Р Е
Ш Е Н
И Е № 251
15.06.2021 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурор Гриша Мавров
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №68 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №260245 от 11.12.2020 г.,
постановено по АНД №2989/2020 г., Районен съд - Стара Загора, отменил Електронен
фиш /ЕФ/ за налагане на глоба, сер. К, №3943607, издаден от ОДМВР-Стара Загора,
с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 от с.з. на И.П.С., ЕГН-**********
*** била наложена санкция „глоба“ в размер на 600.00 лв.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган /АНО/, който чрез процесуалния представител
го обжалва в срок. Касаторът счита, че решението било неправилно. Касаторът
твърди, че въззивният съд извел своя правен извод за отмяна на процесния ЕФ,
тъй като в него не било вписано основанието за въвеждане на ограничението.
Такова основание не било описано никъде и не се изисквало от закона, поради
което и не било част от доказателствения материал по АНП. Сочи, че така РС
въвеждал факти, които не били въведени със закона. При така доказаната от ОДМВР
Стара Загора фактическа обстановка, се счита, че фишът бил законосъобразен,
като се цитира и практика на този съд.
Претендира се възнаграждение за
юрисконсулт за двете инстанции, като се прави и възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение на другата страна, ако такова се
претендира от нея в случа на отхвърляне на касационната жалба.
Редовно призован в с. з., касаторът не се
представлява.
Ответникът, редовно призован, не се явява
и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
становище за неоснователност на касационната жалба, като намира за правилно
оспорваното решение на РС Стара Загора.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, Съдът счита, че същата е основателна.
За да отмени процесния пред него ЕФ,
въззивният съд приел, че описаната фактическа обстановка била подкрепена от
приложения снимков материал от заснетия от камерата клип, но посочил, че нито в
обжалвания фиш, нито по делото се представял нарочен административен акт, който
да служил, като правно основание за ограничаване на позволената максимална
скорост на магистрала от 140 км. в час. Според РС при реализиране на
административно-наказателната отговорност АНО, като не се позовал на такъв акт,
който да довел до ограничението, опорочил административно наказателната
преписка. Въззивният съд посочил, че ограниченията на скоростта били посочени в
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като за магистрала максималната скорост била 140 км./ч.,
като в ал.2 от законовия текст се сочело, че ако скоростта за даден пътен
участък била различна от тази, посочена в ал.1, това се ставало с поставянето
на пътен знак, в случая В26, което винаги ставало въз основа на разпоредителен
акт на друга институция. Според РС, в конкретния случай имало поставен такъв
знак, но това не било посочено в ЕФ, като това било определено от съдебния
състав, като нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, водещо до
незаконосъобразност на ЕФ, което не можело да се санира от съда.
Касационната инстанция не споделя доводът
на РС, че процесния ЕФ е незаконосъобразен, тъй като в него не се визира въз
основа на кой административен акт е въведено ограничението от 90кв./ч. на
пътния участък, където е заснето нарушението на ЗДвП.
Преди всичко следва да се посочи, че
относно установяване на нарушенията за скорост по пътищата на страната чрез
АТТС в ЗДвП се съдържа специална разпоредба - чл.189, в която изрично се
установяват изискванията в тази насока. Предвид специалността на тази норма, се
дерогират общите правила на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Данните по делото на РС сочат
безпротиворечиво, че процесният ЕФ съдържа абсолютно всички реквизити, които се
изискват от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като обстоятелството на какво
правно основание в процесния пътен участък има въведено ограничение на
скоростта на движение, което е различно от законово определеното, не се въвежда
от цитираната норма. Стойностите на максимално допустими по закон скорости на
движение по видовете пътища на страната се установяват в чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Законодателят обаче създава и правната възможност да се установяват и различни
от така посочените скорости, ако това се сигнализира с пътен знак. Няма спор
между страните, че на участък при 205 км. на Автомагистрала Тракия има въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта на движение, което е различно от максимално
допустимата скорост за движение по автомагистрали и тя е 90 км./ч. за настоящото
административно-наказателно производство
е напълно достатъчно установяването на факта на поставен пътен знак, който
въвежда различно ограничение на максималната скорост на движение за пътния
участък от тази, която законът определя. Това пред РС е безспорно установено,
като твърденият факт на поставен знак В26, въвеждащ ограничение на движението
от 90 км./ч. се удостоверява чрез представения и не оспорен от жалбоподателя
документ-Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/2015г. Наказаният, като водач
е длъжен да съобразява поведението си на пътя с всеки поставен пътен знак, вкл.
и с този, който е бил поставен на км. 205 на Автомагистрала Тракия на 21.08.2020г.
в 18.03 часа. Несъобразявайки поведението си с този знак, т.е. движейки се със скорост от над 140 км./ч., ответникът по
касация извършва от обективна и субективна страна нарушение на чл.21, ал.2, вр.
с ал.1 от ЗДвП и съотв. на осн. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП подлежи на
санкциониране.
Данните по делото на РС сочат също
еднопосочно, че ответникът доказва по несъмнен начин факта на използване на годно
АТТС чрез представения протокол по чл.10 от цитираната наредба и
доказателството на л. 12, като фактът на нарушението се удостоверява и чрез
приложеното веществено доказателство на л.8 -9 от делото на въззивния съд. Последните
в своята съвкупност удостоверяват, че на 21.08.2020г. при километър 205 на АМ
Тракия за времето от 17.25 до 21.00 часа е използвано АТТС TRF1-M с №572 и че в този участък има въведено с пътен знак
ограничение на скоростта от 90 км./ч., с което предписание И.С. не се
съобразява, тъй като се движи със скорост от 144 км./ч. Именно това са релевираните в ЕФ
обстоятелства, които и самият закон изисква да бъдат сочени в ЕФ, съотв. те са
и изцяло удостоверени от АНО чрез представените доказателства с АНП.
Ето защо изведеният от първоинстанционния
съд извод за допуснато съществено нарушение на АНП се явява изведен в нарушение
на закона, което обуславя и извода за неправилността и на крайния правен извод
за отмяна на процесния ЕФ. Касационната жалба се явява основателна, като след
отмяна на решението на РС Стара Загора, следва да се постанови друго, с което
да се потвърди процесния ЕФ, издаден от ОДМВР Стара Загора, предвид безспорната
установеност на релевантните за отговорността на дееца факти от обективна и
субективна страна на деянието.
Искането на касатора да му бъдe присъдено
възнаграждение за юрисконсулт и за двете съдебни инстанции Съдът намира за
частично основателно, тъй като не се удостоверява тази страна да има направено
своевременно искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт пред РС.
Искането следва да се уважи единствено за пред настоящата инстанция, като
своевременно направено. В полза на касатора следва да се определи
възнаграждение на осн. чл.27е от НЗПП в размер на 80 лева.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Решение №260245 от 11.12.2020 г.,
постановено по АНД №2989/2020 г., Районен съд - Стара Загора, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба, сер. К, №3943607, издаден от ОДМВР-Стара Загора, с който на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 от с.з. на И.П.С., ЕГН-********** ***
била наложена санкция „глоба“ в размер на 600.00 лв.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН-********** *** да
заплати на ОДМВР Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80,00
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.