П Р О Т О К О Л
24.06.2020 година № 158 град
Асеновград
Асеновградският районен съд
Втори наказателен състав
На двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.К.
2. Л.З.
Секретар: Ася Иванова
Прокурор: Венелин Савов
Сложи за разглеждане докладвано
от председателя
НОХД № 258 по описа за 2020 година
На именно повикване в 10,40 часа се явиха:
Производството е по реда на чл.248 и сл. от НПК.
Районна прокуратура
гр. Асеновград, редовно призована, се представлява от прокурор Венелин Савов.
Подсъдимият А.А.М.,
редовно призован, се явява лично, ведно със защитника си адвокат М.П., която
представя писмено пълномощно по делото от днес, удостоверяващо качеството й на
защитник на подсъдимия.
Пострадалото
лице Ю.С.Д., редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява адвокат О.А. като негов повереник, упълномощен с приложено писмено пълномощно по
делото, удостоверяващо качеството му на процесуален представител на
пострадалото лице.
Докладва се
постъпила молба от пострадалия Ю.С.Д., с която се правят две искания. На първо
място се предявява граждански иск срещу подсъдимия А.А.М. за сумата от 10 000 лева, за които се претендира,
че са обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени от престъплението,
предмет на обвинението и се прави искане за конституирането на пострадалия като
граждански ищец в процеса. Прави се и искане за конституиране на същия като
частен обвинител в наказателния процес.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на разпоредително заседание. Считам, че не са налице процесуални
пречки.
АДВ. А.: Да се даде ход на разпоредително заседание.
АДВ. П.: Да се даде ход на разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ А.А.М.: Да се даде ход на
разпоредително заседание.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на разпоредителното заседание и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
А.А.М.-роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен,
осъждан-реабилитиран, живущ **** с ЕГН **********.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 ал.1 от НПК,
а именно правото на възражения и отводи срещу състава на съда, прокурора,
защитниците и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, нямам възражения.
АДВ. А.: Нямам искания за отводи.
АДВ. П.: Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания за отводи.
Възражения и отводи не
постъпиха.
На подсъдимия се разясниха правата му по чл.55 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ А.А.М.: Разяснени
са ми правата.
ПРОКУРОРЪТ: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание,
ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомен за въпросите по чл.248
ал.1 от НПК, които ще се разглеждат в разпоредителното заседание, преди повече
от седем дни.
АДВ. П.: Получих съобщение за
насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от разпореждането на съда
и съм уведомен за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, които ще се разглеждат в
разпоредителното заседание, преди повече от седем дни.
ПОДСЪДИМИЯТ А.А.М.: Получих препис от обвинителния акт, съобщение
за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на
съда и съм уведомен за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, които ще се разглеждат
в разпоредителното заседание, преди повече от седем дни.
АДВ. А.: Моят доверител е
получил съобщение
за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от разпореждането на
съда и е уведомен за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, които ще се разглеждат в
разпоредителното заседание, преди повече от седем дни. Аз също съм наясно
с въпросите, които са предмет на
обсъждане в разпоредително заседание.
Съдът намира,
че са налице условията да се започне обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА КЪМ
ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът покани страните да изразят становище:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, уважаеми
съдебни заседатели, считам че делото е подсъдно на Районен съд – Асеновград. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. По точка
3-та обаче, считам че на досъдебното производство е допуснато процесуално
нарушение. Обвинението е за престъпление по чл. 212 ал. 1 от НК, т.е. документна
измама. Елемент от състава на това престъпление е чуждата, в случая движима вещ сумата от 10 000
лева, да бъде отнета, с намерение да бъде присвоена. Този елемент от състава на
престъплението липсва, както в привличането в качеството на обвиняем на А.М.,
извършено на 08.10.2019 г. от разследващ полицай при РУ Асеновград, така и в
обвинителния акт на Районна прокуратура – Асеновград това нарушение не е
коригирано. Ако прецените, че това нарушение е съществено и отстранимо
и е нарушило правото на защита на подсъдимия А.М., и конкретно, той не е могъл
да разбере в какво е обвинен, то следва да
прекратите съдебното производство и да върнете делото на Районна
прокуратура –Асеновград за отстраняване на посоченото процесуално нарушение. В
този случай е безпредметно да взимам становище по останалите токи на чл. 248 ал.1
от НПК.
АДВ. А.: Господин съдия, аз предоставям на съда да
прецени дали следва да прекрати съдебното производство. Съгласен съм това, което
изтъкна представителя на държавното обвинение, а именно че в обвинителния акт е
допуснато неточно изписване на текста, по
който е обвинен подсъдимият. Принципно, делото е подсъдно на съда.
Налице са основанията за разглеждане. Солидаризирам се с изложеното от представителя
на РП Асеновград. По отношение на пострадалия, смятам че няма допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на пострадалия. Поддържам молбата за конституиране
като граждански ищец и частен обвинител и отправения от моя доверител в молбата
размер на гражданския иск.
АДВ. П.: Уважаеми
господин председател, считам че делото е подсъдно на съда. Към момента няма основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство. По отношение на
въпроса, допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на
защита на подзащитния ми, аз считам че такова е
допуснато. От една страна, действително в диспозитива
на обвинителния акт липсва елемент от фактическия състав на престъплението по чл.
212 ал. 1 от НК, а именно намерението за своене. На
следващо място, аз считам, че при съставянето на обвинителния акт е допуснато
още едно съществено отстранимо процесуално нарушение,
което накърнява правото на защита на подзащитния ми и
то се състои в следното:
В обвинителния акт, в обстоятелствената част на същия не
е посочено правното основание, което да е привидно и въз основа на което моят подзащитен да е получил сумата, предмет на обвинението. Моля,
в този смисъл да съобразите константната съдебна практика, според която използваният
документ за извършване на престъплението по чл.212 от НК, следва да служат като
привидно основание за получаване на чуждото имущество, в случая сумата от 10 000
лева. Именно фактически твърдения за това
привидно основание липсват в обстоятелствената част на обвинителния акт
и тази липса според мен препятства възможността на подсъдимия да организира
фиктивно защитата си срещу фактите по обвинението и по-конкретно под съществен
елемент от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1
от НК, привидното основание за разпореждане в случая привидното основание за
плащане на сумата от 10 000 лв. Ето
защо, ще моля да констатирате тези нарушения, да прекратите съдебното
производство и да върнете делото на Районна прокуратура – Асеновград. В случай,
че не възприемете доводите на страните за наличие на съществени процесуални
нарушения, ще моля да ни дадете възможност да вземем становище по точки 5, 6, 7 и 8 на чл. 248 ал. 1 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ А.А.М.: Сам не мога да изразя компетентно становище, затова поддържам
изцяло казаното от моя защитник. Считам,
че както каза и защитника ми има допуснато нарушение, като ми е нарушено
правото да разбера в какво съм обвинен.
Съдът, след
съвещание и след като обсъди въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, и като взе
предвид становищата на страните, намира следното:
1. Делото е подсъдно на Районен съд - гр. Асеновград по
правилата на местната подсъдност, тъй като твърдяното в обвинителния акт
престъпление е извършено в съдебния район на настоящия съд;
2. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство;
3. При решаване на въпроса за допуснато в досъдебното
производство съществено нарушение на процесуалните
правила, Съдът намира, че направеното изявление, както от прокурора, така и от повереника, а също и от защитника на подсъдимия, че такова процесуално
нарушение е налице е основателно. Действително, след преглед на съдържанието на
обвинителния акт, както и на обвинението, повдиганото на подсъдимия А.А.М. в досъдебното производство, Съдът установи, че същият
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212, ал. 1 от НК. Това
престъпление във фактическия си състав и конкретно в състава от субективна
страна, включва посочването като задължителен елемент намерението за присвояване
на движимото имущество. В случая, този елемент не е посочен в постановлението
за привличане като обвиняем още в досъдебното производство, а съответно и
пропускът е преминал по-нататък и в обвинителния акт, като на две места, както
в обстоятелствената част, така и в заключителната част, в диспозитива
на обвинението не е посочен този елемент от фактическия състав на престъплението.
В крайна сметка, това е довело до неправилно структуриране на обвинението, тъй
като е налице непълен фактически състав на престъплението, което се твърди, че
е извършено от субективна страна. Разгледано в светлината на легалната
дефиниция за съществено процесуално нарушение, фиксирано в нормата на чл. 249,
ал. 4, т. 1 от НПК, това в крайна сметка е довело до съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като съгласно тази правна норма, съществено
нарушение на процесуалните правила е такова, което води до невъзможност на
подсъдимия да разбере в какво престъпление е обвинен. В случая, тъй като липсва
елемент от престъпния състав, така както същият е структуриран в нормата от
особената част, очевидно възражението на защитата, което се споделя от прокурора,
както и от повереника, че такова нарушение е налице е
факт и същото е съществено и отстранимо във фазата на
досъдебното производство. При това нарушение е безпредметно да продължи да се
развива съдебното производство без отстраняването му, тъй като в крайна сметка порокът
може да повлече и порок в крайния съдебен акт, тъй като изначално правата на
подсъдимия да разбере точно в какво престъпление е обвинен са нарушени. Разгледано
в светлината на тълкувателно решение № 2/2002 г., на общо събрание на наказателните
колегии, касаещо както нарушенията в досъдебното
производство, така и в съдържанието на обвинителния акт, съдът намира, че такова нарушение е налице и в съдържанието на
обвинителния акт, тъй като същият не отговаря в пълна степен на изискването на задължително
съдържание по чл. 246, ал. 3 от НПК,
която изисква в заключителната част на обвинителния акт да се посочи правната
квалификация на деянието, което освен цифровата квалификация, включва и пълен
фактически състав с посочване на пълния диспозитив така , както е посочен в НК. По отношение на
възражението на защитата за нарушение на задължителното съдържание на
обвинителния акт, касаещо непосочване на привидното основание,
поради което е извършено разпореждането с движимата вещ, а именно сумата от
10 000 лв., съдът намира след преглед на съдържанието на обвинителния акт,че
такова нарушение не е налице. В това отношение,
обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК.
Съгласно тези норми, в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да
бъдат посочени всички факти, които обуславят и от които се извличат признаците
на всички съставомерни елементи на фактическия състав
на престъплението, предмет на обвинението, както от обективна, така и от
субективна страна и е въпрос от компетентността на прокурора в какъв обем и в
какво количество ще изложи тези факти. Достатъчно е те да се съотнасят към
всички елементи от обективния и
субективния състав на престъплението, като в случая съдът намира, че няма пропуск в това
отношение и обвинителният акт е изряден от гледна точка на изискванията по
чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК. Независимо от това, поради констатираното процесуално
нарушение, касаещо диспозитива
на обвинението и пълното структуриране на фактическия състав на престъплението,
за което е привлечен подсъдимият А.А.М., е налице основание за прекратяване на съдебното
производство поради това съществено процесуално нарушение и връщането на делото
на Районна прокуратура – Асеновград за отстраняването му. Поради това
обстоятелство, тъй като така или иначе се налага прекратяване на съдебното
производство е безпредметно на този етап съдът да се произнася по останалите
въпроси, фиксирани в нормата на чл.248, ал.1 от НПК. Включително не следва да
се произнася и по въпроса за конституирането на страни. По отношение на мярката
за неотклонение, която е подписка, Съдът намира, че същата следва да бъде
потвърдена.
Ето защо, с оглед на изложените съображения и на
основание чл. 248 ал. 5 т. 1, във вр. с чл. 249 ал. 1, във вр.
с чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 258/2020 г., по описа
на Районен съд – Асеновград, ІІ н.с., поради допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила,
касаещо нарушаване на процесуалните права на
обвиняемия и отнасящо се до диспозитива на повдигнатото
му обвинение в досъдебното производство, както и до задължителното съдържание
на обвинителния акт.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Асеновград за
отстраняване на допуснатото процесуално нарушение, посочено в мотивната част на определението
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“,
действаща по отношение на подсъдимия А.А.М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен
съд – Пловдив по реда на глава ХХІІ от НПК с частна жалба или протест в 7-дневен
срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което се закри в 11,05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: