Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 213
гр. Перник, 04.12.2023 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
при съдебния
секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно
дело № 248 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във връзка с
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на А.П.И.,*** против Заповед № 1197/07.07.2023г. на кмета на Община Перник,
с която на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 46, ал.1, т.1 от Закона за
общинската собственост /ЗОбС/, чл. 33, ал.1, т. 10, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата
за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на община Перник /НРУУРОЖ/ е отменена Заповед № 10 от 11.03.1993г.
на кмета на община Перник и е прекратено, считано от 01.08.2023г., наемното
правоотношение сключено между Г.В.И.и „Жилфонд“ ЕООД за наем на общинско
жилище, находящо се в гр. Перник, ****.
В жалбата са
изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи, че
редовно погасява задълженията към „Водоснабдяване и канализация“ ООД и това не
е основание за прекратяване на наемното правоотношение. Позовава се на влошено
здравословно състояние. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
В съдебно
заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се
представлява.
В съдебно
заседание ответникът – кмета на община Перник, чрез юрисконсулт Л., оспорва
жалбата. Счита оспорения административен акт за законосъобразен и излага
подробни аргументи в подкрепа на становището си. Искането към съда е да
отхвърли оспорването като неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, в съответствие с което представя и списък по чл. 80 от ГПК.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 10/11.03.1993г..,
издадена от кмета на община Перник на основание чл. 13 от Закона за наемните
отношения, Г.В.И.и членовете на семейството му са настанени в общинско жилище,
състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящо се в гр. Перник, ****.
За процесния имот е съставен Акт за общинска собственост /АОС/ № 5772/17.12.2008г.
Г.В.И.е починал
на 07.05.2022г. /акт за смърт 0726/09.05.2022г./. На 05.05.2023г. съпругата му А.П.И.
/удостоверение за наследници изх. №22/ГРС-5996 от 08.09.2022г/ е подала
заявление вх. № 23/ЖН-298 за ползвано общинско жилище. Заявлението е разгледано
на заседание на комисията по чл. 10 НРУУРОЖ,
която е приела Решение № 44 по Протокол № 7 от 23.06.2023г., съгласно което
Комисията е установила, че са налице основания за издаване на заповед за отмяна
на заповедта за настаняване и прекратяване на намените правооотношения на
основание чл. 33, ал.1, т. 10 от НРУУРОЖ и чл. 46, ал.1, т. 1 от ЗОС поради неплащане
на консумативни разходи за вода за повече от 3 месеца /за периода 01.01.2008г.
– 01.06.2023г. в размер на 11 760 лв./. В следствие на взетото от
Комисията решение е издадена и оспорената Заповед № 1197 от 07.07.2023г. на
кмета на община Перник, с която е отменена настанителната заповед и са
прекратени наемните правоотношения за общинското жилище.
Заповедта за
прекратяване е връчена на А.П.И. на 20.07.2023г., /протокол на л. 27/.
В съдебно
заседание се приобщи като доказателство административната преписка и справка за
задълженията от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник.
Жалбата е
процесуално допустима. Постъпила е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
като е подадена от лице, което има правен интерес и е срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.2
ЗОбС във вр. с чл. 33, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, наемното
правоотношение се прекратява със заповед на кмета на общината. Процесната
заповед е издадена по заместване от името на кмета на община Перник, който е
материално и териториално компетентния орган. Заместването е осъществено въз
основа на заповед за заместване № 331/12.03.2020г. и при данни за отсъствието
на титуляря, от надлежно лице.
Спазени са
установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт -
чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, като е посочен издателят на заповедта, адресатът,
правното и фактическото основание за издаване на заповедта. Заповедта е издадена
в писмена форма. Мотивирана е съобразно изискванията за излагане на мотиви в
чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в същата се съдържат както правните норми на
основание, на които е издадена, така и фактическото основание за това, а
именно, че има неплатени консумативни разходи за вода за период повече от 3
месеца с конкретно посочен период 01.01.2008г. – 01.06.2023г.
При издаването й
са спазени административно-производствените правила, с оглед констатираните
факти и обстоятелства свързани с неплащане на задълженията за консумативни
разноски.
Оспореният акт е
съобразен с материалния закон, тъй като е налице обоснованото в него цитирано
основание за прекратяване на наемното правоотношение. Неплащането на консумативните
разходи за общинско жилище за повече от три месеца представлява правно
основание за прекратяване на наемното правоотношение по смисъла на чл. 46, ал.
1, т. 1, предл. второ от ЗОбС, коректно посочено в оспорения акт.
Хипотезата на
чл. 46, ал. 1, т. 1, пр. второ ЗОбС изисква установяването на следните факти,
за да бъде надлежно упражнено административното правомощие. Първият е ликвидно
и изискуемо към момента на издаване на заповедта задължение за консумативни
разноски. Вторият елемент от фактическия състав е времето, през което
наемателят е в забава да погаси задължението, а именно повече от три месеца.
Според справка,
направена от служител на районната администрация в електронната страница на
"ВиК-Перник" ООД за абонатен № 1261038, регистриран на името на Г.В.И.за
имот с адрес: ж.к. Тева, бл. 50, ап. 19 има неплатени консумативни разноски с общ размер 16531 лв. Видно от изисканата
по-детайлна информация от „ВиК“ ООД, гр. Перник, неплатените задължения за
посочения по-горе водоснабден имот са за периода от 10.01.2008г. до настоящия
момент. За посочения период няма сключени споразумения за разсрочено плащане.
Дружеството е изпращало покани за доброволно плащане. Образувани са три броя
изпълнителни дела. Постъпилите плащания до момента са в размер на 115 лв. –
частично са платени фактури от 30.11.2007г. до 28.02.2008г.
С оглед на
цитираната разпоредба (чл. 46, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗОС), наличието на
гореописаните задължения за консумативни разноски към "ВиК“ ООД, гр.
Перник за повече от три месеца (в периода 10.01.2008г. – 01.06.2023г.), се
явява безспорно основание за прекратяване на наемното правоотношение с
наследниците на Г.В.И.. Нито ЗОбС, нито НРУУРОЖ предвиждат задължение за
административния орган да покани или подсети наемателя да изпълни дълга си, преди
да установи гореизложените факти, респ. упражни правомощието си по прекратяване
на наемните отношения (в този смисъл Решение № 5317 от 12.05.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 999/2015 г., III о.). В хода на съдебното производство, въпреки
дадените указания, не се представиха доказателства за погасяване на
задълженията, дори частично, които да се ценят по реда на чл. 142, ал.2 АПК. В
този смисъл, към датата на издаване на оспорената заповед и понастоящем е
осъществен състава на чл. 46, ал. 1, т.
1 от ЗОбС.
Изложеното от
жалбоподателката тежко здравословно състояние и затрудненото материално
положение на сина й, макар и да имат своето житейско измерение, не могат да
обосноват незаконосъобразност на заповедта. /и двамата й сина са в
трудоспособна възраст./. Материалното затруднение съгласно трайната съдебна
практика на ВАС е напълно ирелевантно към задълженията за плащане на наем и
консумативи, тъй като законовата разпоредба предвижда прекратяването на
наемното правоотношение при незаплащане на наемната цена или консумативните
разноски за общинско жилище повече от три месеца, а в случая се касае за близо петнадесетгодишно
неизпълнение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
надлежна форма, съдържа всички необходими реквизити, при спазване на
административно-производствените правила, правилно е приложен материалния закон
и е съобразена с целта на Закона за общинската собственост. Жалбата срещу
административния акт е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода
на спора и на основание 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по делото в размер на 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.П.И.,*** против Заповед № 1197/07.07.2023г. на кмета на Община Перник.
ОСЪЖДА А.П.И.,
ЕГН ********** *** разноски в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 46,
ал. 5 от Закона за общинската собственост.
СЪДИЯ: /п/