Р
Е Ш Е Н И Е №52
гр.Силистра,
12.01.2024 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд Силистра,в открито
заседание на тринадесети декември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при
секретаря Анета Тодорова,с участието на прокурор от ОП-Силистра Галина Вълчева,
като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАД №131 по описа на съда за 2023г.,за
да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №67/06.04.2023г.,постановено по
адм.дело №319/20г.,Т.ският районен съд е отхвърлил
жалба на З.П.Б. против Заповед №РД 09 -73-112/13.08.2020г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр.Силистра,издадена на
основание чл.34 ал.8,във връзка с ал.1 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ),с която е наредено да се изземе от оспорващия имот
с идентификатор 51956.1.66, с обща площ от 17.564 дка, от които обработваеми 1.200
дка,намиращ се в землището на с.Н.Ч.,община гр.Т., поради това, че същият е
част от Държавния поземлен фонд (ДПФ) и се ползва без правно основание.Предоставена
е възможност на адресата на заповедта, в тридневен срок от получаването ѝ,
да заплати определена на основание чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ сума от 165. 60 лева по
сметка на МЗХГ, за да бъде спряно изпълнението на акта.
Срещу съдебния акт е постъпила касационна жалба по реда на чл.208 и сл. АПК от З.П.Б. ***, подадена чрез
представител по пълномощие адв.Адр.Б. ***,с която се моли
за отмяна на обжалваното решение и, след решаване на спора по същество от
касационната инстанция,за отмяна на първоначално оспорената заповед.В условията
на алтернативност е заявено искане, след касиране на
съдебния акт, делото да бъде върнато на ТРС за ново разглеждане от друг състав.
Оплакванията
в жалбата могат да бъдат групирани в две направления: от една страна се твърди,
че е бил неприложим облекчения административен ред за изземване на земеделския
имот, доколкото липсвали доказателства, че той е част от ДПФ. В този контекст
се оспорват изводите на районния съд в обратния смисъл,които доводи засягат
валидността изобщо на процесния пред него административен акт с оглед
компетентността на издалия го административен орган. Твърди се, че случаят не
попадал в хипотезата на чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ,която дава рамката на
обстоятелствата,при които се прилага облекчения административен ред. В същия порядък
е въведено твърдение за необоснованост на съдебния акт, като се счита, че при
наличието на неубедителни и изцяло косвени доказателства,съдът е извел извод в
противоречие с логическите правила и обичайните такива, за това че именно
касационният жалбоподател е ползвал процесната част от 1.200 дка от имот,
включен в Държавния поземлен фонд,което сочело на грешен адресат на оспорената
пред ТРС заповед. Втората група оплаквания е свързана с твърдения за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила довели по сочената
материална незаконосъобразност.Поддържа се, че съдът необосновано е кредитирал
свидетелските показания на служителите на поземлената администрация, игнорирайки
тези на водените от касатора свидетели относно съставомерния
факт - обработвана ли е изобщо, със или без правно основание и от кого,
държавната земеделска земя. Освен това, се счита, че съдът е формирал
решаващите си изводи в нарушение на правилото от чл.155 ГПК, защото в акта си
се бил позовал на данни от публичния (общодостъпен) сайт на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър (АГКК), без да изпълни процесуалното си
задължение да уведоми страните в процеса,че ще ползва данни от същия,което
грубо било накърнило правото на защита на касатора, поставяйки го в нерегламентирана
изненада. Съдът не бил преодолял и твърдяното пред него съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, допуснато от ответния по касация
орган,базирано на чл.26 и чл.35 АПК,като го бил задълбочил приемайки,че дори и
да има такова,същото било несъществено.Възразява срещу установяването,че
оспорващият бил уведомен по реда на чл.26 ал.1 АПК за започналото
административно производство.Поради всичко изложено настоява да бъде отменено решението
на ТРС и съответно, заповедта по чл.34 ал.8,вр.с ал.1
ЗСПЗЗ. Алтернативно - след отмяна на съдебния акт,делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.Претендира присъждане на съдебни
разноски за настоящата инстанция по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
по касация -Директорът на Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Силистра, в писмен отговор (л.17-л.18) и в съдебно
заседание, чрез упълномощен представител Г.К.- гл.специалист в дирекция
„Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“,с
юридическа правоспособност (л.40-л.41),поддържа неоснователност на касационното
оспорване. Отговаря
на релевираните касационни доводи, намирайки ги за неоснователни и моли за
потвърждаване на съдебното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра, дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.Счита,че оспореното съдебно решение е съответно на
установените факти по делото и закона, поради което предлага същото да бъде
оставено в сила, с отхвърляне на оспорването.
Производството
е по чл.34 ал.8, във връзка с ал.2 ЗСПЗЗ и във връзка с чл.208 и следващите от АПК.Силистренският
административен съд, след обсъждане на доводите на касатора,доказателствата по
делото и становищата на страните, прие следното:Касационните основания,заявени с жалбата и попадащи в хипотезите на
чл.209 т. 3 АПК,се свеждат до твърдения за необоснованост,
за неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът бил отговорил неправилно,
позовавайки се на отменени нормативни актове,на базовия въпрос - е ли
процесният земеделски имот,с идентификатор:51956.1.66 в землището на с.Н.Ч.,
държавен, т.е. част от ДПФ или е с неустановена собственост.Въпросът бил с особена
правна значимост,защото при верния му отговор съдът е щял да установи, че
земеделският имот не попадал в обхвата на чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ, като невъзстановен по
пътя на земеделската реституция и, следователно редът за неговото изземване бил
общият такъв (евентуално по Закона за държавната собственост), а не облекченият
по чл.34 ЗСПЗЗ. Последното сочело и на липса на компетентност на издателя на
оспорената пред ТРС заповед,постановена на основание на чл.34 ал.8, във връзка с
ал.1 ЗСПЗЗ. Освен това, в контекста на релевираната необоснованост на съдебния
акт се твърди,че фактическите изводи относно централния спорен въпрос - ползвани
ли са неправомерно държавните земи от касатора,били формирани в нарушение на формалната
логика и опитните правила, освен и в пряко нарушение на процесуалните
задължения на съда от чл.155 ГПК. Проверката на обжалвания акт следва да се извърши
на терена на гореизложените касационни оплаквания и в параметрите от чл.218 ал.2
от АПК.
Оспореното първоинстанционно
съдебно решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг.чл.164 АПК и §19 ал.1 ПЗР ЗИД АПК,обн.ДВ,бр.39/11
г.,изм.ДВ,бр.58/17г.), по допустим процес и в съгласие с материалния закон.Това
е така,защото: Районният съд вярно е установил правнозначимите
факти по делото и съответно на тях е приложил закона,касационната проверка за
което,съгласно чл.220 АПК, следва да бъде извършена въз основа на фактическите
установявания на ТРС.
Предмет на оспорване пред районния съд
е Заповед №РД 09-73-112/13.08. 2020г. на
Директора на ОДЗ Силистра,с която на основание чл.34
ал.8,във вр. с ал.1 ЗСПЗЗ и във връзка с Констативен
протокол №09/15.05.20г. на комисия, определена със Заповед №РД 09-42/29.04.20г.
за проверка на състоянието и ползването на земи-те от ДПФ за землищата в община
Т., е наредено да се изземе имот от ДПФ находящ се в землището на с.Н.Ч., с
идентификатор:51956.1.66, от който процесната обработваема площ е 1.200 дка, ползвани
без правно основание от касатора. По т.2, на основание чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ,е
указана на оспорващия възможността за спиране изпълнението на заповедта чрез
внасяне на сумата от 165.60 лева по сметка на МЗХГ, представляваща трикратния
размер на средното годишно рентно плащане от 46 лв/дка
за землището на с.Н.Ч.,определено по реда на §2е ал.1 ДРЗСПЗЗ.
С процесното пред
настоящия състав решение Т.ският районен съд е приел,
че заповедта е издадена от компетентен орган, по аргумент от чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ; при
спазване на изискуемата форма съгласно чл.59
ал.2 АПК и липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.От фактическа страна съдът е приел, че по нареждане на директора
на ОДЗ-Силистра е извършена проверка на състоянието и ползването на земите от
ДПФ на територията на община Т., вкл. на съставните ѝ населена места,в
т.ч. и землището на с.Н.Ч..Със същата Заповед №РД 09-42/29.04.2020г.,издадена
на основание чл.47 ал.8 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ), е
определен персоналният състав на комисията за община гр.Т.,която е извършила
проверка на терен и обективирала установяванията
си в Констативен протокол №09/15.05.2020г. за земите от ДПФ в землището на с.Н.Ч.,
в позиция №70 от който, изрично е описан процесният по делото имот, с обща площ
от 17.558 дка и отразяване, че част в обем от 1.200 дка от същия, се ползват
неправомерно от З.П.Б.. Отразено е още,че ползваната част от касатора, е била
засадена с едногодишна полска култура.
Съдът е обсъдил
показанията на разпитаните свидетели,сочени и от двете страни в процеса,разкриващи
известни противоречия по главния факт, като е кредитирал тези на членовете на
комисията от ОСЗ-Т., съответстващи на писмените доказателства по делото,вкл. на
признанието на жалбоподателя, че част от въпросния имот бил поддържал „на угар“
(разоран,в зачернено състояние),с цел предпазване на собствения си съседен имот
от зачестили и неконтролируеми пожари, възниквали често през последните години.
За да формира категоричен краен извод,вкл. с оглед вътрешната убеденост на
решаващия орган, по главния спорен въпрос в производството, съдът е извършил
проверка в интернет страницата на АГКК,чрез използване на подложка “Ортофотокарта 2016-2019“ установявайки,че картографската
информация,извлечена по горния общодостъпен начин,напълно кореспондира с
показанията на двете свидетелки Ш. и И., които заявяват, че обработваните 1.200
дка се намират в северната част на имота.В изчертания
северен полигон и след съпоставянето на снимките на същия в приложението „Google Earth Pro“ към м.ноември.2019г., м.март.2020г. и м.март.2021г.,съдът
е установил, че попадащата в този полигон част от имота от ДПФ,не е заета от
растителност. Ето защо е приел за установено,че към момента на проверката,
обработваните 1.200 дка,намиращи се в северната част на държавния земеделски
имот, са били засети с едногодишна полска култура. Съдът е изложил нарочни
мотиви защо не дава вяра на показанията на водените от жалбоподателя свидетели
по централното спорно обстоятелство, изпълнявайки задълженията си от чл.172 и
чл.236 ал.2 ГПК.Установил е, че въпросната част от имота се ползва от
оспорващия без правно основание, което е обосновало крайния му решаващ извод,че са налице визираните в закона материалноправни
предпоставки за разпореденото изземване на земеделската земя и е отхвърлил
жалбата. Решението е правилно.
Неоснователно е
твърдението на касатора,че не бил уведомен за започването на производството по
чл.34 ЗСПЗЗ, във връзка с чл.47 ППЗСПЗЗ. Видно от приетото по делото
уведомително писмо изх.№ПО-06-4/01.07.20г. (л.22 АХД/ТРС) е, че З.Б. е бил
осведомен за резултатите от извършената проверка на терен, за които е съставен
констативен протокол №09 от 15.05.2020г., съдържащ констатация, че част от имот
с идентификатор:51956.1.66, в землището на с.Н.Ч., се ползва без правно
основание от него. Посочено е, че срокът за приключване на производството с
издаване на индивидуален административен акт от вида на регламентираните с
чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ е 15.07.2020г., като му е предоставена възможност до 08.07. 2020г.
да подаде възражение. Такова е постъпило в ОДЗ-Силистра с вх.№ПО-06-4-1/ 06.07.20г.
(л.20 АХД/ТРС), подписано лично от З.П.Б.,което сочи, че въпреки липсата на
писмено доказателство за връчване на уведомлението по чл.26 ал.1 АПК, същото е
получено от касатора, който своевременно е възразил срещу резултатите от
проверката по чл.47 ал.8 ППЗСПЗЗ.
Съгласно последно посочената разпоредба,
общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки
(до 31 май и до 30 ноември) на земите от ДПФ и информират Областните дирекции
„Земеделие“ за състоянието и ползването им. Според ал.9 на с.чл., при
установяване на неправомерно ползване на земи от ДПФ, ОДЗ изискват изземването
им по реда на чл.34 ЗСПЗЗ. Самият характер на проверките изключва възможността
предварително да се уведомяват ползвателите, първо, защото такова законово
изискване липсва и, второ - защото към момента на възлагане на проверката и
нейното извършване, длъжностните лица от поземлената администрация, не могат да
имат яснота ползват ли се неправомерно държавни земи и от кого, за да бъде
същият уведомяван. Освен това, задължението по чл.26 АПК тежи на компетентния
да се произнесе административен орган, който в случая (предвид хипотезата на
чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ) е директорът на ОДЗ-Силистра. Първият възможен момент, в
който същият е бил в състояние да изпълни задължението по чл.26 АПК, е
получаването на информацията по чл.47 ал.9 ППЗСПЗЗ от общинската служба.За
изпълнението на заповедта за възлагане на процесната проверка на определената
със същата комисия от ОСЗ-Т., последната с изх.№ПО-06-2/ 12.06.2020г. (л.23
АХД/ТРС), е предоставила информация на ответния орган, придружена от съставените
по образец протоколи. Същият, в процесуалните срокове, на 01.07.2020г. е
изпратил уведомлението по чл.26 ал.1 АПК до касатора, което сочи на липса на
твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила.
Като неоснователно следва да бъде
отклонено оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния
закон поради липса на елементи от фактическия състав от чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ и
по-конкретно, твърдяната неустановеност, че процесният имот е включен в земите
на ДПФ. Съдът е изложил подробни и логични съображения по този въпрос,
формирайки верния извод, че е част от ДПФ. Мотивите, в този им сегмент, следва
да бъдат коригирани съобразно даденото разрешение на спорове от типа на повдигнатия
пред ТРС - относно правото на собственост на държавата върху земеделска земя, с
т.1 на Тълкувателно решение №1 по тълк.дело
№11/1997г. на ВКС, ОСГК. Съдът е приел като доказателство Решение № НЧ900/29.05.1995г.
на Поземлена комисия гр.Т. (л.37-л.42 АХД/ТРС), издадено на основание чл.27
ал.1 ППЗСПЗЗ,с което е възстановено правото на собственост на държавата, вкл. и
върху процесния имот, с плана за земеразделяне на с.Н.Ч..Това решение на органа
на поземлената собственост има конститутивно
действие, обратно на приетото от РС гр.Т.. В Решение №104/04.09.2017г., по
гр.д.№4269/16г. на ВКС, III ГО е
обобщена практиката по въпроса - дали държавата възстановява правото си на
собственост (щом не го е губила) върху земеделски земи, както и по какъв начин
се легитимира като техен собственик, чиито отговор е положителен с посочване на
регламентацията от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В същия дух е постановено и Решение
№151/24.10.2019г. по гр.д.№3988/18г. на I ГО на ВКС. При колективизацията на земята в ТКЗС (и
другите образувания), са били включени и държавните земи, чиито реални граници
също са били премахнати, с което е било прекратено качеството им на обособен,
годен обект на правото на собственост. С влизане в сила на ЗСПЗЗ, държавата запазва своето право на собственост върху
земеделските си земи (чл.24
ал.1 ЗСПЗЗ), но с образуването на организациите по §12 ПЗР
ЗСПЗЗ, тя е лишена от съдържанието на това
свое право.Органът на поземлената реституция е длъжен да го индивидуализира,
издавайки служебно решения по чл.
18ж ал.1 или по чл.27
ППЗСПЗЗ (чл.45
ал.1-ал.2
ППЗСПЗЗ) и да приложи съответния способ,чрез който да определи реалните
граници на земите,останали собственост на Българската държава - възстановяване
на старите граници или определяне на нови с план за земеразделяне. Решенията по
чл.45
ал.1-2,
във връзка с чл.18ж
ал.1 или чл.27
ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие, за които е
относимо напълно посоченото по-горе тълкуване дадено от ВКС с ТР №1/1997г. по
т.д.№11/97г. ОСГК. Като верен по своя резултат обаче, изводът на ТРС, че
процесният имот е включен в ДПФ, следва да бъде потвърден с горните коригиращи
съображения.
Преценявайки втората
нормативна предпоставка за приложение на реда по чл. 34 ал.1 ЗСПЗЗ - ползвал ли
е касаторът неправомерно част от имота от ДПФ, съдът е приел за неопровергана
материалната доказателствена сила на протокола по чл.47 ал.8 ППЗСПЗЗ относно
непосредствено възприетите от длъжностните лица при теренната проверка на
15.05.2020 г. факти, а именно, че 1.200 дка от имота,в северната му част, са
били засети с едногодишна полска култура. Извършил е задълбочен анализ на
свидетелските показания, давайки приоритет на тези на служителите на ОСЗ-Т. по
изрично изложени мотиви; взел е предвид извършените от касатора признания
относно факта,че е поддържал спорната част от имота от ДПФ,намираща се в
непосредствена близост до собствения му имот (стопански двор).За стабилизиране
на изводите си и отстраняване на всякакви колебания относно тяхната истинност, съдът
е извършил обсъдената по-горе справка с публично достъпната картографска
информация на сайта на АГКК, както и в приложението „Google
Earth Pro“. Сочейки тези именно справки, касаторът твърди,
че в нарушение на чл.155 ГПК, изводите на съда са били обосновани с негодни
доказателства.
Въпреки,че горното
възражение за допуснато нарушение на чл.155 ГПК,е повдигнато с резон,оплакванията
на касатора относно използването от съда на публично достъпната информация в Интернет
едва в съдебния акт,не са в състояние да променят извода за правилност на
заключението му, че частта от процесния
имот се ползва неправомерно от касатора. Този извод е изведен на базата на комплексен
анализ на събраните по делото доказателства, независимо от поместените в
решението фиг.1 и фиг.2 (стр.8 от решението),съставляващи извлечена от Интернет
картографска информация, която е ползвана единствено и само за проверка и
евентуалното потвърждаване на вече формирани фактически изводи. Протоколът по
чл.47 ал.8 ПП ЗСПЗЗ е официален документ, съгласно регламентацията от чл.179
ал.1 ГПК, като съставен въз основа на правомощията на служителите по чл.14
т.64 от Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие".Като
официален удостоверителен документ същият се ползва с материална
доказателствена сила досежно възприетите от длъжностните лица факти, както
следва: че спорната ивица земя, граничеща с имота на касатора, е била засята с едногодишни
полски култури (които при повторната проверка през м.юли.2020г. вече са били
ожънати). Тази доказателствена сила на документа не е била опровергана, като
първоинстанционният съд е преценил,че показанията на двамата разпитани по настояване
на касатора свидетели,предвид тяхната заинтересованост, не са достатъчни да
обосноват извод в желаната от него насока, още повече, че както тези свидетели,
така и самият касатор, признават за обработка на част
от процесния имот, макар и да отричат засаждането му. Установените от съда
факти, не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно
убеждение, не е изградено на база недопустими доказателства или предположения, обратно
на твърденията в касационната жалба.Ето защо, оплакването за постановяване на съдебния
акт в противоречие с материалния закон, е лишено от основание и следва да бъде
оставено без уважение.
В съгласие с предписанието от чл.168
ал.1 АПК, Т.ският районен съд е проверил
законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички
основания от чл.146 АПК, като е установил, че същият е съответен на материалния
закон и на неговата цел, излагайки задълбочени мотиви по главния конфликтен
момент в процеса - обработвал ли е касаторът въпросния имот от ДПФ. Дал е
положителен отговор на спорния въпрос след обсъждане на всички доказателства по
делото, включително показанията на водените от него свидетели, които безпротиворечиво
установяват, че държавният имот е разположен в непосредствена близост до
стопански имот на касационния жалбоподател З.П.Б., който без значение по какви причини
е обработвал процесната част в обем от 1.200 дка (ирелевантни
са причините за това - дали е изорал/дискувал земята
от съображения за противопожарна защита или със икономическа цел).В резултат на
правилно осъществената оценъчна дейност,съдът е извел верния извод,че именно
жалбоподателят обработва („ползва“ по смисъла на чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ) процесната
част от имота от ДПФ,поради което е потвърдил обжалваната заповед за неговото
изземване.В обобщение, настоящият състав намира,че решаващите изводи на ТРС са
формирани съгласно базовите принципи от чл.7 (истинност) и чл.9 (служебно
начало) АПК, както и при спазване на основното начало в гражданския процес от
чл.12 ГПК. Като израз на формираното вътрешно убеждение на съда, съобразно формалната
логика и обичайните правила, след анализ на доказателствената съвкупност по
делото и само на нейната база, фактическите му изводи не се отклоняват от
изискването за истинност.В този ракурс поставен доводът от касационната жалба
за необоснованост на съдебния акт е неоснователен и следва да бъда отхвърлен.
При горните фактически установявания
районният съд е приел, че в особената хипотеза на чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ,са
установени в кумулативност необходимите материални
предпоставки за нейното приложение,а именно:1.Земеделският имот,предмет на
административното разпореждане с процесната пред ТРС заповед, е включен в ДПФ;
2.Същият се ползва от други лица,в случая касаторът и 3.Това ползване се
извършва без правно основание. А щом са налице кумулативно юридическите факти -
елементи на правопораждащия фактически състав по
чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва издаването на заповед за
изземване на посоченото нормативно основание,то очевидно оспореният пред ТРС
административен акт,е съответен на материалния закон и неговата цел, както
правилно приел и съдът.
Разноски са поискани своевременно само от касатора,каквито съобразно
изхода на процеса, не му се дължат. Обобщавайки изложеното,настоящият състав приема,
че обжалваното решение на ТРС е постановено в съответствие с установените факти
по делото и закона, не е засегнато от порок, представляващ касационно основание
по смисъла на чл.209 т.3 АПК, воден от което на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,
Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №67/06.04.2023г.,постановено по адм.дело №319/ 2020г. по описа
на Т.ския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.