№ 1205
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120202804 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на С. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******* против НП №
123/16.03.2021 г.г., издадено от началник сектор «ПП» при ОДМВР - Бургас,
упълномощен със заповед № 8121з-493/01.09.2014 г., с което, за нарушение на
чл. 7, ал.1 от Закона за българските лични документи, на основание чл. 81, ал.
2, т. 2 от Закона за българските лични документи, на жалбоподателя е
наложено административно наказание «глоба», в размер на 30 лева.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като се посочват доводи за
неправилност и незаконосъобразност.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не изразява
становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - АНО, се явява представител. Молят НП, да
бъде потвърдено. Правят искане за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед
липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в
законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по
1
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2021г. около 11:20 часа в гр. Бургас, ул. «Янко Комитов» № 34,
административната сграда на сектор «ПП» при ОДМВР – Бургас,
жалбоподателят посетил гише № 18, но при поискване, не представил
СУМПС, като в декларация по чл.17, ал. 1 от ПИБДС написал, че е изгубил
СУМПС № ******.
С оглед на така установената фактическа обстановка, бил съставен акт
за административно нарушение от 08.03.2021 г., в който като нарушена, била
посочена законовата разпоредба на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД. Актът за нарушение бил
подписан от актосъставителя и свидетел и предявен на жалбоподателя, който
го подписал, без възражения.
Въз основа на съставения акт и след проверка на неговата
законосъобразност, било издадено и обжалваното наказателно постановление,
с което, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за българските лични
документи, на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични
документи, на жалбоподателя е наложено административно наказание
«глоба», в размер на 30 лева.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на
ЗБЛД и ЗАНН, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са
следните:
В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че на 08.03.2021 г.,
около 11:20 часа в гр. Бургас, ул. «Янко Комитов» № 34, административната
сграда на сектор «ПП» при ОДМВР – Бургас било установено, че
жалбоподателят декларира за загубен на личен документ – СУМПС, с което
не е положил необходимите грижи за опазване на личен документ и е
допуснал същия да бъде загубен. Така описаното нарушение е квалифицирано
в НП като такова по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от ЗБЛД гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни
да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Спецификата на това
нарушение предполага датата на извършването му да е именно тази на
изгубване на документа, а не на декларирането на това обстоятелство в
съответно компетентното подразделение на МВР /аргумент по чл. 8, ал. 2 от
ЗБЛД/. Очевидно е в случая, че 08.03.2021 г. не е датата на изгубване на
2
СУМПС от жалбоподателя, нито пък е загубена в сградата на РУ – МВР
Бургас. При така изложените съображения съдът счита, че при
квалифициране на нарушението като такова по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД,
неправилно е била определена датата на извършването му, което по
същността си се приравнява на липсата изобщо на такава. Неправилно
определената дата на нарушението или липсата изобщо на такава, е
нарушение, което води до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, поради което е съществено и като крайна последица води до отмяна на
наказателното постановление на формално основание. Липсата на дата на
извършване на нарушението, препятства съда и относно преценката му за
спазване давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и относно
въпроса за изтичането на абсолютната погасителна давност.
На следващо място, събраните по делото писмени и гласни
доказателства дават основание на съда да приеме, че в случая липсва
субективният елемент от състава на нарушението. От изложеното в жалбата,
не се установява безспорно дали СУМПС на жалбоподателя е било изгубено
или откраднато - факт, имащ значение за санкциониране на деянието. За да
бъде наложена санкцията, предвидена в чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, следва
действително да е налице виновно поведение от страна на извършителя, т. е.
той съзнателно да не е опазил, да е изгубил, документа си за самоличност. В
настоящия случай съдът намира, че административнонаказващият орган
изобщо не е изследвал субективната страна на квалифицираното по чл. 7, ал. 1
от ЗБЛД административно нарушение. Съгласно чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е действие или бездействие, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо. Липсата на установена субективна страна на административно
нарушение, води не само до липса на елемент от състава, а до липса на
извършено нарушение, което да бъде санкционирано.
Не на последно място, от отразеното в АУАН и НП е видно, че
жалбоподателят е наказан не за неизпълнение на законови задължения /да
пази документа си за самоличност от загубване/, а за допустителство – за
това, че е допуснал да бъде загубено СУМПС. Допустителството
представлява винаги бездействие, знание за извършване на определено
нарушение от друго лице и непредприемане на действия за неговото
отстраняване. То се наказва само в случаите, предвидени в съответния закон
3
или указ, по аргумент от разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН. След като
посочената за нарушена разпоредба от ЗБЛД и тази, предвиждаща неговата
санкция не съдържат състав на «допустителство», отговорността на
виновното лице не може да се свърже с допускане извършването на
нарушение от друго лице, с което административнонаказващият орган е
нарушил закона.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема,
че жалбата е основателна, а наказателното постановление като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
По делото няма направено искане за разноски, от страна на
жалбоподателя, поради което Съдът не дължи произнасяне и те остават както
са направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 123/16.03.2021 г., издадено от началник сектор «ПП»
при ОДМВР - Бургас, упълномощен със заповед № 8121з-493/01.09.2014 г.
Против С. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: *******, с което, за нарушение на
чл. 7, ал.1 от Закона за българските лични документи, на основание чл. 81, ал.
2, т. 2 от Закона за българските лични документи, на жалбоподателя е
наложено административно наказание «глоба», в размер на 30 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4