РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Пазарджик, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20215200900126 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Б.и-91” ООД, ЕИК
1,седалище и адрес на управление: гр. С. ,обл.Г., ул.“Г. М.“ No2,вх.А,ет.1,представлявано от
Д. Г. Б. в качеството му на управител против „Г. М.“ ЕООД,ЕИК ,седалище и адрес на
управление:с.В.,обл.П.,ул.„Д. и С.“ №, управлявано от МЛ. АНГ. В. и МЛ. АНГ. В.,ЕГН-
**********,от с.В.,обл.П.,ул.„Д. и с.“ №,в която се твърди,че на 20.03.2020г. ответното
дружество издало запис на заповед за сумата от 79965,58лв.,с падеж 31.07.2020г.,авалиран
на 20.03.2020г.от МЛ. АНГ. В..Задължението не е изпълнено изцяло,като непогасена е
останала сумата от 75881,14лв.За установяване и удовлетворяване на вземането на
кредитора, произтичащо от неизпълнението по горепосочения менителничен ефект, са
образувани ч.гр.д.№1976/2021г.по описа на Районен съд-гр.Пазарджик, както и изп.д.№
603/21г.по описа на ЧСИ Д. С.,рег.№889.Твърди се,че в законовия срок длъжниците са
депозирали възражение с правно основание чл.414 ГПК,с което са оспорили претендираното
вземане.
Счита,че процесният запис на заповед е валидно издаден при спазването на всички
законови изисквания,поради което и същият е валидно правно основание за пораждане на
претендираното парично задължение.
Съдът е сезиран с искане да постановите решение,с което да се установите със сила
на пресъдено нещо по отношение на „Б.и-91” ООД и МЛ. АНГ. В.,че дължат солидарно на
„Б.и-91” ООД сумата от 75881,14 лв.,представляваща неплатената част от вземането по
издаден на 20.03.2020г.от „Г. М.“ ЕООД ЕИК: ********* запис на заповед за сумата от 79
965,58 лв.,авалиран на 20.03.2020г.от МЛ. АНГ. В., ведно със законната лихва върху тази
1
сума от 09.06.2021г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК,до изплащане на
вземането.
Претендира присъждане на сторените в настоящето производство разноски, като и
сторените разноски и в заповедното производство.
Във връзка с изискването на чл. 127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка,с титуляр на
която е „Б.и-91” ООД :IBAN: ; BIC: UNCRBGSF.
В срока за отговор на исковата молба ответниците заявяват,че оспорват исковата
претенция като поддържат,че са изплатили задължението по записа на заповед.Излагат
твърдения,че между дружествата страни по делото има трайни търговски взаимоотношения
от 2017г.,като ищецът продава на ответното дружество торове и препарати,а ответникът
продава на ищеца зърно-царевица и пшеница. Процесният Запис на заповед от 20.03.2020г. е
подписан от ответното дружество и авалиран от ответника физическо лице за
обезпечение на просрочени задължения на „Г. М.” ЕООД към ищеца по 4 бр.фактури и 11
бр.дебитни известия за закупени торове и препарати на обща стойност 74
650,73лв.,подробно описани в Двустранен протокол за прихващане на вземания и
задължения №/17.09.2020г.В отговора на исковата молба се твърди,че в същото време
ищецът дължал на ответното дружество сумата от 76 314, 73лв. по кредитно известие №
/18.08.2020г. и Фактура № /16.09.2020г.,които задължения на ищеца възникнали след
подписване на записа на заповед. С Двустранен протокол за прихващане на вземания и
задължения №281/17.09.2020г.са прихванати задълженията и вземанията между двете
дружества.По този начин след подписване на процесния запис на заповед,а именно на
17.09.2020г.дружествата уредили отношенията помежду си.Извършено било погасяване на
обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез предвиден в закона правен
способ-прихващане.
Ответниците представят като писмено доказателство Двустранен протокол за
прихващане на вземания и задължения №281/17.09.2020г.и формулират доказателствени
искания.
От ищеца е депозирана допълнителна искова молба,в която признава твърденията на
ответниците за съществуващи между двете дружества трайни търговски отношения през
период предшестващ издаването на процесния запис на заповед.Предвид наведените от
ответниците твърдения за наличие на каузални правоотношения между страните,обезпечени
с процесния менителничен ефект, уточнява,че записът на заповед е издаден в обезпечение
на задължения на ответника по търговски сделки по фактурите и дебитните известия,които
са цитирани в протокола за прихващане, приложен от ответника към отговора на
ИМ.Същите тези задължения на ответника са били предмет на спогодба между ищеца и
ответника от 20.03.20г.,по силата на която ответникът се е задължил да погаси същите в
срок до 31.07.2020г.,в обезпечение на което си задължение е издал процесния запис на
заповед,което е видно от съвпадението на страни,дължима сума,падеж и дата на подписване.
Впоследствие,с цел да изпълни задължението си към ищеца, ответникът е предложил на
ищеца съответното по договорени цени количество царевица.Ответникът издал Фактура
2
№ /16.09.2020г.на стойност 76500,00лв. за 255 тона царевица,обективираща съществените
елементи на договор за продажба на 255 т.царевица.Така възникналите насрещни
задължения - задължението на ответника към ищеца за сумата от 79965,58 лв.по търговски
сделки и от друга страна - задължението на ищеца към ответника за 76500 лв.по договор за
продажба на царевица са били прихванати до размера на по-малкото именно с
протокола,който ответникът прилага към отговора на ИМ.В изпълнение на ангажимента си
за престация на 255 т.царевица,ответникът предава само 24,7 т.царевица на стойност 7
410лв.видно от приложените товарителница №/18.01.2021г.и кантарна бележка
№70076/18.01.2021г. Поради това и след изрична покана за доброволно изпълнение - Покана
№/07.06.2021г.по описа на ЧСИ Д. С. връчена на 09.06.2021г.-приложена към ДИМ,е даден
разумен срок за изпълнение,след неспазване на който ищецът е развалил договора за
продажба за останалото количество царевица.Поради това и с обратно действие е отпаднало
и основанието за извършване на прихващането,тъй като е отпаднала дължимостта на едното
от двете насрещни вземания.От горното е видно,че след изброените по-горе факти,доказани
от изявленията и на двете страни по делото и подкрепени с писмени доказателства изходящи
и от двете страни,се налага извода за съществуване в патримониума на ищеца на вземане от
ответника в размер на сумата от 75881,14 лв., дължимостта на която сума следва само и
единствено от сключените между ответника и ищец търговски сделки по фактури и дебитни
известия изрично изброени в цитирания вече двустранен протокол за прихващане.С
изложените по-горе обстоятелства изяснява връзката между каузалното и абстрактното
правоотношение.
Счита за недоказано твърдението на ответника,че с подписването на Двустранен
протокол за прихващане на вземания и задължения №/17.09.2020г.последният е изпълнил
задълженията си по цитираните в протокола фактури и дебитни известия, обезпечени с
процесния запис на заповед,както сам твърди ответника в отговора на искова
молба.Напротив,с процесната искова молба се търси изпълнение на неизпълнено парично
задължение по цитираните в протокола търговски сделки между страните,останали
дължими след отпадане на съществуването на насрещното задължение, с което е следвало
да бъдат прихванати.
С оглед разпоредбата па чл.366 ГПК прилага изчисление на размера на ищцовата
претенция - таблица ведно с обяснение на метода на изчисление.
Обяснява метода на изчисление към таблица по чл.366 ГПК ,както следва:Съгласно
уговорката па чл.5 от Спогодба от дата 20.03.2020г.след падежа на задълженията
31.07.2020г.върху сумите по фактури се начислява един и половина процента лихва месечно
до датата на плащане.
Съгласно чл.6.2 от спогодбата при постъпване на частично плащане, задълженията се
погасяват в реда: разноски,лихва,главница.
Във връзка с горното в приложената таблица - редове от 1 до 4 е представено
изчисление - как са олихвени 4-те фактури (цитирани под номера 1,2,3 и 15 в протокола за
прихващане) от падежа на задължението - 31.07.2020г. до датата на единственото постъпило
3
частично плащане – на 01.01.2021 г. - 24.7г. царевица на стойност 7 410лв. (24.7т. X 300лв.)
и каква част от натрупаните от падежа до плащането лихви са погасени с плащането (5
453,08лв.) и колко от останалото плащане е отнесено за погасяване на главница (1956,92лв.).
Във втората половина на таблицата - редове 1.1. до ред 4.1. е представено изчисление,
как върху останалата след частичното плащане сума по всяка от фактурите е начислена
лихва за периода от постъпилото частично плащане - 18.01.2021 г., до датата на подаване па
заявлението по 417 ГПК — 04.06.2021 г. (заявлението по чл. 417 ГПК е с вх.№
10413/09.06.2021г.по описа на Рс Пазарджик => изчислената и предявена лихва е за период с
5 дни по-кратък от описания, който факт е в пасив за ищеца).
В обобщителното каре на таблицата с направен сбор между:
-останалата след частичното плащане неплатена главница по фактури в размер па 63
349,38лв.,
-натрупаната неплатена лихва за периода от частичното плащане до предявяване па
вземането със заявление по чл. 417 ГПК в размер на 4 276,08лв. (в чл. 6.1. от спогодбата е
изрично предвидено, че записът па заповед обезпечава и лихвите) сумата на издадените до
деня па подписване на Спогодбата от 20.03.2020г. дебитни известия, цитирани в протокола
за прихващане под номера от 4 до 12 в общ размер на 8 262,68лв.
Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на един свидетел в
режим на довеждане, който ще установи множеството опити и искания на ищеца да получи
фактурираните от ответника количества царевица и получения от ответника отказ да
престара.
Ответниците депозират отговор на допълнителната исковата молба,в който оспорват
изложеното в допълнителната искова молба,че Фактура №/16.09.2020г. за продажба на
царевица е издадена вместо частично плащане от страна на ответника. Твърди,че фактурата
е издадена на самостоятелно основание,а именно продажба на царевица от страна на
ответника „Г. М.” ЕООД на ищеца.Поради тази причина същата е осчетоводена в
счетоводните книги на ищеца. Видно и от писмените доказателства е, че Двустранен
протокол за прихващане на вземания и задължения №/17.09.2020г.е следващ датата на
фактурата.Тъй като,както е посочено в отговора на исковата молба ,двете дружества имат
дълготрайни търговски отношения,заявява,че ответниците не разполагат с писмени
документи за доставката на царевицата.За 24,7 т.царевица ищецът е представил
товарителница и кантарна бележка,но в същите не фигурира наименованието на ответника,а
фигурират наименование на изпращач „Б.и 91” ООД и получател „А.” АД и „А.” АД.Това е
така,тъй като между ответника и ищеца не са били съставени необходимите документи.
Факт е,че Двустранен протокол за прихващане на вземания и задължения №
/17.09.2020г. съществува, както и че ответното дружество е доставило царевица на ищеца.
Освен това същият е съставен след подписване на процесния запис на заповед. Налага се
единствено възможния извод,че дружеството е изпълнило задълженията си посредством
способа на прихващането.
4
Поддържат доказателственото искане за съдебно-счетоводна експертиза.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,за да се произнесе,от фактическа страна съдът прие за установено следното:
Не се спори по делото от страните,че същите са били в трайни търговски
взаимоотношения,като ищецът е доставял на ответника торове и препарати за растителна
защита,а ответникът е доставял зърнени култури-царевица и пшеница.
По делото е представен запис на заповед издаден от ответното дружество на
20.03.2020г. за сумата от 79 965,58 лв., с падеж 31.07.2020 г., авалиран на 20.03.2020г.от МЛ.
АНГ. В..Записът на заповед е редовен от външна страна с реквизитите по чл.535 от
ТЗ.Редовността на ценната книга не се оспорва от ответната страна.Ответниците навеждат
доводи за съществуващи каузални правоотношения между двете дружества и
обезпечителния характер на записа на заповед досежно задължението на ответника „Г. М.“
ЕООД, визирано в представения като доказателство по делото договор за спогодба от
20.03.2020г.Наличието и съдържанието на каузалните правоотношения и връзката им с
процесния запис на заповед не се оспорват от ищеца.
Съгласно спогодбата постигната и подписана от двете дружества страни в процеса
на 20.03.2020г.с цел преуреждане на непогасени предходни изискуеми и ликвидни
задължения на „Г. М.“ ЕООД към ищеца,страните по договора са постигнали съгласие,че
размера на тези задължения към 31.07.2020г./това е датата ,на която задълженията е
следвало да се погасят-чл.4 от спогодбата/ са в размер на 79965,58лв.Посочен в чл.2 от
спогодбата е освен размера на дълга ,така и основанието за възникването на задълженията –
фактури,кредитно известие за зърно и издадени дебитни известия.
В чл.5 е постигнато съгласие,че при неплащане на падежа,върху непогасената част от
задължението се начислява неустойка в размер на 1,5% месечно до датата на плащането.В
чл.6 е отразено постигнатото съгласие,че задълженията на „Г. М.“ ЕООД ще бъдат
обезпечени с издаване на запис на заповед,който ще обезпечава и събирането на разноските
,неустойката и лихвите.В чл.62 е посочено,че задълженията по договора се погасяват в
следната поредност:разноски,неустойки/лихви,главница.
Ответникът представя като доказателство по делото двустранен протокол за
прихващане,подписан от представителите на двете дружества на 17.09.2020г.От протокола е
видно,че прихващането е извършено между вземане на ищеца в общ размер от 74650,73лв.и
вземане на ответника в размер на 74836,00лв.,представляващо разликата между стойността
на фактура №/16.09.2020г.от 76500,00лв.и сумата от 1664,00лв.по издадено от ответника
кредитно известие №/18.08.2020г.По този начин постигнато съгласие насрещните
задължения да се погасят до размера на по-малкото от тях.След извършеното прихващане
ищецът остава да дължи на ответника сумата от 185,27лв.
Не се спори,че издадената от ответника фактура №/16.09.2020г.е за бъдеща доставка
на 255т.царевица на цена по 300лв.на тон.Цитираната фактура е представена като
доказателство по делото.
5
Във връзка с твърденията на ищеца,че ответното дружество не е изпълнило поетото
договорно задължение да достави уговореното и фактурирано количество царевица,е
представено като доказателство по делото от ищеца писмо изх.№/04.06.2021г.,получено от
ответното дружество на 09.06.2021г.В писмото ищецът уведомява ответното дружество,че е
доставило само 24,7т.от договореното количество царевица от 255 тона реколта
2020г.Отправена е покана в 7 дневен срок от получаване на писмото да се достави
останалото количество царевица от 230,3 тона и е направено изявление,че в противен
случай договора за продажба на царевица,обективиран във фактура № от 16.09.2020г.,ще се
счита развален.
Ответникът не представя доказателства,че е извършил доставка на 230,3 тона
царевица в дадения му срок ,както и в последствие.
Във връзка с изпълнението на задължението на ответното дружество по договора за
продажба на царевица са събрани гласни доказателства.
Като свидетел на ищеца е разпитан А. И. Х.,който от 2016г.работи като търговски
представител на „Б.и-91“ ООД.Свидетелят установява,че дейността на ищцовото дружество
включва продажба на семена и препарати на земеделски производители и изкупуване на
земеделска продукция с цел продажба.Познава ответното дружество като клиент на „Б.и-91“
ООД ,както и управителя му М.В..Свидетелят установява,че двете дружества сключили
неформален договор за продажба на 255 тона царевица ,с цената на която ответното
дружество да погаси част от задължението си,което било към 80000,00лв.„Г. М.“ ЕООД
издало фактура на 16.09.2020г.и същата била включена в предмета на
споразумението.Когато ответникът ожънал царевицата ,били взети проби от нея и се
оказало,че е мокра.Царевицата била прибрана в склад на ответника в гр.С.,който казал,че ще
я изсуши и тогава ще я предаде на ищеца,за да изпълни ангажимента си към него.След това
свидетелят няколко пъти търси М.В.,но не го намерил.През м.януари 2021г.свидетелят се
срещнал с В.,който го завел в склад в с.З.,от където натоварили 24700
кг.царевица.Царевицата била закарана в с.В. и била доставена на „Агровенчър“-клиент на
ищцовото дружество.Свидетелят установява,че винаги когато купуват и превозват царевица
съставят съответните документи,както и в случая-товарителница и кантарна бележка.Тези
документи били съставени в присъствието на М.В..Транспорта бил осигурен от ищеца като
било наето дружество „К. т.“.В склада в с.З. нямало кантар.Царевицата била премерена на
кантар в с.В. в присъствието на М.В. и там била попълнена кантарната бележка.Свидетелят
е категоричен,че друга царевица от ответното дружество не са получавали.Той лично
посетил склада в гр.Септември и през м.декември и през м.януари,но царевицата,която била
ожъната и прибрана там мокра,за да бъде изсушена,вече я нямало-на нейно място бил
прибран комбайн.
Като свидетел на ответната страна е разпитан Димитър Кръстев Петков-земеделски
производител.Същият познава М.В. като земеделски производител и дружеството му „Г.
М.“ ЕООД.Знае,че дружеството доставя на „Б.и-91“ зърно,а те на него - торове и
препарати.Свидетелят установява,че на В. не му достигала царевица и той взел от него,за да
6
го достави на „Б.и-91“.Това станало през м.януари 2021г.В. взел от него 25 тона царевица с
превоз осигурен от „Б.и-91“.Установява,че в неговия склад,откъдето била взета царевицата
няма кантар.Свидетелят установява,че съставя документи,когато продава царевица.В случая
не съставил документ,защото с В. се били разбрали да му върне царевицата,което и
направил.
Като писмени доказателства по делото ищецът е представил товарителница от
18.01.2021г.за 24700кг.зърно-царевица,натоварена в с.З. и транспортирана по направление
с.В.Като изпращач е посочено ищцовото дружество,а като получатели „А.“ АД и „А.“ АД.
Представена е и кантарна бележка от 18.01.2021г.,в която е посочено същото количество
царевица,както и че ищцовото дружество се явява в качеството на подизпълнител на
доставчика „А.“ АД.Ищецът твърди,че това е царевицата ,която е престирал ответника „Г.
м.“ в изпълнение на сключения по между им договор за продажба на 255 тона царевица
реколта 2020г.
По искане на ответната страна по делото е допусната съдебно икономическа
експертиза,по която вещото лице е изготвило основно и допълнително
заключение.Установява се,че процесния запис на заповед не е осчетоводен в счетоводството
на ищеца,по причина,че не са извършвани реални плащания по него,които да бъдат
отразени като парични потоци по счетоводните сметки по група 50 „Парични средства“.
Вещото лице установява,че всички фактури,дебитни и кредитни известия предмет на
споразумението за прихващане са правилно осчетоводени от ищеца и сделките по тях са
включени съответно в дневниците за покупки дневниците за продажби и справките
декларации по ЗДДС.Въз основа на мемориален ордер №232 от 17.09.2020г.,отразяващ
извършеното прихващане задълженията на ответното дружество са погасени счетоводно,а е
останало непогасено задължение на ищеца към „Г. М.“ ЕООД в размер на 185,27лв.по с-ка
411“Клиенти“.До 17.06.2021г.ответното дружество не е имало осчетоводени при ищеца
задължения.На 17.06.2021г.е извършена счетоводна операция по сторниране на
прихващането в размер на 68904,73лв.Сумата се получава като разлика между стойността на
фактурираното и доставено количество царевица /76500,00лв.-7410,00лв.,или 69090,00/
,намалена със задължението на ищеца след извършеното прихващане от 185,27лв.
Вещото лице установява,че в счетоводството на ответника не е осчетоводено
задължение към ищеца.
В допълнителното заключение вещото лице установява,че счетоводството на ищеца
се води редовно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.Счетоводните
операции са описани на конкретните дати посочени в тях и поредните номера на записите
съответстват на поредните номера на операциите записвани на същите дати за други
стопански операции.Досежно основанието за извършеното сторниране,експертът посочва,че
това е мемориален ордер № посочен в счетоводна статия/21.06.2021г.,който съдържа
реквизитите на първичен счетоводен документ по чл.6 ал.2 от ЗСч и в него е записано
основанието на счетоводната операция,а именно:корекция на прихващането по партида „Г.
м.“ ЕООД въз основа на покана за плащане изпратена с писмо изх.№400/04.06.2021г.
7
Установява се от допълнителното заключение,че на 16.09.2020г.по аналитична
партида „стоки на път-царевица“ на сметка 304 „стоки“ е взета счетоводна операция за
отразяване на цялото количество царевица от 255 тона на обща стойност 76500,00лв.,за
което е издадена от ответника данъчна фактура №/16.09.2020г.На 18.01.2021г.по същата
аналитична партида е посоченото количество царевица е намалено с полученото количество
царевица от 24,7 тона.Редом с това по аналитична партида ********* „царевица“ на
счетоводна сметка 304 „стоки“ е взета счетоводна операция за отразяване на същото
количество доставена царевица от 24,7 тона.
След извършването на посочените счетоводни записвания по аналитична партида
********* „стоки на път-царевица“ е отразено количество 230,3 тона царевица на стойност
69090,00лв.
Вещото лице установява,че съобразно клаузите на подписаната на
20.03.2020г.спогодба досежно дължимата неустойка и уговорената поредност при
погасяването на дълга и с оглед извършената доставка на царевица на стойност
7410,00лв.,към 10.06.2021г.размера на вземането на ищеца възлиза на 75881,14лв.,от които
63349,38лв.остатък по фактури,лихва за забава и 8262,68лв.-обща сума по дебитни известия.
С оглед на гореизложената и приета за установена по делото фактическа обстановка
,от правна страна съдът приема следното:
Съдът приема,че установителния иск с правна квалификация по чл.422 от ГПК е
процесуално допустим,доколкото от приложеното към настоящето дело гр.д.№1976 по
описа на ПРС за 2021г.се установява,че същото е образувано по депозирано от ищеца
заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист въз основа на процесния запис на заповед.Заявлението е депозирано на 10.06.2021г.и
на същия ден е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против
двамата ответници солидарно за сумата 75881,14лв.и разноски в заповедното производство –
1518,00лв.внесена ДТ и 4008,00лв.-изплатено адвокатско възнаграждение.Представени са
изпратени до ответниците покани за доброволно изпълнение по изп.д.№ по описа на ЧСИ Д.
С.,рег.№889 с приложени към тях заповед за незабавно изпълнение. От ЧСИ са изпратени
придружителни писма,с които съдът е уведомен,че поканите на двамата длъжници са
връчени на 01.07.2021г. На същия ден от двамата длъжници са депозирани възражения по
чл.414 от ГПК и молби за спиране на изпълнението по чл.420 ал.1 от ГПК.С определение на
заповедния съд №1226 от 02.07.2021г.на заявителя е указано,че с оглед постъпилите
възражения ,следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си.Указанията на съда са съобщени на заявителя на 14.07.2021г.С молба от
10.08.2021г.заявителя е уведомил заповедния съд ,че е предявил иска с правно основание
чл.422 от ГПК пред ПОС на 10.08.2021г.,за което е представил доказателства-входирана с
№/10.08.2021г.в канцеларията на ПОС искова молба с приложения.
При това положение съдът приема,че иска е допустим поради това,че е предявен в
законния срок и при наличие на правен интерес у ищеца да установи със сила на пресъдено
нещо вземането си,което е идентично с заявеното в производството по чл.417 от ГПК.
8
По същество съдът приема,че предявеният иск е основателен.
Въпреки,че в производството по чл.417 от ГПК вземането е основано на издаден в
полза на ищцовото дружество от първия ответник и авалиран от втория ответник запис на
заповед ,предвид изложените от ответниците обстоятелства за наличие на каузални
отношения,които не се оспорват от ищеца,като основание за издаването на ценната
книга,съдът следва да разгледа същите като основание за възникването на процесното
вземане.
С оглед на горното съдът приема за установено,че двете дружества са били в трайни
търговски отношения и към дата на подписване на спогодбата от 20.03.2020г.задълженията
на „Г. м.“ ЕООД възлизат на 79965,58лв.,за обезпечаването на които именно е издаден
записа на заповед с падеж 31.07.2020г.,съответстващ на падежа на задължението,посочен в
договора за спогодба.Тези обстоятелства не са спорни между страните по делото.От
посочената сума ищецът претендира част в размер на 75881,14лв.С оглед на това,че съдът
ще разгледа като основание на предявения иск съществуващите между страните каузални
правоотношения ,без значения е дали и как всъщност е осчетоводен записа на заповед в
счетоводството на ищеца,върху която липса на осчетоводяване акцентира ответното
дружество в писмената си защита по делото.
Ответникът не твърди и не сочи доказателства,че е извършил пълно или частично
плащане на падежа.Защитната теза на ответниците,че вземането на ищеца е погасено по
силата на извършено прихващане с вземане на „Г. м.“ ЕООД представляващо цената на 255
тона царевица на стойност 76500,00лв.по силата на споразумение за прихващане от
17.09.2020г.Съдът прима,че възражението на ответниците е неоснователно.Съгласно
разпоредбата на чл.103 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи ,всяко едно от тях,ако вземането му е изискуемо и ликвидно,може да го
прихване срещу задължението си.В случая вземането на ответното дружество представлява
продажната цена на 255 тона царевица на стойност 76500,00лв.Вземането обаче не е станало
изискуемо, тъй като ответникът не доказа в хода на производството по делото да е доставил
договореното количество царевица и за ищеца да е възникнало задължението да плати
цената по договора.Напротив,ищецът представи доказателства за доставка на 24,7 тона
царевица на стойност 7410,00лв.– товарителница и кантарна бележка.Тези твърдения на
ищеца освен от посочените писмени доказателства се подкрепят и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Св.Х. на ищцовата страна установи,че посоченото
количество царевица е получено от склад в с.З. през м.януари 2021г.,а в склада на ответното
дружество в гр.Септември още през м.декември 2020г.царевица вече не е имало.Св.Петков
на ответната страна и собственик на зърното от склада в с.Звъничево установи,че
количеството е било 25 тона.Посоченото от свидетеля количество е ориентировъчно
доколкото същият заяви,че в зърното не е мерено в склада поради липса на кантар,а св.Х.
установи,че измерването на точното количество е станало на кантара в с.В. и след това е
съставена кантарната бележка.В подкрепа на твърденията на ищеца,че е получил единствено
част от договореното количество царевица в размер на 24,7 тона са и счетоводните
9
записвания в счетоводството на ищцовото дружество.Счетоводството на „Б.и-91“№№Д е
редовно от гледна точка на изискванията на ЗСч и според вещото лице вярно и точно, в
хронологичен ред и последователно са отразени съответните стопански операции.
Ответното дружество може да извърши прихващане единствено със свое вземане в
размер на 7410,00лв.,с която сума всъщност и ищеца намалява дълга му.
При това положение съдът приема,че за определяне на размера на дълга,респ.на
вземането на ищеца ,следва да се вземе предвид спогодбата от 20.03.3020г.,в която
ответното дружество признава размера на задължението си от 79965,58лв.,безспорно
установения факт ,че на датата на падежа 31.07.2020г.плащане за погасяване на
задължението не е извършено ,който сам по себе си води до приложение на клаузата на чл.5
от спогодбата от 20.03.2020г.След 31.07.2020г.ответното дружество е в забава и дължи на
ищеца неустойка в размер на 1,5% месечно до датата на плащането върху сумата по
фактурата.Сумата върху,която се начислява неустойката „по фактурата“ не е посочена в
спогодбата.Не е спорно по делото,че уговорката за неустойка касае сумата по четирите
фактури посочени в представеното от ответниците споразумение за прихващане от
17.09.2020г.:фактура № от 01.04.2019г.на стойност 32953,20лв.,фактура № от 30.04.2019г.на
стойност 19694,46лв.,фактура № от 14.05.2019г.на стойност 9517,44лв.и 3141,20лв.-остатък
от задължението по фактура № от 18.03.2019г.,или общо :65306,30лв.Обстоятелства именно
в този смисъл ищецът излага в допълнителната искова молба.Върху сумата,представляваща
сбор по четирите фактури начислява неустойката за периода от 31.07.2020г.до 18.01.2021г.в
размер на 5453,08г.в справката,съдържаща изчисления за определяне размера на
вземането,инкорпорирана в ДИМ.Ответниците не оспорват,че постигнатото в договора за
спогодба съгласие относно сумата,върху която са начислява неустойка,касае сбора по
четирите фактури,въпреки формулировката в договора „по фактурата“.Съдът приема,че
именно съгласие в този смисъл са постигнали страните по спогодбата,тъй като в хода на
производството по делото не е спорно,че задълженията на ответното дружество,визирани в
спогодбата като обща сума в размер на 79965,58 лв.са възникнали именно въз основа на
посочените фактури и дебитни известия,описани в съставения в последствие двустранен
протокол за прихващане.Върху тази сума ответникът „Г. м.“ ЕООД дължи неустойка в
размер на 1,5% месечно от 01.08.2020г.до 18.01.2021г.,когато е извършена доставката на
царевица на стойност 7410,00лв.Към тази дата размера неустойката е 5453,08лв.Тъй като
съгласно чл.6.2 от спогодбата при плащане след падежа първо се погасяват разноски,после
лихви/неустойка и на последно място главница,със сумата 7410,00лв.,се погасява чрез
извънсъдебно прихващане извършено от ищеца неустойката в размер на 5453,08лв.,а с
остатъка от 1956,92лв.се погасява част от задължението по фактурите,което след
намалението става 63349,38лв.
Върху тази сума от 63349,38лв.на основание чл.5 от договора на спогодба се
начислява 1,5 % месечно неустойка,която ищеца претендира до 04.06.2021г.,или за период с
пет дни по-къс от този до подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда –
09.06.2021г.Размера на претендираната неустойка е 4276,08лв.и същия е дължим от
10
ответниците на основание чл.92 от ЗЗД.
Общият размер на вземането на ищеца се формира като сбор от непогасената част от
главницата по четирите фактури от 63349,38лв.,претендираната част от задължението на
ответното дружество по посочените в споразумението от п.4 до п.12 дебитни известия на
обща стойност 8262,68лв.и неустойката в размер на 4276,08лв.за периода от 19.01.2021г.до
04.06.2021г.,или 75888,14лв./претенцията в заповедното и в настоящето исково
производство е предявена в размер на 75881,14лв./
По делото не е спорно,че издадения запис на заповед обезпечава непогасените
задължения на ответното дружество към ищеца по търговски сделки,поради което съдът
приема,че двамата ответници са задължени солидарно – дружеството в качеството на
издател,а М.В. в качеството на авалист по ценната книга.Тъй като обезпеченото вземане в
претендирания в заповедното производство размер от 75881,14лв.съществува,то предявения
установителен иск се явява основателен и ще следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид изхода на делото в тежест на двамата ответници следва да бъдат възложени
разноските сторени от ищеца в заповедното производство по гр.д.№/2021г.по описа на РС
гр.Пазарджик и в исковото производство.В заповедното производство ищеца е направил
деловодни разноски в размер на 1518,00лв.-внесена ДТ и 4008,00лв.-изплатено адвокатско
възнаграждение.В производството по настоящето дело ищецът е направил деловодни
разноски ,както следва: 1518,00лв.-внесена ДТ,6760,00лв.-изплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС и 200,00лв.-внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Ответната страна е направила възражение за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение по двете дела.
Съдът намира възражението по чл.78 ал.5 от ГПК за основателно.Съгласно чл.7 ал.2
т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения
,минималния размер на същото е 2806,43лв.При това положение съдът с оглед фактическата
и правна сложност на делото счита,че следва да намали възнаграждението в заповедното
производство от 4008,00лв.на 3400,00лв.с ДДС,а това по настоящето дело – от 6760,00лв.на
4500,00лв.с ДДС.
При това положение в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
заповедното производство разноски общо в размер на 4918,00лв.,а в исковото –
6218,00лв.Разноските следва да бъдат заплатени по равно от двамата ответници.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
По иска с правно основание чл.422 от ГПК,предявен от „Б.и-91” ООД, ЕИК, седалище и
11
адрес на управление:гр.С., обл.Г.,ул.“Г. М.“ No2,вх.А,ет.1,представлявано от Д. Г. Б. в
качеството му на управител против „Г. М.“ ЕООД,ЕИК ,седалище и адрес на
управление:с.В.,обл.П.,ул.„Д. и с.“ №,управлявано от МЛ. АНГ. В. и МЛ. АНГ. В.,ЕГН-
**********,от с.В., обл.П.,ул.„Д. и с.“ №17,ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на двамата солидарно отговорни ответници,че ищеца има вземане от тях в размер на
75881,14лв.,ведно със законната лихва,считано от 09.06.2021г.до изплащането на сумата,по
запис на заповед от 20.03.2020г.,с издател „Г. М.“ ЕООД и авалиран от МЛ. АНГ. В.,ЕГН-
********** ,за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл.417 от ГПК по гр.д.№ /2021г.по описа на Районен съд-гр.П. .
ОСЪЖДА всеки един от ответниците „Г. М.“ ЕООД,ЕИК ,седалище и адрес на
управление:с.В.,обл.П.,ул.„Д и с.“ №17,управлявано от МЛ. АНГ. В. и МЛ. АНГ. В.,ЕГН-
**********,от с.В., обл.П.,ул.„Д. и с.“ № да заплатят деловодни разноски в полза на ищеца
„Б.и-91” ООД сторени в заповедното производство по гр.д.№ 1976/2021г.по описа на
Районен съд-гр.Пазарджик в размер на по 2459,00лв.и в исковото производство по
настоящето дело – в размер на по 3109,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в 14 дневен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12