Решение по дело №360/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба от М.О.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Й.С.Л.-П. и адв. Г.С.Х., срещу Уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3018 от 15.11.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2020 г., в частта, с която са наложени санкции и редукции на субсидията на оспорващия в размер на 7 236,46 лева.

С жалбата се настоява, че уведомителното писмо, в оспорената част, е незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните норми. Оспорващият пояснява, че на 13.05.2020 г. е подал заявление за отпускане на субсидия, в което са декларирани 170 броя кошери и пчелни семейства за подпомагане; след пожар на 02.10.2020 г. са били унищожени кошери и пчелни семейства, за което оспорващият е подал до Държавен фонд „Земеделие“ – Варна с уведомление с вх. № 02-033-6500/137 от 09.10.2020 г. Вследствие уведомлението е отказано субсидирането на 148 пчелни семейства, които са унищожени от пожара, чиято субсидия се равнява на 7236,46 лева. С жалбата се сочи, че решението е постановено от некомпетентен орган, доколкото липсват данни и доказателства за предоставяне на правомощия на В.К., сочена като заместник-изпълнителен директор Държавен фонд „Земеделие“. На следващо място се твърди, че е налице немотивираност на акта от фактическа страна. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 16/1975 г. ОСГК на ВС на РБ, сочи, че в оспореното писмо и в таблиците към него липсват конкретни фактически основания за издаването му, като се твърди, че те не се съдържат и в други документи и книжа по преписката. Оспорва се извода на административния орган за неспазване на базови изисквания. Твърди се, че в изпълнение на задължението си по чл. 32 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014–2020 г., в предвидения срок е подал уведомление до ДФ „Земеделие“ за унищожените пчелни семейства. Излага съображения, че административният орган не е съобразил чл. 77, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013, приложим на основание чл. 5, ал. 4 КРБ и чл. 5, ал. 2 АПК, в който са предвидени основанията за неприлагане на административни санкции, като се изтъква, че оспорващият попада именно в тази хипотеза. Искането е да се отмени процесното уведомително писмо, в оспорената част. Отправя се и искане за присъждане на направените по делото разноски. В хода по същество, позовавайки се на доказателствата, приобщени по делото, жалбоподателят – лично и чрез процесуалния си представител, поддържа искането за отмяна на оспорения акт и за присъждане на разноски.

Ответникът – зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с писмено становище по жалбата и в хода по същество на делото, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Д.М., поддържа становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Според писменото становище на ответника, приложено към изпратената на съда административна преписка, изплатената финансова помощ е за установения брой пчелни семейства, като не са наложени други административни санкции за умрелите пчелни семейства. За умрелите пчелни семейства е счетено, че не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Със становището си ответникът се позовава на чл. 12, чл. 33, ал. 2, чл. 49, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014–2020 г. Изтъква се, че от приложените по делото документи се установява, че административният орган е признал форсмажор и са изплатени субсидии само за наличните 22 броя, живи към края на 2020 г., пчелни семейства. Искането е да се отхвърли жалбата, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, изхожда от надлежно легитимирана страна с правен интерес (участник в административното производство, чиито права се засягат от процесния акт) и е насочена срещу подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Обжалваният акт е съобщен на М.Д. на 08.02.2023 г. (предвид отразеното в ИСУН – л. 11 от преписката), а жалбата срещу него е подадена на 14.02.2023 г. (видно от отразената дата на изпращане в Системата за сигурно електронно връчване – л. 2 от делото), т.е. в 14-дневния срок за оспорване.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят М.О.Д. е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/ *** в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.

С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020, с изх. № 02-030-6500/2151 от 07.12.2016 г. Д. е уведомен, че е одобрен за участие по направление „Биологично пчеларство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ за пчелини и пчелни семейства, като следва да поеме 5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности по това направление /л.13 от делото/.

На 13.05.2020 г. Д. подава заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 03/180620/86797 по Мярка 11 „Биологично земеделие“, като в табличен вид заявява пчелните семейства за стопанството през 2020 г. – 170 броя. В приложението за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2020 е отбелязал, в заявени за подпомагане направления – Биологично пчеларство. Към заявлението са представени изискуемите документи, в това число и стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция и Анекс-3 към същия договор /л. 19-гръб – л. 33 от адм. преписка/.

На 13.05.2020 г. е стартирана автоматична проверка по чл. 10а от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. /л. 154-155 от делото/, при която не са открити грешки при подаване на заявлението.

На 29.09.2020 г. е извършена инспекция и оценка на пчеларството за постигане на съответствие с Регламенти №№ 834/2007, 889/2008 и Наредба № 5/2018 на МЗХ, обективирана в Доклад /л. 18-20 от делото/. В същия е посочено, че операторът отговаря на изискванията на Регламенти №№ 834/2007, 889/2008 и Наредба № 5/2018 на МЗХ и се препоръчва за сертифициране.

На 09.10.2020 г. оспорващият подава до ДФЗ-РА уведомление за възникване на форсмажорни обстоятелства /л. 169 от делото/, което е регистрирано в ДФ „Земеделие“ – Варна с вх. № 02-033-6500/137. В същото е посочено, че на 02.10.2020 г., около 14:13 часа, в землището на с. Равна гора, в близост до неговия пчелин с № 9124А-0006, е възникнал пожар, като голяма част от наличните кошери са изгорели. Към уведомлението е приложил Удостоверение изх. № 716901-114/05.10.2020 г. от Министерство на вътрешните работи, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, Втора районна служба „Пожарна безопасност и защитна на населението“ /л. 177 от делото/, и Удостоверение изх. №552000-16717/07.10.2020 г. от ОД на МВР – Варна, ІV Районно управление на МВР – Варна /л. 179 от делото/. Приложени са също регистрационни данни за пчелина /л. 170 от делото/, регистър на пчелните семейства /л. 171 от делото/ и ветеринарномедицински дневник на пчелите, в който е отбелязано, че към месец септември 2020 г. пчелните семейства са 170 броя.

С Решение № 03-030-РД/234/11.12.2020 г. /л. 38-39 от делото/ на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Варна, във връзка с подаденото уведомление за форсмажорни обстоятелства, на Д. е признато наличието на тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството му, и е прекратен Договор № 03/06/3/0/00152 от 03.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ по ПРСР 2014-2020 г.

На 28.10.2020 г. земеделският стопанин подава Анкетна карта за регистрация /л. 160-167 от делото/, в която е посочил, че за стопанската 2020-2021 г. отглежда 22 пчелни семейства. За 2021 г. Д. подава на 13.05.2021 г. заявление за подпомагане за 65 броя пчелни семейства.

На 15.11.2022 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което Д. е уведомен, че за кампания 2020 г. оторизираната сума е в размер на 1 075,69 лева. В акта е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2020 г. пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, 2020 г. е пета от последно поетия ангажимент по това направление. В Таблица с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Биологично пчеларство“ е посочено следното:

в колона “Заявени пчелни семейства“ - 170 броя /колона 2/;

в колона „Установени пчелни семейства“ /колона 3/ - 22 броя, като според поясненията след таблицата в тази колона са посочени най-малкият брой пчелни семейства в резултат на сравнение между броя пчелни семейства, регистрирани в БАБХ, установените от контролиращото лице, от проверката на място и броя, декларирани от земеделския стопанин;

в колона „Установени пчелни семейства след проверка за базови и други изисквания“ /колона 4/ - 22 броя, като според поясненията това са установения брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени базови и други изисквания, съгласно чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление на направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020“ б. b направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“;

в колона „Санкционирани пчелни семейства“ /колона 5/ – 148 броя, като според поясненията след таблицата това са недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г.;

в колона „Оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидията“ /колона 6/ – 22 броя;

в колона „Неспазване на базови и други изисквания“ /колона 9/, в раздел „Санкции и редукции на субсидията“ е посочена сума в размер на 7 236,46 лева, каквато сума е посочена и в колона „Общо“ на същия раздел, като според поясненията по таблицата за колона 9 става въпрос за санкция за неспазени базови и други изисквания, съгласно чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020“, буква b, направление „Биологично пчеларство“, буква А от Методиката и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“. Посочено е, че неспазените базови и други изисквания са установени чрез извършени административни проверки въз основа на предоставена информация от ДФЗ-РА от външни институции, съгласно чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или чрез проверка на място от Техническия инспекторат към РА. Посочено е, че за резултатите на място кандидатът е уведомен с уведомително писмо, в което са описани всички констатации от извършената проверка на място.;

в колона „Оторизирана сума“ /колона 17/ - 1 075,69 лева.

Според посоченото под таблицата ставката за биологична дейност за код на дейността „Биологично пчеларство“ е 48,895 лв. на пчелно семейство.

В приложеното към представената административна преписка Становище изх. № 02-030-6500/3018 (без посочена дата) /л. 58-61 от делото/ на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ по жалбата срещу Уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3018 от 15.11.2022 г., е посочено, че не е правена проверка на място, а само административни проверки на основание чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като резултатите от тях са представени в оспореното уведомително писмо. Посочва се, че съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 4 от 25.02.2015 г. по направленията „биологично пчеларство“ се подпомагат собствениците на пчелни семейства и животни, като дейностите по тези направления се основават на брой пчелни семейства. Ответникът се позовава на нормата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 25.02.2015 г., съгласно която контролиращите лица въвеждат всяка година данни за състоянието на пчелните семейства в електронната система по чл. 49 към последната дата за подаване на заявление за подпомагане, съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г., като използваната информация при плащане за кампания 2020 е съгласно чл. 49, ал. 2, изречение второ – от регистъра по чл. 16а, ар. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, поддържан от министерство на земеделието. Посочено е, че на стр. 3 от оспореното уведомително писмо установените пчелни семейства са 22 броя и в резултат на извършената проверка са санкционирани 148 броя, като е наложена санкция за неспазване на базови и други изисквания в размер на 7 236,46 лева. Данните в колона „Допустими БАБХ“ – с въведена информация N (148 бр.) са пчелни семейства, които към края на 31.12.2020 г. не са установени в ЖО на кандидата – информацията, въведена за тях от ветеринарния лекар на кандидата е, че към месец октомври 2020 г. са отразени с причина „умряло пчелно семейство“. Сочи се, че финансовото подпомагане по направлението е за установените пчелни семейства, собственост на кандидата и за които е извършена биологична дейност за цялата календарна година, като за допустимите за плащане пчелни семейства 22 бр. е извършено финансово подпомагане за 2020 година. Ответникът заявява, че кандидатът следва да отглежда всички заявени пчелни семейства съгласно изискванията за биологично производство, като подпомагането се предоставя под формата на годишно плащане при спазване на изискванията на Наредба № 5 от 2018 г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикетиране и контрол и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата за биологичното производство, както при спазване изискванията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В случая се сочи, че контролиращото лице е извършило проверка на пчелина на оспорващия на 29.09.2020 г., след края на подаване на заявления за подпомагане 2020 г., т.е. преди опожаряването на пчелните семейства. Ответникът посочва, че във връзка с уведомяването на ДФЗ – РА, в т.ч. РРА – гр. Варна на 09.10.2020 г. от кандидата за възникване на форсмажорни обстоятелства е издадено Решение № 03-030-РД/234, за мярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ за прекратяване на договора, без да се възстанови дължимата субсидия по мярката. Същевременно в становището е отбелязано, че кандидатът не е подал формуляр, предвиден в чл. 13, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки з директни плащания, в дирекция „Директни плащания“, както и в изпълнение на чл. 32 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не е информирал за настъпилия пожар дирекция „Директни плащания“. В заключение се сочи, че финансовото подпомагане за кандидата е извършено за установения брой пчелни семейства, като за кампания 2020 г. установените пчелни семейства са 22 броя, изплатената финансова помощ е в размер на 1 075,69 лева, като други административни санкции за умрелите пчели не са наложени. Административният орган се е позовал на чл. 13 и чл. 19 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020“, буква b, направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“, за пчелните семейства е счетено, че не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от този, който засягат декларирания брой пчелни семейства.

Оспорващият представя искания до ДФ „Земеделие“ – РА за минимална помощ de minimis за компенсиране на щети от пожар по кошери – 170 броя пчелни семейства по мярка 11 „Биологично пчеларство“ с вх. № 94-1413 от 14.06.2021 г., ведно с отговор от Заместник-министъра на земеделието с изх. № 94-1628/15.09.2022 г., с което Д. е уведомен, че по схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери“ обезщетения се изплащат за щети, причинени от природни бедствия – земетресения, лавини, свлачища и наводнения, смерчове, урагани, вулканични изригвания и горски пожари, възникнали по естествен път. Посочено е, че компенсиране на щети от пожар (освен горския) не попада в обхвата на подпомагане по линия на помощта. Отбелязано е, че за да бъде приложен друг механизъм за подкрепа чрез друг инструмент (помощ от типа de minimis), следва да бъдат представени определени доказателства.

От Министерство на земеделието и храните, Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), е представено писмо с.д. № 8895/12.06.2023 г. /л. 325-337 от делото/, в което е посочено /т. 1/, че след справка във ВетИС към 01.10.2020 г. на М.Д. са идентифицирани и въведени 170 броя пчелни семейства. В т. 2 от писмото е посочено, че през октомври месец 2020 г. са отпаднали 148 броя пчелни семейства, в т. 3 е предоставена справка за идентифицираните пчелни семейства към 13.05.2020 г. – 170 броя, а пчелните семейства след отпадането към 27.10.2020 г. са посочени като 22 броя.

По искане на оспорващия е допуснат до разпит един свидетел – М.А.Д.. Съгласно дадените свидетелски показания Д. е информирал ДФ „Земеделие“ за настъпилия пожар. Свидетелката е присъствала при уведомяването и лично е написала подаденото уведомление. Същото е входирано на 09.10.2020 г., след като е било изготвено удостоверението от „Пожарна безопасност“ и ОД на МВР. Д.а сочи, че когато са отишли на място в ДФ „Земеделие“ – Варна служителите са им казали да напишат уведомление за настъпилия форсмажор и да опишат какво точно се е случило, като приложат всички налични документи. Изрично жалбоподателят е посочил, че са по мярка 11 „Биологично пчеларство“, поради което са им искали и копие от сертификат за м. 11. Информирали са ги, че понеже са по няколко мерки е достатъчно едно уведомление, като за всяка мярка ще си отиде по направление. Не са им предоставили специален образец, който да попълнят, разбрали са, че има такъв впоследствие. Свидетелката сочи, че единствено по мярка 6.3 е признат форсмажор, а са им отказали сертифициране на 65 броя пчелни семейства да бъдат очертани за следващата година.

От правна страна съдът съобрази следното:

По отношение на компетентността на органа, издал оспорения акт:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, респ. не е нищожен, както настоява оспорващият.

Функциите на управляващ орган на ПРСР се изпълняват от дирекция „Развитие на селските райони“ на Министерство на земеделието и храните – Решение № 792 от 17.12.2013 г. на МС – л. 99 от делото.

С Договор за делегиране на функции по прилагане на ПРСР 2014-2020 г. № РД50-74/09.04.2015 г. – л. 89 от делото, изменен със Споразумение № РД50-74/26.07.2016 г. – л. 96 от делото, Ръководителят на Управляващият орган (РУО) възлага на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция изпълнението на дейностите по прилагането на мерките по програмата, включващо процедурата по отпускане на помощ, в т.ч. приемане на заявления за подпомагане, извършване на проверки на място и административни проверки на допустимостта на кандидата, на критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения по операцията, за която се иска подпомагане, на критериите за подбор на допустимостта и основателността на разходите, по одобряването или отхвърлянето на заявленията за подпомагане и други.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда - чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП,

Със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – л. 51 от делото, последният е делегирал на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ редица свои правомощия, в т.ч. да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни и пчелни семейства, както и за неизпълнените ангажименти по мерки 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ (т. I - 2).

Предмет на оспорване в настоящото производство е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г., с което е оторизирана сума в размер на 1 075,00 лева и по своята същност е отхвърлено заявлението за изплащане на поисканото подпомагане, респ. отказано изплащането на субсидия в размер на 7 236,46 лева по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“ от ПРСР 2014-2020 г., което се явява в обхвата на дейност на ДФ „Земеделие“.

Издател на оспореното решение е зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, поради което решението е постановено от компетентен административен орган, при условията на валидно делегиране на правомощия.

По отношение спазването на изискването за форма на акта, съобразяването на административнопроизводствените правила и съответствието на акта с материалния закон:

В случая е налице неяснота на фактическите основания за отказа за подпомагане за заявените 148 бр. пчелни семейства, и не се установява съответствието на посочените правни основания с установяващите се факти по дело. Уведомителното писмо, както и допълнително изложените от административния орган мотиви в становището по жалбата (което становище, предвид Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съдът възприема като допълнително излагане на мотиви) не способстват за установяване ясно и еднозначно на причината (основанието) за неоторизиране на сумата за подпомагане на заявените за подпомагане 148 бр. пчелни семейства, от общо заявените за подпомагане 170 бр. пчелни семейства.

Според съдържащата се в уведомителното писмо таблицата са санкционирани /колона 5/ 148 бр. пчелни семейства поради „Неспазване на базовите и други изисквания“ /колона 9/.

Поясненията към таблицата за колона 5, сочат, че санкционираните 148 бр. пчелни семейства са недопустими за подпомагане след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. От становището на ответника по жалбата се установява, че не са извършвани проверки на място. От друга страна, не е налице позоваване в уведомителното писмо и в становището-мотиви на конкретно извършени административни проверки, както и не е посочено процесните 148 бр. пчелни семейства недопустими за подпомагане спрямо кои точно условия за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са, за да се приеме, че са недопустими за подпомагане.

Във връзка с поясненията към колона 9, раздел „Санкции и редукции на субсидията“ от таблицата, съдържащата се в уведомителното писмо, в случая не е посочено наложената санкция за неспазване на кои конкретно базови и други изисквания, съгласно чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление на направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020“ буква „b“ Направление „Биологично пчеларство“ буква „А“ базови изисквания от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м.11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“. Не е посочено и не е ясно неспазените базови и други изисквания чрез кои точно административни проверки са установени, въз основа на каква точно и от кого предоставена на ДФЗ-РА информация, от кои външни институции съгласно чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или при коя точно проверка на Техническия инспекторат към РА са установени неспазените базови и други изисквания. Не е посочено и кога и с какво уведомително писмо кандидатът е уведомен за резултатите от проверката на място, в което уведомително писмо да са описани всички констатации от извършената проверка на място. Както се посочи, от изложените от ответника допълнителните мотиви – становище л. 58 от делото, се установява, че не е извършвана проверка на място, а само административни проверки, като за резултатите от тях кандидатът е уведомен с оспорения акт.

Непосочването в уведомителното писмо на конкретните базови и други изисквания, които не са спазени от оспорващия, препятства както кандидатът да узнае своевременно за основанията за неоторизиране на полагащата му се сума като субсидия за 148-те броя пчелни семейства и да реализира адекватно правото си на защита, така и съдът да извърши дължимата в случая проверка. Неяснотата на мотивите на административния орган се задълбочава с посочване в допълнителното становище-мотиви на ответника едновременното на няколко различни основания, а именно: 1. Позоваване на органа на чл. 12 и чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; 2. Посочването на обстоятелството, че кандидатът не е подал формуляр по образец съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и не е информирал за настъпилия пожар Дирекция „Директни плащания“ в изпълнение и на разпоредбите на чл. 32 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; 3. Посочването, че финансовото подпомагане на кандидата е извършено за установения брой пчелни семейства за кампания 2020 – 22 броя, като „други административни санкции за умрелите пчелни семейства не са наложени“; 4. Позоваването на ответника на чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020“, буква b направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“; 5. За пчелните семейства е счетено, че не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства.

Безспорно се установява, че 148 бр. пчелни семейства по заявлението на кандидата от 13.05.2020 г. са погинали при пожара на 02.10.2020 г. Не е ясно обаче как този факт е отнесен към изискуемите за посочване фактически и правни основания за постановеното неоторизиране на поисканото на 13.05.2020 г. плащане за субсидия за 2020 г. с оспореното уведомително писмо от 15.11.2022 г.

Не е ясно дали не е оторизирана сума на финансовото подпомагане за заявените от кандидата и 148 бр. пчелни семейства (от общо заявените 170 бр.), защото не е изпълнена дейността по направлението, основаваща се на брой пчелни семейства (предвид чл. 12, ал. 1 и ал. 2 и чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.) или е наложена санкция – намаление при неспазване на базовите изисквания по управление за направлението по мярка 11 (предвид чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.) или поради неподаване на формуляр от кандидата за форсмажорно обстоятелство и неинформиране за настъпилия пожар (предвид чл. 13, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и чл. 32 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).

Съдът съобрази, че действително съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на собствениците на пчелни семейства се предоставя финансова помощ за пчелни семейства, одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължение да спазват всички изисквания и да изпълняват дейности по съответното направление за период от пет последователни години или до края на поетия ангажимент, като дейностите по направлението "биологично пчеларство" се основават на брой пчелни семейства. Едва в становището-мотиви на ответника се сочи, че използваната информация при плащане за кампания 2020 е съгласно чл. 49, ал. 2, изр. второ от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделска продукция на ЕС, поддържан от министерство на земеделието. Съгласно чл. 49, ал. 2, във вр. с ал. 1 (в редакция, действаща за 2020 г.) от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат всички необходими данни за извършените през текущата година проверки, като данните се въвеждат в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ) в срок, определен в заповедта по ал. 6. За целите на ДФЗ – РА, може да бъде ползвана информацията от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.

Същевременно във връзка с чл. 33, ал. 2 (в действащата към 2020 г. редакция) от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., на която норма също се позовава ответника и както изрично заявява, се установява, че в случая въведените за 2020 г. данни от контролиращото лице за кандидата за състоянието на пчелните семейства в електронната система по чл. 49 към последната дата за подаване на заявление за подпомагане съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г., е за 170 бр. пчелни семейства, което е установено при проверка от контролиращото лице на 29.09.2020 г. (т.е. преди пожара на 02.10.2020 г.), за което е издаден инспекторски доклад, според който кандидатът спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията и Наредба № 5 от 2018 г. на МЗХГ. Съгласно сега действащата редакция на нормата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, използва въведената информация от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз към последната дата за подаване на заявление за подпомагане съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. Тоест според Наредба № 4 от 24.02.2015 г. релевантните данните за стопанството са тези към последната дата за подаване на заявлението. Няма данни административният орган да е изискал уточнение от контролиращото лице във връзка с променените данни от БАБХ след пожара на 02.10.2020 г. и промяната в броя на пчелните семейства на оспорващия. Обосноваване от страна на административния орган защо не е ползвал данните към последната дата за подаване на заявлението, също липсва. Посоченото сочи на неспазване и на процесуалните изисквания от страна на ответника. Освен това липсва обосноваване на акта и по отношение на обстоятелството, че пожарът е възникнал на 02.10.2020 г., т.е. след добива на мед от направлението биологично пчеларство, доколкото резултатите от дейността – добивът на мед, обичайно е в периода месеците юли – август, а и стопанската 2020 година приключва на 01.10.2020 г., когато започва следващата стопанска 2021 година.

Не е ясно дали санкцията или отказът за финансово подпомагане са наложени поради това, че кандидатът не е подал формуляр по образец съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и не е информирал за настъпилия пожар Дирекция „Директни плащания“ в изпълнение и на разпоредбите на чл. 32 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В становището-мотиви, депозирано заедно с жалбата пред съда, е посочено, че кандидатът не е информирал в 15-дневния срок и не е представил документи съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от 24.02.2015 година. Задължението по тази разпоредба, с оглед систематичното  място в Глава пета от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., е относимо към изискванията за управление на дейностите, заявени за подпомагане по съответното направление от мярка 11 от ПРСР 2014-2020 (в случая за биологична дейност с код БП 15, съгласно Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.). От една страна, според таблицата към оспореното уведомително писмо /колона 10/ не е отразено неспазване изискванията за управление, а от друга страна, в случая изискването по чл. 32 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е спазено от оспорващия. Този извод на съда се подкрепя, както от данните в представеното Уведомление вх. № 02-033-6500/137 от 09.10.2020 г., така и от разпита на свидетелката в открито съдебно заседание.

По отношение на посочените в колона 9 от таблицата на стр. 3 от оспореното уведомително писмо „Други изисквания“ не става ясно кои са тези изисквания и в какво се изразява тяхното неспазване. Ако се приеме, че те са свързани с неинформиране от страна на бенефициента за настъпилия пожар дирекция „Директни плащания“, поради което не е изпълнил изискванията на чл. 32 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., то нито в ЗПЗП, нито в Наредба № 4 от 24.02.2015 г., е предвидено, че при наличие на форсмажорни обстоятелства земеделските стопани следва да информират конкретна дирекция в ДФЗ. Съгласно цитираната разпоредба земеделският стопанин има задължение да уведоми писмено ДФЗ-РА, в срок от 15 работни дни от настъпване на събитието, като представи копие от документ от съответния компетентен административен орган. Ето защо настоящият състав приема, че Д. е информирал в законоустановения срок компетентния административен орган. Именно в териториалното звено на ДФ „Земеделие“ в гр. Варна е прието уведомлението от оспорващия за пожара, като звеното е следвало да препрати на компетентната дирекция процесното уведомление. Освен това, ако процесното уведомление е било нередовно, поради това, че не е подадено във вида на одобрена бланка образец, то е следвало да се укаже и да се даде възможност на оспорващия да отстрани нередовността като подаде съответната бланка-образец. В този смисъл дори да се приеме, че именно ненадлежното уведомяване на административния орган за пожара е основанието да се откаже подпомагане за 2020 г. за всички пчелни семейства, то неправилно същото се възприема от ответника евентуално като „неспазване на други изисквания“.

Не е ясно отказаната финансовата помощ за заявените от кандидата 148 бр. пчелни семейства, дали представлява наложена санкция за неизпълнение на дейността по направлението, основаваща се на брой пчелни семейства – намаление при неспазване на базовите изисквания за направлението по мярка 11, предвид чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020“, буква b, направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11.

Съдът съобрази, че съгласно чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (в действащата към момента на подаване на заявлението за подпомагане по мярка 11 редакция, относима за кампания 2020 г.), когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите.

Според цитираната разпоредба, базовите изисквания, които следва да бъдат спазени за съответните пчелни семейства, се съдържат в Приложение № 2 към Наредбата. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от цитираната Наредба, съгласно която земеделските стопани, подпомагани по Наредбата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в Приложение № 2. В т. 2 „Биологично пчеларство“ (направлението по което кандидатства оспорващият) от Приложение № 2, към Наредба № 4 от 24.02.2015 г. се съдържат следните базови изисквания: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството). Не е ясно кои точно базови изисквания оспорващият не е спазил, а и по делото липсват доказателства за неизпълнение на някое от гореизброените базови изисквания, липсват и констатации в този смисъл от административния орган. Тоест фактът на липсата на доказателства за неспазване на базови изисквания, регламентирани в т. 2 от Приложение № 2 към Наредба № 4 от 24.02.2015 г., води до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и представлява самостоятелно основание за отмяна и поради нарушение на материалния закон.

Не е посочено ясно и недвусмислено какво евентуално друго изискване не е спазено от кандидата, за да му бъде наложена санкция и редукция на помощта. Не способства за изясняване на въпросния факти и визираното в становището-мотиви, че за пчелните семейства е счетено, че „не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства“. Не е ясно какъв поет ангажимент, свързан с предоставянето на помощта не е спазен.

Изложеното обосновава извод, че не се установяват фактическите и правни основания, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право, които фактически и правни основания да си корелират. препятства извършването на контрол за законосъобразност на акта. Налице е неспазване на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Неяснотота на мотивите в случая следва да се приравни на липса на такива, а последното представлява тежък порок, който във всички случаи е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт (така и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС), тъй като се отразява върху неговата действителност и го прави незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 АПК.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

Не са изяснени и фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. В производството пред административния орган не са събрани доказателства, обосноваващи наличието на релевантни основания за налагането на санкция. Не става ясно въз основа на какви информационни източници е базирано решението за налагане на санкция. Едва в хода на съдебното производство са представени доказателства, съдържащи значими за спорното право данни, а именно: информация, обективирана в писмо с.д. № 8895/12.06.2023 г. от Министерство на земеделието и храните и горите, БАБХ, където в табличен вид са посочени идентифицираните и въведени пчелни семейства във ВетИС към 01.10.2020 г., както и в т. 2 от същото писмо са посочени отпадналите пчелни семейства през месец октомври 2020 г., с отбелязване на датата на смъртта и състоянието.

Неизлагането на конкретни фактическите и правни съображения на органа, обусловили крайното му решение, и неизясняването на значимите за случая факти и обстоятелства, опорочават издаденото уведомително писмо до степен на неговата унищожаемост.

Уведомителното писмо в оспорената му част е постановено и в противоречие с материалноправните разпоредби – чл. 146, т. 4 АПК.

Ако се приеме, че в конкретния случай е постановен отказ за финансово подпомагане за декларирани 148 броя пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, за които, след установяване, че са увредени от пожар, е приложена санкция за неспазени базови и други изисквания, то не се установява неспазване на процесните базови и други изисквания.

Според посоченото в уведомителното писмо, санкцията е приложена съгласно Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, изготвена на основание чл. 13 от Наредба № 4/2015 година. Както се посочи, съгласно чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (в действащата към момента на подаване на заявлението за подпомагане по мярка 11 редакция, относима за кампания 2020 г.), когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от цитираната Наредба, съгласно която земеделските стопани, подпомагани по наредбата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в Приложение № 2.

По делото липсват доказателства за неизпълнение на някое от базовите изисквания. Липсват и констатации в този смисъл от административния орган. Липсата на доказателства за неспазване на базови изисквания, регламентирани в т. 2 от Приложение № 2 към Наредба № 4 от 24.02.2015 г., води до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и представлява самостоятелно основание за отмяна поради нарушение на материалния закон.

Видно от посоченото в колона 9 на Таблицата на стр. 3 от УП отказаното подпомагане за процесните 148 броя пчелни семейства е обосновано единствено с посочването на неспазване на базови и други изисквания.

Неясна оставя същинската воля на ответника какво точно възприема като основание за налагане на процесната по делото санкция и редукция на поисканата субсидия, както и дали на земеделския производител е наложена административна санкция, отказ или намаление на плащанията.

Административният орган въобще не се позовава на нормата на чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредба № 4 от 24.05.2015 г., съгласно която финансова помощ за годината за подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато при административни проверки и/или проверка на място се установи по-малък брой животни или пчелни семейства от заявените за подпомагане животни или пчелни семейства. Не са съобразени въведените от контролиращото лице данни към последната дата за подаване на заявленията, а и обстоятелството, че пожарът е възникнал впоследствие, както и дали нормата на чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е в съответствие с Европейското право. Същевременно в настоящия случай в оспорения административен акт и в Становище с изх. № 02-030-6500/3018#2 на административният орган, изрично се сочи, че на заявителя е наложена „санкция“. В допълнително депозираното от ответника становище с.д. № 5261/05.04.2023 г. също е посочено, че сумата в размер на 7 236,46 лв. представлява санкция за неспазени базови и други изисквания. Едва в хода на първото открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ответника се твърди, че с уведомителното писмо не е наложена санкция, а на заявителя му е платено само за наличните пчелни семейства към края на 2020 г. Съгласно чл. 35, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в случай, че броят на пчелните семейства за текущата година е намален, подпомагането за същата година се изплаща за наличния брой пчелни семейства, който не може да бъде по-малък от посочения в ал. 1. Недопустимо е едва в хода на съдебното производство да се излагат правните основания за намалението на финансовата помощ.

Следва да се отчете, че Наредба № 4 от 24.02.2015 г. предвижда налагане на административни санкции при неизпълнение на изисквания по същата, които са съобразени с разписаните такива в Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти.

В случая дори да се приеме, че са налице недопустими за подпомагане пчелни семейства, то следва да се съобрази и чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, в който са предвидени основания за неприлагане на административни санкции.

Съгласно чл. 63, § 1 от Регламента, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. Разпоредбата на чл. 77, § 4 от Регламента посочва различните форми на административни санкции: а) намаляване на размера на помощта или подпомагането, които се изплащат или ще се изплащат във връзка със заявленията за помощ или исканията за плащане, свързани с неспазването, и/или във връзка със заявления за подпомагане или искания за помощ за предишни или следващи години; б) плащане на сума, изчислена на базата на съответното количество и/или период, свързани с неспазването; в) изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане.

Съгласно чл. 77, § 2, б. „г“ от Регламент № 1306/2013 не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазване на задължението по параграф 1 или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина.

От събраните по делото доказателства категорично се установи, че по отношение на процесните 148 бр. пчелни семейства, от общо заявени от оспорващия 170 бр. пчелни семейства за подпомагане през 2020 г., е настъпило непредвидимо обстоятелство на 02.10.2020 г. – пожар, който е предизвикан от трето лице. Това обстоятелство няма данни да е съобразено от ответника дали не е основание за неприлагане на административна санкция.

Налага се извод за незаконосъобразност на уведомителното писмо, в оспорената му част, поради което същото следва да бъде отменено. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С установеното противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС при новото произнасяне административният орган следва да съобрази и факта, че пред Съда на ЕС е образувано дело № С-6/2023 година, и да се прецени относимостта му към настоящия спор.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на оспорващия за присъждане на разноски по делото, които съгласно представен списък са в общ размер на 900 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3018 от 15.11.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, с което е отказано изплащането на субсидия на М.О.Д. в размер на 7 236,46 лева.

ИЗПРАЩА административната преписка на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото на 13.05.2020 г. от М.О.Д. заявление за подпомагане с УИН 03/180620/86797 по Мярка 11 „Биологично земеделие“, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение за произнасяне на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с административен акт по подаденото на 13.05.2020 г. от М.О.Д. заявление за подпомагане с УИН 03/180620/86797.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на М.О.Д., ЕГН **********,***, сума в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: