№ 19068
гр. ......, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110154023 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
20.11.2023 г., гр.......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №54023 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
1
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ..., ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: гр......, представлявано от ........- Изпълнителни директори, срещу С. Н. К.,
във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се установи
със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответницата за следните суми:
сума от 1 308,69 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия,
/ТЕ/, за обект, находящ се в гр...., аб. №......, за отчетен период от 01.05.2017г. до
31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда– 04.08.2021г., до окончателното изплащане на вземането, сума от 291,67
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 22.07.2021г., сума
от 20,98 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.07.2018г. до
30.09.2019г. и сума от 4,71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода: от
31.08.2018г. до 22.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №45800/2021г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
адв.М. З. от САК, с който се оспорват исковете като частично неоснователни. Поддържа се
нищожност на клаузата по чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014г. на ищцовото дружество
като противоречаща на принципа за добросъвестност. Посочва, че се създава в тежест на
потребителя изискването да притежава специално техническо средство /компютър или
смартфон/, чрез което да се извърши достъп до интернет страницата на ищцовото дружество
и запознае с издадените фактури. Оспорва се дължимостта на вземанията за мораторна
лихва. Посочва се, че по делото не са приложени доказателства за отправена покана до
ответника за заплащане на цената за услугата за дялово разпределение, поради което не
дължи обезщетение за забава и върху главницата за ДР. Релевира се възражение за изтекла
погасителна давност. Иска се разсрочване/ отсрочване на задължението. Претендира се
присъждане на разноски по чл.38 от ЗА.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение ........, като в о.с.з. искането не се поддържа.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Представен е препис на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №....г., том IV,
н.д. №....г. на Нотариус ...., рег. №....., район на действие: СРС, с който ..... надарява дъщеря
си ........ с правото на собственост върху процесния имот.
Видно от удостоверение наследници ........ е починала на 04.07.2019г., като е оставила
за свой наследник дъщеря си С. К..
С Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №.....г., том II, н.д. №...г. на
Нотариус ......., рег. №...., район на действие: СРС, С. К. е продала на ..... придобития по
наследство процесен имот.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза, видно
от което в имота не се начислява ТЕ, отдадена от отоплителни тела, като е начислена ТЕ за
БГВ, на реален отчет.
Изготвено и прието е заключение по съдебно- счетоводна експертиза, съгласно което
не са установени плащания по партидата, като са посочени начислените от ищеца
задължения. Посочени са размерите на погасените по давност задължения, с оглед падежите
на фактурите.
Правните изводи на съда са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
2
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства по делото се установява
основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответницата по делото до
датата на разпореждането с правото на собственост. Не се установява трето лице да е
притежавало ограничено вещно право върху процесния топлоснабден имот.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период
подзаконови нормативни актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до
имота с определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на
имота. Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи
заплащане на цената за доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение
на потребителя се извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба.
Отчетената от средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя
меду отделните имоти на база предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни
данни въз основа на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ,
отдадена от сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез
предвидени в съответната методика математически формули. Вземането на ищцовото
дружество за потребена ТЕ за битови нужди е единно, като същото се образува от отделни
компоненти. Правилата за носенето на доказателстваната тежест, установени в гражданския
процес указват, че в тежест на страната, претендираща изгодните за себе си правни
последици, е да докаже тяхното настъпване. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща
стойността на потребената от него ТЕ.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по
давност, считано от м.05.2017г. до м.06.2018г. вкл., с оглед срока за плащане по фактурите,
тъй като ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.08.2021г.
Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената
съдебна практика, вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от
неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и
падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането
на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в
обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая следва да се
приеме, че вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец, включен в съответния
отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за съответния месец, като
възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или
прекъсва теченето на давността. С оглед на горното задълженията за главница в размер на
536,37 лв. и за мораторна лихва от 165,01 лв. от дължима такава в размер на 255,82 лв.,
3
съгласно заключението по съдебно- счетоводна експертиза, са недължими като погасени по
давност. На това основание следва да се приемат предявените искови претенции срещу
ответницата за частично основателни.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, респ. нейния подизпълнител, поради което не може да се приеме за
обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и
съответно възникването на право на регрес спрямо ответницата.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи и юрисконсултско въазнграждение за двете съдебни производства.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 452,44 лв., като за исковото
производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1, вр.
ал. 5 от действалата към момента редакция на Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лв. в процесния случай, с оглед на
отхвърлената част от исковите претенции и осъжда другата страна да го заплати.
При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото
изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства, съгласно
чл.241 от ГПК. Съгласно ТР №4/2017г. на ОСГТК на ВКС, т.11г., съдът, разгледал и уважил
иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, е компетентен да се произнесе по искане за
отсрочване или разсрочване на съдебно установеното вземане. За да се разсрочи плащането
е необходимо да се установят икономически затруднения или друг релевантен факт.
Ответницата е направила искане за разсрочване на изпълнението на задължението, което е
процесуално допустимо. С оглед на доходите на ответницата и предвид заявеното
обстоятелство, че е личен асистент и получава помощ/добавки по реда на ЗСПд , съдът
намира, че следва, на основание чл.241, ал.1 от ГПК, да разсрочи изпълнението на
признатите като дължими и присъдени с решението суми, като същите се изплащат в размер
на по 100 лв. месечно до окончателното изплащане на задължението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Н. К., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ..., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано
от ........- Изпълнителни директори, съществува вземане за следните суми: сума от 772,32
/седемстотин седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за периода: 01.05.2017г.-
31.10.2019г., за обект, находящ се в гр...., аб. №......, ведно със законната лихва върху
4
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 04.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и сума от 90,81 /деветдесет лева и осемдесет и една
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 22.07.2021г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№45800/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния им
предявен размер за сумата от 1 308,69 /хиляда триста и осем лева и шестдесет и девет
стотинки/ лв.,представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за
обект, находящ се в гр...., аб. №......, за отчетен период: 01.05.2017г.- 31.10.2019г. и сума от
291,67 /двеста деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 22.07.2021г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
ул. „...“ №., представлявано от ........- Изпълнителни директори, срещу С. Н. К.,
ЕГН:**********, установителни искове за следните суми: сума от 20,98 /двадесет лева и
деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода:
01.07.2018г.- 30.09.2019г. и сума от 4,71 /четири лева и седемдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.08.2018г.- 22.07.2021г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №45800/2021г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Н. К., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ...,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ........- Изпълнителни
директори, сума в размер общо на 452,44 /четиристотин петдесет и два лева и четиридесет и
четири стотинки/ лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното производства.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по делото в размер на 400 /четиристотин/ лв.
ОСЪЖДА ..., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от
....- Изпълнителен директор, на основание чл.38 от ЗА, да заплати на адв.М. Ц. З. от САК,
сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
РАЗСРОЧВА, на основание чл.241, ал.1 от ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главници, лихви и разноски, ведно с припадащата се законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане, като
ПОСТАНОВЯВА С. Н. К., ЕГН:**********, да заплаща на ..., ЕИК:....., със седалище и
адрес на управление: гр......, представлявано от ........- Изпълнителни директори, сума от по
100 /сто/ лв. месечно до окончателното изплащане на задължението.
Решението е постановено при участието на ........, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5