Р Е Ш
Е Н И Е
№ 316 от 21.12.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова
касационно административнонаказателно дело № 239 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от Г.В.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***,
уточнена с молба с вх. №3716/12.08.2021 г. по описа на съда, срещу Решение №
260233/17.06.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1210/2020 г. по описа на Районен съд –
Дупница, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
20-0348-000623/28.10.2020 г., издадено от началника на Районно управление (РУ)
– Дупница към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на
МВР) – Кюстендил, в частта, с която на Г.Г. на основание чл. 183, ал. 3, т. 5,
пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
са наложени административни наказания съответно
глоба в размер на 30,00 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба в
размер на 10,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата е
наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се
отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на наказателното
постановление в потвърдената му част.
В съдебното заседание по делото Г.Г. *** към ОД на МВР – Кюстендил не се
представлява в съдебното заседание по делото и не представя писмено становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла
на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол в обжалваната му част и в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Административнонаказателната
отговорност на Г.Г. за нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП е ангажирана съответно за
това, че на 17.10.2020 г. в 03:30 часа в гр. Дупница е управлявал лек автомобил
марка и модел „***”, с рег. № ***по ул. „***,
като не се е съобразил с пътен знак В1 („Забранено
е влизането на пътни превозни средства”), навлязъл е срещу знака и е
продължил движението си след него в посока ул. „***”, и
при извършената му проверка не е представил
контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно
средство (МПС). За тези нарушения
(както и за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, по отношение на
което наказателното постановление е отменено от районния съд) срещу Г. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21848/17.10.2020 г. Той е отказал да подпише акта и да получи препис от същия, като
отказът е удостоверен с подписа на един свидетел. Въз
основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в
което по отношение на нарушенията
по чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред районния
съд,
в съответствие с правилата на чл. 107, ал. 2
и 3 от НПК, са разпитани две групи свидетели, а
именно: полицейски служители – И.Л.М.(актосъставител), Н Й. С (свидетел на установявяване
на нарушението) и Х.И.Я, които с показанията си потвърждават
изложените в акта фактически обстоятелства, като излагат
конкретни данни за нарушенията; и придружаващите
нарушителя лица – Н.В.Г.(негова сестра), Д.П.Си Г.Г.М.,
които сочат, че същият не е управлявал автомобила, а е влязъл в него само за да
вземе необходими му вещи и документи. Районният съд е потвърдил наказателното
постановление в частта, с която на Г.Г. на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр.
1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания съответно глоба в размер на 30,00 лева за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10,00 лева за нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, по съображения за законосъобразност. Приел е, че
в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а по същество – че горепосочените административни нарушения са
доказани.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд в обжалваната му част е валидно и допустимо, а преценено за
съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление в частта, с която
на Г.Г. на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2
от ЗДвП са наложени административни наказания съответно глоба
в размер на 30,00 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на
10,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната му отговорност не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството. Процесният АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия
за това, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, актът и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити съответно по чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване и връчване на
акта, както и за връчване на наказателното постановление.
Фактическите обстоятелства, относими към процесните деяния,
както и към съставомерните елементи на нарушенията по
чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са
посочени ясно в акта и в наказателното постановление.
Касационната
инстанция споделя и извода на районния съд относно
безспорната установеност на нарушенията по чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка, а съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него.
Неоснователен е единственият довод в касационната жалба за недоказаност на тези нарушения,
тъй като Г. не е управлявал процесния автомобил на
посочените в акта и наказателното постановление дата и час. Настоящият
касационен състав приема, че от анализа на събраните писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен начин, че на 17.10.2020 г. в 03:30 часа
в гр. Дупница Г.Г. е управлявал лек автомобил марка и
модел „***”, с рег. №***по ул. „***, като не се е съобразил с
пътен знак В1, навлязъл е срещу знака и е продължил
движението си след него в посока ул. „***”, а при извършената му проверка не е представил
контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Формираните от районния съд изводи за достоверност на показанията на полицейските служители и недостоверност
на показанията на близките на нарушителя са
обосновани и правилни. Наложените наказания за извършените нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП съответно глоба в размер на 30,00 лева и глоба в размер на 10,00 лева са правилно
определени,
доколкото санкционните
разпоредби съответно на 183,
ал. 3, т. 5, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП определят наказанието в
абсолютен размер, което изключва възможността на административнонаказващия
орган за преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Предвид
характера на всяко от нарушенията и обществените
отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд в
обжалваната му част, поради което същото следва да бъде оставено в сила в тази
част.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260233/17.06.2021
г., постановено по АНД №1210/2020
г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта му, с
която е потвърдено Наказателно постановление № 20-0348-000623/28.10.2020 г.,
издадено от началника на РУ – Дупница към ОД на МВР – Кюстендил, в частта, с
която на Г.В.Г., с ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП са
наложени административни наказания съответно
глоба в размер на 30,00 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба в
размер на 10,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.