ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Тетевен ,19.09.2019 година
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание, проведено на 19.09.2019 г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ Г.
Като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 523 по описа на Тетевенският районен съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск, предявен от П.Г.В. ,ЕГН-****О*** чрез
пълномощни адвокат М.В.-*** .
В исковата молба се твърди ,че е образувано ч.гр.д. №
428/ 2019 година със заявител П.Г.В. *** представлявана от кмета М.Б., за
сумата от 3360.00 лева представляваща обезщетение от 6 месечни възнаграждения
от по 560.00 лева, поради придобиване на право на пенсия за изслужено време и
старост, съгласно чл. 18 от договор за възлагане на управлението на „ Д"
ЕООД Тетевен № 287 от 18.08.2015 година сключен от Община Тетевен чрез кмет от
една страна като възложител и П.Г.В. от друга страна като управител на „ Д „
ЕООД Тетевен.Община Тетевен е подала възражение против издадената заповед за
изпълнение, и съдът с разпореждане 1310/18.06.2019 година ни е дал указание да
предявим в месечен срок установителен иск за вземането си.
Твърди се ,че на 07.03.2019 година, ищцата е поискала
от Кмета на Община Тетевен с молба вх. № 49 , да бъде освободена от длъжността
управител на дружеството, поради придобиване право на пенсия за осигурителен
страж и възраст, съгласно чл. 68 ал. 1 и 2 от КСО както и да и се изплатят
следващите и се обезщетения и възнаграждения.Тъй като отговор от Община Тетевен
не е последвал на подадената молба, нито са предприети съответни действия, макар
уведомяването да е станало в съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 1т.4 от
договора за възлагане на управлението, ищцата е подала заявление за
заличаването и на 14.05.2019 година е вписано заличаването й като управител.
Наред с
това Териториалното поделение на НОИ Ловеч е отпуснало лична пенсия за
осигурителен страж и възраст на ищцата считано от 05.05.2019 година, което било видно от
приложеното разпореждане от 15.05.2019 година.Съгласно договора за възлагане на
управление, принципала и едноличен собственик на капитала на „Д" ЕООД
Тетевен, а именно Община Тетевен се е задължила, съгласно разпоредбата на чл.
18 , че при придобиване на пенсия за изслужено време и старост, от управителя и
ако е работил последните 10 години в дружеството има право на 6 месечни
възнаграждения по този договор.
Ищецът моли съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на Община гр. Тетевен дължи на ищцата П.Г.В. ,ЕГН-**********,
сумата от 3360.00 лева представляващи обезщетение по чл. 18 от договор за
възлагане на управление на „ Д" ЕООД , № 287/ 18.08.2015 година сключен
между Кмета на Община Тетевен и П.Г.В.,поради придобиването на ищцата право на
пенсия за осигурителен страж и възраст и това, че е работила последните 10
години в дружеството,ведно със законната лихва , считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК , претендира разноски .
Предявеният иск е с правно основание
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.141 ал.7 от ТЗ ,чл.280 от ЗЗД .
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника.
С отговора си Община Тетевен твърди ,че искът бил недопустим тъй като Община
Тетевен не била легитимирана по настоящото производство и оспорва изцяло
предявеният иск, като цитира съдебна практика и моли иска да бъде отхвърлен.
В настоящият случай исковата молба се явява
процесуално недопустима , тъй като :
Отношенията между управителя и
дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно
разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е
мандатен – договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността
на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или
служител на дружеството по смисъла на КТ .
Спорът за дължимостта на претендираното възнаграждение следва да се
квалифицира като гражданско правен спор, искът за заплащането на възнаграждението на
управителя е облигационен , като страни договорите за възлагане на управление в
исковата молба са посочени са П.Г.В. *** – едноличен собственик на капитала на
дружеството , същите страни са посочени и по заповедното производство.
Договорът от който произтича вземането
от които произтича вземането е сключен през 18.08.2015г. год. т.е. след
изменението на чл.141 ТЗ през 2003 год. (ДВ бр.59/2003 год.) и по-конкретно –
въвеждането на нова ал.6 , понастоящем ал.7 изрично определяща предмета на договора, като
уреждащ отношенията между управителя и дружеството. Сключването му от
оправомощено лице или от едноличния собственик на капитала е от името на
дружеството и поражда последици за него. Тоест ответник по делото е дружеството
, а именно „Д”ЕООД , а не община Тетевен както е посочено в исковата молба.
Преди изменението/допълването на чл.141 ТЗ
действително бе налице противоречива практика относно това, коя е ответната
страна по спор между управителя и дружеството, произтичащ от договора за
управление цитираните в определението по чл.288 ГПК,а именно Решение № 1527/09.10.2002 год. по гр.д.№
37/2002 год. на V г.о. на ВКС; Решение № 1338/11.10.2002 год. по гр.д.№
2186/2001 год. на V г.о. на ВКС. Законовата промяна от 2003 год. внесе яснота
по този въпрос. Предвид на това
константната практика на ВКС по тълкуването на закона е, че предявените искове
по чл.280 ЗЗД, произтичащи от договор за възлагане на управление, сключен с
едноличния собственик на капитала, следва да бъдат насочени срещу дружеството/т.д.
№1127/2009 на І т.о на ВКС /.
Искът, който е предмет на настоящето
съдебно производство, произтичащ от сключен през 2015г. договор за управление поради което е недопустим, като предявен срещу
ненадлежна страна ответник и съобразно
нормата на чл.130 от ГПК производството по делото следва да се прекрати .
Допълнително към настоящото изложение съдът
няма как да укаже възможността за прилагане на нормата на чл.228 от ГПК , тъй
като настоящият иск е обвързан със заповедно производство по подадено заявление по чл.410 ГПК от ищеца по
настоящото дело срещу Община Тетевен.
Водим от горното съдът ,
ОПРЕДЕЛИ :
Прекратява на основание чл.130 от ГПК производството по гражданско дело №523 по описа на районен
съд Тетевен за 2019г . по предявен иск от ищеца П.Г.В.,ЕГН-**********,*** , подаден чрез пълномощника адвокат М.В.-***,
ул. ............, представлявана от М.Б.- Кмет, ЕИК ****** с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.141 ал.7 от ТЗ ,чл.280 от ЗЗД , поради недопустимост на исковата претенция
.
Определението
подлежи на обжалване пред ОС-Ловеч с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: