РЕШЕНИЕ №260205
гр. Пазарджик, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на осемнайсети юни през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 102/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Е.В.Ч., ЛНЧ № **********, с карта за постоянно пребиваване на
чужденец № ***, издадена на 06.03.2017 г., валидна до 14.02.2022 г., с
постоянен адрес:***, чрез адв. Р.К. от КАК, срещу
„ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Виноградец, община Септември, обл. Пазарджик, кметството, ет. 1, за заплащане на сумата в размер на 126
720 лева, получени без основание, ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на иска – 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 55, пр. 1 от ЗЗД. Претендират се направените по делото
разноски, вкл. адв. възнаграждение.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
Ищцата твърди,
че на 12.12.2016 г. е превела по банковата сметка на ответното дружество сума в
размер на 126 720 лева. Излага, че сумата е предоставена на ответника без
основание, като ответникът и до настоящия момент не я е върнал, поради което
моли съда да уважи предявения иск на основание неоснователно обогатяване, ведно
с дължимата законна лихва върху главницата.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗЕЛЕНИ
БАЛКАНИ“ ЕООД, чрез адв. Г., е подал отговор на исковата молба. Оспорва
иска. Твърди, че е налице основание за плащане на процесната сума от 126 720 лева, а
именно: На 27.01.2015 г., по силата на договор № 98292 за ипотечен кредит „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД предоставя на „ЗЕЛЕНИ
БАЛКАНИ“ ЕООД, „ТАИРА“ EООД, „Плодимпекс“ ЕООД, Р. С.Х.и Д.Л.Х.кредит
в размер на 150 000 лева за срок от 7 години. За обезпечаване задълженията
по кредита единият от кредитополучателите „ТАИРА“ ООД учредява договорна
ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в с. Р., община Н.. Към
момента на сключване на договора, собственик на капитала и управител на „ТАИРА“
ООД е Р. С.Х.. На 19.09.2016 г. Р. Х. продава на ищцата 50 % от дружествените
дялове на „ТАИРА“ ООД. След като става съдружник в дружеството, ищцата решила
да погаси предсрочно задълженията на ипотекарния длъжник „ТАИРА“ ООД към
банката и така да освободи имота от вписаната ипотека. Тъй като обслужващата
кредита сметка в „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД била с титуляр
ответното дружество, респ. банката имала изискване сумите за погасяване на
кредита да постъпват само по тази сметка, ищцата наредила процесната сума от
126 720 лева по сметка на „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ“ ЕООД, като за целта
надлежно вписала в основанието за превода: „Пълно погасяване на кредит 98292 от
27.01.2015 г.“. Четири дни след като ищцата погасила кредита на „ТАИРА“
ООД, банката заличила вписаната ипотека върху имота. Предсрочното погасяване
било мотивирано от желание на ищцата да се разпореди с имота на дружеството,
което било сторено на 20.12.2016 г., когато бил продаден на трето лице. Или,
ответникът излага, че ищцата е превела процесната сума по негова сметка с цел
погасяване на ипотечния кредит от името и за сметка на солидарния длъжник
„ТАИРА“ ООД, като сумата не е задържана/ползвана от ответника, напротив - по
чисто фактически съображения сумата е преведена по неговата сметка доколкото
това било изискване на банката – всички средства за погасяване на кредита да
постъпват по обслужващата сметка с титуляр „ЗЕЛЕНИ
БАЛКАНИ“ ЕООД, но той не се е обогатил със същата. Моли за отхвърляне на
иска.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищцата. Сезиран
е родовокомпетентният
съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
В първо открито съдебно заседание от
31.07.2020 г., съдът е конституирал на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като
трето лице - помагач на страната на ищцата, „ТАИРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Р.,
община Н., област Бургас, ул. „Странджа“ № 21.
От фактическа страна съдът приема следното:
От 07.10.2011 г. В.К.Ч.и ищцата Е.В.Ч. са управители и
съдружници в „ТАИРА“ ООД, всеки един от тях с 50 %
дялово участие от капитал в общ размер
от 5 000 лева.
На 12.12.2014 г. Р. Х.придобива 100 % от дружествените дялове
на „ТАИРА“ ООД от
В.Ч.и Е.Ч. по номинална стойност. Р. Х.е вписан като управител на дружеството.
По силата на Договор № 98292 от 27.01.2015 г. за срочен
банков кредит, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД предоставя на кредитополучателя „ЗЕЛЕНИ
БАЛКАНИ“ ЕООД кредит в размер на 150 000 лева по разплащателната
сметка на дружеството в банката със срок за погасяване на кредита до 05.02.2022
г. За обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит солидарна
отговорност поемат: „Плодимпекс“ ЕООД, „ТАИРА“ ЕООД, Р. С.Х.и Д.Л.Х.. Съгласно чл.
7.1 от договора, кредитополучателят се задължава да учреди или осигури в полза
на банката първа по ред ипотека върху недвижим имот, собственост на „ТАИРА“ ЕООД и находящ се в с. Р., община Н.,
представляващ УПИ № ***, в кв. *** по плана на селото, с площ от 649 кв. м.,
заедно с изградената в него двуетажна еднофамилна сграда.
Според чл. 2.1.2 кредитополучателят може да усвоява суми по
кредита до 50 000 евро без да представя разходооправдателни документи, а
над 50 000 евро също, но се задължава да представи такива в 10-дневен срок
след усвояването. Според чл. 3.6 страните са се съгласили кредитополучателят да
ползва услугите на банката за свои банкови транзакции, като входящи и изходящи
преводи, операции за обмяна на валута и т. н.
С нотариален акт № 83/02.02.2015 г. на нотариус рег. № 208
НК, „ТАИРА“ ЕООД, като солидарен и ипотекарен длъжник, ипотекира в полза на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД собствения си недвижим имот в с. Р. - УПИ № ***,
в кв. *** по плана на селото, с площ от 649 кв. м., заедно с изградената в него
двуетажна еднофамилна сграда, за обезпечаване на задълженията по договора за
кредит № 98292 от 27.01.2015 г.
От справка от публичния ТР към АВ се установява, че към
датата на подписване на договора за кредит - 27.01.2015 г., респ. към датата на
учредяване на договорната ипотека в полза на банката - 02.02.2015 г., Р. С.Х.е
едноличен собственик на капитала и управител както на кредитополучателя „ЗЕЛЕНИ
БАЛКАНИ“ ЕООД, така и на солидарния и ипотекарен
длъжник „ТАИРА“ ЕООД.
На 16.02.2015 г. „ТАИРА“ ЕООД се
преобразува в ООД със съдружници: Р. Х.с 3 500 лв. дялово участие от
капитала на дружеството, В.Ч.с 700 лв. дялово участие и ищцата Е.Ч. с 800 лв.
дялово участие. Управител на дружеството продължава да е Р. Х..
На 30.09.2016 г. е вписана нова промяна в съдружниците на „ТАИРА“ ООД, като по силата на договор за продажба на дружествени дялове
от 19.09.2016 г., съдружникът Р. Х.прехвърля по номинална стойност всичките си дружествени дялове, както
следва: 1/ на ищцата Е.Ч. дружествени дялове на стойност 1 700 лева,
вследствие на което същата се легитимира с 2 500 лв. дялово участие от
капитала на „ТАИРА“ ООД, респ. на 2/ на В.Ч.дружествени
дялове на стойност 1 800 лева, вследствие на което същият се легитимира с
2 500 лв. дялово участие от капитала на „ТАИРА“. На същата дата са вписани новите
управители на дружеството Е.Ч. и В.Ч., като е заличен досега действащият
управител Р. Х..
Видно от приложенията към нотариален акт № 83/02.02.2015 г., „ТАИРА“ ЕООД се легитимира като собственик
на ипотекираните недвижими имоти съгласно нотариален акт от 2002 г., а
законността на постройката е удостоверена с разрешение за строеж от 2012 г. и
удостоверение за въвеждане в експлоатация от 2012 г. Това се установява и от приложената
по делото справка от Служба по вписванията - Н., видно от която на 01.11.2002
г. „ТАИРА“ ООД е закупило имота (празно дворно място) в с. Р. - УПИ № ***,
в кв. *** единайсет физически лица.
Не е спорно между страните, а и е видно от прието по делото
платежно нареждане от 12.12.2016 г., че ищцата е превела по сметка на ответника
в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от 126 720 лева с основание:
„Пълно погасяване на кредит 98292/27.01.2015 г.“, с което кредитът е изцяло
погасен.
От същата справка от Служба по вписванията - Н. е видно, че
на 16.12.2016 г. е заличена учредената в полза на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД договорна ипотека, както и че на 20.12.2016 г. „ТАИРА“ ООД е продало процесният недвижим
имот в с. Р. на „ПОЛИНА 2014“ ЕООД.
В последното открито съдебно заседание от 18.06.2021 г. процесуалният
представител на ищцата адв. К. представя писмено становище от нея, с което тя
отговаря на въпросите, поставени ѝ по реда на чл. 176 от ГПК поради
това, че по обективни причини не е успяла да се яви да отговори на поставените
въпроси. В него ищцата сочи, че е вписала в платежното нареждане пълно
погасяване на кредит
98292/27.01.2015 г., тъй като е знаела, че това е дължимата сума по
него. Не е имала уговорки с купувача на имота да погаси задължението към „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД и да заличи вписаната ипотека. Не е получила продажната цена за имота като
физическо лице.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съгласно цитираната
разпоредба,
който е получил нещо без основание
е длъжен да го върне. Първият фактически състав на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Повдигнатият правен спор
по чл. 55, пр. 1 от ЗЗД възлага в
тежест на ищцата да установи
по делото факта, че е дала имуществено
благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него
имущественото благо не е лишено от основание, т.
е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му
дава право да задържи полученото.
По делото
безпорно се доказа, че ищцата Ч., като физическо лице, е превела на 12.12.2016 г. сумата от 126 720 лева по сметката на
ответника „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ“ ЕООД в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, т. е. по
делото се доказва както „даването“ на имущественото благо от ищцата, така и „получаването“
от ответника.
Съдът намира възражението
на ответника, че не се е обогатил с преведената сума, тъй като не е
задържал/ползвал същата, а по чисто фактически съображения тя е била преведена
по неговата сметка доколкото това било изискване на банката – всички средства
за погасяване на кредита да постъпват по обслужващата сметка с титуляр „ЗЕЛЕНИ
БАЛКАНИ“ ЕООД, за неоснователно.
Видно от самите
разпоредби на договора за кредит, постъпилите по разплащателната сметка на
ответника суми не се усвояват автоматично от банката за погасяване на дължимите
вноски, още по-малко за предсрочно погасяване на кредита, като от момента на
постъпване на определена сума по разплащателната сметка на ответника, същият може
да се разпорежда с нея, като я изтегли, преведе на друго лице и т. н., с оглед
възможноста кредитополучателят да усвоява суми от разплащателната си сметка (чл.
2.1.2, чл. 2.1.3) или да ползва
услугите на банката за свои банкови транзакции, като входящи и изходящи преводи
(чл. 3.6 от договора). Обстоятелството, че в случая ответникът е
използвал процесната сума за погасяване на кредита, т. е. съобразно предвиденото
от ищцата предназначение не променя факта, че ответникът е получил (придобил) паричните
средства. Основание за това получаване обаче, като валидно правоотношение между
ищец и ответник, липсва. Вярно е, че ищцата има косвен интерес от погасяването
на кредита, тъй като това би довело до заличаване на ипотеката върху собствения
на „ТАИРА“ ООД имот, в който същата е съдружник, но тази заинтересованост не
обосновава основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД между Е.Ч. и „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ“ ЕООД.
Доколкото са налице всички предвидени предпоставки от
фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, искът следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищцата такси, разноски по
производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска.
Претендира се сумата от 13 068 лева, от които 8 000 лева – адв. хонорар /платен в
брой/ и 5 068 лева – държавна такса.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Същато е основателно, доколкото минималното дължимо по Наредба
№ 1/2004 г. се равнява на 4 064.40 лева. Или общо сумата за разноски,
която следва да се възложи върху ответника е 9 132.40 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Виноградец, община Септември, обл.
Пазарджик, кметството, ет. 1, да заплати на Е.В.Ч., ЛНЧ № **********, с карта за
постоянно пребиваване на чужденец № ***, издадена на 06.03.2017 г., валидна до
14.02.2022 г., с постоянен адрес:***, сумата от 126 720 (сто двайсет и шест хиляди
седемстотин и двайсет) лева, получени без основание, ведно със законната лихва
върху нея от датата на предявяване на иска – 07.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 55, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Виноградец, община Септември, обл. Пазарджик, кметството, ет. 1, да заплати на Е.В.Ч., ЛНЧ № **********, с карта за
постоянно пребиваване на чужденец № ***, издадена на 06.03.2017 г., валидна до
14.02.2022 г., с постоянен адрес:***, сумата от 9 132.40 лева (девет хиляди сто трийсет и два лева
и четиресет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски за първа инстанция, от които: 5 068 лева – държавна такса и 4 064.40 лева -
адв. възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на „ТАИРА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Р., община Н., област Бургас, ул. „Странджа“
№ 21, като трето лице - помагач на страната на ищеца Е.В.Ч..
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: