Решение по дело №273/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът „ОРЕЛ - К. Х.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от К. Х., чрез адв. К. П. с адрес на кантората в гр.В.Търново, [улица], ет.3, офис 313, обжалва Решение № 55/17.02.2025г. постановено по НАХД № 20244110201681/2024г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 04-2400158/04.11.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/- В. Търново, с което на касатора за извършено нарушение по чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от Кодекса на труда КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. Дружеството е осъдено да заплати разноски за процесуално представителство в размер на 100 лв.

Оплакванията са, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Поддържа се, че районният съд не е ценил обективно всички събрани в хода на производството доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, като е игнорирал свидетелските показания на главния счетоводител на дружеството, в резултат на което е приел за установена невярна фактическа обстановка. Твърди се, че към момента на проверката от инспекторите по труда с работниците на обекта са били сключени граждански договори, които впоследствие били трансформирани в трудови договори по препоръка на проверяващите. За неправилни намира изводите на съда за наличието на трудово правоотношение с оглед попълнена от П. К. декларация, който не бил в предвидената писмена форма и за него не е подадено заявление по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТП на НАП - В. Търново. След като не е налице трудово правоотношение, за касатора в качеството му на работодател, липсва задължение за сключване на писмен трудов договор и подаване на заявление до ТД на НАП В. Търново, и от там за него няма нормативно задължение да представя тези два акта, преди допускането на К. до строителния обект. На следващо място, намира, че наложеното наказание се явява явно несправедливо. В жалбата се релевират и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в това, че АУАН е връчен на лице, което не било изрично овластено да получава АУАН. Освен това, в АУАН дружеството не било правилно индивидуализирано като е посочен само О. Х. И. Д.. Тези две съществени процесуални нарушения са ограничили правото на защита на касатора, и сами по себе си представляват основание за отмяна на НП. Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което да се отмени обжалваното пред районния съд наказателно постановление. В съдебно заседание чрез упълномощения адвокат поддържа касационната жалба. Не се претендират разноски.

Ответникът по касация, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, в представеният отговор на касационната жалба чрез старши юрисконсулт С., както и в депозираното по делото писмено становище, отрича основателността на жалбата по подробно изложени доводи и аргументи. Моли за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от касатора.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателно постановление № 04-2400158/04.11.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - В. Търново, с което на „ОРЕЛ - К. Х.“ ЕООД за извършено нарушение по чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от Кодекса на труда КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

Съдът е приел от фактическа страна, че на 13.08.2024г.,около 10.15 часа, инспектори от ДИТ – Велико Търново извършили проверка по работни места, по повод контрол за спазване на трудовото законодателство в обект – сграда , находяща се в [населено място] село,общ. В. Търново, в който от „ОРЕЛ - К. Х.“ ЕООД била извършвана „Реконструкция и модернизация на сграда- социален патронаж [населено място]“. При проверката установили, че лицето П. И. К. осъществявал трудови функции чрез направата на кофраж на покрив, както и че това лице е вписано в Списък на работниците и служителите, заварени по работни места на 13.08.2024г., без да е вписана длъжността му. Л. К. попълнил писмена декларация, в която декларирал, че работи на обекта от две седмици по сила на сключен граждански договор, с работно време от 8,00 часа до 17,00 часа, почивни дни събота и неделя и основно месечно възнаграждение 1500 лв. На „ОРЕЛ - К. Х.“ ЕООД е връчена призовка за явяване в ДИТ на 22.08.2024г, като му е указано, че следва да представи допълнителни доказателства във връзка с трудовите правоотношения със заварените на обекта лица. Такива са били представени както следва : Трудов договор № 8/ 13.08.2024г, подписан от двете страни, придружаващите го документи, правилник за вътрешния трудов ред на дружеството и списък на запознатите с него, като при справка в ТД на НАП е видно, че уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за този работник е регистрирано на същата дата 13.08.2024г. в 17:47:03 часа т.е. веднага след извършената проверка, която е обективирана в съответния Протокол за проверка № ПР 2432307/20.09.2024г. На 20.09.2024г. от М. Д. –инспектор в ДИТ –В. Търново, в присъствието на св. св. С. и св.Г., както и на представител на дружеството, е съставен АУАН с № 04-24000158/20.9.2024г. В него е описана горната фактическа обстановка и като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 63, ал 2 от КТ във вр. с чл. 63, ал.1 от Кт във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. чл. 415в, ал.2 от КТ. Същият е предявен на представителя на дружеството и подписан от него с възражение, че не отговаря на фактическата обстановка. В законоустановения тридневен срок са депозирани подробни писмени възражения, които АНО е приел за неоснователни и издал процесното НП, обжалвано пред ВТРС в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

От правна страна съдът е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и че двата акта са формално законосъобразни. Формиран е извод за доказаност на нарушението на трудовото законодателство и отговорността на дружеството е ангажирана правилно. Коментирано е, че към момента на проверката К. е престирал труд, който не покрива по никакъв начин отношенията по граждански договор, а отношенията с дружеството „ОРЕЛ - К. Х.“ ЕООД покриват всички характеристики на трудово правоотношение, задължително изискващо сключване на трудов договор със съдържанието по чл. 66,ал. 1 от КТ. Прието е, че работникът е бил допуснат до работа, преди да му е предоставено копие от сключен трудов договор и задължителното Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП. Въззивният съд е намерил за неоснователни и доводите, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 414в, ал. 1 от КТ и случаят не е маловажен. По тези съображения е потвърдил обжалваното пред него НП.

Така постановеното решение касационната инстанция намира за правилно, като не са налице основания за отмяната му.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства ВТРС е достигнал до правилно установяване на фактическата обстановка, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК във вр. в чл. 63в от ЗАНН.

Неизпълнението на нормативно задължение, за което дружеството е санкционирано, е обявено от законодателя за нарушение на трудовото законодателство - в качеството на работодател дружеството не е изпълнило задължение, на което е адресат по силата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Нормата изисква да не допуска на работа работник преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, че трудовият договор е регистриран. Съдът намира, че с оглед правилно анализираните от ВТРС доказателства правилно е прието, че лицето П. И. К. е престирал своята работна сила при определено работно време и възнаграждение с постоянен характер, на конкретна длъжност, която се заема със съответните й характеристики съгласно чл. 66 от КТ. С оглед на това правилен се явява изводът на ВТРС, че не се касае за граждански договор, подвид на договор за изработка, уреден в чл. 258 и сл. От ЗЗД, а за трудов такъв, който следва да е в писмена форма и надлежно регистриран в ТД на НАП В. Търново. Наред с това, такъв писмен граждански договор въобще не е представен, но дори и да е представен, касае се за престиране от третото лице на труд, което изпълнява легалното определение за трудова функция, а не за постигане на целен резултат, което е съществен елемент, характеризиращ договора за изработка по чл. 259 от ЗЗД. Освен това, очевидно и самият касатор е приел, че реално се касае за трудови правоотношения, след като веднага след проверката на инспекторите е сключил трудов договор с К., съответно го е регистрирал в ТД на НАП - В. Търново още на същия ден. Деянието осъществява фактическия състав на посочената в АУАН и НП санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.

Субектът на административно-наказателната отговорност не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ, съгласно чл. 83 от ЗАНН.

От АНО е извършена правилна квалификация на деянието и е наложена съответната за извършеното нарушение имуществена санкция, при това в минималния предвиден от закона размер.

Настоящият състав изцяло споделя изложените от въззивния съд съображения относно обществената опасност на нарушението и нарушителя, и липсата на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като е безпредметно те да бъдат преповтаряни. От друга страна приложимостта на чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушения от вида на процесното, е изрично изключена по силата на алинея втора от същата норма. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/ 10.5.2011г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, посочва, че се касае за привилигерован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от КТ и както се посочи по- горе се явява изрично неприложим съгласно чл. 415в, ал.2 от КТ за нарушения по чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. чл. 63, ал.1 от КТ. С процесната материална норма се защитават основни права на работниците по ТПО - на възнаграждение; да бъдат осигурени за редица рискове на ДОО, за да получават парични обезщетения; доходът от трудовия договор да се вземе предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст; права по здравно осигуряване. Предвид това правилно е преценено от РС, че конкретното деяние не е малозначително и неприложимост на привилигерования състав по чл. 415, ал. 2 от КТ.

Не са налице и твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, изразяващи се във ограничаване правото му на защита, тъй като съгласно представеното пълномощно, не е била учредена представителна власт за съставяне на АУАН. С представеното пълномощно такава власт е била учредена, но дори да се приеме обратното, нарушението не е съществено, тъй като касаторът е подал възражения срещу АУАН в законоустановения срок и е могъл да защити правата си. Не се явява съществено и нарушението, изразяващо се в неправилно вписване в АУАН на пълното наименование на нарушителя, тъй като същото е било отстранено при издаване на НП, и по този начин преодоляно на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН.

Относно оплакването за необоснованост на въззивното решение, следва да се отбележи, че необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция да дължи произнасяне.

Правилното решение следва да остане в сила, като на ответника по касация на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер от 80 лв.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение №55 от 17.02.2025 година, постановено по НАХД № 20244110201681/2024г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

 

ОСЪЖДА „ОРЕЛ - К. Х.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от К. Х., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение от 80 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.