№ 117
гр. Ямбол, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500151 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Р. Н. от гр.****, подадена чрез
пълномощника адв. И. Г. от АК- Ямбол, против Решение № 627 от 18.03.2024 г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. № 779 по описа за 2023 г. на този съд, с което е отхвърлен
като неоснователен предявеният от него против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр.
София, иск с правно основание чл. 439, ал.1, във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 10 908.01 лв.-
главница и разноски в общ размер на 130.00 лв., за които суми е бил издаден изпълнителен
лист от 14.06.2011 г. по търговско дело № 1813/2011 г. по описа на СГС, образуван
понастоящем в изп. д. № 335/2020 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 878 И.Х. и ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 200 лв. разноски по делото.
Оплакването в жалбата е за неправилност и необоснованост на решението на
първата инстанция, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
събраните по делото доказателства. Според въззивника, тъй като процесните вземания са
установени със съдебно арбитражно решение, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
погасителната давност за тях е петгодишна и започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Изтъква се, че първоначално образуваното изпълнително дело е било
прекратено по силата на закона, поради бездействие от страна на взискателя в продължение
на две години и от тази дата не е налице висящо изпълнително производство, при което
давността да е била спряла. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
постановено по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило силата си
Постановление № 3/80 г. на Пленума на Върховния съд, като е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
1
предприето последното валидно изпълнително действие. Възззивникът се позовава и на
дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно които погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. Давността по чл. 110 ЗЗД за тези
вземания започва да тече от 26.06.2015 г. Тъй като взискателят не е предприел никакви
действия във връзка с принудителното реализиране на правата си по изпълнителния лист в
периода от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г., вземането е погасено по давност с изтичане на 5-
годишния период, считано от последното предприето изпълнително действие, т.е. на
27.06.2020 г. Сочи се, че постъпването по изпълнителното дело на информация и справки за
актуални трудови договори и право на собственост върху превозни средства не се явяват
действия, прекъсващи давността, а същински действия по принудително изпълнение по
делото не са извършвани.
По тези съображения въззивникът настоява за отмяна на обжалваното решение на
ЯРС и за постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде уважен. Прави се
искане за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемото дружество- „Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ“ ЕАД, чрез пълномощник- юриск. С.К., е депозирало писмен отговор, с който е оспорило
въззивната жалба по подробно изложени съображения, споделящи напълно мотивите на
районния съд. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно,
законосъобразно и обосновано, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с
присъждане на разноските пред въззивната инстанция- юрискоинсултско възнаграждение.
По повод оплакванията на въззивника, сочи, че правилно и в съответствие със съдебната
практика ЯРС е приел, че началния момент на давността е от 26.06.2015 г., а преди тази дата
и при действието на ППВС №3 от 18.11.1980 г. погасителната давност не е текла относно
вземанията, за които е имало висящо изпълнително производство. Въззивникът счита, че
правилно и в съответствие с доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че с
образуването на 19.07.2011 г. на изпълнително дело по издадения на 14.06.2011 г. против
длъжника изпълнителен лист, давността е била прекъсната и до 26.06.2015 г. е била спряна
на основание образуваното изпълнително дело. Давността е започнала да тече след тази дата
и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но районният съд правилно е отчел, че по време на
давностния период е приет Закона за мерките и действията в извънредното положение,
давностния срок е спрял да тече и е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. При
правилно изследва на извършените по изпълнителното дело действия след 26.06.2015 г.,
които прекъсват давността, правилно ЯРС е приел, че съм датата на образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ И.Х. петгодишния давностен срок не е бил изтекъл.
Позовавайки се на съдебната практика, обективирана в цитираните в отговора решения на
ВКС, за неоснователни се считат оплакванията на въззивника във връзка с прекратяването
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като се поддържа, че
настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а
обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на
настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност, съгласно чл. 116, б. „в“ от
ЗЗД.
В о.с.з. въззивнкът не се явява. Представлява се от процесуален представител-
пълномощник- адв. И. Г., която поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в
нея.
Въззиваемата страна не изпраща законен или процесуален представител в о.с.з. В
писмена молба по делото оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в отговора,
настоява за отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение.
2
Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсулстко възнаграждение пред
въззивната инстанция, като поддържа и евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивника при уважаване на жалбата.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Н. Р. Н. от гр.
Ямбол против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, със седалище гр. София иск с правно
основание чл. 439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че
претендиранато вземане по изп.д. № 335/2020 г. по описа на ЧСИ И.Х. в размер на 10 908.01
лв.- главница и разноски в общ размер на 130 лв. по изпълнителен лист от 14.06.2011 г., е
погасено по давност.
В исковата молба ищецът поддържа, че с Решение № 18 от 14.12.2010 г. по
арбитражно дело № 18/2010 г. на арбитражен съд с арбитър Ж.Б., е осъден да заплати на
„Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 10 908.01 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на постановяване на решението до окончателното изплащане; сумата от 80.00 лв.
разноски по арбитражното производство. Въз основа на това решение СГС е издал в полза
на кредитора изпълнителен лист на 14.06.2011 г. по търг. дело № 1813/2011 г. за посочените
суми. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 335/2020 г. по описа на
ЧСИ И.Х., с рег. № 878, с район на действие ЯОС и по същото има насрочени принудителни
действия за събиране на вземането на взискателя, вкл. налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Твърди се, че в изпълнителния лист не е посочено на какво
основание е осъден да заплати главница в размер на 10 908.01 лв., но с оглед дейността на
дружеството „Профи Кредит България“ ЕООД най- вероятно се касае за потребителски
кредит преди 2010 г. или през 2010 г., с какъвто договор не разполагал и не си спомня да бил
подписвал. Ищецът е поддържал, че е имал качеството на потребител и предвидената в
договора арбитражна клауза не е била приложима, както и, че не е бил уведомен за
извършената цесия от предишния кредитор и цесията не произвела действие спрямо него по
смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, при което ответникът не може да предприеме спрямо него
изпълнителни действия. Твърдял е и недължимост на сумите поради погасяване по давност
на вземанията на ответника, като е поддържал, че изп. д.№ 335/2020 г. по описа на ЧСИ И.Х.
е образувано девет години след издаването на изпълнителния лист; че давността била
прекъсната за пръв път с подаването на исковата молба до арбитражния съд и постановяване
на арбитражното решение. От него момент започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност по чл.117, ал.1 ЗЗД, изтекла на 14.06.2016 г., като през този период взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са били извършвани.
С подадения в срока по чл.131 отговор на исковата молба ответникът е оспорил
предявения иск като неоснователен с искане за отхвърлянето му. Поддържал е, че към
момента на постановяване на арбитражното решение разпоредба в чл.19, ал.1 ГПК не е
имала действие; че са изпълнени изискванията на чл. 99, ал.3 от ГПК и длъжникът е
уведомен за извършената цесия, включително и в хода на съдебното производство. Като
неоснователни са оспорени и доводите на ищеца, че вземането на ответника е погасено по
давност, тъй като въз основа на изпълнителния лист, на 19.07.2011 г. е било образувано изп.
дело № 596/2011 г. по описа на ЧСИ Б.Б. и на тази дата погасителната давност е прекъсната.
През 2012 г., 2013 г. и 2015 г. са били изпратени запорни съобщения до банки на територията
на страна за налагане на запор върху сметки на длъжника. На 16.12.2019 г. е била входирана
молба за прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и молба за връщане
на изпълнителния лист в оригинал от първоначалния взискател. След прекратяване на
изпълнителното дело по молба на ответника като цесионер по договора за цесия и въз
основа на изпълнителния лист, на 10.03.2020 г. е образувано изп. дело № 335/2020 г. по
3
описа на ЧСИ И.Х., по което са извършвани изпълнителни действия от вида на тези,
прекъсващи давността, посочени от ответника в отговора на исковата молба.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата
правилно е разкрита от районния съд и е непроменена пред настоящата инстанция.
Установено е, че на 27.05.2010 г. между ищеца Н. Р. Н. от гр. Ямбол и „Профи
Кредит България“ ЕООД е сключен Договор за револвиращ заем за сумата от 2000.00 лв.
Тъй като кредитополучателят е изпаднал в забава на плащанията по договорна, на
основание чл.13 от ОУ към Договора, кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е
инициирал арбитражно производство, приключило с Решение № 18 от 09.12.2010 г. по арб. д.
№ 18/2010 г. на Арбитражен съд с арбитър Ж.Б.. Въз основа на това решение, по молба на
кредитора, на 14.06.2011 г. по т.д. № 1813/2011 г. по описа на СГС, против длъжника е
издаден изпълнителен лист за следните суми: 10 908.01 лв.– главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на решението до окончателното изплащане, и разноски в общ
размер на 130.00 лв., от които 80.00 лв. разноски в арбитражното производство и 50.00 лв.
разноски в производството пред СГС.
По молба от „Профи Кредит България“ ЕООД и въз основа на издадения в негова
полза изпълнителен лист, на 19.07.2011 г. против длъжника Н. Р. Н. е образувано изп. дело
№ 596/2011 г. по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 в КЧСИ и район на действие СГС. С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ всички
действия по чл.18 от ЗЧСИ. Направил е искане за налагане на запор върху сметка на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.
По образуваното изпълнително дело ЧСИ е извършил справка за регистрирани
трудови договори на длъжника, направил е искания до банки на територията на страната за
предоставяне на информация за открити банкови сметки на длъжника. Наложил е запор
върху вземанията по сметки на длъжника в „Юробанк и Еф Джи България“ АД със запорно
съобщение от 13.09.2011 г., получено в банката на 27.09.2011 г. и в „ОББ“ АД със запорно
съобщение от 27.10.2011 г., получено от банката на 31.10.2011 г. До длъжника е изпратена
показана за доброволно изпълнение, по отношение на която няма данни по изпълнителното
дело да е връчена. На 03.12.2012 г. от ЧСИ е наложен запор върху настоящия и бъдещи
вземания на притежавани от длъжника Н. банкови сметки в „ТБ Инвестбанк“ АД /получено
на 05.12.2012 г./, „Сибанк“ АД /получено на 05.12.2012 г./, „ПИБ“ АД /получено на
05.12.2012 г./, „Уникредит Булбанк“ АД /получено на 05.12.2012 г./, „Банка ДСК“ ЕАД
/получено на 05.12.2012 г./, „Общинска банка“ АД /получено на 05.12.2012 г./, „ЦКБ“ АД
/получено на 05.12.2012 г./, „Банка Пиреос България“ АД /получено на 05.12.2012 г./,
„Райфайзен България“ ЕАД /получено на 05.12.2012 г./.
На 20.06.2013 г. ЧСИ Б.Б. е наложил запор върху вземанията по сметки на
длъжника, като изпратените до банки на територията на страната запорни съобщения от
20.06.2013 г. са получени от банките на 21.06.2013 г. Установени са активни сметки на
длъжника в две банки- „ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД, по които липсват авоари.
На 20.03.2015 г. ЧСИ Б.Б. е наложила отново запор върху настоящи и бъдещи
вземания на притежавани от длъжника банкови сметки, като е изпратила запорни съобщения
от 20.03.2015 г. до банки на територията на страната, всички връчени на 23.03.2015 г.
Отново са установени активни сметки на името на длъжника в „ОББ“ АД и „Юробанк
България“ АД, по които липсват авоари.
С Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., сключен между „Профи
Кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестъмънт БГ“ ЕАД, първото дружество като
е цедирало вземането си срещу длъжника Н. Р. Н., заедно с всички принадлежности към
него, на второто дружество.
На 16.12.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с
4
искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и
връщане на изпълнителния лист. С Постановление от 20.12.2019 г. на ЧСИ Б.Б., на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК- взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на повече от две години, изпълнителното дело е прекратено и
оригиналът на изпълнителния лист, въз основа на който то е образувано е върнат на
взискателя. С постановлението за прекратяване на изпълнителното дело съдебният
изпълнител е вдигнал наложените обезпечения.
На 10.03.2020 г. по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД- цесионер по
договора за цесия от 08.08.2018 г., въз основа на изпълнителния лист от 14.06.2011 г. на СГС
против длъжника Н. Р. Н. е образувано изп. д. № 335/2020 г. по описа на ЧСИ И.Х., с рег. №
878 в КЧСИ и район на действие ЯОС. С молбата за образуване на изпълнителното дело, на
основание чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено извършването на всички
изпълнителни действия, необходими за хода на изпълнителното производство. С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателя е направил искане за извършване на справка
в НАП за регистрирани трудови договори на длъжника, декларирано движимо и недвижимо
имущество, справка в БНБ за наличието на активни банкови сметки на длъжника, както и
искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на
длъжника. Направил е искане едновременно с поканата за доброволно изпълнение до
длъжника съдебният изпълнител да насрочи опис на движимите вещи на длъжника,
находящи си в дома му. Взискателят е уточнил, че към датата на сключване на договора за
цесия- 08.08.2018 г., вземането по договора за кредит е в размер на 13 055.43 лв., от които:
цедирана главница в размер на 7326.10 лв., цедирана законна лихва върху главницата в
размер на 4531.09 лв. и цедирани съдебни разноски в размер на 1198.24 лв.
От извършените справки от съдебния изпълнител е установено, че към 10.03.2020
г. длъжника няма активни банкови сметки, както и регистрирани активни трудови договори.
На 27.08.2021 г. взискателят по изпълнителното дело е подал молба, с която е
направил искане отново да бъдат извършени справки за активни банкови сметки на
длъжника, налагане на запор върху тях, а в случай, че такъв не бъде наложен, насрочване на
опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. При извършената справка от ЧСИ
в РБСС е установено, че към 22.10.2021 г. длъжника няма активни банкови сметки.
На 08.02.2023 г. взискателят е подал молба, с която е направил искане за
извършване на справки за активни банкови сметки на длъжника, налагане на запор върху
тях, а в случай, че такъв не бъде наложен, насрочване на опис, оценка и публична продан на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
На 10.02.2023 г. при извършена справка в РБСС, ЧСИ е установил, че длъжникът
е титуляр на две активни към датата на справката банкови сметки в „ОББ“ АД, върху които е
наложил запор до размера на дълга на Н. чрез изпращане на запорно съобщение до банката
от 27.02.2023 г. Въз основа на наложения запор, по сметка на ЧСИ И.Х. банката е привела
сума в размер на 520.00 лв. на 08.03.2023 г.
Иска по чл. 439 от ГПК е предявен от длъжника по изпълнителното дело пред РС-
Ямбол на 27.03.2023 г.
С Определение № 550 от 27.03.2023 г., постановено по гр.д. № 779/2023 г. по
описа на ЯРС, образувано по предявения иск, е допуснато обезпечение на същия чрез
спиране на изпълнението по изп. д. № 335/2020 г. по описа на ЧСИ И.Х. и е издадена
Обезпечителна заповед № 9 от 27.03.2023 г.
При така установените по делото факти, първоинстанционният съд с
обжалваното решение e отхвърлил като неоснователен предявения отрицателен
установителен иск за недължимост от ищеца на ответника на сумата от 10 908.01 лв.-
главница и разноски в общ размер на 130.00 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист
5
от 14.06.2011 г. по търговско дело № 1813/2011 г. по описа на СГС, образуван понастоящем в
изп. д. № 335/2020 г. по описа на ЧСИ И.Х., поради погасяване на вземанията по давност.
При този изход на делото първоинстанционният съд е присъдил в полза на ответника
сторените от него разноски в производството в размер на 200.00 лв.
За да постанови този резултат, ЯРС е приел, че към момента на постановяване на
арбитражното решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист против ищеца,
разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК не е имала действие и доводите на ищеца в тази насока са
неоснователни. Приел и за неоснователен довода на ищеца, че цесията не му е съобщена,
като позовавайки се на закона, регламентиращ прехвърлянето на вземания и постановената
по този въпрос съдебна практика относно уведомяването на длъжника за сключения договор
за цесия, ЯРС е приел, че уведомяването на длъжника е настъпило в хода на висящия
съдебен процес, образуван по предявения от длъжника отрицателен установителен иск,
който като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване, на иска, следва
да бъде взет предвид от съда при постановяване на решението.
Основния довод на ищеца за недължимост на сумите, за които е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство, поради погасяване по
давност на вземанията на ответника, ЯРС е приел за неоснователен. Съдът е приел, че
вземането е станало изискуемо от датата на издаване на изпълнителния лист против ищеца-
14.06.2011 г. и се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече
от тази дата. Първоинстанционния съд е приел, че по силата на даденото в Постановление
№3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване, погасителната давност за процесните
вземания е била не само прекъсната, но е и спряла да тече по време на изпълнителното
производство относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115,
ал.1, б. „ж“ от ЗЗД, като спирането на давността за същите е преустановено от момента на
отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с Постановление №3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС с т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС. При това положение решаващият съд е приел, че момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност за вземанията по изпълнителния
лист, предмет на настоящото производство е 26.06.2015 г., от която дата е започнала да тече
нова погасителна давност по чл.116, б. „в“ от ЗЗД, която е следвало да изтече на 26.06.2020 г.
Приел е, че по време на теченето на този срок е приет Закон за мерките и действията в
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и по силата на чл.3, т.2
от този закон давностния срок е спрял да тече, ката по силата на § 13 от ПЗР на З Здравето
/ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г./, е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Районният съд е
приел, че от датата на последните извършени по изпълнително дело №596/2011 г. по описа
на ЧСИ Б.Б. изпълнителни действия- 20.03.2015 г., е започнал да тече нов 5 годишен
давностен срок, който не е бил изтекъл към образуване на изп. дело № 335/2020 г. по описа
на ЧСИ- И.Х., което е образувано на 10.03.2020 г.
Позовавайки се на Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС,
ЯРС е приел, че независимо от това, че изп. д. № 596/2011 г. е прекратено по силата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 20.12.2019 г., то след тази дата, по надлежния ред е наложен запор
върху банкови сметки на длъжника в ОББ, както и е депозирана молба на 24.08.2021 г. от
взискателя с посочване на конкретни изпълнителни способи- налагане на запор на открити
сметки на длъжника и насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника, с които давността е била прекъсната и не е изтекла както към 14.06.2016 г., така
както твърди ищеца, така и към 27.03.2023 г.– датата на подаване на исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото производство.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
6
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При преценка по същество, обжалваното решение се прецени за правилно, а
въззивната жалба за неоснователна.
В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден
изпълнителен лист, поради погасяване на задълженията по давност. Правото на длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с
разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът е средство за защита на длъжника срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, при конкретно посочени
от закона предпоставки. Искът по чл. 439 ГПК съставлява съпътстваща изпълнителния
процес защита, регламентирана в Глава тридесет и втора „Защита срещу изпълнението" на
ГПК. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото
материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, свързани с установяване
недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. Ето защо предметът на отрицателния установителен иск
по чл. 439 ГПК е обусловен от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист. Целта на
исковата защита при предявяване на иска по чл. 439 ГПК е при уважаването му за съдебния
изпълнител да възникне задължение за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, в който случай взискателят няма право да инициира ново
изпълнително производство. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен
процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното
му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване.
В процесния случай е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с
правно основание 439, ал.1 от ГПК, с който ищецът и длъжник по изпълнително дело №
335/2020 г. по описа на ЧСИ И.Х., с район на действие Окръжен съд- Ямбол, оспорва
изпълнението, позовавайки се на изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на
изпълнителното производство, съгласно изпълнителен лист от 14.06.2011 г., издаден от СГС
по т.д. № 1813/2011 г., въз основа на влязло в сила Решение № 18 от 14.12.2010 г. по арб.
дело 18/10 на Арбитражен съд с арбитър Ж.Б..
В случая паричното вземане на ответника спрямо ищеца е установено със
съдебно арбитражно решение и срокът на погасителната давност е този по чл.117, ал.2 от
ЗЗД- петгодишен и за това страните не спорят. Посочената разпоредба регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
По делото не са налице данни относно това на коя дата е влязло в сила
арбитражното решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 14.06.2011 г.,
при което ЯОС приема, че за дата на влизане в сила на арбитражното решение следва да се
приеме датата, на която е издаден изпълнителния лист- 14.06.2011 г., от която дата е
започнал да тече петгодишен погасителен давностен срок, съобразно указанията на чл. 117,
7
ал.2 от ЗЗД.
Към момента на образуване на изпълнително дело № 596/2011 г. по описа на ЧСИ
Б.Б.- 19.07.2011 г. по молба на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД, не е изтекъл
предвидения в закона петгодишен погасителен давностен срок за вземанията.
Преди изясняване на релевантните факти по делото, съставът на ЯОС намира, че
трябва да изясни, че при действието на ППBC № 3/18.11.1980 г. искането на взискателя за
извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и
прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано. При изпълнителни дела, вече
прекратени към 26.06.2015 г., вкл. по право, независимо дали съдебният изпълнител е
постановил нарочно постановление за това, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД
следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време
предприето в хода на перемираното дело изпълнително действие. Това е така, защото до
прекратяване на изпълнителното дело, докато то е висящо, не е текла погасителна давност,
до обявяване на ТР № 2 от 26.06.15 г. на ОСГТК на ВКС. За висящи изпълнителни дела след
26.06.2015 г. давността се прекъсва от всяко изпълнително действие, извършено по
изпълнителното дело след посочената дата, като следва да се уточни, че водещо значение
има искането на кредитора- взискател, което дори и да не се осъществи чрез изпълнително
действие в рамките на искания изпълнителен способ, води до прекъсване на давността, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, вкл. бездействие на
съдия-изпълнителя. Както е изяснено в ТР № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, обявено на
26.06.2015 г., няма значение дали прилагането на изпълнителното действие е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си
давността, както е изяснено в т. 10 от цитираното тълкувателно решение, но съединена с
искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният
изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна- чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426,
ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК, и прекъсва давността. Спрямо длъжника по изпълнението запорът
се налага чрез посочването му в поканата за доброволно изпълнение или с получаване на
съобщението за това, ако действието се предприема в един последващ етап от изпълнението.
Изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на
запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не
разполага със сметка в банката. Правилото е, че от значение за определяне на вида на
действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са
настъпили свързаните с това изявление правни последици– т. 5 от ТР № 3/2015 на ОСГТК на
ВКС, обявено на 10.07.2017 г. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на взискателя, чиято проекция, дори да не се осъществи чрез изпълнително
действие, прекъсва давността, щом непредприемането му се отдава на причини, независещи
от кредитора.
След постановяване на първоинстанционното решение и при висящност на
производството пред въззивната инстанция, е постановен нов тълкувателен акт-
Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени по т.3 от същото, погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Прието е, че след като е предприето изпълнителното действие, с
което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е
осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се
засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Посоченото в мотивите
на т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС обезсилване на
предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото,
не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен
8
ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД. Затова в
тълкувателния акт е посочено, че нова давност е започнала да тече от предприемането на
последното валидно изпълнително действие. Разяснено е, че перемпцията и давността са
различни правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на
материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира
кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска
принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание
и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността
на изпълнителния процес със своята активност. Като процес, принудителното изпълнение е
подчинено на основните начала на гражданския процес и на особени правила, съдържащи се
в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които норми свързано регламентират
искането като волеизявление на кредитора– взискател и изпълнителните действия,
предприемани единствено от съдебен изпълнител. Тази обвързаност следва да се отчита при
тълкуването на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно прекъсването
на давността в принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е идентична с
правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването в исковия процес, предмет на
уредба единствено в чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга
приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ
бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се
приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от
обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата
на имуществени права на длъжника- чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително
дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от
полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да
прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК се състои в това, че губи възможността да събере от имуществото на
длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и
напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален институт, при който
санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие
на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна
дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на
кредитора– взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие
в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането
му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите
субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да
приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. С тълкувателния акт е
прието, че съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване с
постановление, което задължение законът изрично вменява в съответствие с принципа за
удостоверяване на изпълнителните действия- чл. 434, ал. 1 във вр. с чл. 433, ал. 1 ГПК.
Макар да не обуславя прекратяването на изпълнителното дело, което в хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право, постановлението е необходимо, за да се приложат някои
предписани последици. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в
9
гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на
изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира
само по този начин.
Разяснено е също така, че по изпълнителните дела, образувани за принудително
събиране на вземания преди 26.06.2015 г., не е текла погасителна давност до обявяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Давността за
тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо
тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато
са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е
направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на
вземане и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26 юни 2015 г. е
отпаднало второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия
давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на
изпълнителното дело, до този момент се прилага чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД, което тълкуване
отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за
загубило сила. При действието на постановлението на Пленума на ВС, искането на
взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния
процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано. При изпълнителни
дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по
време предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото
тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според
значението им в съответния тълкувателен акт. Изпълнителният процес е законовата рамка, в
която действията или бездействията на кредитора от значение за погасителната давност се
проявяват. След отмяната на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г., неговата висящност вече не е
определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма
отношение към прекъсването на погасителната давност.
По настоящия казус погасителната давност за вземането по издадения
изпълнителен лист от 14.06.2011 г. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу
длъжника Н. Р. Н., е прекъсната с образуването на изпълнителното дело на 19.07.2011 г., тъй
като към този момент приложение са намирали разрешенията на ППВС №3/18.11.1980 г.,
според които считано от тази дата, докато трае изпълнителното производство, давност не
тече.
Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г.- датата, на
която е прието противоположното тълкуване. Следователно до 26.06.2015 г. давността по
отношение на сумите, които Н. Р. Н. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД, е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано
изпълнително производство. Давността е започнала да тече след 26.06.2015 г. и е следвало да
изтече на 26.06.2020 г. В случая петгодишният период обхваща и периодът на обявено
извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения
закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето
защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. спрял да тече и продължил
10
да тече, считано от 21.05.2020 г., като периодът от 2 месеца и 8 дни следва да се добави след
датата 26.06.2020 г. При това положение давността за вземанията би изтекла на 03.09.2020 г.
До 26.06.2015 г., както бе посочено и по- горе, по изпълнителното дело са
налагани запори върху банкови сметки на длъжника- на 27.09.2011 г., на 31.10.2011 г., на
05.12.2012 г., на 21.06.2013 г. и на 23.03.2015 г., поради което и за периода от образуване на
изпълнителното дело до датата, на която е отменено действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок и
вземането не е перемирано.
Преди датата 03.09.2020 г., на която би изтекъл петгодишния давностен срок за
погасяване на вземането, както се установява от материалите по приложеното изп. д. №
335/2020 г. по описа на ЧСИ И.Х., с подаването на 10.03.2020 г. на молбата за образуване на
изпълнително дело, съдържаща овластяване по чл. 18 от ЗЧСИ, както и искане за насрочване
на опис на движими вещи на длъжника, находящи се в дома му, налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и налагане на запор върху банковите му сметки,
давността е била прекъсната и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.
Взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес, като давността е била
прекъсвана и с подадените от него молби от 27.08.2021 г. и от 08.02.2023 г., с които е
направил искания за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, насрочване на
опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
Погасителната давност е прекъсната и с наложения от ЧСИ запор до размера на дълга на Н.
чрез изпращане на запорно съобщение до „ОББ“ АД от 27.02.2023 г., получено от банката на
01.03.2023 г., като въз основа на наложения запор, по сметка на ЧСИ И.Х. банката е привела
сума в размер на 520.00 лв. на 08.03.2023 г. Считано от тази дата до датата на подаване на
исковата молба и до датата на приключване на устните състезания по настоящото дело пред
въззивната инстанция- 25.06.2024 г., петгодишния давностен срок за оспорените вземания не
е изтекъл, т.е. оспорените от ищеца вземания не са погасени по давност.
При така дадените разяснения и при съобразяване на доказателствата по делото,
ЯОС приема, че последното по време валидно извършени изпълнителни действия по изп.д.
№ 596/2011 г. по описа на ЧСИ Б.Б. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника,
като запорните съобщения са връчени на третите задължени лица- банки на 23.03.2015 г.
Считано от тази дата, в продължение на 2- годишен период, взискателят по изпълнителното
дело не е поискал извършването на изпълнителни действия. Двугодишният срок по чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 23.03.2017 г. Считано от 24.03.2017 г. изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона, независимо от това, ЧСИ е прекратил
изпълнителното производство с постановление, което както бе посочено по- горе има
декларативен, а не конститутивен характер, на 20.12.2019 г. Към тази- 24.03.2017 г., е
отменено ПΠBC № 3/18.11.1980 г. с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС по т. д. №2/2013 г. и висящността на изпълнителното дело вече не е определяща за
давността. Съгласно дадените разяснения в т.3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г.
по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, давността за тези вземания е започнала да тече от
26.06.2015 г., но преди изтичането на 5- годишния давностен срок, е била прекъсната на
10.03.2020 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело до ЧСИ И.Х.,
съдържаща овластяване по чл. 18 от ЗЧСИ, както и искане за насрочване на опис на
движими вещи на длъжника, находящи се в дома му, налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и налагане на запор върху банковите му сметки. Давността е
била прекъсната и с молби на взискателя до ЧСИ от 27.08.2021 г. и от 08.02.2023 г.
съдържащи искания за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, насрочване на
опис оценка и извършване на продажба на движими вещи на длъжника, както и с налагането
на запор върху банкова сметка на длъжника с получаване на запорното съобщение на
01.03.2023 г. от „ОББ“ АД и считано от тази дата до датата на подаване на исковата молба-
27.03.2023 г., съвпадаща с датата на налагане на обезпечение по предявения иск чрез
11
спиране на изпълнението /след което давност не тече/ давността за процесните вземания не
е изтекла.
По изложените съображения ЯОС намира, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е неоснователен. При съвпадане на крайните решаващи
изводи на настоящата инстанция с тези на първата инстанция, решението на ЯРС следва да
се потвърди, а въззивната жалба като неоснователна, се оставя без уважение.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не се дължат
разноски.
При този изход на делото и направеното от въззиваемото дружество искане за
присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да му се присъдят- разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, по следните съображения: делото не е с висока правна
или фактическа сложност, извършените от юрисконсулта процесуални действия се изразяват
в подаване на отговор на въззивната жалба и последваща писмена молба делото да се
разгледа в отсъствието на процесуален представител на въззиваемото дружество, делото е
приключило в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е взел участие.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 627 от 18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 779 по
описа на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА Н. Р. Н., с ЕГН **********, от гр.****, ул.***№ **, съдебен адрес:
гр.***, ул.***№ **, кант.**, адв. И. Г., да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
31, Бизнес център „Люлин- 6“, ет.2, сумата от 150.00 лв.- разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12