№ 249
гр. Шумен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
в присъствието на прокурора Любомир Георгиев
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201666 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване
на ЕМ. АС. М., с ЕГН********** - обвиняем по досъдебно производство №465/2020 год. по
описа на РУ-Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева, извършителят е
осъждан за престъпление от общ характер, но е реабилитиран, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с деянието не са причинени
имуществени вреди.
В съдебно заседание, обвиняемото лице, не се явява лично. За него се явява назначен
служебен защитник – адв.Д. М.а от ШАК, като моли на обвиняемото лице да бъде наложено
административно наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.78а от
НК.
Представителят на ШРП поддържа предложението и предлага на съда на
обвиняемото лице да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство
1
№465/2020 год. по описа на РУ-Шумен/, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност
се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият ЕМ. АС. М. от много години живеел заедно със семейството си в
Република Германия, където упражнявал и трудова дейност. Периодично се завръщал в
страната за кратко. През месец септември 2019 год. М. отново се върнал в България. Тъй
като придобил категория за управление на МПС А решил да подаде документи за издаване
на ново СУМПС. В тази връзка обвиняемият на 26.09.2019 год. посетил сектор ПП към ОД
на МВР – Шумен, където подал заявление за издаване на СУМПС.
Предвид правната уредба в Република България и по-конкретно съгласно
разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП „Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация.“ Съгласно разпоредбата на §6, т.46
от ЗР на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради
лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече
държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето
редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето
пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.
Следването в университет или друго учебно заведение не се смята за обичайно пребиваване.
Посоченият текст е възприет от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 10.12.2006 год. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в
чиито чл.12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия начин.
В тази връзка обвиняемият на 26.09.2019 год. в гр.Шумен подал декларация на гише
в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Шумен, в която потвърдил неистина, а именно –
удостоверил обстоятелството, че е установил обичайното си пребиваване /повече от 185 дни
през календарната година/ в Република България. Подадената декларация подписал лично,
като всички документи били приети и обработени от свидетелката Й.Д.М. /служител в
сектор ПП при ОД на МВР – Шумен/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в
досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства и особено от разпита на обвиняемия ЕМ. АС. М., даден в хода на
досъдебното производство.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол
№71/28.05.2020 год., която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписа срещу
декларатор в Декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП от 26.09.2019 год. и този, с който са
положени подписите, представени като сравнителен материал от името на лицето ЕМ. АС.
2
М., с ЕГН********** принадлежи на едно и също лице.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му, че обвиняемият ЕМ. АС. М., с ЕГН********** на 26.09.2019 год. в гр.Шумен
потвърдил неистина в писмена декларация, която подал пред орган на властта /ОД на МВР-
Шумен/ по силата на разпоредбата на чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП за удостоверяване на
истинността на някой обстоятелства, а именно декларирал, че е установил обичайното си
местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в Република България по
смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и
условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата
на ЗДвП и представена пред орган на властта – ОД на МВР-Шумен. Изпълнителното деяние
се изразя в деклариране на неверни обстоятелства.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял
настъпването на тези противообществени последици.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, а именно:
-за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева,
-обвиняемият е осъждан за престъпление от общ характер, но е реабилитиран и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,
- с деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена
опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството,
че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и които са послужили за издаване на официални документи за самоличност –
свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието съобрази и
степента на обществена опасност на самия обвиняем, която също преценява като невисока,
имайки в предвид обстоятелството, че същият макар и осъждан е реабилитиран, като по
делото липсват данни за налагани на лицето административни наказания. Като смекчаващо
вината обстоятелство съдът отчете и съдействието, което М. е оказал по време на
досъдебното производство – дава подробни обяснения, като в разпита си признава вината си
3
и подробно обяснява начина, по който е извършил деянието, както и мотивите, подтикнали
го да извърши деянието. Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че наложената
санкция следва да бъде определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи
вината обстоятелства и в размер към законоустановения минимум. Съдът счита, че
наказание в размер на 1000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на
наказанието у обвиняемия.
В тежест на обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на досъдебното
производство разноски за вещо лице и за преводач.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЕМ. АС. М., с ЕГН**********, роден на 13.11.1990 год. в гр.Шумен,
средно образование, женен, работещ, реабилитиран, за виновен в това, че на 26.09.2019
год. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която подал пред орган на
властта /ОД на МВР-Шумен/ по силата на разпоредбата на чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП за
удостоверяване на истинността на някой обстоятелства, а именно декларирал, че е
установил обичайното си местопребиваване по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП /повече от
185 дни през календарната година/ в Република България - престъпление по чл.313, ал.1 от
НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НК осъжда ЕМ. АС. М., с ЕГН********** да заплати в
полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 50.76 лева /петдесет лева и
седемдесет и шест стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, като сумата от 50.76 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на
МВР-Шумен, а сумата от 5.00 лева - по сметка на ШРС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването
му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4