Решение по дело №606/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 49

 

гр. Стара Загора,  07.02.2022г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                            Членове :

при секретар   Пенка Маринова                                                                                            и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 606 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

   Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от М.Г.И. ***  против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/  № 21-1228-000594/ 31.08.2021г  на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора – временно изземване на свидетелството му за управление на МПС. В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят счита, че е изтекла давност за налагане на тази мярка и неправилно е иззето свидетелството му за управление на МПС, издадено в Холандия, където няма точкова система. Твърди, че не е бил уведомен за изгубване на правоспособността си, считано от 19.08.2006г, както е посочено в оспорената заповед.

 

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

 

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следната фактическа обстановка:

 

         С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ 21-1228-000594/ 31.08.2021г  Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора е разпоредил по отношение на М.Г.И. временно изземване на свидетелството му за управление на МПС № ********* на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. От фактическа страна в акта се сочи, че И. е загубил придобитата правоспособност на 19.08.2006г поради отнемане на всички контролни точки във връзка с влезли в сила наказателни постановления /НП/ и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП доброволно да върне свидетелството си за управление на МПС.  Отразено е, че с НП № 1235/2004/ 08.03.2004г, влязло в сила на 21.05.2004г, са отнети 10 контролни точки; с НП № 12694/2004/26.10.2004г, влязло в сила на 23.12.2004г, са отнети 12 контролни точки; с НП № 187/2005/18.01.2005г, влязло в сила на 27.04.2005г, са отнети 16 контролни точки; с НП № 1054/2005/19.07.2005г, влязло в сила на 27.07.2005г, са отнети 4 контролни точки и с НП № 4855/2006/04.05.2006г, влязло в сила на 19.08.2006г, са отнети 6 контролни точки.

 

         С административната преписка са представени и приети като доказателства НП №1054/05 от 19.07.2005г. на РПУ Златни пясъци с отнети 4 контролни точки и  НП  №17-1228-003776/22.11.2017г. на сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора с лишаване от правоуправление за 24 месеца и отбелязване, че към 22.11.2017г на водача остават 0 контролни точки. За липсата на останалите НП ответникът се позовава на протокол УРИ 349р-5871/18.03.2015г. за бракуване и физическо унищожаване чрез пълно разрушаване /изгаряне/ на АНПр с връчени НП по ЗДвП и КЗ и ЗППАМ по ЗДвП и КЗ. Сведения за тях се съдържат в справки за нарушител/водач М.Г.И. от 26.10.2021г и от 21.11.2021г, подписани от началник група ОПТПВАНДИАД. В справките е отразено също, че жалбоподателят е с отнети общо 39 контролни точки.

 

         Със заповед за прилагане на ПАМ №17-1228-001470/15.11.2017г е отнето свидетелството на М.И. за управление на МПС № ********* до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С това свидетелство той е подменил българското си такова № ********* през 2012г в Нидерландия. Наложеното наказание  лишаване от правоуправление за 24 месеца с НП  №17-1228-003776/22.11.2017г. на сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора жалбоподателят И. е изтърпял за периода 15.11.2017г-15.11.2019г. За връщане на свидетелство за управление  на МПС № ********* се е явил на 12.07.2021г, при което е установена загубата на правоспособност, видно от  справка УРИ:1228р-14163/26.10.2021г. на началник група ОПТПВАНДИАД.

 

         По жалба от М.И. срещу процесната заповед за прилагане на ПАМ е постановено Решение №1228р-14164/26.10.2021г на началник отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР Стара Загора, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

         Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

         Разгледана по същество, се явява основателна.

 

         Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ 21-1228-000594/ 31.08.2021г  на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентния административен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административният акт е издаден от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД МВР Стара Загора, който е оправомощен за това със Заповед № 349з-723/ 06.03.2018г на Директора на ОД на МВР Стара Загора.  

 

Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в това число необходимите  фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.4 от  ЗДвП. В производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения.

 

За налагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.4 от ЗДвП следва да са налице кумулативно две материалноправни предпоставки: да са отнети всички контролни точки /водещо до загуба на правоспособност/ и водачът да не е изпълнил доброволно законоустановеното си задължение да върне свидетелството за управление на МПС. Законът не предвижда срок, в който да се наложи ПАМ от вида на процесната. Издаването на заповедта в един много по-късен момент от изгубване на правоспособността не погасява правото на органа за налагане на мярката, тъй като ще се постигне целената ефективност на мярката, макар и със закъснение, ако са съобразени принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания.

 

Жалбоподателят не спори, че свидетелството не е върнато доброволно, а и от доказателствата по делото се установява, че то е отнето със заповед за прилагане на ПАМ №17-1228-001470/15.11.2017г. Спорът се концентрира върху другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки.

 

Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В приложимата към датата на влизане в сила на цитираните в процесната заповед НП Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат /отм. ДВ бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г/ е определен първоначален максимален размер от 39 контролни точки като в чл.4 е предвидено, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила НП, а в чл.5 е регламентирано броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС  да се водят на отчет от службата за отчет на водачите на МПС при съответната областна дирекция на МВР. Аналогични са разпоредбите в Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат /отм. ДВ бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./ и в действащата към датата на издаване на процесната заповед Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /обн. ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.

 

В случая от цитираните в обжалваната заповед 5 бр НП по делото е представено само последното НП №1054/05 от 19.07.2005г. на РПУ Златни пясъци с отнети 4 контролни точки, влязло в сила на 19.08.2006г. По отношение на останалите ответникът удостоверява, че могат да бъдат представени поради унищожаване на преписките през 2015г. За тези 4 бр НП в справките за  водача Мариан И. от 26.10.2021г и от 21.11.2021г е посочено, че са отнети общо 38 контролни точки. Но информацията от официално заверените справки за водача е само индиция за наличието на фактическите основания за налагането на процесната мярка като не установява по надлежния ред релевантните факти за издаването, влизането  в сила и за броя на отнетите с тези НП контролни точки на нарушителя. Според трайно установената съдебна практика справката от автоматизираната информационна система има вторичен, регистърен характер и като такава няма обвързваща материална доказателствена сила нито за административния орган, нито за съда.

 

От представените справки се установява единствено фактът на вписването на определени обстоятелства в информационната система, които обаче съдът не може да приеме безрезервно за осъществени без да бъдат надлежно доказани  с относимите и допустими от закона доказателствени средства от ответния административен орган, чиято е доказателствената тежест. Това се налага и защото по настоящото дело се установява, че вписаната в справките дата на влизане в сила на единственото представено НП №1054/05 от 19.07.2005г. на РПУ Златни пясъци – 27.07.2005г, не отговаря на действителната. Нещо повече, ответникът при вземане на административното си решение е зачел данните от самото НП, приемайки, че е влязло в сила 7 дни след връчването му на нарушителя на 11.08.2006г. Налага се извод, че отчетът на броя на отнетите и оставащите контролни точки не е воден стриктно, което обуславя необходимост от проверка на първичните документи, въз основа на които е извършено отнемането, а именно НП. Обстоятелството, че са унищожени не може да бъде ползвано във вреда на жалбоподателя, защото е изминал достатъчно дълъг период, през който контролните органи са имали възможност да упражнят правомощията си по чл.174, т.4 от ЗДвП, имайки предвид издадените спрямо него Заповед за прилагане на ПАМ №17-1228-001470/15.11.2017г и НП  №17-1228-003776/22.11.2017г. на сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора, в което е  отбелязано, че към 22.11.2017г на водача остават 0 контролни точки.

 

Изложеното означава, че липсват доказателства описаните в оспорената заповед НП  № 1235/2004/ 08.03.2004г, НП № 12694/2004/26.10.2004г, НП № 187/2005/18.01.2005г и  НП № 4855/2006/04.05.2006г да са влезли в законна сила, респективно да са породили правните си последици и да съставляват годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС М. А. в резултат на извършени нарушения по ЗДвП, установени със стабилни актове. Не може да бъде извършена и преценка  от кой момент за него евентуално е възникнало задължението да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че българското свидетелство за управление на МПС е заменено с нидерландско. Следователно не са налице всички материалноправни предпоставки за налагане от органите на МВР на ПАМ по чл.174, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – недопускане на лица, които са загубили правоспособността си като водачи на МПС да извършват тази правно-регламентирана дейност, застрашавайки по този начин живота и здравето на участниците в движението по пътищата /по аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗДвП/, тъй като не се доказа оспорващият да е загубил правоспособността си за водач на МПС.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП, Старозагорският административен съд 

 

 

       Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба от М.Г.И. ЕГН ********** *** Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000594/ 31.08.2021г  на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора – временно изземване на свидетелството му за управление на МПС № *********, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

Решението не подлежи на касационно оспорване.    

 

                                                                                                                                     

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: