№ 3954
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110129661 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищецът И. Е. Д. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „Т.С“ ЕАД
сумата от 3697,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата от 1154.53 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2015г. до 03.06.2022г.
Ищецът твърди, че по откритата на нейно име партида при ответника договорна
сметка №**********, номер на инсталация **********, абонатен номер (стар)-
359382, за топлоснабден имот – апартамент № 155, находящ се на адрес в гр. София,
ж.к. „Овча купел“, бл. 608, вх. Е, ет. 9, в информационната система на ответника и в
издаваните за посочената партида фактури фигурират задължения за неплатена цена на
доставена топлинна енергия за процесния период, както и задължения за лихва за
забава върху тях. Оспорва наличието на задължения към ответника поради
погасяването на вземанията по давност.
Ответникът „Т.С” ЕАД е депозирал в срок отговор на искова молба, в който
оспорва исковата претенция. Излага съображения, че доколкото се касае за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, по отношение на процесните суми е
приложима кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл посочва, че не
оспорва, че към датата на исковата молба част от вземанията – за периода до м.05.2018
1
г., са погасени по давност, като релевира довод, че ответното дружество не е станало
повод за образуване на настоящото производство, тъй като вземането по аргумент от
чл. 118 от ЗЗД продължава да съществува. Твърди, че ищецът не е отправял искане за
прилагане института на погасителната давност, като поддържа, че дружеството по
искане на клиента може да сключи споразумение, съобразно решение № 331 на СОС от
27.06.2013г. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато
има интерес от това. Ищецът мотивира правния си интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск с твърдението, че ответникът му фактурира като
дължими процесните суми, поради което искът се явява допустим. По делото са прието
издадени от ответника на името на ищцата фактури, в които се съдържа информация за
незаплатените задължения за посочения период и лихви към тях, като на тези фактури
е поставен печат "предстои съдебно производство" (л.40), което на практика
представлява покана от ответника до ищеца с предупреждение, че предстои съдебно
производство. Самото изпращане на фактурите обективира волеизявлението на
издателя, че очаква плащане.
Предвид това, че е предявен от ищцата отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД. В конкретния случай не е спорно между
страните, че са обвързани от облигационно отношение по доставка на топлинна
енергия за топлоснабден имот в апартамент № 155, находящ се на адрес в гр. София,
ж.к. „Овча купел“, бл. 608, вх. Е, ет. 9, така и доставяне, съответно начисляване на
топлинна енергия и лихва върху същата от страна на ответника.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Съгласно
(обявени за служебно извести ОУ) чл.33, ал.1 от ОУ купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
2
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Задължението за плащане на ползваната топлинна енергия е периодично, тъй като
касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения и съгласно
чл.111, ал.1, б. "в" пр.3 ЗЗД се погасява с 3-годишна давност, съответно задълженията
за мораторна лихва се погасяват с 3-годипна давност по чл.111, ал.1, б. „в“ пр.2.
Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. По отношение на процесните вземания съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай,
доколкото по делото не са наведени твърдения, включително и не са ангажирани
доказателства от страна на ответника, същият да е предприел действия по събиране на
вземането си или да са се осъществили факти, които да попадат в хипотезата на чл. 116
и на чл. 115 от ЗЗД до приключване на устните състезания, то съдът счита, че по
делото е установено, че ответникът не е предявил вземанията си по съдебен ред, не е
предприел и действия по събиране на същите, поради което и като съобрази периода на
задълженията, то съдът достига до извода, че задълженията са погасени по давност,
както по отношение на главницата, така и по отношение на акцесорната мораторна
лихва. Съгласно приетото и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ се установява, че задълженията за топлинна енергия за процесния период от
01.07.2015 г. до 30.04.2018 г. са в общ размер от 2984.65лв., съответно мораторната
лихва върху задълженията за топлинна енергия за процесния период от 15.08.2015г. до
03.06.2022г. са в общ размер на 1154.53лв. Следователно искът за недължимост на
главница е основателен до сумата от 2984.65лв., а искът за недължимост на мораторна
лихва е изцяло основателен.
По разноските:
С право на такива разполагат двете страни. Ищцата е доказала сторени разноски в
размер на 200лв. за д.т., 200лв. депозит по ССчЕ, 760лв. адв. възнаграждение, като с
оглед уважената част от иска има право на разноски в общ размер на 990лв. В полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за юрк.възнаграждение съразмерно
отхвърлената част от иска или общо в размер на 15лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Е. Д., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. Овча купел, бл.608, вх.Е, ет.9, ап.155, срещу ответника „Т.С” ЕАД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село,
ул.”Ястребец” №23Б, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата
3
не дължи на ответника следните суми като погасени по давност: сумата от 2984.65лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден
имот– апартамент № 155, находящ се на адрес в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 608,
вх. Е, ет. 9, за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2018 г, както и сумата от 1154.53 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2015г. до 03.06.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за недължимост на сумата за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за разликата над уважената част от 2984.65лв. до пълния
претендиран размер от 3697,16 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Т.С” ЕАД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23Б да заплати на
И. Е. Д., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Овча купел, бл.608, вх.Е, ет.9, ап.155,
разноски по делото в размер на 990лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. Е. Д., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. Овча купел, бл.608, вх.Е, ет.9, ап.155, да заплати на „Т.С” ЕАД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец”
№23Б, разноски по делото в размер на 15лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4