Номер 85923.09.2020 г.Град С.З.
Окръжен съд – С.З.II Граждански състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20205500503093 по описа за 2020 година
Обжалвано е разпореждане от 18.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
3035/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на „Уникредит Булбанк“ АД против И. Д. К. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в частта, в която се претендират
вземания за разходи за уведомяване в размер на 72 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно. Излага съображения относно необходимостта
предсрочната изискуемост на дълга да бъде обявена на длъжника. Моли,
съдът да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да се произнесе по
същество.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното:
Производството по делото е образувано пред Старозагорския районен
съд по заявление на „Уникредит Булбанк“ АД срещу И. Д. К. от гр. С.З. за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане в размер
на 380,22 лв. - главница; 14,30 лв. - договорна лихва за периода от 18.06.2019
г. до 22.08.2019 г.; 72 лв. – разходи за уведомяване и 42,20 лв. лихва за
забава за периода от 22.08.2019 г. до 12.08.2020 г.; законната лихва, считано
от датата на заявлението до изплащането му. Посочено е, че вземането
произтича от договор за банков кредит за кредитна карта за физически лица
от 14.02.2018 г. за сумата от 500 лв. – разрешен кредитен лимит. Посочено е и
това, че кредитът е обявен за предсрочно изискауем поради неосигуряване на
достатъчно средства за покриване на месечната минимална погасителна
вноска. На 29.02.2020 г. бил изтекъл крайният срок за погасяване на
1
кредитното задължение, поради което кредитът бил изцяло просрочен и
изискуем.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, в частта му в която се претендира
заплащане на разходи за уведомяване в размер на 72 лв. като неоснователно.
Съдът е приел, че искането на заявителя за издаване на заповед в тази част
противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън рамките на присъщите
за неустойката обезщетителна и обезпечителна функция и се превръщало в
средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми за разходи
за уведомяване противоречи на закона и на добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно, обявяването на
предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са
действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да
събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението
на кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това
задължението за уведомяването на длъжника за обявявената предсрочна
изискуемост на вземането тежи върху кредитора и в договора няма клауза,
според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от
длъжника. От друга страна, със заплащането на това възнаграждение от
потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, ГПК, в последната му редакция
2
- ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Вярно е, че сумата от 72 лв. не е неустойка,
както е приел първоинстанционният съд, но това не влияе върху крайния
резултат. Обжалваното разпореждане е правилно като краен резултат, следва
да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви въззивният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.08.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№ 3035/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3