Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е на основание чл.313 и сл. НПК. Постъпила е въззивна жалба от адв. Ю. Д., в качеството си на защитник на подсъдимия И. Д. П. от гр. В. по НОХД № 828/2011г. по описа на Г. р.с. срещу постановената по това дело присъда № 717/ 27.10.2011 г., с която същият е признат за виновен, в това че за периода от 12.04.2011 г. до 23.04.2011 г. в гр. Г. О., при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като следващите деяния се явяват продължение на предходните, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собствениците, чужди движими вещи на обща стойност 650.42 лв., както следва: 1. На 12.04.2011 г. в гр. Г. О., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собственика И. Н. И., чужди движими вещи на обща стойност 615.32 лв. 2. На 23.04.2011 г. в гр. Г. О., направил опит да отнеме с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собственика И. Н. И., чужди движими вещи на обща стойност 25.10 лв., като опитът останал недовършен по независещи от него причини. 3.На 23.04.2011 г. в гр. Г. О. направил опит да отнеме с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собственика, чужда движима вещ на стойност 10.00 лв., като опитът останал недовършен по независещи от него причини, поради което на основание чл. 195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл. 58 а ал.1 НК вр. чл. 54 и чл. 36 НК, го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Приложена е разпоредбата на чл. 67 ал.3 НК като е постановено през изпитателния срок от четири години, по отношение на подсъдимия И. П. да бъде изпълнявана пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител. Постановено е вещественото доказателство по делото – 1 бр. метална чапа с дървена дръжка - да се върне след влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер 60.00 лв. в полза на ГОРС, както и 5.00 за служебно издаване на изпълнителен лист Присъдата се обжалва в частта, с която спрямо подсъдимия е приложена разпоредбата на чл. 67 ал.3 НК през изпитателния срок от четири години да бъде изпълнявана пробационна мярка- задължителни периодични срещи с пробационен служител.Посочено е, че мярката за пробационен надзор се явява тежка за подсъдимия, предвид семейното му положение. Същият се грижи сам за трите си деца, а така също и за болната си баба. Навеждат се доводи, че с тази мярка за период от четири гидини ще се ограничи възможността подсъдимият да си намери работа.В тази връзка се моли да бъде отменена първоинстанционната присъда в частта относно определената пробационна мярка. В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия защитник адв.Д.. Последната развива довода, че наложената пробационна мярка ще затрудни в максимална степен намирането на работа от подсъдимия. Счита, че така определеното условно наказание би изпълнило превъзпитателните си целите спрямо подсъдимия. Представителят на О. п. – гр. В. Т. взема становище, че подадената жалба е неоснователна и че наложената пробационна мярка би постигнала в максимална степен своето превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия, като се изпълни индивидуалната превенция. Подсъдимият И. Д. П. в последната си дума също моли за отмяна на наложената пробационна мярка. Въззивната жалба е подадена срещу невлязла в сила присъда. Със същата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Правото на жалба е надлежно и срочно упражнено. Жалбата изхожда от страна в наказателния процес, упражняваща процесуална функция на защита. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност, визирани в чл. 320 НПК, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По отношение основателността на жалбата: Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди инвокираните с жалбата фактически и правни основания и като взе предвид доводите на страните, възведени по реда на съдебните прения и обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост събраните по делото по реда на НПК доказателства, и след като извърши на основание чл. 314 НПК, цялостна проверка на невлязлата в сила присъда досежно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното със същата наказание, намира за установено следното: Подсъдимият И. Д. П. е роден на * в гр. В. Т., постоянен адрес гр. В. Т. ул. „А. К.” № *, български гражданин, с начално образование, живеещ на семейни начала, реабилитиран. Подсъдимият не работил и доколкото нямал никакви финансови средства и се нуждаел от пари за храна решил да влезе в имота на един от съседите си, за да открадне нещо. Взел метален нож и метална чапа със счупена дръжка и проникнал в двора на пострадалия И. Н. И. След това се насочил към стопанските постройки в южната част на имота, от там подсъдимият изрязал електрическите проводници. Изрязал и кабелите на намиращите се там машини и тези на захранващото табло. След това подсъдимият се насочил към гаража, счупил стъклото, изкъртил едно от крилата на източния му прозорец, след което влязъл вътре. С ножа изрязал всички кабели.Взел един велосипед марка „Б.’, 4 бр. електрически ключове за външен монтаж и електрически котлон. После излязъл в двора на къщата и от чешмата развил два крана от месинг. С ножа срязал кабелите между кладенеца и къщата. Изрязаните електропроводници заедно с двата месингова крана поставил в чувал, взел велосипеда и котлона и се прибрал в къщата си, където изгорил изолацаията на електропроводниците. На следващият ден подсъдимият продал обгорените проводници в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр. Г. О. След като обгорил и останалите електропроводници ги занесъл в същия пункт на 15.04.2011г. На 23.04.2011г. след обяд подсъдимият влязъл отново в дома на пострадалия И. От стопанската постройка в двора взел две метални кофи за печка и едно правоъгълно метално платно. Когато тръгнал да ги изнася подсъдимият бил засечен от пострадалия И., при което П. ги захвърлил и избягал. Влязъл в двора на съседната къща, където живеела постр. М. Г. Влязъл в курника и взел една кокошка. В този момент се появила пострадалата, подсъдимият я видял хвърлил кокошката и избягал. Използваният нож П. изхвърлил на боклука, заедно с намиращите се у дома му котлон, електрически ключове и велосипед. По-късно пострадалият И. задържал подсъдимия у дома му и извикал полицейските органи. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите, писмени доказателства, от заключенията на вещите лица. Анализирайки събраните по делото доказателства, първоинстанционият съд е направил правилни, законосъобразни и обосновани изводи относно извършването на деянието от страна на подсъдимия И. Д. П., с оглед на което е определил справедливо наказание на същия. Налице е обоснованост и законосъобразност на изводите относно извършване на деянието, неговото авторство и поради липсата на каквито и да е противоречия в събраните по делото доказателства, както и с оглед направеното самопризнание от подсъдимия, в тази насока, въззивния съд счита, че същите не следва да бъдат обсъждани повторно. С оглед обстоятелството, че съдебното следствие е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК и задължението на съда да определи наказанието при условията на чл.58а НК, въззивният съд намира, че същото е правилно определено при условията на ал.1 на чл.58а НК. Налице е направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт. Настоящата инстанция приема, че с изпитателният срок, определен от районния съд към максимума, биха се постигнали в пълна степен целите на индивидуалната и генералната превенция на наказателната санкция. Последният ще въздейства предупредително върху И. П. и ще отнеме възможността да върши други престъпления. Предвид направеното оплакване в жалбата за наложената мярка по чл.67, ал.3 НК следва да се им предвид следното. Съчетаването на изпитателния срок при условно осъждане с пробационна мярка е изключение, което прегледът на съдебната практика показва, че е приложимо за особено тежки престъпни посегателства. Целта на този институт е засилване на поправително-превъзпитателния ефект на наказанието, което в случая не е необходимо. Настоящото престъпление не разкрива висока степен на обществена опасност, както и от него не са били причинени сериозни съставомерни вреди. Касае се до една изключителна мярка, която да е обусловена от особената тежест на престъплението и да налага засилване на наказателната репресия. В случая не е необходимо и в тази част присъдата следва да бъде отменена. В останалата част присъдата следва да бъде потвърõена. С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НК законосъобразно ГОРС е присъдил в тежест на подсъдимия разноските по делото. Водим от гореизложеното,съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Присъда№717/27.10.2011г., постановена по НОХД № 828/ 2011г. по описа на Горнооряховския районен съд В ЧАСТТА, в която на основание чл.67,ал.3 НК е постановено изпълнение на пробационна мярка– задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 4 години през изпитателния срок. ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |