№ 16603
гр. София, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110163977 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от Д.
И. Ц. искова молба, срещу И. Н. Н., с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 535 ТЗ, с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 500 евро –
задължение по запис на заповед, издаден на 15.02.2017 г., с падеж 10.11.2017 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 07.10.2019 г.
до окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 56961/2019 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
15.02.2017г. ответникът е издал в негова полза запис на заповед, с който се е задължил
да плати на 10.11.2017 г. сумата от 3 500 евро. Твърди се, че задължението не е
изплатено, за което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д.№ 56961/2019 г., по описа на 180 – ти състав на СРС, срещу която от
длъжника постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което обосновавало правния
интерес от заявяване на настоящата искова претенция за установяване съществуване на
вземането по заповедта.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 535 ТЗ.
В проведеното на 06.10.2023г. открито съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не изпрати представител в първото по делото съдебно
заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както
и че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за основателност
на заявената искова претенция, намира че са налице предвидените в процесуалния
закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което искът да бъде
1
уважен, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1773.80лв., от които 1500.00лв. с
ДДС – адвокатско възнаграждение в исковото производство, 136.90лв. – държавна
такса в исковото производство и 136.90лв. – държавна такса в заповедното
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че И. Н. Н. , ЕГН
**********, дължи на Д. И. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 535 ТЗ сумата от
3500.00 евро –вземане по запис на заповед, издаден на 15.02.2017 г., с падеж
10.11.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК - 07.10.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 56961/2019 г., по описа на СРС, 180-
ти състав.
ОСЪЖДА И. Н. Н. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Д. И. Ц., ЕГН **********, сумата от 1773.80лв. – разноски.
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2