№ 371
гр. В., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200631 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Т. А. П., ЕГН **********,
адрес: гр. Д., обл. Г., ул. „ Р.К.“, № 1, ет. 2, ап. 2 против Наказателно постановление №
589/02.06.2022г. на Директора на РДГ - Б., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите – глоба в размер на 300 /триста/ лв. за извършено административно нарушение по чл.
чл. 47, ал. 2 от Наредба № 8 за сечите в горите.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата
като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, като изпраща процесуален
представител , който заема становище в с.з. да се отмени НП като незаконосъобразно и
необосновано.
Ответната страна не заема становище в с. з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Съставен е АУАН от св. Р. на жалбоподателя Т. А. П. като лице упражняващо частна
лесовъдска дейност, отговарящо за контрола при сечта по позволително за сеч 03.06.2021г. ,
за това, че е допуснал да бъде изведена висока сеч на дървета предназначени за сеч в имота,
като височината на пъновете на отсечените дървета е от 30.00см. до 40см. до 16.07.2021г. и е
открито на 16.07.2021г. на територията на РДГ Б. в общ. М. в землището на с. М., общ. М.,
обл. В. в отдел 216, подотдел „т“, имот горска категория, собственост на физически лица.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
1
писмени доказателства - показанията на свидетеля И. Р. - актосъставител и
административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с
правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
В АУАН и НП не е посочена съотносимата към установената фактическата
обстановка и към нарушението разпоредба на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите:“Лицето по
ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина,
както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.
148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.“ Същата предписва законосъобразното
поведение на жалбоподателя в случая и неизпълнението на това нормативно правило за
поведение има като последица реализация на административнонаказателна отговорност на
субекта на нарушението. Освен това, от актосъставителя и АНО в упротребен термина
"допуснал", което означава че се вменява отговорност за допустителство, а в тези случаи
нарушението е с особени субект, субектвина страна и участие на трети лица. Извършител на
същото можеше да бъде само лице, съответно оправомощено, но и длъжно да се
противопостави на незаконна дейност, извършвана от другиго. Такива правомощия може да
има само длъжностно лице или работодател. Т. е. между субекта и другите лица да са налице
отношения на власт и подчинение. За да се осъществи допустителство е необходимо едно
или няколко лица да са започнали неправилната дейност, което е въпрос фактически.
Последните вършат нарушение, което подлежи на установяване и санкциониране.
Изпълнителното деяние при допустителството се осъществява чрез бездействие, като
субектът знае, че се извършва незаконна дейност и въпреки това не упражнява
предоставените му от закона правомощия. В резултат на бездействието възниква едно
трайно състояние, което ще трае непрекъснато до момента, в който деецът упражни своите
правомощия или докато дейността на третите лица бъде прекратена от друго оправомощено
лице или от самите тях. Нарушението ще е довършено с факта на осъщественото
бездействие. Формата на вината при допустителството е пряк умисъл. В този смисъл не
може да се приеме за доказано, че жалбоподателят е знаел, че друго лице, е нарушило
законови разпоредби при своите действия, за да отговоря за допустителство. Не на
последно място приетата за нарушена разпоредба на чл. 47, ал. 2 от Наредба № 8 за сечите в
горите не предвижда административнонаказателна отговорност за допустителство. Налице
са нарушения на процесуални правила от категорията на съществените, засягащи правото на
защита на нарушителя, което се изразява във възможността му да научи в извършването на
какво нарушение е обвинен и да организира адекватно защитата си при едно обективно
разбираемо обвинение, повдигнато с АУАН и ясно и точно описание на фактическата
2
обстановка, отговаряща на съответната нарушена правна норма. Същите не могат да бъдат
санирани чрез законосъобразното им повтаряне.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва
да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно -наказващият орган, а това е.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 589/02.06.2022г. на Директора на РДГ - Б., с което
на жалбоподателя Т. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. Д., обл. Г., ул. „ Р.К.“, № 1, ет. 2, ап.
2, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1
от Закона за горите – глоба в размер на 300 /триста/ лв. за извършено административно
нарушение по чл. чл. 47, ал. 2 от Наредба № 8 за сечите в горите.
ОСЪЖДА РДГ – Б. да заплати на Т. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. Д., обл. Г., ул.
„ Р.К.“, № 1, ет. 2, ап. 2, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3