РЕШЕНИЕ
№ 1229
гр. Добрич, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230101408 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано въз основа на искова молба от
Гаранционен фонд – със седалище гр. С., с която е предявен паричен иск
срещу Н. С. Я. с ЕГН **********, от гр. Д., на основание ч чл. 288а, ал.З във
вр. с чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във
вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да заплати на Гаранционен
фонд исковата сума от 1 772.20 лева, представляваща възстановеното от
Гаранционен фонд по щета № 120295/22.05.2017г. обезщетение ведно със
законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както
и юрисконсултско възнаграждение.
Твърдения в исковата молба: Гаранционен фонд, на основание чл. 559,
ал. 1 т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на
основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстанови
изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Р Полша по щета №
120295/22.05.20 X7г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 772.20
лева за увредения при ПТП, настъпило на ....г. в Г., Полша, л.а. „.....“ с peг. №
....., собственост на М. В..
Виновен за катастрофата е ответникът Н. С. Я., който управлявайки л.а.
„.....“, с ДКН ....., при движение с несъобразена с пътните условия скорост,
губи контрол над управлението на автомобила и удря в задната част л.а „......“
с per. № ...., като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 490 от
1
КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
С регресна покана изх. № ГФ - РП 687/28.09.2021г. ответникът бил
покане от ищеца да възстанови платеното обезщетение, но и до днес лицето
не е погасило задължението си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, представляван от назначения му
особен представител депозира отговор вх.№ 16577/28.09.22г. Искът се
оспорва по основание и размер поради липса на доказателства в подкрепа на
твърденията в исковата молба. Прави се възражение за погасяване на
вземането по давност.
В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа претенцията
си. Сочи се, че във връзка с компенсаторния механизъм, Гаранционен фонд е
платил обезщетението, което са поискали от Националното бюро на Полша, а
именно на 02.06.2017г., за което представят преводно нареждане.
В открито съдебно заседание ответната страна, чрез назначения особен
представител поддържа доводите в отговора си, като оспорва представените
доказателства доколкото, нито един от представените към исковата молба
документи не носи подписа на ответника. На следващо място всички
преведени документи, които са представени към исковата молба носят
единствено подписа на полския гражданин, т.е. на пострадалия. Също така в
заявлението за транспортната щета е посочен автомобил с рег. № ......, а в
справката за сключени застраховки Гражданска отговорност е посочен
автомобил рег. № ......, т.е. има разминаване в регистрационния номер заради
което не може да се изведе по категоричен начин извода, че отговорното лице
е именно ответника.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като
относими по делото представените писмени доказателства, с исковата молба:
Протокол за ПТП, справка ИЦГФ; Претенция с изх.№ 1-113/15.05.2017г.;
платежен документ; фактура № **********/14.03.2017г.; Доклад по щета №
120295/22.05.2017г., Платежен документ ГФ; Квитанции; фактури; снимки
5л.; удостоверение с вх.№ 92-392/14.09.21г.;Регресна покана с изх.№ ГФ – РП
687/28.09.2021г. ведно с обратна разписка;
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на отправена претенция до НББАЗ от WARTA — РПолша,
НББАЗ е осъществило превод във валута по щета реф. № GF-16-492-PL в
размер на общо 820.48евро, от които обезщетение 607.31 евро-равностойност
на 2500 п.злоти, такса обработка по щетата 213.17евро-877.54 п.злоти, общо
3377.54 п.злоти. Осъществената транзакция е удостоверена и с дневно
извлечение от обслужващата банка на НББАЗ, които прилагаме. Приложени
са документи, изпратени от полската страна, удостоверяващи щетата.
Липсата на, задължителна застраховка гр.отговорност за управление на
българския увреждащ автомобил се удостоверява от справка извлечение от
информационните масиви на ищеца, неоспорена от ответната страна.
Представените документи по установяване на щетата включват
протокол за ПТП, за ощенка на щетите и за изплащане на обезщетение на
2
собственика на увредения автомобил.
В своята съвкупност доказателствата установяват, че на ......г. в Г.,
Полша, л.а. „......“ с peг. № ......, собственост на М.В. е претърпял щети
вследствие ПТП.
Виновен за катастрофата е ответникът Н. С. Я., който управлявайки л.а.
„......“, с ДКН ....., при движение с несъобразена с пътните условия скорост,
губи контрол над управлението на автомобила и удря в задната част л.а „.....“
с per. № ......, като така причинява процесното ПТП.
Соченото от ответника разминаване в регистрационния номер на
автомобила управляван от него очевидно е техническа грешка, доколкото във
всички останали документи фигурира верния регистрационен номер .......
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни
изводи: Правната квалификация на предявения от ГФ регресен иск е чл.559,
ал.З вр. с ал.1, т.1 от КЗ: в случая ГФ се явява краен платец, който, съгласно
чл.561 КЗ, ГФ, единствено ВЪЗСТАНОВЯВА от Фонда за незастраховани
МПС на НББАЗ суми, съставляващи обезщетения за вреди, нанесени в
РПолша от водач на българско МПС, които НББАЗ, от своя страна, е
възстановило на полския компенсаторен орган , в съответствие с
международните договори, по които е страна. Т.е., посочените правни норми
касаят единствено прилагане на компенсаторен механизъм за уреждане на
претенции с посредничеството на Националните бюра на автомобилните
застрахователи, съгласно Вътрешните правила на Съвета на бюрата от
01.07.2008г. и Договорът между бюрата, без възможност за българския
компенсаторен орган НББАЗ/респ.ГФ да правят преценка по същество
/справка: чл.516, ал,.7 КЗ във вр. с прилагането на чл.105 от КМЧП/.
Изхождайки от фактическия състав на регресния иск - чл. 559, ал.З вр. с
ал. I, т. 1 от КЗ- доказателствената тежест, която следва да бъде възложена на
Гаранционен фонд е да докаже наличието на следните предпоставки:
предявяване на претенция от чуждестранния компенсаторен орган към
НББАЗ, свързана с конкретно събитие, възстановяване на сумата от страна на
НББАЗ на чуждия орган, възстановяване на платената от НББАЗ сума от
Гаранционен фонд и липсата на задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ за управление на българския увреждащ автомобил.
Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент на Съвета от
16.05.2000 г., за сближаване законодателствата на държавите-членки, относно
застраховане на гражданската отговорност, във връзка с използването на
моторните превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и
88/357/ЕИО на съвета на ЕС, известна като Четвърта моторна директива за
автомобилното застраховане/предвижда компенсаторен механизъм за
уреждане на претенции с посредничеството на Националните бюра на
автомобилните застраховате ли, както и Вътрешните правила на Съвета на
Бюрата от 01.07.2009 г. и Договорът между Бюрата.
Съгласно чл.34,ал.3 от ПУДГФ, действал към процесния казус „Фондът
възстановява суми, когато Националното Бюро на българските автомобилни
застраховате ли/бюрото/ в съответствие с международните договори, по
които е страна, е заплатило обезщетение за вреди, причинени от ПТП по
3
чл.28,ал.1,т.1 буква „б”,”аа”,”бб”,гг” и пар.5а, настъпили в друга държава-
членка. Сумите се възстановяват в срок от 15 дни от писменото заявление на
Бюрото”. Предвидените в ПУДГФ задължения на НББАЗ да предостави на
Гаранционен фонд документите, с които разполага във връзка с извършеното
плащане представлява режим на съдействие за упражняване правата на
Гаранционен фонд и този режим не може да влиза в противоречие с другите
установени режими, на които се подчинява националното бюро и по-
специално с режимите, предвидени в международни актове, по които Бюрото
е страна. В чл. 5 от Вътрешните правила са регламентирани условията за
възстановяване на суми от плащащото бюро в полза на обработващото бюро
и Вътрешните правила не въвеждат задължение за обработващото бюро да
предоставя доказателства във връзка с подадено искане за възстановяване на
плащане.
В хода на производството е установено неправомерното поведение на
ответника в резултат, на което е настъпило процесното увреждане,
причинната връзка между деянието и резултата, характера и размера на
вредите.
По безспорен начин се установява, че на 11.07.2016г. в резултат на
причинено ПТП, увреденият лек автомобил е ударен от автомобила,
управляван от ответника, в резултат, на което са получени посочените
увреждания, за което е образувана щетата. От данните по делото става ясно,
че ответникът е управлявал автомобила, причинил ПТП-то, без наличие на
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдържащата се в претенцията сума за възстановяване , касаеща
имуществените вреди и свързаните разходи по щетата в размер на 1772.20 лв.,
съставляваща равностойност на 906.11 евро са възстановени от ГФ на НББАЗ
с преводно нареждане от 02.06.2017 г., удостоверено с щемпелована дата на
обслужващата банка.
При тези данни по делото съдът намира, че са налице законовите
основания /съгласно чл.558, ал.7 от КЗ/ Гаранционния фонд да встъпи в
правата на увредения срещу причинителя на произшествието. С оглед
гореизложените съображения, съдът намира, че предявения от ищеца
регресен иск се явява основателен и доказан, както по основание, така и по
размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
настъпила погасителна давност.
В чл. 378, ал. 5 от КЗ е записано, че регресните и суброгационни искове
и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по
застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена
застраховка или от страна на причинителя на вредата. Това становище се
застъпва безалтернативно и от съдебната практика, преди приемането на
Кодекса на застраховането от 2016г.
Предвид чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.Съдържащата се в претенцията сума за
възстановяване , касаеща имуществените вреди и свързаните разходи по
4
щетата в размер на 1772.20 лв., съставляваща равностойност на 906.11 евро са
възстановени от ГФ на НББАЗ с преводно нареждане от 02.06.2017 г.,
удостоверено с щемпелована дата на обслужващата банка.
Вземането на Гаранционен фонд е станало изискуемо на 02.06.2017г. От
тогава и започва да тече и 5-годишния давностен срок. Исковата молба е
постъпила и е заведена на 13.05.2022 г., което е в 5-годишния давностен срок.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл.559, ал.З вр. с ал.1, т.1 от КЗ, следва да се уважи в пълният
предявен размер.
Ищецът на основание чл.78 ал.1 от ГПК е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 70,89лв. направени в настоящото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки делото, характера на иска и процесуалните действия на
юрисконсулта, в т.ч. съдържание на искова молба, съдът намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените
разноски за особен представител в размер на 354лв., тъй като той не е
изпълнил задължението си да осигури приемане на съдебни книжа на
регистрираните в регистрите за гражданско състояние постоянен и настоящ
адрес.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. Я. с ЕГН **********, от гр. Д., да заплати на
Гаранционен фонд исковата сума от 1 772.20 лева, представляваща
възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120295/22.05.2017г.
обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба 13.05.22г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Н. С. Я. с ЕГН **********, от гр. Д., да заплати на
Гаранционен фонд сторените съдебни разноски в размер на 70,89лв. държавна
такса, 354лв. възнаграждение за особен представител и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото решение може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5