РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Б., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12415 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М.К.„Я.“ твърди, че е собственик на търговски
обекти, находящи се в пешеходен подлез „Ректората“, въз основа на учредено от ответника С.О.срочно и възмездно право на
строеж на праводателя на ищеца - С.К.„КООП
– СУ“. В исковата молба се твърди, че вследствие на строежа на Метростанция №
8- Ректората, извършен по възложение на С.О., подробно описаните обекти –Бинго
зала с кафе – бар, зала за развлекателни игри - казино, зала „Еврофутбол“,
обменно бюро и магазин за карти на СКГТ, били разрушени, като на ищеца били
възстановени само 852.26 кв.м. Поддържа, че ответникът С.О.се явявал възложител
на работа – „Проект разширение на Софийското метро“, с пряк изпълнител „Т.К.“, и
чрез бездействието си е увредил „М.К.„Я.“. Сочи, че ответникът не е провел
процедура по отчуждаване на имотите, чужда собственост, след като е
констатирал, че строителството на метрото ще засегне тези имоти, с което се
явявали нарушени разпоредбите на Закон за общинската собственост и Наредба на
Столичен общински съвет по принудително отчуждаване на имоти - частна
собственост за общински нужди. Вследствие
на соченото бездействие ищецът не е бил обезщетен за отнетата му част от
горните недвижими имоти. Поддържа още, че ответникът е бездействал, като не е
упражнил контрол върху изпълнението на указанията, изразени в Становище от
29.04.2009 г. на Постоянната комисия по
транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението, с което
становище било възложено да се извърши
оценка на стойността на СМР, необходими за възстановяване на помещенията на
ищеца, евентуално да бъдат обезщетени в посочен размер. Излага във връзка с
горното, че е претърпял имуществени вреди в размер на 742 000 лева от
унищожаването и невъзстановяването на луксозно изпълнени и работещи търговски
обекти на площ от 1249.40 кв.м., както и пропуснати ползи от невъзможността да
отдава под наем отнетите при изпълнение на проекта 397.14 кв.м. първостепенни
търговски площи с лице към пешеходния подлез за периода от 11.12.2009 г. ( от
деня на подписване на Приемо – предавателен протокол) до 11.12.2014 г., в
размер на 1 158 000 лева.
Върху посочените главници претендира лихва за забава, считано от влизане
в сила на решението по делото до окончателното им изплащане. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът С.О.оспорва исковете.
Поддържа, че не е материално правно легитимиран да отговаря по претенциите.
Заявява, че между страните не било спорно, че
съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от договора за наем, сключен между „М.“ ЕАД и ищеца, в тежест на М. като
наемател било да възстанови наетите площи във вида, в който са били при
сключването на договора. Отделно от това съгласно Меморандум на след тръжните
споразумения с „Т.К.“, възстановяването след строителните работи било
ангажимент на прекият изпълнител на
проекта. Твърди, че не е имал правомощия за контрол по отношение на „Т.К.“.
Заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за
обезщетение за вреди, като искът, заявен пред АССГ по адм.дело № 12080/14 г.
бил различен от този, по който е образувано настоящото производство,
следователно 5-годишния срок към датата на молбата на ищеца - 05.05.2017 г., е
изтекъл. Според ответника ищецът бил известен за състоянието на процесните
обекти още от 2009 г., като е въведен във владение на същите на 18.09.2009 г.,
тъй като на тази дата е получено удостоверение за експлоатация на обектите след
приключване на строителните работи за метростанция 8. Поддържа също, че стойността на направените разходи за
възстановяване на обектите следва да се изчислява към момента на реалното им
извършване. Уточнява също, че обектите не представляват самостоятелна сграда,
тъй като се намирали в подлез. Твърди, че към настоящия момент площта на
обектите, за които ищецът твърдял да е намаляла, била в размер на 1496.43 кв.м.
Тази площ според ответника С.О.се явявала със 100 кв.м. повече от отстъпеното
право на строеж и с 238.43 кв.м. повече от площите, които М.К.„Я.“ е предала на
М. по силата на договора за наем от 2005 г. Излага, че съгласно схеми, издадени
от АГКК за процесните обекти, тяхната площ възлизала на 1463.05 кв.м., а
същевременно ищецът още през 2009 г. бил
сключил договори за наем за тези обекти с „Б. Б.“ ЕООД, с „К.М.Б.“ ЕАД, „ДМ Б.“
ЕООД и „С.Б.“ ЕООД, като видно от тези
договори, не само че не бил получил по – малка площ, ами отдавал под наем площ,
надхвърляща по размер учреденото му право на строеж с 20%, или общо 1711.88
кв.м. Следователно не са налице пропуснати ползи. Изтъква и че архитектурните
проекти за възстановяване на процесните обекти, изменение на предназначението
им и пр. са извършени по желание на ищеца с оглед на инвестиционните му
намерения. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
Отговорността по
чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа. Тази отговорност произтича от вината на лицето - изпълнител на възложената
работа, а не от вината на лицето, което е възложило
работата ( в този смисъл и Решение № 369 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 904/2010 г., III г. о., ГК ). Съгласно ППВС № 9 от 28.12.1966 г., вредите
са причинени при изпълнение на възложената работа, когато са резултат на
действия, които съставляват изпълнение на тази работа. Изразът „по повод“ изпълнението
на възложена работа указва на други действия, които се извършват преди, по
време или след изпълнението на възложената работа и са пряко свързани с нея.
Без наличие на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните
действия не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД. За възложителите бездействието
е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение
на задължения, които произтичат от закона, от техническите правила и други
правила, и от характера на възложената работа.
Видно
от писмените доказателства по делото ответникът С.О.с договорно споразумение, РД
- 56-853/ 27.09.2004 г. в качеството си на възложител на работите, известни
като „Проект за разширение на Софийското метро“, е възложил изпълнението им на
изпълнителя „Т.К.“, като видно от самия Проект/ Меморандум на След-тръжните
споразумения между С.О.и Т.К., работите обхващат „проектиране, строителство,
изпитване, пускане в експлоатация на всички работи, включително подземни
станции и тунели и всички електромеханични системи, необходими за
функционирането на работите“. „Изпитването и пускането в експлоатация на всички
работи по договора ще бъде извършено от Изпълнителя със съдействието на фирма „М.“
в рамките на времето за завършване“. Установява се от съдържанието на чл. 9 от
Проекта, че между възложителя и изпълнителя е договорено цялостно
възстановяване на околното пространство на всички работни обекти и строителни
площадки, засегнати от строителните и инсталационни работи по договора, което
ще бъде извършено от изпълнителя Т.К., както и в чл. 10, т. 1 – Цялостното
възстановяване на всички работни площадки и сгради, засегнати от строителството
и монтажните работи в изпълнение на
договора, ще се извърши от изпълнителя, включително повърхностно възстановяване
на терените около метрото – станции 8 и 9.
Не е спорно между страните, че горното
разширение на Софийското метро, е обхващало
изграждането на Метростанция 8, като метрото ще преминава през подлез
„Ректората“ . В тази връзка за процесните обекти - Бинго зала с кафе – бар, зала за развлекателни игри -
казино, зала „Еврофутбол“, обменно бюро и магазин за карти на СКГТ, се
установява, да са се намирали именно в
подлез „Ректората“. Видно от докладна записка, изх. № 0387/28.02.2005 г. на
Изпълнителния Директор на „М.“ ЕАД, след проучвателни мероприятия, във връзка с
преминаването на метрото в подлез
„Ректората“, се установило, че за срока на строежа – 2 години, няма да може да
функционира Бинго зала, а поради извършване на укрепителни мероприятия щяло да
се наложи да бъдат разрушени и после възстановени следните, описани в цитирания
писмен документ, обекти: Помещение за „Еврофутбол“, Обменно бюро, Казино,
Складови помещения и тоалетни, Кафе и помещение за продажба на карти на „С.компания
за градски транспорт“. При тези данни съдът намира, за неоснователно
възражението на ответника, че същият не е материално правно легитимиран да
отговаря по исковите претенции - същите са насочени срещу надлежна страна.
Установява
се на следващо място, че с договор № РД-65-375/16.04.1997г.
С.О.е учредила възмездно право на строеж за срок от 30 години в полза на
“КООП-СУ” (чийто правоприемник е ищецът М.К.“Я.”)
за изграждане на търговски обекти в южната част на пешеходен подлез
“Ректората”, находящ се на бул. “Цар Освободител” № 22 с разгъната застроена
площ около 1400 кв.м., като пешеходният подлез е публична общинска собственост.
Издадено е Разрешение за строеж № 7 от 02.02.1998 г. за изграждане на
търговските обекти, като с Разрешение за ползване № 913 – ПК – 1724 от
11.10.2002 г. ползването на строежа е разрешено и обхваща: Бинго зала, зала за развлекателни игри, зала на
„Еврофутбол“ и кафе – бар, със строителен предприемач М.К.„Я.“. Строежът е
заснет и нанесен в кадастралния план на гр. София, кад.л. № 385 – I. С решение № 505 на Столичен общински съвет от
14.07.2005 г. и за уреждане на отношенията между С.О.и настоящия ищец като
собственик и ползвател на гореописаните обекти и във връзка с преминаването на М.а
под тях и необходимостта от временното им демонтиране и разрушаване, чрез
учредяване на право на ползване за нов
10 годишен срок, и на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, СОС възлага на
Изпълнителния Директор на „М.“ ЕАД да проведе преговори с цел сключване на
договор за наем за процесните обекти, за времето през което те няма да бъдат ползвани от
собственика поради строителството на М.а. Договорът е сключен на 03.08.2005 г.,
като страни по него са ищецът в качеството си на наемодател и „М.“ ЕАД, в
качеството му на наемател. Наемодателят предоставял на наемателя за временно
възмездно ползване помещенията в подлез „Ректората“, за които М.К.„Я.“ имала
учредено право на строеж, като наемателят
се задължавал да си служи с
наетия имот като осигурява в него достъп
на изпълнителите на СМР на метростанция 8. По силата на чл. 10 от
Договора за наем, наемателят се задължавал да върне имота след прекратяването на договора в
състояние не по – лошо от това, в което е предаден. От допълнително
споразумение към Договор № 123 от 03.08.2005 г.
ведно с Приложение 1А, след допълнително конкретизиране на площите, се
установява, че Бинго зала с кафе клуб има застроена площ 1023.10 кв.м.,
„Еврофутбол“ – 75.50 кв.м., Магазин за карти на СКГТ – 45.30 кв.м., Обменно
бюро 8.20 кв.м. и Казино 97.40 кв.м., или общо площта на процесните обекти,
предадени на „М.“ ЕАД за ползване, е в размер на 1249.50 кв.м. С приемо –
предавателен протокол от 11.12.2009 г., подписан от ищеца М.К.„Я.“ горните
обекти са предадени възстановени след основния ремонт на пешеходен подлез
при СУ. Сочената дата съдът приема за датата, на която ищецът е узнал за
твърдяното в исковата молба увреждане,
поради което това е и датата на деликта. От 11.12.2009 г. е започнал да тече 5
годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД, с
изтичането на който се погасяват вземанията,
произтичащи от непозволено увреждане. Исковата молба е депозирана пред
Административен съд - София - град (АССГ) на 10.12.2014 г., като е образувано
адм.д.№ 12080/2014 г. по описа на съда. Давностният срок е прекъснат преди вземането да се е погасило по давност, поради
което е неоснователно наведеното от ответника С.О.възражение за изтекла давност.
За описаните
по – горе обекти: Бинго зала с кафе клуб, „Еврофутбол“, Магазин за карти на
СКГТ, Обменно бюро и Казино, на ищеца е издадено Разрешение за строеж № 190 от
17.07.2009 г. за промяна на предназначението им в търговски обекти №1 , № 2 и
магазин „Б.“, като на възложителя М.К.„Я.“ е издадено и Разрешение за ползване
№ ДК – 501 от 19.09.2009 г.
По делото са приети писмени доказателства,
установяващи, че с четири договора на л. 55-л.73, ищецът
е отдал под наем срещу възнаграждение от страна на наемателите,
преустроените обекти, както следва: С Договор за наем на „ДМ Б.“ ЕООД помещение
от 426 кв.м., С договор за наем от 28.10.2009 г. на „С.Б.“ ЕООД помещение с
площ 205 кв.м., С Договор за наем от 22.07.2009 г. на „К.М.Б.“ ЕАД помещение с
площ 55.88 кв.м. и с договор за наем на „Б. Б.“ ЕООД Бинго зала с площ общо
1025 кв.м.м Общата площ на отдадените под наем помещения, находящи се в гр.
София, южната част на пешеходен подлез „Ректората“, бул.“*******, е 1711.88
кв.м., или повече от това, което е предадено за ползване и е върнато с горния
приемо – предавателен протокол. Липсват по същия вписани възражения на ищеца
относно квадратурата на възстановените обекти. Площите, отдавани под наем са
повече и от учреденото с договор № РД-65-375/16.04.1997г. право на строеж за
около 1400 кв.м. Видно е освен това, че ищецът не е лишен от възможността да
извлича граждански плодове под формата на наем за процесните помещения.
Представени и приети от настоящия съд са 3 бр. схеми на АГКК – гр.
София, както следва: Схема № 15-251018-17.06.2015
г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.106.133.1.14 с
адрес на имота: гр. София, бул.“*******, с предназначение за търговска дейност
и площ 308.95 кв.м., собственик М.К.„Я.“ въз основа на договор за отстъпено
право на строеж ; Схема № 15-247310-15.06.2015 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.106.133.1.15 с адрес на имота: гр. София, бул.“*******, с
предназначение за търговска дейност и площ 809.31 кв.м., като носител на вещни
права е отбелязана М.К.„Я.“ въз основа на договор за отстъпено право на строеж и
Схема № 15- 247311 – 15.06.2015 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.106.133.1.16 с адрес на имота: гр. София, бул.“*******, с
площ 344.79 кв.м. като носител на вещни права е отбелязана М.К.„Я.“ въз основа
на договор за отстъпено право на строеж. Цитираните схеми касаят процесните
обекти след промяната на предназначението им и са съответно търговски обект №
1, търговски обект № 2 и магазин Б., като отново е видно, че квадратурата им
надхвърля по обем учреденото на ищеца
право на строеж от около 1400 кв.м., и в частност общата им квадратура е 1463.05
кв.м. При съобразяване на горните данни може категорично да се обоснове извод,
че липсва една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска, а именно –
не се установяват твърдените с исковата молба имуществени вреди, във вида и
обема, в който са заявени – претърпяна
загуба в размер на 742 000 лева от
унищожаването и невъзстановяването на луксозно изпълнени и работещи търговски
обекти на площ от 1249.40 кв.м., и пропуснати ползи от невъзможността ищецът да
отдава под наем отнетите при изпълнение на проекта 397.14 кв.м. първостепенни
търговски площи с лице към пешеходния подлез за периода от 11.12.2009 г до
11.12.2014 г., в размер на 1 158 000 лева. Нещо повече – дори ищецът
да е сторил разноски за ремонтиране на обектите видно от съдържанието на
договорите за наем, М.К.„Я.“ е била задължена по силата на договореностите си с
наемателите да извърши тези ремонтни дейности в съответствие със
спецификациите, заложени по описаните в договорите приложения. Този извод на
съда се подкрепя от фактическите твърдения на самия ищец в искова молба, вх. №
31113 от 10.12.2014 г., по описа на
АССГ, които са в смисъл, че след възстановяване на владението през 2009 г.
различното състояние и вид на тези площи вече не съответствало на цялостната
идея на М.К.„Я.“ за развлекателния център. При това положение не се установява
наличието на друг елемент от фактическия състав на деликта- причинно-
следствената връзка. Тук е мястото да се посочи, че съдът във връзка с горните
изводи не основава същите на изслушаната по делото съдебно – техническа
експертиза с вещо лице Т. Кошева -
Кръстева. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице заяви, че „не
е виждала обекта, тъй като той бил разрушен“. Работила е по проекти, както и
протокол, в който било описано какво е било състоянието. Заключението е прието
от съда и е оспорено от ответника. Ето
защо и на основание чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав не кредитира това
заключение, единствено съобразява изложеното в него, че обектите са съседни и
не се касае за един самостоятелен обект, който да е изграждан в подлезното пространство, тъй като
посоченото се установява и от другите доказателства по делото.
Назначена е допълнителна СТЕ. Заключението
на вещото лице е, че претендираните да са отнети от ищеца 397.14 кв.м. площи,
се нанасят в трите търговски обекта след преустройството им както следва:
Търговски обект № 1 - Макдоналдс, спрямо стария контур на обекта се променя
малко и разликата е около 4 кв.м.; Търговски обект № 2- Теленор – попада изцяло
в разликата от 397.14 кв.м., тъй като същият трябва да има и има - както уточни
при изслушването си, лице към подлеза, останалата част - 337.26 кв.м., попада в търговски обект № 3- Б..
Посочено е от вещото лице, че за тази площ
и съобразно с пазарния наем
съобразен по сключените от ищеца
договори за наем, общо за периода 11.12.2009 г. - 11.12.2014 г. наемът би
възлизал на 574 260 евро. Вещото
лице е отговорило и на въпроса каква е разгърнатата застроена площ на четирите
обекта, изградени от МК „Я.“ в южната
част на подлеза, като в тази част да се включи и второто ниво на магазин Б. –
т.е. към настоящия момент. По схемите на АГКК общата РЗП е 1463.05 кв.м.; по
изчисления на СТЕ е 1489 кв.м., а по
проект за преработване от 2009 г. е 1675.71 кв.м. Следователно това заключение
подкрепя още веднъж извода на съда, че не са претърпени от ищеца описаните в
исковата молба вреди – напротив фактическите твърдения на ищцовата страна, че е
ощетен с около 400 кв.м. след реконструкцията на Софийското метро, не се доказват по делото.
Видно е, че всъщност отклоненията в площта са рефлектирали върху всеки един от
обектите и по този начин дори се
надхвърля учреденото право на строеж за около 1400 кв.м. при
сегашни измерени реални 1489 кв.м. Съдът кредитира заключението на
допълнителната СТЕ, като обективно и пълно.
Събрани са в хода на съдебното дирене и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Пламен Борисов Й. – ангажиран от ищеца. През въпросния период свидетелят бил на различни длъжности в охранителна фирма
„Егида“. Като част от задълженията си многократно
бил минавал през подлеза и е запознат с реконструкцията на метрото от
започването до завършването. Излага, че като охранител в общинската фирма
„Егида“ е влизал в обектите в
подлеза, включително и в процесните, за които твърди, че били изпълнени луксозно. Всичко било в перфектно
състояние. Свидетелят Й. сочи също, че собствениците,
с техни работници хвърлили много усилия, за да се възстанови подлеза и да може
да се открие метростанцията. Съдът възприема тези показания като обективни,
непосредствени и логични, но предвид извода за липса на причинно – следствена
връзка между разходите за преустройство
и поведението на изпълнител на ответника, изложени по – горе и който извод е
обоснован с обсъдената доказателствена съвкупност, не основава съображенията си на изложеното от свидетеля.
Следва за пълнота на изложението
и съобразно с изложените от ищеца фактически и правни аргументи, да се уточни от
настоящият състав и това, че възложителят на работа не е съпричинител на
вредата. Възприето е с Решение от 23.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2570/2004
г., ТК, IV т.о., че възложителят и изпълнителят не могат да отговарят
солидарно, на основание чл. 53 ЗЗД, защото с тази
норма солидарната отговорност е предвидена само в случаите, когато увреждането
е причинено от неколцина, а възложителят не е съпричинител на вредата. В
хипотезата на чл. 49 ЗЗД увреждането е
причинено от изпълнителя, но не и от възложителя на работата. В исковата молба
и последващите молби – уточнения, независимо от даваните изрично указания за
това, ищецът не е посочил с какви действия или бездействия изпълнителят по
Проект Разширение на Софийското метро Т.К., е причинил вреди, за които
ответникът С.О.следва да носи визираната в чл. 49 ЗЗД гаранционно –
обезпечителна отговорност. Наведени са единствено твърдения за поведение на
самия ответник, изразило се в бездействие да се отчуждят процесните обекти в
подлез „Ректората“ и да се изплати за това обезщетение на МК „Я.“, както и в
бездействие да контролира изпълнение на дадените
указания в Становище от 29.04.2009 г. на Постоянната комисия по транспорт, транспортна инфраструктура и
безопасност на движението. В тази връзка както е посочено и по – горе
ответникът не носи отговорност за лични виновни действия, респ.
бездействия. Не се установява наличие на
противоправно поведение на изпълнителя, с който С.О.си е послужила при
извършване на работата по Проект Разширение на Софийското метро.
Предвид всичко изложено така
предявените искове – главен за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 742 00 лева, обезщетение за имуществени вреди от невъзстановяване на
луксозно изпълнени търговски обекти на
площ от 1249.40 кв.м., и сума в размер на
1 158 000 лева – обезщетение за пропуснати ползи , и акцесорни
искове – за присъждане на законната лихва върху посочените главници, считано от
датата на влизане на решението в сила, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
На ищеца МК „Я.“ предвид изхода на спора
разноски не следва да бъдат присъждани.
Ответникът е заявил претенция за разноски и
такива на основание чл. 78, ал. 3 ГПК му се следват в размер на 750 лева – депозити за вещи лица по СТЕ, като
съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат
присъждани, предвид това, че в договора за правна защита и съдействие на л.
560, и сл., том II от адм,д.№ 12080/2014 г. по описа на АССГ, договореното
адвокатско възнаграждение е за процесуално представителство и съдействие
единствено по посоченото административно дело, като в чл. 4 , раздел III „Възнаграждение и начин на плащане“, изрично е
посочено, че твърдото възнаграждение в размер на 151 450 лева, се дължи за
извършените дейности по „настоящия договор“. Следователно за производството по
настоящото дело пред настоящия съд разноски за адвокатско възнаграждение не е
доказано да са сторени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.К.„Я.“, ЕИК *******, срещу С.О.,
ЕИК*******, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 742 000
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от унищожаването и
невъзстановяването на луксозно изпълнени и работещи търговски обекти на площ от
1249.40 кв.м., находящи се в гр. София, бул.“*******, както и сума в размер на
1 158 000 лева, представляваща пропуснати ползи от невъзможността МК „Я.“ да отдава под наем 397.14 кв.м.
първостепенни търговски площи с лице към пешеходен подлез „Ректората“ за периода от 11.12.2009 г. до 11.12.2014 г.,
ведно със законната лихва за забава
върху посочените главници, считано от влизане в сила на решението по делото до
окончателното им изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ
без уважение претенцията на М.К.„Я.“, ЕИК
*******, за присъждане на разноски по делото, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.К.„Я.“, ЕИК *******, да заплати на С.О., ЕИК*******,
сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за
настоящото производство- депозити за вещи лица по СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: