. иск се явява напълно
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло , ведно
с всички законни последици от това – присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение , както и
присъждане на исканите от същия ищец разноски по делото , за последните от
които между впрочем липсват и доказателства за тяхното съществуване.
За да прецени
размера на обезщетението което се дължи от ответната страна е назначена по делото съдебно – счетоводна
експертиза , по която е дало заключение вещото лице К.А. , чието заключение като неоспорено от
страните по делото в съдебно заседание , съдът е приел като доказателство по
делото в тази насока, но тъй като са налице горепосочените предпоставки за
отхвърлянето на иска предявен от ищеца , то съдът намира, че не следва да
обсъжда същото заключение.Останалите доказателства по делото приложени от
страните по същото , съдът не цени като доказателства релевантни за настоящия
правен спор и затова намира , че не следва да ги обсъжда като такива.
Съдът
намира, че ответната страна е поискала
присъждането на направените от нея съдебни разноски по делото ,като в
съответния срок е подала списък на разноските по чл. 80 от ГПК в който е
посочила точната сума на направените от нея съдебни разноски по настоящото дело
в размер на 440 лв., както и документи , че такива са
направени от ответната страна- договор за правна защита и съдействие , ведно с приложената към него фактура № 204
от 10.09.2020 г. . Същите разноски
включват – сумата от 440 лв. адвокатски хонорар изплатен за процесуално
представителство , защита и съдействие
по настоящото гр.дело вкл.
изготвянето на отговор на искова молба ,
становища и писмена защита по същото дело.
Преценявайки задължителната за съдилищата съдебна практика посочена в съдебно
решение № 67 от 3.4.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2944/ 2013 г. по описа на 4 гр.
отд. на ГК и тълкувателно решение № 2 от
6.6.2016 г. по т.д. № 2 / 2015 г. по описа на ОСГК на ВКС е че разпоредбата на чл. 359 от КТ
предвижда, че в производството по трудови дела, работниците и служителите не
заплащат такси и разноски. Това означава, че независимо от изхода на делото,
ищците са освободени от заплащането на дължимите към съда държавни такси, както
и разноските за съдебното производство. Няма законово основание обаче за освобождаването
им от разноските, дължими на ответника - работодател на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.Следователно
ищецът Т. следва да бъде осъден да заплати на работодателя – ответник по съдебното
производство сумата от 440 лв. тъй като същата се явява дължима на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК .
Впредвид на това , че настоящото дело касае трудов спор и ищецът по делото го е предявил в качеството
му на работник, което той твърди по делото , то същият както бе посочено по-
горе не дължи заплащането на държавни такси и разноски по производството и
същите следва да останат в тежест на съда.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 225 ал.3 от Кодекса на труда предявен от Т. Г.Т. с
ЕГН ********** *** , същият с адрес за кореспонденция – гр. Карнобат , обл. Бургас
Северна промишлена
зона ул. Втора № 15 срещу ЕТ Т.С. – К.С. със седалище и адрес на управление гр. Карнобат ул. Девети септември № 32 вх. Б
ет. 2 с ЕИК *********
представляван от К.Т.С. с ЕГН ********** с който ищецът Т.Г.Т. моли съда да постанови решение с което да осъди
горепосочения ответник ЕТ Т.С. – К.С.
представляван от К.Т.С. с ЕГН ********** да му заплати общата парична сума от 3000 лв. представляваща дължимо му
обезщетение за времето през което той
вследствие на недопускането му до работа
от страна на ответника не е получавал
трудово възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г.
, ведно със съответната законна лихва
върху същата сума , начиная от датата на предявяването на този иск в КРС -31.07.2020
г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Т. Г.Т. с ЕГН ********** *** , същият с адрес за
кореспонденция – гр. Карнобат , обл. Бургас Северна промишлена зона ул. Втора № 15 да заплати на ЕТ Т.С. – К.С. със седалище и адрес на управление гр. Карнобат ул. Девети септември № 32 вх. Б
ет. 2 с ЕИК *********
представляван от К.Т.С. с ЕГН ********** сумата от 440 лв., представляващи
направените съдебни разноски по
настоящото дело съобразно отхвърления размер на предявения иск на основание чл. 78
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: