Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч,………..2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, граждански
състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При
секретаря Галина Аврамова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№166
по описа за 2019г. на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК
С
Решение №74 от 12.02.2019г. постановено по гр.д.№1455 по описа за 2018г.,
Районен съд – Ловеч е отменил Заповед №89 от 06.07.2018г. на
Изпълнителния директор на „***”ЕАД, ЕИК ***, с която на основание чл.188, т.2
във връзка с чл.187, т.3 и т.10 от КТ, както и на основание чл.47, т.3 от
Правилника за вътрешния трудов ред във връзка с чл.33, т.3 и т.8 от същия
Правилник, е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” на В.А.К.,
ЕГН ********** ***, като незаконосъобразна. Осъдил ответника да заплати на ищцата сумата в
размер общо на 600 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, изчислени
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, на основание
чл.78, ал.5 от ГПК, както и да заплати по сметка на Районен съд – Ловеч сумата
от 60 лева, представляваща държавна такса за неоценяемия иск, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК във връзка с чл.3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Против
постановеното решение от „***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от Изпълнителния директор В.Й.П. е подадена е въззивна
жалба.
Жалбоподателят счита обжалваното
решение за незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на
закона и събраните по делото доказателства, поради което моли същото да бъде
отменено и постановено ново, с което искът се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Твърди, че ищцата е наказана за бездействие при упражняване на
трудовите си задължения като ръководител на База РДНО, като работодателят е
посочил конкретните дати, на които е било констатирано неизпълнение на
съответните задължения. В обстоятелствената част на Заповедта при изброяване на
нарушенията работодателят е посочил за всяко едно датата, на която то е
установено и начина по който е станало това, констатирано с протокол или
установено от работна група, тъй като регионалното дело за неопасни отпадъци е
общинска собственост и Общината по всяко време може да осъществява контрол над дейността
му.
Жалбоподателят
възразява, че незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд е
приложил критериите за определяне на еднократност на дисциплинарното наказание
по чл.189, ал.1 от КТ, като не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, като в
случая са взети предвид множеството нарушения, обстоятелствата, които са
релевантни за оценката на тежестта на извършеното дисциплинарно наказание.
Сочи за незаконосъобразни изводите на съда, че
от негова страна не са ангажирани доказателства, че само и единствено ищцата не
е изпълнила възложената й работа. В случая
ищцата е единствения ръководител на депото, затова тя е следвало да
организира дейността му по начин, че да не бъдат констатирани пропуски.
Възразява
и срещу незаконосъобразните изводи, че по отношение на ищцата е проявено
тенденциозно отношение от страна на Директора на „***”ЕАД. Ищцата е познавала
задълженията си вменени с длъжностната характеристика, но нарушението на
трудовата дисциплина е проявено чрез бездействие.
Съдебният
акт се обжалва и в частта за разноските, тъй като в ГПК не е предвидена
възможност за възмездяване на ищцата за транспортни разходи, а така също са
присъдени и допълнително 200.00 лева адвокатски хонорар на основание чл.7, ал.8
от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без по
делото да има доказателства, за плащането им.
Моли
да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отхвърли предявения
иск.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК от адв.М.С. ***, с адрес за
призоваване: гр.***, в качеството на процесуален представител на въззиваемата е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената въззивна жалба,
като излага съображения в тази насока. Счита за неоснователна и жалбата в
частта за разноските.
Моли да се потвърди обжалваното
решение, както и да й бъдат присъдени сторените пътни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Страните не са правили искания за
събиране на нови доказателства.
Подадената
въззивна жалба е постъпила в срок, от надлежна страна по делото, при което е
допустима.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо, а по правилността му настоящата инстанция съобрази следното:
Районен съд – Ловеч е сезиран с искова
молба подадена от В.А.К. ***, чрез пълномощника си адв.С. *** против Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание №89 от 06.07.2018г. на Изпълнителния директор
на „***”ЕАД-гр.Ловеч, с искане да се отмени наложеното й дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”, като й се присъдят и разноските по
делото. В мотивите на заповедта са описани нарушения на трудовата
дисциплина въз основа на Протокол от
20.06.2018г. и Констативен протокол на Община Ловеч от 26.06.2018г., а именно: Като ръководител база РДНО след 01.06.2018г. не е предприела действия по
почистване на „Стопанска площадка” от наноси, кал и гориво-смазочни материали и
е допуснала отпадъците да се складират зад склада ГСМ; Не е предприела действия
по организиране на почистването на дезинфекционен трап, дюкерите, площадковата
канализация и част от канавките, ретензионен басейн от отпадъци и трупове; Не е
уведомила Община-гр.Ловеч за продължаващата ерозия на трошено-каменната
настилка на експлоатационния път; Не е предприела действия по изпълнение на
даденото предписание от Община-гр.Ловеч с Изх.№20600-270 от 05.06.2018г. за
изправяне на ревизионна шахта; Допуснала е изграждането на газовите кладенци да
не се извършва по предписанията на конструктивната документация.
Ищцата
твърди, че в поисканите й писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното
наказание е дала отговор на всички поставени въпроси: че на депото по ведомост
се водят двама общи работници, които са крайно недостатъчни за изпълнение на
всички дейности, за което обстоятелство работодателят в лицето на Изпълнителния
директор е бил наясно, но не е предприел необходимите действия за назначаване
на допълнителен персонал, който да може да изпълнява съответните работи. Освен
това общите работници не са идвали на работа, а работодателят е този който може
да назначава и прекратява служители или работници. От страна на Изпълнителния
директор на „***”ЕАД не са предприети никакви действия, въпреки, че същият е
бил наясно с тези обстоятелства, които са я поставили в невъзможност да
изпълнява вменените й с длъжностната характеристика задължения.
Освен това
ищцата е възразила, че издадената заповед не отговаря на задължителните
реквизити. Съгласно чл.195 от КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание следва да се посочи нарушителят, нарушението и кога е извършено -
прецизно посочване на нарушението и неговото времеизвършване, но в случая липсва
конкретика. Дори и само този пропуск обуславя заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание като незаконосъобразна, като същата следва да бъде
отменена като такава.
С отговора на исковата молба ответника,
чрез неговия пълномощник адв.Константинова от АК - Плевен, счита предявения иск за допустим,
но неоснователен, тъй като ищцата е допуснала посочените дисциплинарни
нарушения.
По делото не е спорно, че страните са се намирали в трудово
правоотношение въз основа на сключен Трудов договор №08 от 31.05.2018г. по
силата на който ищцата е назначена на длъжността „ръководител база”.
С приемо-предавателни протоколи от 01.06.2018г. са извършени
огледи, преценка на състоянието и предаване и приемане на „Регионално депо за неопасни отпадъци за
общините Ловеч, Летница и Угърчин” от действащия до този момент оператор - ДЗЗД
„***сорт Ловеч” на Община – Ловеч.
Община – Ловеч е възложила временно - до приключване на обществената поръчка
общинска фирма „***”ЕАД да изпълнява дейностите в Регионално депо за неопасни
отпадъци.
На 20.06.2018г. е съставен протокол от двама от служителите
на „***”ЕАД относно състоянието на
депото за неопасни отпадъци.
На 26.06.2018г. е съставен Констативен протокол от двама представители на Община – Ловеч, в който
е отразено състоянието на сградите,
съоръженията, площадките на РДНО – Ловеч и водената документация.
По повод на писмо-искане връчено на 29.06.2018г. ищцата с вх.№305 от 04.07.2018г. е дала
писмени обяснения на поставените от Изпълнителния директор на „***”ЕАД въпроси.
В мотивите на първоинстанционното решение дословно е
възпроизведено съдържанието на всички изброени по-горе писмени документи.
По делото са събрани и гласни доказателства, от които се
установява следното:
Свидетелят Искрен Цанов, който е работил от 2016г. на депото
на длъжност кантарджия в ДЗЗД”***сорт Ловеч”, като е изпълнявал и длъжността
общ работник и от 01.06.2018г. е бил
служител на „***”ЕАД сочи, че е имало разлика в работата, като при
стария оператор в депото е имало
необходимия ресурс от хора и материали, а при новия ръководител се е
налагало непрекъснато да се молят за хора, за да се организира дейността.
Присъствал е на разговори между К. и П. за състоянието на делото – от чистотата
до машините. Познава Б.И., който е бил технически директор в „***”ЕАД и е водил
работниците „горе” /в депото/, но те са били заети и не са идвали или каквото
им е възложено, не са го вършили.
Свидетелката К.Б.– ***лог в „***”ЕАД, която е единия от
съставителите на протокола от 20.06.2018г., заявява, че е била подчинена на В.П., както и на ищцата, и по отношение на
протокола сочи, че при съставянето му са се съсредоточили главно в ***логичните
аспекти, като по отношение на газовите кладенци и ревизионната шахта е имало
несъответствия в записаното в приемо- предавателния протокол и на место. Сочи,
че ретензионния басейн е бил замърсен с отпадъци от вятъра. Уточнява, че
двамата работници в делото са работници на „***” и при поискване бели изпращани
”горе”.
Свидетелят Б.И. също
е служител в „***” на длъжност организатор производство, но не може да си
спомни точно какви са му задълженията по
длъжностна характеристика, като заявява, че е бил подчинен и на ищцата, която е
изисквала от него каквото е било нужно и той е подсигурявал работниците, които
са се водили строителни работници-маркировка, като е взимал и общи работници. В
същото време свидетелят уточнява, че „...не всеки ден сме ходили да почистваме
басейна”, а периодично е слизал да го види в какво състояние.
Свидетелят Г.Н.работи като главен експерт „околна среда” в
Община – Ловеч, като твърди, че горе-долу се е стремял да наблюдава какво се
случва в депото – „...в рамките на месец”. Познава ищцата от преди, когато е
работила в ДЗЗД, преди договора с „***” и след това. Заявява, че тя винаги е
откликвала на отправените от него устни забележки се стремяла да ги отстрани в
най-кратък срок. След като депото е предадено на „***” сочи, че само един път е
виждал негови служители да почистват.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с право основание чл.357 във връзка с
чл.188, т.2 от КТ – иск за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение
за уволнение”.
За да се уважи така предявеният иск в тежест на ищцата е да
установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена
длъжност, че е изпълнявала точно задълженията си по същото, че обстоятелствата
свързани с процесното й поведение по своя характер не ангажират дисциплинарна
отговорност – наказание по чл.188, т.2 от КТ.
В тежест на ответника – работодател е да докаже, че
уволнението е законосъобразно, т.е. че поведението на ищцата, за което й е
наложено дисциплинарното наказание е нарушение на трудовата дисциплина в хипотезата
на чл.190 от КТ, че са спазени сроковете и процедурата за налагането на
наказанието.
По делото не спорно, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. Ищцата е
възразила, че работодателят не е спазил определения ред за налагане на дисциплинарната
отговорност и по-конкретно, че заповедта не е мотивирана, т.е. не са сочени
конкретни факти, дата и място на извършване. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че в процесната заповед тези реквизити липсват – няма конкретни дати, на
които ищцата не е предприела действия по организиране почистването на депото и
само при неспазване на така определеното производство, е налице нарушение на
чл.195, ал.1 от КТ.
В настоящият случай
се установява, че поведението, за
което е наложено наказанието на ищцата е по повод съставен на 20.06.2018г.
протокол от двама от служителите на „***”ЕАД
относно състоянието на депото за неопасни отпадъци и Констативен протокол съставен на 26.06.2018г. е от двама
представители на Община – Ловеч.
От тези протоколи се установяват действителни пропуски в
работата на площадките на РДНО – Ловеч, но спорен е въпросът дали ищцата със своето поведение и до колко е
допринесла за неизпълнение на отделните видове работа, с което да е нарушила
трудовата дисциплина и тежестта на
същото да съответства на наложеното наказание „предупреждение за уволнение”.
Настоящата инстанция споделя изводът на Районен съд – Ловеч,
че по делото не са ангажирани доказателства, че извършените от ищцата нарушения
съответстват на наложеното наказание, че в краткия период от време, след като „***”ЕАД
е поел работата като оператор на РДНО е наложено дисциплинарното наказание,
като от посочените в заповедта мотиви се забелязва тенденциозност, а не и
реално преценка за проблемите в депото. От свидетелските показания категорично
се установява, че всеки път ищцата е следвала да изисква от ръководството на „***” да й
бъдат изпратени работници за изпълнение на конкретни действия и не всеки път с
оглед на тяхната ангажираност те са могли да бъдат подсигурени.
От приемо-предавателен протокол съставен на 01.06.2018г. се установява, че сграда ГСМ няма
необходимото почистване,
експлоатационния път е с ерозирала настилка, отводнителните канавки са обрасли с растителност,
разпръсквача работи, но не се върти, зелените площи са неподдържани, които пропуски
в експлоатацията са отразени и в заповедта за дисциплинарно наказание, но без
наличен персонал и за краткото време от около 20 дни, всички тези дейности във
връзка с поддържането на депото няма как да бъдат отстранени. По отношение на
констатираните в ретензионния басейн отпадъци св.Буковски заявява, че те са
попаднали в него от вятъра, или което
замърсяване може да се случи във всеки един момент.
При така установеното, дори ищцата да е допуснала нарушения
на трудовата дисциплина, те първо не са в резултат единствено на нейното
поведение, а в голямата си част се дължат и на ръководството на „***”ЕАД, което
в хода на производството не е установило, че се е отзовавало и подпомагало при
всеки случай на необходимост с материали и работна ръка дейността в депото, при
което не може в случая да бъде
обоснована извода, че нарушенията съответстват на наложеното на ищцата наказание
по чл.188, т.2 от КТ.
При така приетото настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изводите на Районен съд – Ловеч, че
Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание №89 от 06.07.2018г. на Изпълнителния
директор на „***”ЕАД-гр.Ловеч е незаконосъобразна, поради което в тази част
решението следва да бъде потвърдено.
Основателни
са възраженията направени от въззивника по отношение на присъдените разноски в
размер на 200.00 лева за транспортни разходи и 200.00 лева адвокатско
възнаграждение, за което няма доказателства по делото, при което в тези част
обжалваното решение следва да бъде отменено.
На
основание чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
въззиваемия за настоящата инстанция следва да се присъдят разноски в размер на
200.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №74 от 12.02.2019г. постановено по гр.д.№1455
по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта с която е отменил Заповед
№89 от 06.07.2018г. на Изпълнителния директор на „***”ЕАД, ЕИК ***, с която на
основание чл.188, т.2 във връзка с чл.187, т.3 и т.10 от КТ, както и на
основание чл.47, т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред във връзка с чл.33,
т.3 и т.8 от същия Правилник, е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение
за уволнение” на В.А.К., ЕГН ********** ***, като незаконосъобразна.
ОТМЕНЯ Решение №74 от 12.02.2019г.
постановено по гр.д.№1455 по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта с
която е осъдил „***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** да заплати на В.А.К., ЕГН ********** *** 200.00 лева разходи
за транспорт и 200.00 лева адвокатско възнаграждение или за разликата от 200.00
до присъдените 600.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.5 от ГПК
„***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** да заплати на В.А.К., ЕГН ********** *** 200.00 /двеста/ лева разходи за
въззиивна инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.