Р Е Ш
Е Н И Е № 49
гр. Стара Загора, 07.02.2022г
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар Пенка
Маринова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 606 по описа за 2021г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от М.Г.И. ***
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-1228-000594/ 31.08.2021г на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Стара Загора – временно изземване на свидетелството му за управление на
МПС. В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на
оспорения административен акт. Жалбоподателят счита, че е изтекла давност за
налагане на тази мярка и неправилно е иззето свидетелството му за управление на
МПС, издадено в Холандия, където няма точкова система. Твърди, че не е бил
уведомен за изгубване на правоспособността си, считано от 19.08.2006г, както е
посочено в оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара
Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следната
фактическа обстановка:
С
оспорената Заповед за прилагане на ПАМ 21-1228-000594/ 31.08.2021г Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Стара Загора е разпоредил по отношение на М.Г.И. временно
изземване на свидетелството му за управление на МПС № ********* на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП. От фактическа страна в акта се сочи, че И. е загубил
придобитата правоспособност на 19.08.2006г поради отнемане на всички контролни
точки във връзка с влезли в сила наказателни постановления /НП/ и не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП доброволно да върне свидетелството си
за управление на МПС. Отразено е, че с
НП № 1235/2004/ 08.03.2004г, влязло в сила на 21.05.2004г, са отнети 10
контролни точки; с НП № 12694/2004/26.10.2004г, влязло в сила на 23.12.2004г,
са отнети 12 контролни точки; с НП № 187/2005/18.01.2005г, влязло в сила на
27.04.2005г, са отнети 16 контролни точки; с НП № 1054/2005/19.07.2005г, влязло
в сила на 27.07.2005г, са отнети 4 контролни точки и с НП № 4855/2006/04.05.2006г,
влязло в сила на 19.08.2006г, са отнети 6 контролни точки.
С административната преписка са представени и приети като
доказателства НП №1054/05 от 19.07.2005г. на РПУ Златни пясъци с отнети 4
контролни точки и НП №17-1228-003776/22.11.2017г. на сектор ПП при
ОД на МВР Стара Загора с лишаване от правоуправление за 24 месеца и
отбелязване, че към 22.11.2017г на водача остават 0 контролни точки. За липсата
на останалите НП ответникът се позовава на протокол УРИ 349р-5871/18.03.2015г.
за бракуване и физическо унищожаване чрез пълно разрушаване /изгаряне/ на АНПр
с връчени НП по ЗДвП и КЗ и ЗППАМ по ЗДвП и КЗ. Сведения за тях се съдържат в справки
за нарушител/водач М.Г.И. от 26.10.2021г и от 21.11.2021г, подписани от
началник група ОПТПВАНДИАД. В справките е отразено също, че жалбоподателят е с
отнети общо 39 контролни точки.
Със заповед
за прилагане на ПАМ №17-1228-001470/15.11.2017г е отнето свидетелството на М.И.
за управление на МПС № ********* до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. С това свидетелство той е подменил българското си такова №
********* през 2012г в Нидерландия. Наложеното наказание лишаване от правоуправление за 24 месеца с НП №17-1228-003776/22.11.2017г. на сектор ПП при
ОД на МВР Стара Загора жалбоподателят И. е изтърпял за периода 15.11.2017г-15.11.2019г.
За връщане на свидетелство за управление на МПС № ********* се е явил на 12.07.2021г,
при което е установена загубата на правоспособност, видно от справка УРИ:1228р-14163/26.10.2021г. на началник
група ОПТПВАНДИАД.
По жалба от
М.И. срещу процесната заповед за прилагане на ПАМ е постановено Решение
№1228р-14164/26.10.2021г на началник отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР
Стара Загора, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което
оспореният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Оспорената Заповед
за прилагане на ПАМ 21-1228-000594/ 31.08.2021г
на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора е издадена
от материално и териториално компетентния административен орган. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административният
акт е издаден от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД МВР Стара Загора,
който е оправомощен за това със Заповед № 349з-723/ 06.03.2018г на Директора на
ОД на МВР Стара Загора.
Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в това число необходимите фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.4 от ЗДвП. В производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения.
За налагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.4 от ЗДвП следва да са налице
кумулативно две материалноправни предпоставки: да са отнети всички контролни точки /водещо до загуба на
правоспособност/ и водачът да не е изпълнил доброволно законоустановеното си
задължение да върне свидетелството за управление на МПС. Законът не
предвижда срок, в който да се наложи ПАМ от вида на процесната. Издаването на
заповедта в един много по-късен момент от изгубване на правоспособността не
погасява правото на органа за налагане на мярката, тъй като ще се постигне
целената ефективност на мярката, макар и със закъснение, ако са съобразени
принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания.
Жалбоподателят не спори, че свидетелството не е върнато доброволно, а и от
доказателствата по делото се установява, че то е отнето със заповед за
прилагане на ПАМ №17-1228-001470/15.11.2017г. Спорът се концентрира върху
другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки.
Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, при издаване на
свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В приложимата към датата на влизане в сила на цитираните в
процесната заповед НП Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията, за които се отнемат /отм. ДВ бр. 4 от
15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г/ е определен първоначален максимален
размер от 39 контролни точки като в чл.4 е предвидено, че контролните точки се
отнемат въз основа на влязло в сила НП, а в чл.5 е регламентирано броят на
отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС да се водят на отчет от службата за отчет на
водачите на МПС при съответната областна дирекция на МВР. Аналогични са
разпоредбите в Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат /отм. ДВ бр. 1 от
4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./ и в действащата към датата на издаване на
процесната заповед Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение /обн. ДВ, бр. 1 от 4.01.2013
г., в сила от 4.02.2013 г./.
В случая от цитираните в обжалваната заповед 5 бр НП по делото е
представено само последното НП №1054/05 от 19.07.2005г. на РПУ Златни пясъци с
отнети 4 контролни точки, влязло в сила на 19.08.2006г. По отношение на
останалите ответникът удостоверява, че могат да бъдат представени поради
унищожаване на преписките през 2015г. За тези 4 бр НП в справките за водача Мариан И. от 26.10.2021г и от
21.11.2021г е посочено, че са отнети общо 38 контролни точки. Но информацията
от официално заверените справки за водача е само индиция за наличието на
фактическите основания за налагането на процесната мярка като не установява по
надлежния ред релевантните факти за издаването, влизането в сила и за броя на отнетите с тези НП
контролни точки на нарушителя. Според трайно установената съдебна практика справката
от автоматизираната информационна система има вторичен, регистърен характер и като
такава няма обвързваща материална доказателствена сила нито за административния
орган, нито за съда.
От представените справки се установява единствено фактът на вписването на
определени обстоятелства в информационната система, които обаче съдът не може
да приеме безрезервно за осъществени без да бъдат надлежно доказани с относимите и допустими от закона
доказателствени средства от ответния административен орган, чиято е
доказателствената тежест. Това се налага и защото по настоящото дело се
установява, че вписаната в справките дата на влизане в сила на единственото
представено НП №1054/05 от 19.07.2005г. на РПУ Златни пясъци – 27.07.2005г, не
отговаря на действителната. Нещо повече, ответникът при вземане на
административното си решение е зачел данните от самото НП, приемайки, че е
влязло в сила 7 дни след връчването му на нарушителя на 11.08.2006г. Налага се
извод, че отчетът на броя на отнетите и оставащите контролни точки не е воден
стриктно, което обуславя необходимост от проверка на първичните документи, въз
основа на които е извършено отнемането, а именно НП. Обстоятелството, че са
унищожени не може да бъде ползвано във вреда на жалбоподателя, защото е изминал
достатъчно дълъг период, през който контролните органи са имали възможност да упражнят
правомощията си по чл.174, т.4 от ЗДвП, имайки предвид издадените спрямо него Заповед за
прилагане на ПАМ №17-1228-001470/15.11.2017г и НП №17-1228-003776/22.11.2017г. на сектор ПП при
ОД на МВР Стара Загора, в което е отбелязано, че към
22.11.2017г на водача остават 0 контролни точки.
Изложеното означава, че липсват доказателства описаните в оспорената
заповед НП № 1235/2004/ 08.03.2004г, НП
№ 12694/2004/26.10.2004г, НП № 187/2005/18.01.2005г и НП № 4855/2006/04.05.2006г да са влезли в
законна сила, респективно да са породили правните си последици и да съставляват
годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС М. А.
в резултат на извършени нарушения по ЗДвП, установени със стабилни актове. Не може да бъде извършена и преценка от кой момент за него евентуално е възникнало задължението
да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Ирелевантно за спора е
обстоятелството, че българското свидетелство за управление на МПС е заменено с
нидерландско. Следователно не са налице всички материалноправни предпоставки за
налагане от органите на МВР на ПАМ по чл.174, т.4 от ЗДвП - изземване на
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по
чл.157, ал.4 от ЗДвП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна
като постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му
– недопускане на лица, които са загубили правоспособността си като водачи на
МПС да извършват тази правно-регламентирана дейност, застрашавайки по този
начин живота и здравето на участниците в движението по пътищата /по аргумент от
чл. 1, ал. 2 ЗДвП/, тъй като не се доказа оспорващият да е загубил
правоспособността си за водач на МПС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба от М.Г.И. ЕГН ********** *** Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 21-1228-000594/ 31.08.2021г на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Стара Загора – временно изземване на свидетелството му за управление на МПС
№ *********, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: