Определение по дело №834/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260111
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Емил Стефанов Банков
Дело: 20204400600834
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

………

 

Гр.ПЛЕВЕН 04.11.2020 год.

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ЛАЛЕВА                                                                                            КАЛОЯН ГЕРГОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Банков ВЧНД № 834 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.249,ал.3 във вр.с чл.341-345 от НПК.

С Определение № 260007/30.09.20г.,постановено по НОХД № 117/20г. РС-Никопол е прекратил на основание чл.248,ал.5,т.1,във врс ал.1,т.3 от НПК съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на посочените в съдебния акт съществени процесуални нарушения.

Недоволен от постановеното определение е останал прокурор от РП-Плевен, който е депозирал срещу него частен протест, като навежда доводи,че съдебния акт е неправилен. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на първоинстанционния съд.

Преписи от протеста са изпратени на подсъдимия и на частния обвинител, които не са ангажирали становище по него.

Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,констатира следното:

Частният протест е депозиран в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество частният протест е основателен.

За да прекрати съдебното производство първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното производство и конкретно при съставяне на обвинителния акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в обстоятелствената и заключителната част на същия е посочено, че престъплението, предмет на наказателния процес, е извършено в съучастие от две лица, а е повдигнато обвинение само на единия от съучастниците. Съдът е отбелязал, че му е служебно известно, че в НРС е образувано НОХД и спрямо другия съучастник, и това създава риска от постановяване на съдебни актове с различно съдържание. По нататък в съдебния акт предмет на проверка в настоящето производство първоинстанционнияш съд е изложил извода, че е налице противоречиво обвинение, което нарушава правото на защита на подсъдимия.

Тези изводи на РС не се споделят от въззивната инстанция. Безспорно в  хода на досъдебното производство като обвиняеми са привлечени С.Ш. и О.Ю. за извършено от тях престъпление по чл.216,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2 от НК. В обвинителния акт по повод който е образувано НОХД № 117/20г. по описа на РС-Никопол също е посочено, че обв. С.Ш. е извършил престъплението в съучастие, като съизвършител с О.Ю.. Така формулирано обвинението не създава никаква пречка за обвиняемия да разбере какво му е вменено и да организира защитата си.

НПК не предвижда изрично задължение за прокурора да повдигне с един обвинителен акт обвинение спрямо всички съучастници в едно престъпление. От друга страна разпоредбата на чл.216, ал.1 от същия нормативен акт създава възможност когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица, прокурорът да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело. Позитивната правна уредба е логична и в синхрон с основните принципи на наказателния процес и най-вече с принципите за разглеждане и решаване на делата в разумен срок и равенство на гражданите в наказателното производство-в противен случай  наказателно производство за престъпление извършено в съучастие не би могло да бъде проведено и да приключи ако един от съучастниците не е установен или се е укрил, което ще увреди и правата на пострадалия.

Именно поради тази причина, с постановление от 22.06.20г. наблюдаващия прокурор по делото съобразявайки обстоятелството, че по отношение на обв. С.Ш. разследването е приключило, а обв. О.Ю. не е на територията на страната и е с неизвестен адрес в чужбина и по отношение на него разследването не може да приключи, е отделил материалите касаещи престъплението извършено от обв. О.Ю.  в самостоятелно производство и на същата дата е съставил и внесъл в съда обвинителен акт спрямо обв. С.Ш.. С тези се действия прокурорът не само не е допуснал каквото и да е нарушение на процесуалните правила, но е изпълнил по законосъобразен и целесъобразен начин задълженията си.

Настоящата инстанция се солидаризира с разсъжденията на РС, че провеждането на две съдебни производства срещу съучастниците в едно и също престъпление би могло хипотетично да доведе до събирането на различни доказателства, което да наложи постановяването на съдебни актове с различно съдържание /прочее в практиката такива случаи не са изключение/. Именно за това съществува процесуалната възможност предвидена в текста на чл.41,ал.1 от НПК и ако прецени, че са изпълнени условията на разпоредбата съдът може да се възползва от нея.

          Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОТМЕНЯ Определение № 260007/30.09.20г.,постановено по НОХД № 117/20г. по описа на РС-Никопол.

ВРЪЩА делото на РС-Никопол за последващи процесуални действия.

          Определението е окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: