Р E Ш Е Н И Е
№ 384
гр.Плевен, 30.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 431 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 198
от 22.04.2021 г., постановено по анд № 449/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 547317-FS76360 от 11.11.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Стрелец 2010“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.Г.Д., на основание чл.53 ал.1, във
връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3 ал.2 от ЗАНН и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС,
във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за това, че при извършена проверка на
30.09.2020 г. в 12,45 часа в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на
ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Плевен, ул. „Климент
Охридски“ № 2, стопанисван и експлоатиран от дружеството, е установено, че
задълженото лице не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от
монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, да съдържат
задължителните реквизити, регламентирани в чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а
именно: наименование, брой и единична стойност на закупената стока.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Стрелец 2010“ ЕООД,
представлявано от Т.Д., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
издадено при явно несъобразяване с фактите и обстоятелствата, разгледани в
тяхната съвкупност. Описва подробно фактическата обстановка. Намира, че при
преценката на административно наказващия орган, предвидена в чл.52 ал.1 от ЗАНН, същият не е обсъдил възможността за приложението на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. Сочи, че тази възможност не се изследва в цялост и от районния съд,
който е приел, че липсват основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
като се е обосновал, че наложената санкция е в минимален размер. Касаторът не
споделя това становище поради размера на минималната санкция от 500 лева.
Твърди, че не се оспорва по делото, че касовият апарат е изправен, че има
въведени 40 броя стокови групи, а допуснатото нарушение безспорно е поради
преумора, бързина при обслужването и явен пропуск при маркирането. Не споделя и
мотивите на решаващия съд, че законодателят е криминализирал подобен род
нарушения и именно поради факта, че се касае за нарушение, то същото не е с
криминален характер. Сочи, че липсва каквато и да е съразмерност между
минималната санкция от 500.00 лева и извършеното нарушение (пропуск) да се
отбележи броя и вида на продадените артикули. Не оспорва, че е налице
формалното осъществяване на състава, но счита, че в случая наистина се касае за
грешка на лицето, грешка при натискане или ненатискане на копче от фискалното
устройство, най-просто казано - „грешка на пръста". Твърди, че липсва умисъл,
както и че фискалното устройство е редовно, което не е изследвано в пълнота от
контролните органи, или поне не е станало ясно дали е изследвано, а не е
изследвано и от районния съд. Твърди, че не се отчита факта на времето на
извършване на проверката - по обяд, степента на натовареност на служителя и
т.н. В конкретният случай счита, че е налице хипотезата на формално нарушение,
тоест нарушение, което за разлика от резултатните административни нарушения,
като елемент от състава му отсъства вредата. Съобразявайки това счита, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28, б."А" от ЗАНН. Счита, че
като други смекчаващи обстоятелства следва да се посочи липсата на повторност,
т.е. липсата на други нарушения от същия вид, каквото обстоятелство е констатирал
и самият административно наказващ орган в текста на обжалваното наказателно постановление,
като следва да се вземе предвид и несързамерно голямата имуществена санкция,
предвидена в разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно от 500 до 2000лв, която не кореспондира по никакъв начин с вида,
тежестта и характера на извършеното нарушението. Сочи още, че в Република
България с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. е обявено извънредно
положение и е приет Закон за мерките и действията по време на извънредно
положение/ДВ бр. 44/2020г./, което е довело до затваряне на редица търговски
обекти, трайно намаляване на покупателната възможност на потенциалните клиенти
и драстичен спад на продажбите в стопанисвания и експлоатиран търговски обект
от дружество. Навежда доводи, че налагането на имуществена санкция с
обжалваното наказателно постановление би изправило дружеството пред значителни
финансови трудности и евентуален фалит. Счита, че административното наказание
не следва да бъде самоцелна, увреждаща нарушителя реакция, а строго съобразена
със закона и степента на обществена опасност на нарушението необходима мярка,
която трябва да се вмести в определените от правото рамки и цели –
предупредителна и възпитателна. В заключение моли съда да отмени решението като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Депозирал е писмени бележки, в които е развил подробни съображения за
основателност на своите оплаквания, по същество е поискал отмяна на оспореното
решение и потвърденото с него НП.
В съдебно заседание ответникът ТД на НАП – Велико
Търново, редовно призован, не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че при
извършена проверка на 30.09.2020г. в 12.45 часа в търговски обект по смисъла на
§1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Плевен,
ул. „Климент Охридски“ №2, стопанисван и експлоатиран от „Стрелец 2010“ ЕООД с
ЕИК:*********, е установено, че задълженото лице не е осигурило фискалните
касови бележки, издавани от монтираното и въведено в експлоатация в обекта
фискално устройство модел Tremol ZM-KL с индивидуален номер на фискалното
устройство ZK059001 и индивидуален номер на фискална памет № 50148786 да
съдържат задължителните реквизити, регламентирани в чл.26, 2ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, а именно: наименование, брой и единична стойност на
закупената стока. Извършена е контролна покупка на три броя маски за лице на
единична стойност 1,50 лева, обща стойност на покупката 4,50 лева. При
заплащане на сумата е издадена фискална касова бележка № 095129/30.09.2020г. от
наличното и работещо в обекта фискално устройство, на която е изписано
наименование на стоката „цигари“ и е отбелязана общата сума на плащане – 4,50
лева, тоест не е посочено наименование, брой и единична стойност на закупената
стока. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.110,
ал.4, вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка обр. Кд 78 сер.
АА № 0293474/30.09.2020г., в който подробно са отразени констатациите от
проверката и приложени веществени доказателства. Протоколът от извършената
проверка е подписан от П.И.-продавач-консултант, присъствала на проверката. За
констатираното нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н[1]18/13.12.2006г. на МФ бил съставен АУАН
№F576360/20.10.2020г. , подписан от Т.Д., като същият е вписал своите възражения
– „В касовия апарат има въведени 40бр. стокови групи, но в бързината с цел
по-добро обслужване е пропуснато въвеждане на вида и броя на продадените стоки
от продавача в обекта и същото не е умишлено.“
Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа
на приобщените по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели Д. , Ж. и Т.. От
последните установил, че при извършената
проверка в търговския обект – магазин, е извършена контролна покупка на 3 броя
предпазни маски за лице, с единична цена 1,50 лева, като за извършената покупка
е била издадена касова бележка от наличното в обекта фискално устройство, като
същата не съдържала задължителните реквизити, регламентирани в чл.26, ал.1, т.7
от Наредба Н-18 на МФ, а именно – точно наименование на закупените стоки, количество
и единична цена. За установеното нарушение на 20.10.2020г. бил съставен акт
АУАН №F576360. Събраните писмени и гласни доказателствени средства съдът
кредитирал с доверие.
Съдът направил
изводи, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдържат изискуемите от закона реквизити . По същество приел, че фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички
събрани по делото доказателства - писмени и гласни, които са безпротиворечиви и
кореспондиращи помежду си. Нарушението и в АУАН, и в НП е формулирано пълно,
точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и
правната му квалификация. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно
извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните
разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и
санкционната норма в наказателното постановление - чл. 185, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС. Съдът изложил мотиви, че разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ предвижда, че фискалната касова бележка от ФУ трябва
да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително следните реквизити- наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с
различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със
съответната стойност. Съдът изложил мотиви, че жалбоподателят се явява данъчно
задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и като такова при отчитане
на продажбите е следвало в касовите бонове да отразява изискуемата информация
по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ . В случая не са
изпълнени изискванията за посочване в касовия бон на информация за
наименованието на предлаганата услуга и количество по видове и единична
стойност, което дава основание да се приеме, че не са предприети в пълнота
дължимите активни действия. Съдът приел още, че, съобразявайки множеството
смекчаващи обстоятелства, АНО е наложил санкция в минимален размер, като
правилно е приел, че не са налице
основания нарушението да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този
вид. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция намира постановеното решение за
неправилно.
Касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 30.09.2020 г. в 12,45 часа в
търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр.Плевен, ул. „Климент Охридски“ № 2, стопанисван и
експлоатиран от дружеството, е установено, че задълженото лице не е осигурило
фискалните касови бележки, издавани от монтираното и въведено в експлоатация в
обекта фискално устройство, да съдържат задължителните реквизити,
регламентирани в чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а именно:
наименование, брой и единична стойност на закупената стока.
Няма спор между страните относно фактите кога, каква покупка е
извършена, както и по несъмнен начин е установено какво точно е записано в процесния
касов бон /същият е приложен между л.10 и л.11 от въззивното дело/. В него е
записано, отпечатано от паметта на фискалното устройство като закупен артикул
„цигари“ на обща стойност 4,50 лева. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
касовата бележка следва да съдържа задължително описаните в нормата реквизити,
като отсъствието някои от посочените данни по т. 7, на чл. 26, ал. 1 от
наредбата, е основание за ангажиране отговорността на търговеца. Обаче, в
случая касовият бон съдържа реквизита "вид на стоката", макар същият
да е отразен погрешно. За извършване на нарушение от този вид според
разбирането на касационната инстанция трябва да е налице изобщо ЛИПСА на данни
относно вида на стоката, т. е. въобще да не се съдържа описание на стоката или
услугата, която е заплатена от купувача, да липсва такъв реквизит. В настоящата
хипотеза самият наказващ орган сочи, че това не е така, а и това е видно от
приложения касов бон. Видно и от начина, по който е описано нарушението
фактически, става ясно, че касовият бон съдържа този реквизит, но стоката, вместо
в департамент/група, относим за този вид стоки, е отразена в група „цигари“. Това несъответствие в наименованието е
обяснено още в деня на проверката, чрез вписване като възражение в протокола от
извършената проверка и по-късно в акта за нарушение, отново като възражение, че
в
касовия апарат са въведени 40 броя стокови групи, но в бързината продавачът е
объркал вида на закупените стоки. Че са въведени и други групи стоки в паметта
на фискалното устройство се установява и от приложения по делото дневен отчет,
в който през деня на продажбата са били
закупени стоки от групи : хранителни стоки-департамент 04, хляб-департамент 05,
вода-департамент 14. В дневния отчет за деня, приложен по делото след фискалния
бон, отново между листи 10 и 11, са посочени 4 групи/департаменти, между които
и процесната покупка, отразена в департамент 02-цигари. Според касационната инстанция смисълът на цитираната норма на чл.26, ал.1 от Наредбата е
да посочи изчерпателно реквизитите, които всеки касов бон следва да съдържа,
сред които несъмнено и вида на стоката, т. нар. департамент. Т.е. , за да се
счете за неспазено изискването на чл.26, ал.1, според настоящия състав на съда
е необходимо в касовата бележка изобщо да не се съдържат данни за наименованието на
стоката, да липсва такъв реквизит, а не погрешно да е посочена една стока
вместо друга, респективно закупената стока да е отразена в друга, вместо в
коректната група стоки/департамент. Този
реквизит в случая се съдържа във фискалната бележка, но е неправилно отразена
групата /департамента/. Въпреки това, в касовия бон е отразена именно реалната
стойност на закупената стока, поради което неправилното отразяване на
департамента не само че се явява несъставомерно, но по никакъв начин не засяга
интересите на фиска. Дори невярното отразяване на действителния департамент да
съставлява административно нарушение, същото не кореспондира на състава на
нарушението по чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата, която държи сметка за
наличието на реквизитите, като данни, отразени в съответния касов бон.
Неправилното отразяване на вида на стоката може да доведе до други нарушения,
свързани със стоковата наличност и отчитането й за нуждите на търговската
дейност, респективно за последващи проверки от контролните органи, но дори да
съставлява основание за налагане на санкция, това е съвсем различно по своя
характер нарушение и подвеждането му под цитираната правна норма е
необосновано. В процесната хипотеза е допуснато погрешно отразяване на вида на
стоката, респективно погрешното й поставяне в друга, а не в коректната група, което
следва да бъде отчетено като допусната фактическа грешка, а не за извършване на
така квалифицираното нарушение, независимо, че става въпрос за обективна
отговорност. Приложението на чл. 28 от ЗАНН и индивидуализацията на санкцията по вид и размер може да се
обсъжда само при наличие на констатирано нарушение, а в случая тези
предпоставки според настоящият състав на съда не са налице.
Ето защо оспореното решение, поради неправилно
прилагане на материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което оспореното НП да се отмени.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 198 от
22.04.2021 г., постановено по анд № 449/2021 г. на Районен съд – Плевен, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 547317-FS76360 от 11.11.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Стрелец 2010“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.Г.Д., на основание чл.53 ал.1, във
връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3 ал.2 от ЗАНН и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС,
във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 547317-FS76360 от 11.11.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Стрелец 2010“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.Г.Д., на основание чл.53 ал.1, във
връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3 ал.2 от ЗАНН и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС,
във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/