Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260011 20.01.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на шести януари през две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина
Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело №1351 по описа за 2020г.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по гр.д.№ 1351/2020г. по описа на РС –
Димитровград е образувано по искова молба, подадена от М.С.П. *** срещу ОУ“Христо
Смирненски“ село Радиево, община Димитровград.
С така подадената
искова молба ищецът е предявил срещу ответника обективно съединени искове с
правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 от КТ – за признаване на уволнение
за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и
претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението.
Ищецът
твърди, че работел в ответното основно училище по трудов договор от началото на
учебната 2017 година. Със Заповед № 46/23.10.2020 год. на Директора на
училището трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328 ал.1
т.5 от КТ- поради липса на морални качества за изпълнение на работата, именно
обективно е налице неспособност да бъда учител по „Биология и здравно
образование, Химия и опазване на околната среда,Човекът и природата”. Заповедта
му била връчена при условията на отказ на 23.10.2010 год.,удостоверен с подпис
на двама свидетели.при което следва да се счете.че същата е породила своето
правно действие.
Издадената на горното основание заповед намира за изцяло незаконосъобразна. Същата била издадена при допуснати нарушения на материалния закон,тъй като не били налице предпоставките на посочения законов текст. Въпреки многословието,в процесната заповед не се сочели конкретни професионални качества, които не притежавал и които не му позволяват да изпълнява ефективно възложената му работа като учител по посочените по-горе специалности,така както изисква КТ. Излагат се твърдения, които са общи.В мотивите към заповедта е посочено, че не притежава умения да се въздържа от нелицеприятни и непристойни за учителската професия действия, както и че няма достатъчно качества за изграждане и поддържане на отношения на доверие между него и колегите педагози, недостатъчна мотивация за работа в среда, в която от учителя се изисква да проявява толерантност, работа в екип, липса на диалогичност, конкструктивно общуване, отзивчивост и умения да предотвратявам конфликтни ситуации и т.н.
Намира,че
така мотивирана заповедта на практика е без конкретни мотиви, което води до
незаконосъобразността й. В същата е посочено още,че многократно му са отправяни
забележки и давани препоръки, които не довели до желания резултат.Считам.че
ответникът по начина, по който е формулирал волята си,на практика е смесил
фактическия състав на нормата на чл. 328 ал.1 т.5 от КТ с нормите.уреждащи
дисциплинарната отговорност, което е недопустимо и води до извод за допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като съм в затруднение да организирам
защитата си.
Разпоредбата
на чл. 328 ал.1 т.5 от КТ изисквала липса на качества за ефективно изпълнение
на работата и тази липса трябва да бъде установена.Освен това липсата на
професионални качества трябва да установява едно трайно състояние на
неспособност от моя страна да изпълнявам трудовите си функции, които следват от
длъжностната характеристика за длъжността.т.е. тя да съществува като обективен
факт.а не да е плод на субективното отношение и настроение на работодателя.В подкрепа на това заявявам,че в деня на издаването на
заповедта-23.10.2020 година,около 9,30 часа към който момент все още имах да
проведа два учебни часа,работодателят Д. си позволи да бъда изведен от
училището принудително,обаждайки се на патрулна кола от РПУ-Димитровград.Това
поведение беше изключително унизително за мен.тъй като аз щях да си тръгна
доброволно,след завършването на часовете.До момента не му е правена атестация
или друга някаква оценка от страна на работодателя,при които да е била
установена липса на професионални качества.В заповедта работодателят е
посочил.че многократно са му били правени забележки и давани препоръки, като са
изброени няколко Констативни протокола. Категорично заявява,че няма такива
случаи, а процесиите КП № 90/ 24.07.2020 год. № 1/25.09.2020 год. и КП № 3/
28.09.2020 год.,№ 64/30.03.2020 год., 68/30.04.2020 год. и № 70/30.04.2020 год.
не били стигнали до знанието му и не бил запознат с тяхното съдържание, нито по
какъв повод са били изготвени и от кой орган.
Твърди,че
няма лоши отношения с трудовия колектив на училището,нито проблеми с учениците
от класовете,на които преподава, както и с техните родители.Учениците,на които
преподавал се справяли добре с учебния материал и нямало изоставащи
ученици,като са постигнати оптимални резултати в учебния процес. Предвид
казаното намира атакуваната заповед за незаконосъобразна, тъй като била твърде
общо формулирана, без да е посочено какви точни качества не притежава за пълноценно
изпълняване на трудовата му функция,както и как липсата на такива се е отразила
на качеството, количеството и сроковете при преподавателската му работа.
Моли
съда да постанови решение,с което да:
-
да признае
извършеното със Заповед № 46/23.102020 год. на директора на ОУ „Хр.Смирненски“
с.Радиево уволнение за незаконно;
-отмени
заповед № 46/23.10.2020 год.на директора на ОУ „Хр.Смирненски“ с.Раднево,обл.Хасковска
като незаконосъобразна;
-да го
възстанови на длъжността, която е заемал преди уволнението,а именно: старши
учител общообразователен учебен предмет прогимназиален етап - преподавател по
„Биология и здравно образование,Химия и опазване на околната среда,Човекът и
природата“ в ОУ Хр.Смирненски“ с.Радиево;
-
да осъди
ответника да му заплати обезщетение на основание чл.225 ат.1 от КТ в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето,през което е останал без работа
поради това уволнение от 23.10.2010
год. до 10.11.2010 год., за оставане без работа в продължение на 13 дни в
размер на 681,85 лв. и за времето от
11.11.2020 год. до крайния законов срок от 6 месеца да му бъде присъдено
обезщетение в размер на 2207.88 лева, която сума представлява разликата между
получаваното от него трудово възнаграждение преди уволнението и получаваното
такова на новата му работа, по смисъла на чл. 225 ал.2 от КТ или общо претендираната
сума като обезщетение на посочените правни основания възлиза на 2889 лева, ведно със законната лихва,считано от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата/Допуснато
изменение на така предявения иск с протоколно определение от 6.1.2021г., искът
се счита предявен вместо за сумата от 6924,08 лева за сумата от 2889,00 лева/.
Претендира
направените в настоящото производство разноски.
На основание чл. 131 ал. 1 от ГПК в законния едномесечен срок от депозиране
на исковата молба, ответникът представя отговор, с който оспорва така предявените искове, като счита същите за
неоснователни и недоказани и прави следните възражения:
Оспорва
изцяло твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищеца, че
заповедта е издадена в противоречие с материално - правните разпоредби, а така
също и при съществено нарушение на процедурните правила. Видно от Заповед №
46/23.10.2020 г. ищецът е уволнен от длъжността — „старши учител
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“. Тази длъжност ищецът е
заемал по силата на сключеният между страните Трудов договор № 2/ 15. 09. 2017
г. и допълнителни споразумения към същия.Обективно
е налице неспособност на г-н П. да изпълнява резултатно възложената му трудова
функция, поради липса на обстойно и обективно отразени в уволнителната заповед
липсващи качества у ищеца. В качеството си на старши учител, г-н П. не съумява
да създаде спокойна атмосфера на работа в часовете, в които преподава, като не
притежава необходимите качества спомагащи за изграждане и поддържане на
отношения на уважение и доверие между учител и ученици, между колегитете и
педагози и ищеца, видно от Констативен протокол № 50 / 17. 01. 2020г на
директора. В своята работа г-н П. не спомага за утвърждаване на собствения си
авторитет С горното г-н П. не проявява висок стандарт на професионално
поведение и за изпълнение на трудови функции, сочещи за оказано от работодателя
по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на
отговорност при изпълнение на работата, възложени му по силата на длъжностна
характеристика за длъжността «старши учител общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап», видно от: Протокол от 25. 07. 2020г за извършена услуга с
предмет „ Провеждане на специализирано обучение на педагогическите специалисти“
и Приемо- предавателен протокол между ОУ „Христо Смирненски“ и „ Институт за
човешки ресурси- ООД“, гр. София. Констативен протокол № 90/ 24. 07. 2020г на
директора от специализарано обучение на педагогически специалисти синхронно
присъствено онлайн видео обучение чрез облачната платформа за образователни
институции Google G Suite- Meet на тема „Работа с електронни платформи за дистанционно
обучение”.Констативен протокол на директора № 1/ 25. 09 2020г; Констативен
протокол № 3/ 28. 09 2020г КП № 64/ 30. 03. 2020г; КП № 68/ 30 04. 2020г; КП №
73 / 29. 05. 2020г; КП № 82 /30. 06. 2020г.
Тези
липсващи качества били съобразени и с изискванията на длъжностната
характеристика и са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови
задължения. От друга страна, липсващите качества у ищеца било едно трайно
състояние,което било обусловено от невъзможността ищеца да бъде учител, в часовете на който учениците да се чувстват удовлетворени
от постигнатите знания по предмета, да се чувстват ггълноценни млади хора:Протокол от Етичната комисия № 1/ 06. 10. 2020г,
сигнали от родители вх. № 542/ 08. 09. 2020г- Д.Д.И.; вх. № 538/ 08. 09. 2020г Т.В.Л.;от
ученици вх. № 609/ 06.10. 2020г от Е.М.Х.- ученик 7 клас; вх. № 610/ 06.10.
2020г от С.И.А., ученик 7 клас. Правило впечатление, че г-н П. не притежава
умения, проявяващи се в пълно уважение към ученици, родители и колеги-педагози,
подкрепа и спазването на етичните правила, с което не поддържа висок стандарт
на професионално отношение и поведение и това било видно от предсатвените
писмени доказателства от ответника.
В заповедта за уволнение
по реда на чл.328,ал.1т,5 от КТ не било необходимо липсващите качества да бъдат
посочвани по време, дни и учебни часове. Липсата на качества за изпълнение на
възложената трудова функция било едно трайно състояние, което не можело да бъде
конкретизирано времево, а и нормативната уредба не поставяла такова изискване.Неоснователни
били твърденията, че в проиесната заповед не са посочени. какви са липсващите
качества на ищеца. Неоснователни били възраженията, че ищеца притежавал необходимите качества за ефективно
изпълнение на задълженията си като учител.Налице била задължителна практика,
обективирана решение №318 от 11.11.2014 г., постановено по гр.д. №1201/2014 г.
и решение №15 от 05.033013 г., постановено по гр.д. № 209/2012 г. на Върховния
касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПН. че когото
работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за
ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества
липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в
действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника.
Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното
посочване на отделните качества не е необходимо. ако е посочен начинът, по
който работникът се справя с възложената работа и/или са посечени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.
Районният съд, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено следното :
Не се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства се
установява, че ищецът
е работил при ответника по
силата на валидно трудово правоотношение, като
е изпълнявал длъжността ” старши учител
общообразователен учебен предмет прогимназиален етап“.
На заеманата от него длъжност М.П. е подписал на 16.09.2019г. длъжностна
характеристика, в която съгласно описаните в нея основна цел, трудови функции,
права и задължения от последната, сред задълженията на ищеца за изпълняване на
длъжността, на която е назначен при ответника, са – да изпълнява нормата за
преподавателска работа, да планира, организира и провежда
възпитателно-образователни дейности, да създава и поддържа в процеса на
обучение среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират
добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и
сътрудничество, да познава и спазва изискванията при водене на училищната
документация, свързана с неговата работа, да опазва живота и здравето на
учениците, да осъществява връзка на взаимодействие с родителите на учениците в
групата, да работи в тясна връзка с персонала в училището; да съблюдава
професионалната и колегиална етика, да спазва Етичния кодекс на училищната
общност и поддържането на положителен имидж на училището.
По делото не беше представена заповед на Директора
на ответното училище, с която да е утвърден Етичен кодекс на училищната
общност, с който детайлно да е регламентиран начинът на поведение на работещите
с деца в сферата на образованието.
Не се оспорва, а
това се установи и от представените писмени доказателства, че със
Заповед № 46/23.10.2020 год. на Директора на училището трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.5 от КТ- поради
липса на морални качества за изпълнение на работата, като Заповедта
е връчена на ищеца при условията
на отказ на 23.10.2010 год.,удостоверен с подпис на двама свидетели.
Не се спори по
делото, а това се установи от представените писмени доказателства, че считано
от 11.11.2020г. ищецът работи по силата на валидно трудово правоотношение, като
изпълнява длъжността “медиатор“ в ОУ“В.Левски“ с.Книжовник, с основно трудово
възнаграждение в размер на 610 лева.
От
приетия като писмено доказателство по делото Протокол № 90/24.07.2020 год. за извършен педагогически контрол се
установи, че същият е имал за обект на проверката „Дейността по изпълнение на
договор от 01.07.2020 год. между ответното училище и „Институт за човешки
ресурси” ООД - София,който протокол е изготвен от Директора на ответното
училище и в него е отразено как е било проведено обучението, като по отношение
на ищеца е отбелязано, че е участвувал в обучението при включена камера на
електронното си устройство, както и че е бил в неприемлив външен вид, за което
му е направена забележка лично от директора по телефона в самия ден.
Видно
от Приемо-предавателен протокол,в който се сочи колко удостоверения са били
издадени във врзка с проведеното на 24.07.2020 год. обучение,като в
предхождащия този протокол -друг такъв е посочено,че за М.П. обучението не е
премиало успешно,тъй като не е изпълнил заданието от втората част. Представения
Протокол от 06.10.2020 год. от заседание на Комисията по етика към ответното
училище отразява обсъждане поведението на П. отново на процесната дата
24.07.2020 год,като е направен краен извод,че поведенитео му е било
неприемливо.
Приети
като доказателства са и „сигнали“ от лицата Данела Дянкова Иванова, майка на
ученичката Е.М.и от Т.В.Л.,майка на ученика Валентин, с дати на подписване
08.09.2020 год.,т.е. преди началото на учебната година 2020/2021 год., видно от
съдържанието на които е, че учителят П. е обиждл децата им или се е отнесъл
недобре с тях.
От
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установи следното:
Свид.Катя Тончева,без родство твърди,че познава П. от близо 9 години и в същото
време са съседи в гр.Хасково.Не й е известно през тези години П. да е имал
проблеми в училищата,където е работил.Проблемите му били единствено и само с
директора на ответното училище В.Д.,като според свидетелката отношенията им са
били влошени не на професионална основа,а на лична такава, по данни от П..Твърди,
че през лятото на 2019 година, непозната за нея жена спира свид.Т.на улицата,в
близост до дома на П. и я моли да му предаде някакво писмо-бележка.Твърди
още,че след като тя отказала да предаде на П. каквото й да е, тази жена е
оставила въпросната бележка в дома на П., пак по негови сведения.Твърди, че в
момента на срещата им е предположила, че това е въпросната Директорка на
училището, защото преди това П. често я описвал, че била с дълга коса.Твърди,
че е присъствала лично през м.декември
2019 год. в дома на П.,когато Д. идвала късно вечерта и започвала да звъни на
входната врата,а след като не й отварят,започвала да удря и блъска по
вратата.Направила скандал пред входната врата на жилището на П. и това
предизвикало възмущението на съседите на П.,които били готови да извикат
полиция.Причината за това й поведение свидетелката разбрала от самия П.,който й
обяснил,че Д. го търси,поради това,че не отишъл същата вечер на организираното
парти по случай Коледните празници.
Свидетел
Т.Т.бивша съпруга на П. и същевременно колежка твърди,че П. никога не е имал проблеми
по служба в различните училища където е преподавал.Лично с него твърди,че са
работили около 15-16 годиди в училището в с.Жълти бряг ,като се познават от
студенстките години,но за него не знае да е имало отрицателни отзиви или оценки
в работата му на учител.Споделял с нея,че има проблеми в училището в
с.Радиево,като й казал,че директорката го карала да подписва празен лист,за да
може да го уволни по всяко време.Това го поставяло в състояние на постоянен
стрес .Поддържали добри взаимоотношения с ищеца, споделяли си.
От
разпита на свид.Крисиян Кочмаров,който е работил в училището-ответник като
медиатор в продължение на една учебна година се установи, че при него един
единствен път през учебната 2019/2020 год. е идвал родител с оплакване,че П. се
държи строго с детето му, за което той уведомил директора и повече нищо не му е
известно.Твърди,че било практика,когато има оплаквания от родители,той да уведомявал
директора на училището и тя от своя страна вземала отношение според преценката
си.Този свидетел заяви,че не му известно как са се развили отношенията между
родителя,който се оплакал и П., че бил по-строг като учител.
От
показанията на свид. Ирина Вълева се установи, че същата е учител в детска
градина и няма допирни точки с работата на ищеца П. по повод на работата му
като учител,поради което не й е известно какъв специалист е бил .Установи данни
за случая от 24.7.2020г. по време на дистанционното обучение,както и че по
искане на директора В.Д. е изготвила своята докладна записка с вх.№
516/28.08.2020 год.Не изнесе конкретни данни да знае или да е чувала от
останалите им колеги П. да не разбира от материала,който преподава.
Аналогични са и
показанията на свид.А.С., която също твърди,че е изготвила Доклад с вх.№
535/04.09.2020 год. до Директора на ответното училище,в който отново описва
случая от 24.07.2020 год.,като потвърди обстоятелството в насока,че П. освен че
е лежал гол е извършвал и други неприемливи действия.Същата заяви, че не
познава лично П. и не е от колектива на ответното училище.В написаното до
директора становище е заявила имената на друг учител- Парасков,какъвто
действително имало в ответното училище,вместо П., но това било техническа
грешка в бързината. От показанията на свид.Ташев-баща на ученичката А.Т.,който
е правил оплакване в училището пред свид.К.Х.,а след това се срещнал и с
директора, се установи, че е бил загрижен за детето си, като родител и поради това е предприел тези
действия, тъй като детето се оплакало от учителя,че се държи строго с него,
защото не се била подготвила за урока. Заяви, че П. е учител по български и
литература, че дъщеря му била стресирана от П.,защото той викал силно в
часовете,защото децата не си били научили урока, скарал се и на неговата
дъщеря,защото не била подготвена-не си научила урока.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Доколкото във всички случай, когато е оспорено законността на уволнение,
съдът следва и да установи налице ли са били предпоставките за прекратяване на
трудовия договор на посоченото от работодателя основание, и в този смисъл
законосъобразно ли е упражнил работодателя правото си да прекрати
правоотношението на това основание.
Видно от отразеното в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
М.П. е уволнен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно - “не притежава морални качества за изпълнение
на работата, неспособност да бъде учител по биология и ЗО, химия и ООС, поради
липса на умения, тъй като не съумява да се въздържа от нелицеприятни и
непристойни за учителската профасия действия, не притежава качества за
изграждане и подъдржане на отношения на уважение и доверие между него и
колегите му, генерира напрежение с поведението си на неангажираност като
учител, има формално отношение към цялостната организация на обучението в
учебното заведение, изградил методи на
общуване с колегите му, които не кореспондирали с чувство за съобразителност и
тактичност в комуникацията с колегите, не се следвали изискванията на етичния
кодекс за работа с деца, ПВТР, длъжностната характеристика и не притежавал
умения на диалогичност и съобразяване с етичните правила за работа в учебното
заведение, което поведение довело до системно и трайно неефиктивно изпълнение
на възложената му работа“.
Това
основание за уволнение работодателят може да приложи при липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, т. е. обективно да
е налице неспособност на работника или служителя да изпълнява резултатно
възложената му трудова функция, поради липса на професионални умения, навици,
поради недостатъчно образование, опит или недостатъчни природни дадености
(интелигентност, сръчност, умствени, психически или физически възможности).
Трайната съдебна практика приема, че основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работодателя с предизвестие по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ е обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на
качества за ефективно изпълнение на работата, решение № 501/15.07.1998 г. на
ВКС, III гр. отд., според което липсата на качества на работника или служителя по
член 328, ал. 1, т. 5 от КТ може да се изразява в липсата, както на професионални,
така и на личностни качества и означава недостиг на тези качества, необходими
за ефективното изпълнение на конкретно възложената му работа и това да се
изразява в трайно състояние на работника или служителя, а не като временно
състояние. Тези качества следва да бъдат съобразени с изискванията по длъжностна
характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови
задължения (решение № 1626/23.10.2006 г. по гр. дело № 55/2004 г. на ВКС, Трето
Г. О., публикувано в бюлетин бр. 10/2006 г.). Без значение е дали тази липса се
дължи на недостатъчното образование или опит на работника или на недостатъчните
му природни дадености като личностни качества, изброени по-горе. Уволнението ще е законосъобразно, когато
обективно се установи и е налице липса на качества на работника, за да се
приложимо основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като и посочените такива да
са във вид, даващи възможност за извършването на преценка дали са налице
условията на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
работодателят може да прекрати трудовия договор на работника или служителя с
предизвестие при липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата.
За да е законосъобразно прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, работодателят следва да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че уволненият работник или
служител не притежава посочените от него в заповедта за уволнение професионални
качества, знания, умения, навици; че тези качества, знания, умения, навици са
необходими за ефективното изпълнение на осъществяваната от работника или
служителя трудова функция и причинната връзка между липсата на изискуемите
качества и неефективното изпълнение на работата (в този смисъл и Решение № 54 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 865/2011 г., III г. о. и др.).
Спорът пред настоящата съдебна инстанция се свежда
до съдържателните изисквания на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и дали обективните факти, установени по делото,
обосновават наличието на посоченото в процесната заповед основание за
прекратяване на трудовото правоотношение – липса на качества на служителя за
ефективно изпълнение на възложената работа.
По въпроса относно начина на мотивиране на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ, поради липса на качества на служителя да изпълнява ефективно
работата, е образувано тълк.д. № 5/2017 г., обединено с тълк.д. № 4/2017 г. на
ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав на ДРС споделя
становището изложено в решение № 150/11.06.2015 г. по гр. д. № 5166/2014 г. на
ВКС, III г.о., решение № 54/21.02.2012 г. по гр.д. № 865/2011 г. на ВКС, III
г.о., решение № 425/18.10.2011 г. по гр.д. № 1966/2010 г. на ВКС, IV г.о.,
съгласно което от значение за законността на уволнението е посочването в
заповедта на конкретни факти и данни, относими към възложената работа, за да
може съдът да прецени законността на уволнението, като провери съществуването
на фактите в действителността и правилното им квалифициране и подвеждане под
правната норма.
Трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено на осн. чл.328,
ал.1, т.5 от КТ, поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение
на работата. Тази липса е на професионални качества, т.е. на професионални
знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за ефективното
изпълнение на възложената му работа. Тези качества следва да бъдат съобразени и
с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с
неизпълнението на конкретни трудови задължения. Заповедта за уволнение на това
основание задължително трябва да бъде мотивирана, като това е предпоставка за
законосъобразността на уволнението, т.е. в заповедта следва да бъдат
конкретизирани качествата на служителя, липсата на които препятства
изпълнението на трудовите функции. Това може да бъде направено и в друг
документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или
служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Мотивирането
може да стане било като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде
изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по
който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията,
които не е в състояние да изпълни.
В случая от приложената по делото заповед за прекратяване трудовия договор
на ищеца е видно, че в същата липсват конкретни мотиви – изброяване на
конкретните професионални умения и знания, които липсват на П. за да изпълнява
ефективно работата си. Тази липса на конкретика относно това какви качества
липсват на същия за ефективно изпълнение на работата, или посочване на
възложените му функции, с които той обективно не може да се справи, или се
справя недостатъчно ефективно, лишава същия от възможността да се защити, като
прави невъзможно и упражняването на съдебен контрол върху правилността на
уволнението, при посоченото уволнително основание.
Ответника твърди,че заповедта
е мотивирана, тъй като мотивите се съдържат в описаните в нея протоколи, в
които документи са посочени качествата които липсват на ищеца за изпълнение на
възложената му работа, както и че ищецът е бил запознат със съдържанието на тези
документи.Тези твърдения на ответника обаче не се подкрепят от събраните по
делото доказателства.Безспорно се установява, че ищецът не е присъствал на
проведеното заседание на 6.10.2020г. на Комисията по етика към училището, на
което е било обсъдено поведението на П. по време на обучението на 24.7.20г.
Недоказан остава и факта на неговото уведомяване за събранието, липсват
доказателства, протокол от събранието да му е бил връчен.
Предвид всичко това, като не е мотивирал
заповедта за уволнение, по един от двата посочени по-горе начина, ответникът не
е упражнил законосъобразно правото си да прекрати трудовия договор на ищеца, на
осн. чл.328, ал.1, т.5 от КТ, тъй като липсата на мотиви както бе посочено
по-горе затруднява защитата на работника или служителя и не дава възможност за
съдебен контрол относно законосъобразността на дадената заповед.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че заповедта за прекратяване на трудовия
договор на ищеца е незаконосъобразна, дори и да се приеме, че е била
мотивирана, чрез посочване на липсващите на ищеца качества и посочване на
пропуските му при изпълнение на възложените му трудови функции. Основанието по
чл.328, ал.1, т.5 от КТ е безвиновно и е недопустимо да се обосновава с
дисциплинарни нарушения, докато изложените в обсъдените протоколи, обстоятелства
относно допуснати от него нарушения на
трудовата дисциплина, извършени от него действия, уронващи престижа на
работодателя и на професията съставляват по своята същност дисциплинарни
нарушения, които не могат да мотивират прекратяване на трудовия договор на осн.
чл.328,ал.1,т.5 от КТ.
Основателността на главния иск
води до основателност и на акцесорните спрямо него искове, с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Предвид това П. следва да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението му длъжност . Следва да му се заплати и дължимото
обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение. За
да възникне задължение за работодателя да изплати обезщетение освен незаконно
уволнение, следва работникът или служителят да е останал без работа, както и
оставането му без работа да е в причинно-следствена връзка именно с незаконното
уволнение. Доказателствената тежест на тези обстоятелства е на работника. В
настоящия случай ищецът е представил като доказателство за оставането си без
работа официален документ - копие от трудовата си книжка, от която се
установява, че след прекратяване на трудовия му договор с ответника същият не е
започнал работа и не е встъпвал в трудови правоотношения с друг работодател до 11.11.2020г. , когато ищецът по силата на валидно
трудово правоотношение е назначен да изпълнява длъжността “медиатор“ в
ОУ“В.Левски“ с.Книжовник. Ищецът претендира за
времето от 23.10.2020г. до 10.11.2020г. да му бъде присъдено обезщетение за
оставане без работа в продължение на 13 дни в размер на 681.85 лева.За времето
от 11.11.2020г. до крайния законов срок от 6 месеца да му бъде присъдено
обезщетение в размер на 2207.88 лева, която сума представлява разликата между
получаваното от него трудово възнаграждение преди уволнението и получаваното
такова на новата му работа, по смисъла на чл.225 ал.2 от КТ, или общо
претендирана сума в размер на 2889 лева.Досежно размера на дължимото
обезщетение съдът счита, че същият е основателен за претендираните периоди и
следва да се уважи в пълен размер и да му бъде присъдено обезщетение за
оставане без работа в продължение на 13 дни в размер на 681.85 лева, предвид
установеното в заповедта брутно трудово възнаграждение на ищеца в размер на
1153.98 лева, като претенцията за обезщетението за времето от 11.11.2020г. до
крайния законов срок от 6 месеца, съдът намери че е основателна до сумата в
размер на 2047.15 лева, а в останалата част до претендирания такъв от 2207.88
лева, следва да се остави без уважение.Тази сума представлява разликата между
получаваното от П. трудово възнаграждение преди уволнението и получаваното
такова на новата му работа, по смисъла на чл.225 ал.2 от КТ./6924-681.85 =
6242.15 лева -4195= 2047.15/.
С оглед на изхода от делото ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 109.16 лв., както и да
заплати на ищеца сторените по делото съдебно – деловодни разноски за платен
адвокатски хонорар в размер на 567 лв. , съобразно уважената част на
претенцията.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
незаконно, извършеното със Заповед №46/23.10.2020г.
на Директора на Основно училище “Христо Смирненски“ с.Радиево,
ул.“Партизанска“№31, област Хасковска, представлявано от В.Д.-Директор, уволнение
на М.С.П., ЕГН ********** ***, от длъжността „Старши учител общообразователен учебен предмет прогимназиален етап“ в
Основно училище “Христо Смирненски“ с.Радиево, област Хасковска, представлявано
от В.Д.-Директор и ОТМЕНЯ Заповед
№46/23.10.2020г. на
Директора на Основно училище “Христо Смирненски“ с.Радиево,
област Хасковска, представлявано от В.Д.-Директор, с която М.С.П., ЕГН **********
***,
е уволнен от длъжността „Старши учител общообразователен учебен предмет прогимназиален етап“ .
ВЪЗСТАНОВЯВА М.С.П., ЕГН ********** ***, на заеманата преди уволнението
длъжност „Старши учител общообразователен учебен
предмет прогимназиален етап“ в Основно училище“ Христо Смирненски“ с.Радиево,
област Хасковска, представлявано от В.Д.-Директор.
ОСЪЖДА Основно училище “Христо Смирненски“ с.Радиево, област Хасковска,
представлявано от В.Д.-Директор, да
заплати на М.С.П.,ЕГН ********** ***, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето,през което е останал без работа поради това уволнение
от
23.10.2010 год. до 10.11.2010 год., за оставане без работа в продължение на 13
дни в размер на 681,85/шестотин
осемдесет и един лева и 85 ст./ и за
времето от 11.11.2020 год. до крайния законов срок от 6 месеца в размер на 2047.15
лева, която сума представлява разликата между получаваното от него трудово
възнаграждение преди уволнението и получаваното такова на новата му работа, по
смисъла на чл. 225 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 3.11.2020г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния предявен такъв от 2207.88 лева
за този период.
ОСЪЖДА Основно
училище“Христо Смирненски“с.Радиево, област Хасковска, представлявано от В.Д.-Директор, да заплати на М.С.П.,ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в настоящото производство, съобразно уважените
искове в размер на 567/петстотин шестдесет и седем/ лева, както и в полза на
Държавата по сметка на Районен съд- Димитровград държавна такса в размер на 109.16 лева /сто и девет лева и 16 ст./ .
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е обявен на
20.01.2021 г
Секретар: Д.Петрова