Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………
гр. Варна, 16.05.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА,
VII-ми тричленен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на
прокурора при Окръжна прокуратура - Варна ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ и при
секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдия ПЕЛОВСКИ
кас. адм. нак. дело № 390/2022 г. на АдмС-Варна, като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на "М.Т." ЕООД, ЕИК ***, депозирана чрез адв. И.Г.,
против Решение № 89/18.01.2022 г. по НАХД № 20213110204962/2021 г. по описа на
Районен съд-Варна /РС-Варна/, с което е потвърдено Наказателно постановление №
23-0000606/11.06.2021 г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" Варна, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 96г, ал. 1, пред. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/.
В жалбата се твърди,
че Решението на РС-Варна, е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е
отразил фактическата обстановка и неправилно е приложен материалният закон. По
конкретно касаторът счита, че при постановяване на решението съдът не е изложил
мотиви по нито едно от възраженията, изложени във въззивната жалбакакто и тези
от проведеното открито съдебно заседание. Поддържа, че изводът на РС-Варна за
осъществено деяние по чл. 96г, ал. 1 ЗАвП е неправилен, тъй като не е
посочен видът на осъществения превоз, посочено е само, че се извършва
международен превоз на товари, но дали превозът е обществен или за собствена
сметка не е посочено. Според касатора изискванията на Наредба № 36/2006 г. на МТ
са в пряко противоречие с Директива 2006/126/ЕО, тъй като са приети по-строги минимални
стандарти за психическа годност на българските водачи. След като Европейската комисията
е достигнала до този извод, то не е налице извършено нарушение. Моли да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП. Претендира се присъждането на разноски.
Ответникът –
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Варна, в депозиран
писмен отговор оспорва жалбата. Поддържа, че решението на РС-Варна е правилно и
законосъобразно. Счита, че не е налице противоречие между националното законодателство
и общностното право. В АУАН и НП ясно е посочен видът на извършения превоз -
международен превоз на товари, което се установява и от приложената по делото
СМR. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Пледира да се потвърди решението на РС-Варна като правилно
и законосъобразно.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа страна:
С обжалваното
решение, РС-Варна, е приел, че на 18.02.2021 г. служители на РД "Автомобилна
администрация" – Варна, извършили проверка на "М.Т." ЕООД, при
която установили, че на 07.09.2020 г. в гр. Варна, превозвачът, притежаващ
лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 12427/2014
г., е допуснал до управление товарен автомобил "Ивеко" с рег. № ***,
с който е извършен международен превоз на товари, видно от тахографски лист, от
водача Б.М.А., който не отговаря на изискванията за психологическа годност, по
смисъла на чл. 152, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Водачът бил
без валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 12.08.2020 г.
до 20.11.2020 г. За констатираното нарушение е съставен АУАН, с който е прието,
че дружеството е осъществило състав на нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2
ЗАвП. На 11.06.2021 г. е издадено НП, като АНО е възприел изцяло констатациите,
изложени в акта и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3
000 лв. От правна страна предходната съдебна инстанция е приела, че няма
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено от
компетентен орган, административнонаказателното производство е проведено в
сроковете, предвидени в ЗАНН. Счела е след анализ на представените
доказателства, че санкционираното дружество-превозвач е осъществило от
обективна страна състава на описаното в НП административно нарушение, поради
което основателно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С
тези мотиви въззивният съд е потвърдил НП.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
В оспореното решение
РС-Варна, е приел, че нарушението е извършено в гр. Варна. Видно в приложения
АУАН и НП на касатора е повдигнато обвинение за нарушение извършено в гр.
Варна, ж.к. „***. В хода на административнонаказателното производство не са
събрани доказателства нарушението да е извършено в гр. Варна. Макар и в АУАН и
НП да е посочено, че седалището и адреса на управление на дружеството да е в
гр. Варна, това не кореспондира с данните отразени в публичния търговски
регистър където като място на седалище и адрес на управление на превозвача е
вписано с. Войводино, общ. Вълчи дол, обл. Варна. Посоченият в АУАН и НП адрес
в гр. Варна не е такъв на седалище, съответно управление на търговеца
/седалището е населеното място, а адреса на управление е конкретен адрес,
разположен в съответното населено място/, а е посочен като такъв за
кореспонденция с НАП. Вписания в ТР адрес за кореспонденция с НАП обаче не
определя мястото на осъществяване на дейността на търговеца. Вписването на
такъв адрес в ТР е предвидено като законова възможност в ДОПК. Адресът на
управление на ТД е адресът, на който се взимат решенията, свързани с дейността
му, там се получава кореспонденцията на дружеството с държавните и общински
органи, както и с трети лица и др. По делото лисват доказателства, които да
сочат, че превоза е започнал в гр. Варна, за да се приеме, че нарушението е
извършено в гр. Варна, където дружеството е допуснало започването му от водач
неотговарящ на съответните изисквания. При това положение и доколкото адресът
на управление на дружеството се намира в с. Войводино, общ. Вълчи дол, обл.
Варна – мястото на което се вземат решенията за дейността, то това е и мястото,
на което е извършено нарушението.
Мястото на извършване
на нарушението е елемент от обективната съставомерност на всяко едно нарушение.
Установяването като място на извършване на нарушението различно от това, за
което е повдигнато обвинение, съответно е наложена санкция, представлява
съществено изменение на обстоятелствената част и на практика съставлява друго,
различно нарушение – друго фактическо обвинение, за което не е повдигнато
обвинение. По изложените доводи настоящият съдебен състав приема, че по делото
не са събрани доказателства за извършване на нарушението за което е повдигнато
обвинение на касатора, респ. не е доказано извършването на конкретно вмененото
нарушение.
По доводите, че в НП
не е посочен видът на осъществения превоз:
Настоящата касационна
инстанция приема, че в АУАН и НП са посочени конкретни фактически данни,
относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за
издадения му лиценз, времето на извършване на нарушението и мястото на
извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение –
допускането до управление на товарен автомобил, с който е извършен международен
превоз на товари от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност. Както в
АУАН, така и в НП се съдържат данни за това на кои изисквания не отговаря водачът.
В обстоятелствената част на НП не е посочено изрично дали превозът е обществен
- срещу заплащане или такъв за собствена сметка, но от друга страна, ясно е
посочено, че се касае за международен обществен превоз на товари, цитирана е международната
товарителница, която се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на
товари с превозни средства срещу заплащане. Дружеството касатор осъществява
именно международен превоз на товари, разполага с нарочен лиценз за извършване
на такъв, дружеството е представило и приложените по преписката документи, вкл.
СМR, което налага извода, че за превозвача е ясен видът на извършвания от него
превоз.
По доводите на
касатора, че изискванията на Наредба № 36/2006 г. противоречат на Директива
2006/126/ЕО, като поставят по-строги изисквания към водачите, съдът прецени
следното: В резултат на нормативните изисквания на Директива 2006/126/ЕО е
приета Наредба № 36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на
удостоверение за психологична годност и с нея се определят изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на:
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл.
1, ал. 2 от Наредбата, изследванията за психологическа годност на водачи на МПС
могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или
при други случаи по искане на работодателя на водача. Последната норма е в
пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 ЗАвП да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 126, ал. 1 ЗАвП и чл. 152, ал. 1,
т. 2 ЗДвП. Действително Директива 2006/126/ЕО урежда взаимното признаване
на СУМПС, издадени от държавите – членки (чл. 2, § 1), но в случая
задължителното изискване водачите на автомобили за обществен превоз на пътници
или товари да имат издадено удостоверение за психологическа годност по чл. 7а,
ал. 2 ЗАвП е спрямо лицензирания превозвач, който ги е наел, т. е.
касатора, това е видно от текста на нормата, а не спрямо водача.
По изложените доводи
съдът приема, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Решението на РС-Варна, следва да се
отмени и да се постанови друго, с което да се отмени НП.
Предвид изхода на
делото, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за две
съдебни инстанции е основателно и следва да бъде уважено, като Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" следва да се осъди да заплати
сумата от 880 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 221 и сл. АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, VII
тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 89/18.01.2022
г. по НАХД № 20213110204962/2021 г. по описа на Районен съд-Варна с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23-0000606/11.06.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Варна, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози и вместо него
постановява
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000606/11.06.2021 г. на Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" Варна, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2
от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" да заплати на "М.Т." ЕООД, ЕИК ***
880 /осемстотин и осемдесет/ лева разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и на двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.