Решение по дело №1071/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна срещу Решение № 509/03.04.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 483/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0819-006464/16.12.2022 г.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на материалния закон. Касаторът оспорва изводите на районния съд за процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Твърди, че е налице пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението и са посочени датата и мястото, както и обстоятелствата, при които е извършено. Посочва, че квалификацията на нарушението в наказателното постановление е правилно определена и е приложена правилно санкционната норма. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът в производството Ю.З.Й. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 22-0819-006464/16.12.2022 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с което на Й. за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

От събраните доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 03.12.2022 г. в 7,45 ч Й. е управлявал л.а. рег. № **** по ---------------. При справка в АИС „АНД“ и в „БДС“ на Министерството на вътрешните работи било установено, че не е придобивал правоспособност и не му е издавано свидетелство за управление на МПС. Предвид това бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, възражения не били направили и не постъпили в законоустановения срок. Въз основа на акта било издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При така установените факти, районният съд е приел от правна страна, че актът и постановлението са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове, но при нарушение на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съдът е посочил, че в акта и в постановлението липсва пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено. В акта не е посочено какво точно нарушение е извършил водачът, което е основание за отмяна на наказателното постановление. За да обоснове извода си, районният съд е изложил съдържанието на понятието правоспособност и е отбелязал, че в акта и в постановлението от фактическа страна е посочено само, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, но не и конкретни твърдения дали Й. е бил изначално неправоспособен, с временно отнето като принудителна мярка свидетелство, с изтекло свидетелство, със свидетелство за категория, неотговаряща на управляваното МПС, с отнето свидетелство заради изчерпан брой контролни точки или друго. Според съда всяка от хипотезите има самостоятелно съдържание и не се припокрива с останалите и фактическото описание е от съществено значение за диференциацията между чл. 150 и чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Съдът е отбелязал още, че притежанието на свидетелство, валидно за категорията, към която спада управляваното от водача МПС, е съставомерен белег на нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 150 от ЗДвП. Поради това съдът е приел, че в наказателното постановление е допуснато нарушение и от правна страна, тъй като от данните по делото е установено, че Й. е имал издадено свидетелство за управление на МПС в Турция, което е било валидно, следователно нарушението е трябвало да бъде квалифицирано по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. С тези мотиви съдът е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Правилни са констатациите на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва конкретно и ясно описание на констатираните в конкретния случай обстоятелства. В акта е отбелязано, че Й. управлява собствения си лек автомобил без СУМПС. Съответно това обстоятелство е квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП, и по-конкретно правното твърдение е, че Й. управлява ППС без да е правоспособен водач. В наказателното постановление е посочено, че Й. управлява собствения си автомобил и след извършена справка в информационните масиви на МВР е установено, че не е придобивал правоспособност и не му е издавано свидетелство за управление на МПС. Така описаното лаконично в акта фактическо обстоятелство – управление на ППС без СУМПС – може да съответства както на нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, така и на всяка от самостоятелните хипотези по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което правната квалификация изисква да се изложат конкретните факти, установени от проверяващите. Както правилно е приел районният съд, липсата на ясно и конкретно изложение на констатираните обстоятелства във връзка с твърдяното нарушение засяга правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй като то следва да е запознато с фактическите твърдения на органите. Правилен е и изводът на районния съд, че при всяко положение неправилно е определена нарушената норма, доколкото Й., в качеството си на чужд гражданин, е притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено в държавата си на произход, съответно не е било налице нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Липсата на придобита в България правоспособност и на издадено в България свидетелство за управление на МПС в конкретния случай не води автоматично до извод, че чуждият гражданин не е придобил изобщо правоспособност и няма издадено свидетелство от друга държава.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 509/03.04.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 483/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: