№ 12469
гр. С., 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110119566 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от А. Н. Г. срещу „А.
Ищецът А. Н. Г. е предявила срещу „А.иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ –
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Ищцата твърди, че с ответното дружество „А. са сключили Трудов договор №
3/07.11.2022г., по силата на който започнала да изпълнява работа в предприятието на
ответника на длъжността „Счетоводител“. На 03.02.2023г. А. Г. връчила на работодателя
молба, съдържаща предложение за прекратяване на Трудовия договор по взаимно съгласие
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 03.02.2023г. В молбата посочила, че ако
предложението й не бъде прието, работодателят следва да счита молбата от 03.02.2023г. за
предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. В тази връзка твърди, че страните по трудовия договор
уговорили предизвестие при прекратяване от 60 дни. Работодателят отговорил на
предложението на А. Г. с Уведомление от същата дата 03.02.2023г., в което било посочено,
че работодателят ще прекрати трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, но
считано от 04.04.2023г., когато изтичал срокът на предизвестието от 60 дни.
На 06.03.2023г. ищцата изпратила по имейл и чрез Български пощи до ответното
дружество уведомление за прекратяване на Трудовия договор преди изтичане на срока на
предизвестието по чл. 326, ал. 1 от КТ, което било получено от работодателя на 08.03.2023г.
На 08.03.2023 г. управителят на „А. издал Заповед № 5/08.03.2023г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, в която било посочено основание за прекратяване - чл. 187, т. 8
и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 188, т. 3 от КТ, поради налагане на наказание
дисциплинарно уволнение. Заповедта за дисциплинарно уволнение била връчена на ищцата
по пощата с писмо с обратна разписка на 04.04.2023г.
Ищцата навежда твърдения за незаконност на дисциплинарното уволнение поради
1
неспазване на процедурата, предвидена в закона. Оспорва да е нарушавала трудовата
дисциплина. Твърди, че не й е изискано обяснение и не била изслушана преди налагане на
дисциплинарното наказание. Възразява за липсата на конкретно посочени нарушения на
трудовата дисциплина. Ищцата се позовова и на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, в
която е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да
дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към
която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието. Отделно, страните не постигнали съгласие относно датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, а уведомлението на „А. до А. Н. Г. от
03.02.2023г. следвало да бъде прието като насрещно контра-предложение за прекратяване на
Трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от
04.04.2023г., с което насрещно предложение А. Г. никога не се е съглА.вала. При това
положение и при липса на съгласие между страните по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ,
следвало да се приеме, че е влязло в действие изявлението на А. Н. Г. за прекратяване на
Трудовия договор едностранно от нейна страна на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
По-нататък ищцата доразвива становището си, позовавайки се и на разпоредбата на 335 от
КТ, обосновавайки извод за прекратяване на трудовия договор считано от 06.03.2023г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва същата. Поддържа, че дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено
законосъбразно поради неявяване на работа в два последователни дни. Твърди, че именно
поради неявяване на работа не би могъл да поиска и да получи обяснения от ищцата. Моли
искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
наличие на трудово правоотношение между страните към датата на уволнението.
В тежест на ответника е да докаже: надлежно упражнено потестативно право на
работодателя на уволнение, в конкретния случай дисциплинарно такова и в тази връзка –
наложено от органа на дисциплинарна власт наказание дисциплинарно уволнение при
спазване установената в КТ процедура – форма и съдържание на заповедта и срокове,
получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките
за това, установено нарушение на трудовата дисциплина и съответствие на наложеното
наказание с тежестта на нарушението.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
С оглед становището на страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът
приема следните обстоятелства: съществуващо трудово правоотношение между ищцата и
2
ответника, възникнало въз основа на Трудов договор № 3/07.11.2022г., по силата на който
ищцата изпълнявала работа в предприятието на ответника на длъжността „Счетоводител“.
Тези обстоятелства се установяват и от приобщения и неоспорен от страните трудов договор
№ 3/07.11.2022г. /л. 6 от делото - гръб/.
Видно от съдържанието на договора, същият е сключен със срок за изпитване в полза
на работодателя – 6 месеца, като е уговорен и 60-дневен срок на предизвестие.
Видно от преставената от ищцата молба от дата 03.02.2023г. /неоспорена от ответника
от гледна точка на нейната автентичност - л. 7 от делото/, същата е подадена от А. Н. Г. до
управителя на ответното дружество, като в нея ищцата е обективирила искане за
прекратяване на трудовото й правотношение, считано от същата дата, на основание чл. 325,
т. 1 КТ /по взаимно съгласие на страните/. В нея ищцата алтернативно е посочила – в
случай, че молбата й за прекратяване на посоченото основание не бъде удотвлетворена, то
същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ.
Видно от представеното от ищцата и неоспорено от ответника уведомление №
1/03.02.2023г. /л. 7 от делото - гръб/, в него работодателят е изразил становище, че трудовият
договор на ищцата ще бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ /по взаимно
съгласие на страните/, но след изтичане на срока на предизвестието – 60 дни, т.е. считано от
04.04.2023г. Видно от съдържанието на уведомлението, същото е било получено от ищцата
лично на същата дата, за което е положила подписа си.
От представенаното от ищцата и неоспорено от ответника от гледна точка на
автентичност заявление от дата 06.03.2023г. /л. 8 от делото/, на посочената дата ищцата
обективирала изявление до работодателя си, че желае трудовото й правоотношение да бъде
прекратено на основание чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ /при неспазване на срока на предизвестието/,
считано от датата на получаване на молбата от работодателя.
Видно от представената от ищцата и неоспорена от ответника разпечатка от имейл /л. 8
от делото - гръб/, на същата дата – 06.03.2023г. ищцата е изпратила визираното заявление за
прекратяване на трудовия договор при неспазване на срока на предизвестието на имейла на
дружеството ***********@***.**, който имейл адрес е посочен като официален имейл адрес
за връзка с дружеството в търговския регистър /в тази насока съдът извърши служебна
справка на публичния сайта на ТР/.
Видно от представеното от ищцата и неоспорено от ответника известие за доставяне /л.
9 от делото/, заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, подадено от
ищцата, било получено чрез Български пощи от работодателя на 08.03.2023г.
Видно от представената от ищцата заповед № 5/08.03.2023г. за налагане на
дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение /л. 9 от делото -
гръб/, на посочената дата управителят на „А. наложил на А. Н. Г. дисциплинарно наказание
„уволнение”, считано от 08.03.2023г. Като основание за налагане на дисциплинарното
наказание били посочени следните текстове на закона: чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ и чл. 190,
ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ. В заповедта било посочено, че дисципинарното
3
наказание се налагало поради следните нарушения на трудовата дисциплина: служителката
не отработва отправено предизвестие от нейна страна за напускане и след две
последователни покани от страна на работодателя да се яви и да си отработи
предизвестието, не се явява. Посочено основание за дисциплинарно наказание „уволнение”
– неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. В заповедта е посочено,
че трудовото правотоношение се прекратява, считано от 08.09.2023г.
По делото не се спори, а и от представената от ответника известие за доставяне /л. 30
от делото/ се установява, че заповедта за налагане на дисцилинарно наказание „уволнение”,
респективно за прекратяване на трудовото правоотношение е била получена от ищцата на
04.04.2023г.
Видно от представеното от ответника уведомление № 1/1 от 10.03.2023г. /л. 26 от
делото/, на посочената дата управителят на ответното дужество обективирал в документа
изявление, че уведомява ищцата за неявяването й на работа от 06.03.2023г., като кани
същата да се яви на работа и да си отработи предизвестието съгласно подадено от нея
уведомление. Видно от приложения системен бон, уведомлението било изпратено на
ищцата на същата дата чрез Български пощи.
Видно от представеното от ответнита уведомление № 2/1 от 13.03.2023г. /л. 27 от
делото/, на посочената дата управителят на ответното дружество обективирал в документа
аналогично изявление, че уведомява ищцата за неявяването й на работа от 06.03.2023г., като
кани същата да се яви на работа и да си отработи предизвестието съгласно подадено от нея
уведомление. Видно от приложения системен бон, уведомлението било изпратено на
ищцата на същата дата чрез Български пощи.
Видно от представения от ответната страна Протокол за извършено нарушение №
1/08.03.2023г. /л. 28 от делото/, в него управителят на ответното дружество констатирал, че
ищцата А. Г. не се явила на работа в два последователни дни – 06.03.2023г. и 07.03.2023г.,
като не била представила никакви обяснения или документи, оправдаващи отсъствието й.
Посочил също така, че нарежда – на служителката да се изпратят две последователни
уведомления по пощата с препоръчано писмо, с което да се покани да си отработи
дължимото към дружеството предизвестие.
Видно от представения от ответната страна Протокол за извършено нарушение №
2/17.03.2023г. /л. 29 от делото/, в него управителят на ответното дружество констатирал, че
ищцата А. Г. не се явила на работа в два последователни дни – 06.03.2023г. и 07.03.2023г.,
като не била представила никакви обяснения или документи, оправдаващи отсъствието й.
Посочил, че на служителката били изпратени две последователни уведомления по пощата с
препоръчано писмо, с което да се покани да си отработи дължимото към дружеството
предизвестие, което тя не се явява да получи. Посочено било също така, че не извършва и не
представя обяснения за горецитираното нарушение. Било наредено, поради нарушение на
трудовата дисциплина, същата да бъде уволнена дисциплинарно, считано от 08.03.2023г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
4
Съдът счита, че изадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” е незаконосъобразна, като уволнението следва да бъде отменено със следните
аргументи:
На първо място, видно от доказателствата по делото, заявлението на ищцата от
06.03.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 335, ал. 2, т. 2
КТ – при неспазен срок на предизвестие, било изпратено от нея на същата дата –
06.03.2023г. по имейл до работодателя. Действително, по делото липсват доказателства този
имейл да е бил отворен от представител на ищцовото дружество, но последното
обстоятелство е без значение. Според настоящия състав, релевантно за прекратяване на
трудовота правоотношение от страна на работника при неспазено предизвестие е именно
изпращането на заявлението до имейл адреса на работодателя, който имейл е вписан и в ТР
по пратидата на дружеството. Изпращането е станало още на дата 06.03.2023г. и считано от
тази дата трудовото правоотношение следва да се счита за прекратено.
Видно от заявлението на ищцата, същата е посочила, че желае прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ /при неспазване на срока на
предизвестието/, като отделно изрично е уточнила, че трудовият договор желае да се счита
прекратен, считано от датата на получаване на уведомлението от работодателя.
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ при неспазен срок на предизвестие, трудовото
правоотношение се счита за прекратено с изтичане на съответната част на срока на
предизвестие. В този случай, доколкото ищцата изрично сочи, че желае прекратяване на
трудовия договор, считано от получаване на заявлението от рабодотеля, то същото следва да
се счита прекратено, считано от 06.03.2023г., когато заявлението е било изпратено на имейл
на управителя на ответното дружество, или най-късно на 08.03.2023г., когато заявлението
безспорно е било получено от работодателя по пощата.
С оглед на горното, обстоятелството, че процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правотношение е била
издадена на дата 08.03.2023г., то следва да бъде прието, че същата е издадена след като вече
трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работника /при неспазен срок
на предизвестието/.
В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ, съгласно която:
Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на
работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. Този ден е 04.04.2023г., когато заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание е била получена от ищцата. Тази дата, обаче следва датата на
предходното едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от ищата, направено
с изпращане на заявлението за неспазване на предизвестието на имейл адреса на ответното
дружество, което е станало на 06.03.2023г., респективно спрямо датата 08.03.2023г., когато
заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение е било получено по пощата от
рабодателя.
Дори да бъде прието, че горните обстоятелства не се установяват категорично, и
5
недвусмислено, съдът счита, че уволнението е незаконно и на друго, още по-силно
основание – неспазен ред за налагане на дисиплинарно наказание, предвиден в чл. 193 КТ.
Съгласно посочената норма на закона: работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
По делото не са представени доказателства от страна на ответника, които да сочат за
спазване на посоченото предписание. Възражението на ответника за липсата на обективна
възможност за изискване на обяснения от страна на служителя, поради обстоятелството, че
същият не е идвал на работа, са ирелевантни, тъй като законът не предвижда смекчаване на
реда или отпадане на посоченото изискване при неявяване на работника на работа преди
уволнението. За работодателя съществуват и други възможност за изискване на такива
обяснения от страна на неявяващия се на работа служител /изискване на обяснения чрез
кореспонденция по пощата или чрез куриер и пр./, като по делото липсват доказателства
дори такива обяснения да са били изпращани до ищцата, по какъвто и да е начин. Подобни
изявления от страна на работодателя, касаещи изискване на обяснения от страна на
служителя преди издаване на процесната заповед, не се установяват от така представените
доказателства.
Действително, в разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ изрично е предвидено, че
разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или
служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такава вина на работника,
обаче, не се установява по делото, доколкото както беше посочено и по-горе, такива
обяснения изобщо не са били изискани от рабодоталя, нито изпращани на ищцата.
С оглед на това, са налице основанията за отмяна на процесната заповед само на
формално основание – неспазен ред, предвиден в чл. 193, ал. 1 КТ, без разглеждане на спора
по същество. В тази насока е разпоредбата на чл. 193, л. 2 КТ, съгласно която: когато
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора
по същество.
С оглед на това, и доколкото уволнението се явява незаконосъобразно, искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъду уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът доказва разноски в размер на 780,00 лева, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие и преводно нареждане за същата сума.
Липсва възражение за прекомерност на претендианото адвокатско възнаграждение от
страна на ищеца, поради което съдът не разглежда този въпрос.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата в размер на
30,00 лева - държавна такса за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
6
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на А. Н. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. "Н., извършено със Заповед № 5/08.03.2023г. на управителя на „А. с ЕИК ., с адрес на
управление: гр. С. бул. „Ш., и го ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА „А. с ЕИК . да заплати на А. Н. Г. ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 780,00 лева /седемстотин и осемдесет лева/ – разноски, сторени в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА „А. с ЕИК . да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на
Софийският Районен съд сумата в размер на 30,00 лева – /тридесет лева/ - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
който на основание чл. 315 ГПК започва да тече за страните от 18.07.2023г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7