№ 3086
гр. *, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110103060 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. Т. О., ЕГН **********,
срещу Н. М. П., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановения с влязло в сила
Решение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 3108/2020 г. по описа на Районен съд – *, 10 състав,
режим на лични отношения между бащата Н. М. П. и детето М. Н. П., в следния смисъл:
всяка нечетна седмица от годината в петък от 16 часа до 17 часа в защитена среда в
присъствието на социален работник и/или психолог в ДСП, ОЗД и в присъствието на
майката;
2. иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на първоначално определената с
влязло в сила Решение № от 12.02.2021 г. по гр.д. № 3108/2020 г. по описа на Районен съд –
*, 10 състав, месечна издръжка в полза на детето, като същата бъде увеличена от 200 лева
на 400 лева, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
предявяване на иска – 13.03.2024 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена
вноска.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът се познават от 2015 г., като през
2016 г. последният се мести да живее при ищцата, а през 2017 г. се ражда общото им дете –
М. Н. П.. Сочи се, че вследствие на системни актове на физическо и психическо насилие от
страна на ответника над ищцата родителите се разделили, като в рамките на образувано
гр.д. № 3108/2020 г. по описа на Районен съд – *, 10 състав, било постановено влязло в сила
Решение от 12.02.2021 г., съгласно което родителските права по отношение на детето били
предоставени на майката и местоживеенето на същото било при майката, бил определен
режим на лични отношения на бащата и детето, както и ответникът бил осъден да заплаща
издръжка в полза на последното.
Заявява се от ищцата, че през годините тя и детето били подлагани на физическа и
1
психическа агресия от страна на ответника, който прилагал възпитателни мерки спрямо
детето, с които майката не била съгласна. Твърдят се множество случаи, при които бащата е
удрял детето по дупето и по лицето, наказвал го, затварял го само в банята.
Сочи се в исковата молба, че през лятото на 2021 г. ответникът демонстрирал промяна
в поведението си и страните се събрали отново да живеят съвместно, но скоро след това
насилието над майката и детето се възобновило, като бащата започнал да налага на детето
учението „Фалун дафа“ и да кара последното да прави упражнения, свързани със същото.
Вследствие на това детето станало психически нестабилно, като ту било унило и мълчаливо,
ту агресивно, включително срещу домашния си любимец – котка. Твърди се, че детето
изпитвало страх от своя баща и не искало да ходи при него, като в същото време
успокоявало майка си да не се тревожи, че ще я защити от баща си. Заявява се, че от
26.02.2024 г. детето посещавало психолог, което се отразявало благоприятно на неговата
психика.
Посочени са случаи, при които ответникът правил опити да осъществи определения му
режим на лични отношения с детето със съдействието на полицейски служители, въпреки
влошеното здравословно състояние на детето, за което бил своевременно уведомен.
С оглед на изложените съображения се иска изменение на постановения режим на
лични отношения между ответника и детето, чрез ограничаването му в следния смисъл:
бащата Н. М. П. да вижда детето М. Н. П., както следва: всяка нечетна седмица от годината
в петък от 16 часа до 17 часа в защитена среда в присъствието на социален работник и/или
психолог в ДСП, ОЗД и в присъствието на майката.
По отношение на искането за изменение на определената в полза на детето издръжка се
сочи, че същата е под законоустановения минимум към момента на настоящото съдебно
производство, като са настъпили трайни изменения, както в нуждите и потребностите на
детето, така и в икономическите условия в страната. Твърди се, че през месец септември
2024 г. предстои детето да бъде записано в първи клас, което неминуемо води до нарастване
на нужните му средства за облекло, учебници и учебни пособия, извънкласни занимания и
други. Сочи се, че детето посещава уроци по барабани с месечна такса от 40 лева и по
плуване – с месечна такса от 50 лева. Освен това, с оглед честото боледуване на детето –
през две-три седмици се налага закупуването на лекарства и медикаменти в размер над 100
лева месечно, а посещенията на детето при психолог са два пъти месечно на обща стойност
120 лева.
Посочено е от друга страна, че бащата е в трудоспособна възраст, не страда от
заболявания и има възможност да реализира достатъчно доходи, за да осигурява исканата
издръжка за детето.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищцата, чрез
процесуалния си представител, излага съображения за основателност и доказаност на
исковите претенции, с оглед на целия събран в производството доказателствен материал.
Твърди се наличие на промяна на обстоятелствата, налагаща изменение на първоначално
постановения режим на лични отношения на бащата с детето, чрез неговото ограничаване, с
оглед установеното поведение на ответника спрямо детето и ищцата. Претендира се
заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и множество заявления,
в които е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че ищцата системно не спазвала постановения от съда режим на лични
отношения на бащата с детето, като изтъквала като причини за същото честото боледуване
на детето. Това наложило ответникът да прави опити да реализира определения режим със
съдействието на полицейски органи. Сочи се, че с настоящото производство се цели
отчуждаване на детето от ответника, въпреки наличието на силна емоционална връзка
между тях. По отношение на иска за изменение на определения размер на присъдена в полза
2
на детето издръжка се сочи, че липсва основание за същото, като през времето на съвместно
съжителство на страните ответникът бил влагал средства за издръжка на общото им
домакинство. Твърди се, че детето периодично е посещавало уроци по барабани и по
плуване.
В открито съдебно заседание и в представено писмено становище за неоснователност
на предявените искове. Заявява се желание за полагане на грижи по отношение на детето и
пъноценно упражняване на постановения от съда първоначален режим на лични отношения
и липса на основание за неговото ограничаване. Изразява се готовност за заплащане на
месечна издръжка в полза на детето в минималноустановения от закона размер, като се
оспорва иска за горницата до пълния му предпвен размер, поради липса на доазани нужда на
детето, съответно възможност на ответника да я заплаща.
Предвид изложените съображения се оспорват предявените искове и се иска тяхното
отхвърляне. Направено е възражение по отношение на дължимостта на разноски за
производството от страна на ответника, както и по отношение на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – * се явява в проведеното на
12.04.2024 г. открито съдебно заседание. Не е изразено становище по същество на
производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че с влязло в сила Решение от 12.02.2021 г. по гр.д.
№ 3108/2020 г. по описа на Районен съд – *, 10 състав, бил определен режим на лични
отношения на бащата и детето, както и ответникът бил осъден да заплаща издръжка в полза
на последното, в следния смисъл:
Бащата Н. М. П., ЕГН **********, има право да вижда детето си М. Н. П. всяка първа,
трета и пета седмица от съответния месец, от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с
преспиване в дома на бащата, без присъствието на майката, както и на рождения ден и
имения ден на бащата, всяка четна година – по време на Коледа от 12:00 ч. на 24 декември
до 16:00 ч. на 25 декември и всяка нечетна година – по време на Нова Година от 12:00 ч. на
31 декември до 16:00 ч. на 01 януари, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск;
Бащата Н. М. П., ЕГН **********, е осъден да заплаща в полза на детето М. Н. П.
издръжка в размер на 200 лева месечно, дължима до всяко пето число на съответния месец,
за който се дължи, до настъпване на законови промени на обстоятелствата, водещи до
недължимост на издръжка или нейното изменяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
От представените по делото писмени доказателства се изясняват следните
обстоятелства:
С влязло в сила Решение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 3108/2020 г. по описа на Районен
съд – *, 10 състав, упражняването на родителските права по отношение на детето М. Н. П. е
предоставено на майката П. Т. О., определен е режим на лични отношения на бащата Н. М.
П. с детето, както и ответникът е осъден да заплаща издръжка в полза на последното в
размер на 200 лева месечно /л. 6 - 8/.
3
От Удостоверение за раждане № */03.08.2017 г., издадено въз основа на Акт за раждане
№ *03.08.2017 г., е видно, че страните в настоящото производство са родители на детето М.
Н. П., родено на 31.07.2017 г. /л. 8/
Представени по делото са Амбулаторни листи, издадени в периода от месец август 2023
г. до месец май 2024 г. на детето М. Н. П. във връзка с осъществени прегледи на последното
по повод на негови заболявания /л. 14 - 18/.
Приобщени като писмени доказателства по делото са Психологическо становище от
18.03.2024 г., изготвено по инициатива на ищцата /л. 50 - 52/, както и Предвартелна оценка
на потребностите на дете/родител от социални услуги от 14.03.2024 г., изготвено от
социален работник при ДСП – * /л. 53/.
По делото е приобщено в цялост изп.д. № */2024 г. по описа на ДСИ при Районен съд –
*, образувано по повод на издаден в рамките на гр.д. № 3108/2020 г. по описа на Районен
съд – *, 10 състав, Изпълнителен лист № * от 26.02.2024 г. с предмет постановения по
посоченото дело режим на лични отношения на ответника с детето. В рамките на същото се
съдържа Протокол от 05.04.2024 г., съставен от ДСИ при Районен съд – *, по повод на среща
с ищцата и детето във връзка с осъществяване на постановения на бащата и детето режим на
лични отношение в рамките на образуваното изпълнително дело.
Приети като писмени доказателства по делото са Писмо № * от 15.05.2024 г. от
Началника на * РУ – *, ведно с пирложени към него сигнали от ответника Н. М. П.,
постъпили в * РУ – * /л. 117 - 126/, Писмо от 30.04.2024 г. от прокурор при Районна
прокуратура – *, ведно с приложени материали по преписка вх. № * – 21973/2024 г. по описа
на * РУ – *, образувана по повод на жалба от ищцата срещу ответника за осъщестено
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК /л. 128 - 145/, както и Писмо от 20.05.2024 г. от прокурор
при Районна прокуратура – *, ведно с приложени материали по ДП № */2024 г., преписка №
*/2024 г. по описа на Районна прокуратура – *, съдържаща Постановление от 02.05.2024 г. за
образуване на досъдебно производство за извършено от ответника престъпление по чл. 183,
ал. 1 НК /л. 189 - 197/.
Видно от Удостоверение за получени брутни месечни доходи изх. № 457/13.05.2024 г.
за получени доходи от П. Т. О. за периода от месец май 2023 г. до месец април 2024 г. /л.
147/, среднотомесечното й брутно трудово възнаграждение е в размер на 1 572,57 лева.
От Удостоверение за декларирани данни от 14.05.2024 г. на ТД НАП – * за лицето Н.
М. П. за периода от 01.05.2024 г. до 30.04.2024 г. /л. 146/ се установява, че средният
осигурителен доход на ответника е 836,93 лева.
Постъпило по делото е Писмо изх. № 26/29.03.2024 г. от Център за медиация към
Окръжен съд – *, съгласно което от страна на ответника е постъпило заявление за
осъществяване на процедура по медиация, но ищцата е отказала такава /л. 59/.
По делото е приобщена в цялост преписка от Дирекция „Социално подпомагане“ – *,
водена за детето М. Н. П., съдържаща Предварителна оценка на потребностите на
дете/родител от социална услуга от 14.03.2024 г., Доклад за оценка на случая и
предприемане на мярка за закрила спрямо детето от 02.04.2024 г., Социален доклад от
19.04.2024 г., Заповед от 22.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
* за насочване към социална услуга.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно правилото
на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят * О. – майка на ищцата сочи случаи на насилие от страна на ответника
спрямо последната, както и за неколкократно налагани от бащата наказания на детето по
незначителни поводи, чрез шляпане по дупето, наказване и затваряне в банята, на някои от
които е ставала свидетел лично. Твърди, че детето й е споделяло за религиозните теми на
4
разговор с баща си, както и че след опитите на последния да осъществи определения му
режим на лични отношения с полицейски служители М. Н. П. бил стресиран и заявявал, че
не иска такъв татко. Сочи, че с майката се притесняват да дават детето на ответника, защото
то било психически разклатено и не искало да ходи при него /л. 82 - 83/.
Свидетелят * – майка на ответника твърди, че последният се е карал на детето, но не си
спомня да го е бил, а майката е виждала да го бие. Заявява, че рядко вижда детето, когато то
е било при баща си, като същото е прекарвало добре и не е бързало да се прибира при майка
си /л. 83 - 84/.
Свидетелят П. * П. твърди, че няма спомен за направено от нея посещение в дома на
ищцата по повод на подаден сигнал от ответника за осъществяване на режима на лични
отношения с детето. Заявява, че е чувала от колегите си за наличието на множесто сигнали и
посещения от полицейски служители на адреса на страните /л. 201/.
Свидетелят О. К. С. твърди, че веднъж е ходил на адреса на ищцата по повод на
предаване на детето на бащата, като последният стоял на определено разстояние от къщата,
а ищцата показала болничен лист на детето, поради което същото не било дадено на
ответника. Сочи, че бащата бил превъзбуден от последното, но не и агресивен, както и че
знае за множество подавани сигнали за същия адрес и по същия повод /л. 201 - 202/.
В производстото е проведена процедура по реда на чл. 59, ал. 6 СК, в рамките на която
са изслушани родителите на детето.
Ищцата твърди, че през есента на 2022 г. отношенията между нея и ответника се
влошили, като последният започнал да проявява грубо отношение спрямо нея, а детето
шляпал по дупето, наказал и затварял в банята, с което тя не била съгласна. Освен това,
опитвал да налага на детето религиозните учения, които изповядвал. Сочи случаи на
проявено спрямо нея от страна на ответника домашно насилие. Заявява, че от 16.02.2024 г.
бащата не е осъществявал първоначално определения режим на лични отношения с детето
заради заболявания на последното по същото време, поради което ответникът правил опити
за реализирането му със съдействието на полицейските органи /л. 80 - 81/.
Ответникът признава, че е шляпал детето по дупето, наказвал го е и го е затварял в
банята, като това приема за нормални възпитателни методи. Отрича да е проявявал друга
форма на агресия спрямо детето, като заявява, че с последното се разбират чудесно,
забавляват се и то с желание е оставало с баща си при осъществяване на режима им на
лични отношения /л. 81 - 82/.
Изслушано по делото е заключение по допуснатата комплексна Съдебно- психиатрична
и психологична експертиза, изготвено от вещите лица Т. А. и А. Ц. /л. 217 - 230/.
Съгласно същото, и двамата родители притежават родителски капацитет, като майката
се придържа към авторитетния тип родителстване, а бащата - предвид линостовата
характеристика и склонноста към догматично мислене притежава и характеристика на
авторитарния тип родителстване. С препоръчителен характер са психологични консултации
с двамата родители, като консултирането да се насочи към изглаждане на принципните
различия между тях, които касаят детето. За правилното развитие на едно дете то има
потребност и необходимост от пълноценни контакти и с двете родителски фигури, тъй като
те задоволяват различни потребности.
При детето се забелязва елементи на „сливане“ с майчиния обект. Това емоционално
свързване при детето е до степен, в която всяка промяна в емоционалното състояние на
майката се отразява и приема от детето, като по този начин у детето започват да „липсват“
собствени емоции и усещания, тъй като поради сливането с майчиния обект детето
идентифицира нейните емоционални състояния като свои собствени.
5
Детето е дистанцирано от бащината фигура, но в същото време осъществява диалог с
баща си, макар и по-пасивен, не показва страх или притеснение, но и не осъществява
физически контакт, което може да бъде обосновано с липсата на осъществен режим на лични
отношения между тях в продължение на близо пет месеца.
От проведеното изследване не се установява опасност за детето от страна на някой от
родителите. Детето не споделя директно за страхове спрямо някой от родителските обекти.
Същевременно детето спонтанно заявява в хода на изследването, че изпитва негативни
емоции спрямо възпитателните методи на бащата - „бой по дупето и затваряне в банята“.
По отношение на ответника е установено, че същият разбира възпитанието на детето
като въвеждане на правила за спазване на режима по отношение на ежедневните нужди /
хигиена, храна, задължения /. Друга важна потребност, която следва приоритетно да се
развива според него, е общуването. Детето следва да се научи да общува както с връстници,
така и с хората, които са му близки или познати, да бъде предпазвано от агресивни прояви.
Бащата се стреми също да възпитава детето чрез общуване. Склонен е да отговаря на
всякакви негови въпроси, тъй като по този начин задоволява потребността да се учи, да
опознава света и живота. Данните от изследването ориентират за родителски нагласи и
практики на бащата преобладаващо в авторитетен тип родителско поведение - приемане на
детето, харесва го такова, каквото е; уважава индивидуалността му; стреми се да прекарва
дълго време с него, одобрявайки неговите интереси и мечти, окуражава го към
самостоятелност, но не снема ограниченията и контрола върху поведението му. Не липсва
отзивчивост към развитийните нужди на детето, но се забелязват и авторитарни черти в
родителската нагласа.
Изслушани в открито съдебно заседание /л. 240 - 243/ вещите лица заявяват, че с оглед
нарушената към момента на изследване емоционална връзка между детето и бащата, по-
авторитарното поведение от страна на последния би могло да отдръпне детето. С оглед
изграждането на пълноценна емоционална връзка между тях е необходимо да се
осъществяват регулярно контактите им, при наличието на комуникация от страна на двамата
родители. Последното следва да бъде осъществено постепенно, поетапно, при наличието на
медиатор или посредник, поради липсата на контакти между детето и бащата в продължение
на пет месеца. Отделянето на детето от майката за период от тридесет дни би се отразило
фрустриращо на детето, с оглед липсата през същия период на необходимата емоция от
майката. Не е установено съзнателно родителско отчуждение на детето от страна на майката
по отношение на бащата, но нейната свръхпротекция и страхове косвено водят до същия
резултат.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако се изменят обстоятелствата, при които са
определени мерките относно режима на лични отношения между родителите и децата, по
молба на единия от родителите съдът може да измени постановените по-рано мерки и да
определи нови такива. Предпоставка, обуславяща основателност на иска за промяна на
посочените мерки, е изменение на обстоятелствата, при които тези мерки са били
постановени и които съществено засягат интересите на детето, тоест наличие на
новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на
постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено от
интересите на детето.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/1974 г., под “интереси на децата” следва
да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и
развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен
труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. При това, изменение
6
на обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на нови обстоятелства, които
влошават положението на детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило
положението му при евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на
взетите по-рано мерки.
Визираните от правната норма на чл. 59, ал. 9 СК обстоятелства са същите, които
следва да се преценят при първоначалното разрешаване на тези въпроси и законодателят ги е
изброил в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК. Този текст дава примерните критерии, които
следва да се приложат при решаване на спора при кого от двамата родители да живее детето
и на кого да се предостави упражняването на родителските права и които да се съобразят при
преценката за наличието или липсата на изменение на обстоятелствата. Като такива са
посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социално обкръжение и материалните възможности. Съдът разполага със свобода в
преценката си, изразяваща се в това да приложи определените критерии към всеки
конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан от
императивни правила
Поддържането на лични отношения между детето и бащата, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, се налага както в интерес на детето,
така и в интерес на родителя, като съдържанието на тези мерки зависи от конкретните
обстоятелства.
Безспорно установено по делото е, а същото се признава и от ответника, че последният
неколкократно е удрял детето по дупето и го е затварял в банята, което негово поведение е
определено от експертите психолог и психиатър като авторитарен тип на възпитателно
поведение. Последното е обусловило изграждане у майката на страхове и притеснения по
отношение на живота и здравето на детето, визирани като нови обстоятелства, обуславящи
съответно изменение на първоначално определения режим на лични отношения на бащата с
детето.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, включително от изслушаните
родители, както и от изводите на вещите лица по допуснатата и неоспорена в
производството комплексна Съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установи,
от една страна, че вследствие неосъществяване на първоначално определения режим на
лични отношения на бащата с детето в продължение на близо пет месеца, както и поради
установената свръхпротекция и страхове у майката от възпитателните методи на бащата, у
детето започват да „липсват“ собствени емоции и усещания, то идентифицира нейните
емоционални състояния като свои собствени, което косвено води до отчуждението му
спрямо бащата.
От друга страна, с оглед психическото и емоционално здраве на детето и с цел
изграждането на пълноценна емоционална връзка между него и бащата, е необходимо да се
осъществяват регулярно контактите им, като препоръката на експертите е по време на
същите ответникът да смекчи установеното у него по-авторитарно възпитателно поведение,
с цел избягване на протестно поведение от страна на детето или на изграждане у него на
съответни на това поведение навици и начин на мислене.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че осъществяването на режима на лични
отношения на бащата с детето, с оглед необходимостта от плавен преход от пълната липса на
контакт до пълноценно упражняване на разширен режим, следва да бъде ограничено в
първоначалния период от три месеца от влизане в сила на решението до срещи всяка събота
от месеца, за времето от 10 часа до 12 часа в ЦОП „Бъдеще за децата на *“, Фондация *, с
административен адрес: град *, Район *, ул. „*, в присъствието на психолог, като същият
съдейства за възстановяване и пълноценно изграждане на емоционалната връзка на детето с
7
бащата.
С оглед установеното по делото по отношение на майката психо-емоционално
състояние, въздействащо на детето до степен на сливане на неговите с нейните емоции,
както и безспорния към момента на постановяване на решението разрив в отношенията
между родителите, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да се осъществява
без присъствието на майката. Последното би дало възможност на детето в пълнота да
общува със своя баща, без по отношение на него да бъде осъществявано емоционално или
вербално въздействие, насочено срещу ответника.
След изтичане на посочения тримесечен срок, с оглед установените по делото
обстоятелства, а именно: притежаван от бащата родителски капацитет, необходимост от
пълноценни контакти на детето и с двете родителски фигури, тъй като те задоволяват
различни потребности, липсата на установена в производството опасност за живота и
здравето на детето, произтичаща от бащата, изрично заявеното от последния желание да
полага пълноценно грижи по отношение на детето при определен разширен режим на лични
отношения, последният следва да бъде постановен в следния смисъл:
- всяка четна седмица, считано от началото на календарната година, от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване;
- на рождения ден на детето – 31.07.: всяка четна година – за времето от 18:00 часа на
съответния ден до 09:00 часа на следващия ден, с преспиване; а всяка нечетна година - за
времето от 18:00 часа на 30.07. до 09:00 часа на 31.07, с преспиване;
- на рождения ден на бащата – 14.09. – за времето от 17:00 часа до 20:00 часа, без
преспиване;
- през Коледните и Новогодишни празници: всяка четна година - за времето от 12:00
часа на 25.12. до 12:00 часа на 26.12. и за времето от 10:00 часа на 01.01. до 09:00 часа на
02.01., с преспиване; а всяка нечетна година - за времето от 12:00 часа на 24.12. до 12:00 часа
на 25.12. и за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 01.01., с преспиване;
- през Великденските празници: всяка четна година - за времето от 10:00 цаса до 18:00
часа в неделния почивен ден, без преспиване; а всяка нечетна година – от 10:00 часа до 18:00
часа в понеделник, без преспиване;
- през лятото /месеци юли и август/: два пъти по 15 дни, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, с преспиване.
При осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взема детето от дома на
майката в почивен ден и от детската градина/училище в учебен ден и ще връща детето до
дома на майката.
По иска за изменение на размера на месечната издръжка:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 150 СК, следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. трайно увеличаване на
потребностите на издържания; 2. възможност на дължащия да заплаща издръжка в увеличен
размер.
Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от
родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува
независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са
принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или
8
до настъпване на друго законно основание за прекратяване.
В случая, от момента на присъждане на дължимата досега издръжка /месец февруари
2021 г./ са изминали повече от три години, за който период обществено-икономическите
условия в страната са се изменили и потребностите на детето са нараснали. Безспорно са се
увеличили разходите за храна, дрехи и други. В този период размерът на минималната
работна заплата се е увеличил от 650 лева на 933 лева.
В този смисъл, безспорно е налице промяна в обстоятелствата, като конкретният
размер на дължимата в полза на М. Н. П. издръжка следва да бъде определен съобразно
критериите на чл. 142 СК, а именно – нуждите на детето, от една страна, и възможностите
на дължащия издръжка, от друга.
Съгласно данните на Националния статистически институт за първото тримесечие на
2024 г., общият разход на член от домакинство е средно в размер на 2 523,74 лeва. След
изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за непълнолетно лице /за
алкохолни напитки, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери
към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход за
тримесечие възлиза на 1 744,94 лева или 581,65 лева за месец, като това са средствата,
необходими за покриване на основните ежедневни потребности.
При преценката относно конкретните нужди на детето съдът следва да вземе предвид
данните за неговата възраст, образование, обективни условия на живот и специфични
потребности.
Не се спори по делото, че М. Н. П. посещава детска градина, като предстои същият да
бъде записан в първи клас за учебната 2024 – 2025 година, както и че детето често боледува,
което обуславя допълнителни ежемесечни разходи за закупуване на лекарства и
медикаменти.
След съобразяване на тези обстоятелства и на горепосочените официални данни, съдът
намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурена на М. Н. П. от двамата
родители, е в размер на 620 лева.
Така определеният общ размер на необходимата на детето издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, като се съобразят техните възможности и материално
състояние /чл. 143, ал. 1 СК/. Съгласно трайната съдебна практика, възможността на
дължащия издръжка родител се преценява въз основа на получавания от него доход,
квалификацията, имотното състояние и обстоятелствата дали има други деца, за които също
дължи грижа и издръжка.
Съгласно Удостоверение за декларирани данни от 14.05.2024 г. на ТД НАП – * за
лицето Н. М. П., средният осигурителен доход на ответника за периода от 01.05.2024 г. до
30.04.2024 г. е 836,93 лева, като по делото липсват доказателства за получавани от него
допълнителни доходи. По делото не се установи ответникът да издържа други деца.
Доказан от майката П. Т. О. за периода от месец май 2023 г. до месец април 2024 г. е
средномесечен доход в размер на 1 572,57 лева, като следва да се има предвид
обстоятелството, че ищцата е тази, която полага непосредствените грижи по отношение на
детето.
Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че ответникът следва да поеме
част от издръжката на детето в размер на 250 лева. Настоящият съдебен състав намира, че
така определеният размер на издръжката би гарантирал реалната възможност за регулярното
заплащане, както и за задоволяване в цялост на нуждите на детето.
Увеличеният размер на издръжката следва да бъде присъден, считано от датата на
предявяване на иска – 13.03.2024 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена
вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, като издръжката бъде заплащана
9
по банкова сметка на майката. Искът за изменение на първоначално определения размер на
издръжка за разликата над определената сума от 250 лева до пълния претендиран размер от
400 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на решението.
По разноските:
Претендирани в производството са разноски от страна на ищцата за заплатени
държавна такса, депозити за вещи лица и призоваване на свидетели, както и адвокатско
възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. по т.д. № 3/2023 по описа
на ВКС, в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК /каквото е
настоящото, образувано по предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и чл. 150
СК/, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на
молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде
допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на
молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на
молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в
поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи,
разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. Когато съдът с
решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл.
78 ГПК следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва да
понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при уважаване или
отхвърляне на иска, чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна.
В първоинстанционното производство по правило всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, включително и по отношение на определянето на издръжката, доколкото
същото, когато е част от производството относно упражняването на родителските права,
няма самостоятелен характер.
В конкретния случай, съдът не се е съобразил с конкретните искания на някоя от
страните в пълнота, а е постановил своето решение, съблюдавайки висшия интерес на
детето. С оглед последното, не е налице пълно уважаване или отхвърляне на претенциите,
оглед на което разноските по това производство следва да останат в тежест на страните така,
както са направени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, държавна такса от 72 лева върху
размера на увеличения размер на издръжката.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 СК, постановения с влязло в сила Решение от
12.02.2021 г. по гр.д. № 3108/2020 г. по описа на Районен съд – *, 10 състав, режим на лични
отношения между бащата Н. М. П., ЕГН **********, и детето М. Н. П., ЕГН **********,
КАТО ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между същите:
1. за период от три месеца след влизане в сила на решението:
- всяка събота от месеца - за времето от 10 часа до 12 часа в ЦОП „Бъдеще за децата на
10
*“, Фондация *, с административен адрес: град *, Район *, ул. „*, в присъствието на
психолог, без присъствието на майката;
2. за времето след изтичане на посочения тримесечен срок от влизане в сила на
решението:
- всяка четна седмица, считано от началото на календарната година, от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване;
- на рождения ден на детето – 31.07.: всяка четна година – за времето от 18:00 часа на
съответния ден до 09:00 часа на следващия ден, с преспиване; а всяка нечетна година - за
времето от 18:00 часа на 30.07. до 09:00 часа на 31.07, с преспиване;
- на рождения ден на бащата – 14.09. – за времето от 17:00 часа до 20:00 часа, без
преспиване;
- през Коледните и Новогодишни празници: всяка четна година - за времето от 12:00
часа на 25.12. до 12:00 часа на 26.12. и за времето от 10:00 часа на 01.01. до 09:00 часа на
02.01., с преспиване; а всяка нечетна година - за времето от 12:00 часа на 24.12. до 12:00 часа
на 25.12. и за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 01.01., с преспиване;
- през Великденските празници: всяка четна година - за времето от 10:00 цаса до 18:00
часа в неделния почивен ден, без преспиване; а всяка нечетна година – от 10:00 часа до 18:00
часа в понеделник, без преспиване;
- през лятото /месеци юли и август/: два пъти по 15 дни, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, с преспиване;
като режимът на лични отношения ще се осъществява без присъствието на майката, а
бащата ще взема детето от дома на майката в почивен ден и от детската градина/училище в
работен ден и ще връща детето до дома на майката.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, определения с влязло в сила Решение № от
12.02.2021 г. по гр.д. № 3108/2020 г. по описа на Районен съд – *, 10 състав, размер на
месечна издръжка, дължима от Н. М. П., ЕГН **********, в полза на детето М. Н. П., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител П. Т. О., ЕГН **********, КАТО
УВЕЛИЧАВА същата от 200 (двеста) лева на 250 (двеста и петдесет) лева месечно,
считано от датата на предявяване на иска – 13.03.2024 г. до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху нея за всяка
просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, като издръжката
бъде заплащана по банкова сметка на майката, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 150 СК за разликата над 250 (двеста и петдесет) лева до пълния претендиран
размер от 400 (четиристотин) лева месечно.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – * сумата от 72 (седемдесет и два) лева,
11
представляваща държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
12