Р Е Ш Е Н И Е
№….........../11.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7666 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от К.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и Л.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, и Г.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, активно и пасивно
субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КК
и КР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.*** г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед № 18-14356-26.11.*** г. на началника на
СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, с.о. „Ален мак“, с площ 579 кв.м, номер по
предходен план: 2571.4, при съседи: ПИ № ***, ведно с всички подобрения и
приращения към него, както и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна за съставения в полза на ответника И.С.Н. констативен
нотариален акт № ***, том I, рег. № ***, дело № 139/*** г. на нотариус
Роза Кожухарова с рег. № 212 на НК.
По
твърдения в исковата молба, ищците К.М.
и Л.М. са наследници по закон (деца) на В.К. М., починал през 2006 г., и С.П. М.,
починала през 2018 г. На 26.06.* г. ОНС предоставил на В. М. безвъзмездно право
на ползване върху поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. Варна,
к.к. „Чайка“, с.о. „Ален мак“, местност „**“ с площ по скица от 1323 кв.м, а по
оценителен протокол – 1100 кв.м. През 1993 г. родителите на ищците заплатили
стойността на 600 кв.м от имота, въз основа на съответния оценителен протокол,
и придобили правото на собственост върху тях. Продължили да упражняват
фактическата власт и върху останалите идеални части от имота с намерение за
своене, вкл. облагородили мястото и го засадили с дръвчета (орехи, смокиня,
бадем, вишни, дренки). Приживе В. М. бил близък с И.Н., който му помагал в
грижите за имота, а след смъртта му ищците продължили да ползват услугите на
ответника за поддръжка на лозето и лятната вила в имота срещу заплащане, във
връзка с което му били предоставили и ключ от имота. Така от * г. до настоящия
момент целият имот бил владян от наследодателите на ищците, а след смъртта им –
от самите ищци лично и чрез ответника И.Н., като семейството на ищците
посещавало имота всяко лято. През 2018 г. ищците инициирали процедура по
снабдяване с констативен нотариален акт за имота, при която установили, че с
изменение в КККР през *** г. ПИ ** бил разделен на два имота, а именно ПИ *** с площ 597 кв.м, собственост на И.Н., и ПИ **637 с площ 726 кв.м,
собственост на В. М.. Ищците считат, че ответникът не е могъл да придобие
правото на собственост върху процесния имот, тъй като същият е владян от тях, а
той единствено е поддържал дворното място въз основа на сключен помежду им
устен възмезден договор и не е манифестирал промяна в намерението си.
Обосновават правния си интерес от предявените искове с невъзможността да
придобият правото на собственост върху процесния имот въз основа на упражненото
от тях давностно владение, предвид признатите права на ответника със съставения
в негова полза констативен нотариален акт за същия имот.
По изложените съображения по
същество молят да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на ПИ *** и да бъде отменен констативният
нотариален акт на ответника по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния им представител адв. Г.Ж.,
поддържа исковата молба и формулираното искане по същество и представя списък
на разноските по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага подробни правни
аргументи, съобразно събрания доказателствения материал.
В срока по чл.
131 ГПК ответниците депозират отговор на
исковата молба, в който излагат становище на недопустимост на предявените
искове поради липсата на правен интерес, както и за тяхната неоснователност. Не
оспорват, че в полза на наследодателя на ищците В. М. били предоставени за
ползване 800 кв.м от ПИ **, че придобил собствеността върху изкупените 600 кв.м
от тях, както и че ответникът И.Н. се грижел за имота и вилната сграда в него
срещу заплащане. Твърдят, че след като заплатил стойността на въпросните 600
кв.м, В. М. наел геодезисти, които трасирали имота, а ответникът И.Н. поставил
ограда от бетонни колове и бодлива тел. Поддържат, че имотът с така обособените
граници бил идентичен с ПИ **637 по КК и КР от *** г. с площ от 726 кв.м и се
различавал от процесния ПИ ***. Правото на собственост върху последния било
придобито от И.Н. и съпругата му Д. Н.
в режим на СИО, по силата на десетгодишно давностно владение, считано от
пролетта на 2000 г. След смъртта на Д. Н. през 2016 г. същата била наследена от
преживелия й съпруг и техните деца В.И.Н., ЕГН **********, и Г.И.Н., ЕГН **********,
респ. ответниците станали собственици на имота по давност и наследствено
правоприемство. Отделно оспорват ищците да са владели процесния имот лично или
чрез другиго, считано от * г. В тази връзка твърдят, че давност можело да тече
едва след влизане в сила на ЗСПЗЗ, респ. ЗВСОНИ, както и че след като през 2000
г. В. М. се разболял се престанал да идва в гр. Варна, имотът не бил посещаван
нито от ищците, нито от техни роднини или близки.
По изложените аргументи молят за
прекратяване на делото, евентуално – за отхвърляне на предявените искове, и
претендират разноски.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им представител
адв. К.К., поддържат депозирания отговор и представят списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното
препис-извлечение от удостоверение № 2123/26.06.* г. на Общински народен съвет
- Варна (л. 15) се установява, че въз основа на Постановление № 21 на ЦК на БКП
и МС от 31.01.1963 г. в полза на В.К. М. е предоставено безвъзмездно право на
ползване върху пустееща земя от ДЗС (ТКЗС) в землището на м-ст ** с площ от 0,8
дка, при граници: шосе, В.С. и Г.П..
Видно
от приложения оценителен протокол № 115/21.09.1993 г. (л. 16), 600 кв.м от предоставения за ползване на В. М. имот е оценен на 47850 лв. В протокола
е отразено, че в поземления имот има построена сграда с разгърната застроена
площ от 36 кв.м, като общата стойност на имота, включваща и прогресивно
нарастваща такса, възлиза на 53200 лв.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и
четири броя вносни бележки от дата 13.09.1994 г. (л. 9-12) за извършени
плащания в полза на Кметство „Чайка“ при Община Варна на обща стойност 53200
лв., по които вносител е В.К. М., като внесената сума по всяка бележка с посоченото в нея
основание съответства на отразените в оценителния протокол стойности на земята
(33 000 лв.), средния корекционен коефициент (8250 лв.), допълнителния
коефициент за курортна местност (6600 лв.) о прогресивно нарастващата такса
(5350 лв.).
Приложено е и удостоверение, издадено от Община Варна,
Кметство „Чайка“ (л. 18), според което стойността на земята в размер на 47850
лв. е заплатена от ползвателя, чрез Община Варна, в законоустановения срок.
От представените удостоверения за наследници от
25.04.2019 г. (л. 13) и 01.02.2019 г. (л. 14) се изяснява, че В.К. М. е починал
на 07.09.2006 г. и е оставил за законни наследници неговите деца К.В. М. и Л.В.М.,
както и преживяла съпруга С.П. М., последната починала впоследствие на
21.08.2018 г. и наследена от същите деца.
От приложеното саморъчно завещание от 10.11.*** г. (л.
20) се установява, че С.П. М. е завещала в полза на внучката си А.А.В. 2/9
ид.ч. от притежаваните от нея 2/3 ид.ч. от недвижим имот – 600 кв.м идеални
части от място, цялото с площ от 1315 квм, находящо се в землището на гр.
Варна, местност „*“, представляващо ПИ № * по плана на местността, ведно с
построената в него вилна къща.
От представения
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *** от 22.05.*** г., том I,
рег. № ***, дело № 139/*** г. на нотариус Роза Кожухарова с рег. № 212 на НК (л. 26), се установява, че
след извършена обстоятелствена проверка И.С.Н. е признат за собственик по
давностно владение на 597 кв.м реална част, намираща се в северната част на
поземлен имот с идентификатор № ** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
заповед РД18-92/14.10.*** г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, к.к.
„Чайка“, СО „Ален мак“, местност **, последният с площ от 1323 кв.м, за която
реална част е отреден имот № 2571.4636 по представената скица-проект по
заснемане.
Видно от приложената
заповед № 18/14356/26.11.*** г. на началника на СГКК – Варна (л. 25), по
заявление на И.С.Н. и въз основа на издадения му констативен нотариален акт от
22.05.*** г. е одобрено изменение в КК и КР на гр. Варна, като имот с
идентификатор ** с площ от 1323 кв.м е разделен на два имота – имот с
идентификатор *** с площ от 597 кв.м, записан като собственост на И.С.Н., и
имот с идентификатор **637 с площ от 726 кв.м, записан като собственост на В.К.
М..
От страна на ищците са
ангажирани и служебни бонове, издадени от „Български пощи“ (л. 31-40), от
съдържанието на които се установява, че в периода 05.05.2016 г. – 04.04.2018 г.
Л.М. е превеждала в полза на И.Н. парични преводи от по 100 лв.
От приложеното
удостоверение за наследници (л. 107) се установява, че Д. С. Н. е починала на
23.08.2016 г. и е оставила за законни наследници преживял съпруг И.С.Н. и две
деца В.И.Н. и Г.И.Н..
От
приложеното удостоверение от „Енерго-Про Продажби“ АД (л.241) се изяснява, че
за имот с идентификатор ** с адрес: гр. Варна, Вилна зона, к.к. Чайка **, е
разкрита партида на името на В.К. М. и същата фигурира в базата данни на
дружеството в периода от 27.10.2006 г. до 17.06.2010 г., като няма открита
друга партида за имота към 13.10.2020 г.
От
приложеното удостоверение от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД (л.
242) се изяснява, че за същия имот е разкрита партида при ВиК оператора през
2002 г. като в периода 30.07.2002 г. - 26.07.2010 г. същата се е водила на
името на В.К. М., а след това – на Л.В.М., като последният отчет на водомера е
извършен на 26.07.2010 г.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза
(л. 191 и сл.) се установява, че предоставеният за ползване на В. М. имот,
описан в Удостоверение № 2123/23.06.* г. с площ от 800 кв.м. в м. „**“ е отразен
за първи път в КП на КК „Чайка“ от 1987 г. с пл.номер ** с получена площ от
1264 кв.м. от оцифряване на графичния план, а в последващите планове се
индивидуализира по следния начин: по КП на КК „Чайка от 2000 г. - с пл.номер *
и площ 1315 кв.м. и по КК на р-н „Приморски“, одобрена със Заповед №
РД-18-92/22.10.*** г. на ИД на АГКК - ПИ ** с площ 1323 кв.м., като в разписния
лист към плана от 1987 г., респ. в кадастралния регистър, като собственик на
имота е вписан В. М. въз основа на документ от 14.12.1993 г. Изяснява се още,
че за КК „Чайка“е възложено изработването
на ПНИ, но все още няма одобрен или изготвен такъв план. Според заключнието процесният имот е частично
идентичен с предоставения за ползване на В. М. имот, описан в Удостоверение № 2123/23.06.*
г., и е реално обособена част, представляваща северната част на ПИ ** с площ от
1264 кв.м по КП на КК „Чайка“ от 1987 г., ПИ * с площ от 1315 кв.м по КП на КК
„Чайка“ от 2000 г., ПИ ** с площ от 1323 кв.м по КП към ПКП от *** г. и ПИ ** с
площ от 1323 кв.м по КК на р-н „Приморски“ от *** г. Според вещото лице закупеният от ползвателя поземлен имот с площ 600 кв.м. като част от
предоставения му за ползване имот с площ 800 кв.м ще бъде обособен в
новообразуван поземлен имот с одобряването на ПНИ на КК „Чайка“, който
ней-вероятно ще попадне в южната част на имот № ** и би трябвало да съвпада със сегашния имот № **637,
в който се намира построената жилищна сграда. При извършения оглед на място
експертът е установил, че процесният имот е ограден от запад с масивна ограда, от север и от юг - с паянтови
огради, изградени от бетонови колове и оградна мрежа, а от изток като граница
на имота служи изградедена подпорна стена, както и че в имота има преместваема
жилищна сграда, тип фургон.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от страните
свидетели.
От свидетелските показания на св. В.М
(без дела и родство със страните), разпитана по инициатива на ищците, се
изяснява, че дядото на същата притежава съседната на В. М. вила и е посещавала
мястото от дете. Споделя, че е виждала там И.Н., който бил
войник в гарнизона на М. и идвал да му помага, като пръскал дръвчетата и извършвал
ремонтни дейности, а след неговата смърт през 2006 г. по молба на С. и Л.М.
вършел мъжките дейности там, пръскал за кърлежи, боядисвал и подготвял вилата
за лятото. По спомени на свидетелската, датиращи от 1983-1984 г., вътре в имота
не е имало ограда и целият бил с площ около 1100-1200 кв.м. Същият бил на В. М.,
като в северната му част той засадил дръвчета (орехи, дренка, вишни) и слагал
там люлки, на които си играели като деца, а в южната част била вилната сграда.
Според свидетелката преди около година в имота била поставена ограда точно на
пътеката от входната врата, вероятно от И.Н.. Твърди, че имотът на нейното
семейство граничи на юг с този на М., като между тях има оградата от камъни и
тел, на изток мястото на ищците граничи с имота на П., който е в ниското,
понеже теренът е тарасовиден, и също има висока каменна ограда, на запад граничи
с улицата и също е ограден, а на север граничи с дере, след което се намира
имотът на дядо Паруш. Излага още, че С. М. била на вилата всяко лято, а нейните
деца и внуци се изреждали по различно време, тъй като вилата не разполагала с
много стаи, които да съберат всички едновременно. Твърди, че И.Н. обикновено ги
чакал на вилата и още от вратата започвал да се отчита какво е правил и за
какво е давал пари, като свидетелката лично е присъствала, когато му е плащано
за извършваните дейности от Л.М., С. М. и внучка й А.В.. Отделно свидетелката е
придружила веднъж Л.М. до пощата, за да изпрати запис на И.. Същата разказва,
че И. посещавал вилата сам, като си спомня да е виждала само веднъж дъщеря му и
детето й там, докато В. М. бил жив. След като си свършел работата, обикновено Н.
си тръгвал, но последните години пребиваването му там станало настойчиво, дори
се налагало С. и Л.М. да го молят да си тръгне. Според свидетелката поведението
може би се дължало на факта, че ухажвал Л..
Вторият допуснат до разпит свидетел на ищците В. Ш. (без дела и родство със страните) е разпитан по делегация пред СРС. От неговите показания се изяснява, че е
приятел на сина на Л.М. Добромир и се познават от 1994 г., като заедно
посещавали имота на М. във Варна всяко лято. След смъртта на В. М. през 2006 г.
ходил в имота през 2016 г. и 2018 г. При последното посещение видял И.Н. там,
който бил почистил имота и го приготвил за обитаване. По данни на свидетеля Н.
отговарял за поддръжката и дребните ремонти, за което му се плащало и му бил
предоставен ключ от мястото. Свидетелят описва имота с телена ограда откъм
улицата, част от която при посещението му през 2018 г. била иззидана, с порта
откъм тази улица, след която се слиза по пътечка надолу, от ляво на която има
фургон, празно пространство и външна тоалетна, а по-надолу и вдясно се намира
къщата, която е на един етаж с две стаи и баня. Твърди, че като ученици са
спали във фургона, както и че вътре в имота не е виждал разделителна ограда,
дори при посещението му през 2018 г. Излага, че имотът е с площ около 1300
кв.м. (по данни от приятеля му Добромир), като целият парцел не е разделян и се
е владял от В. М., а след смъртта му – от неговите деца К. и Л.М..
От страна на ответниците е ангажиран свидетелят Д.Д. (без дела и родство
със страните). По негови данни И.Н. притежава имот в к.к. „Чайка“, Банова чешма,
който граничи с имот на М., като между тях има имало стара ограда с колони и
бодлива тел, а скоро И. сложил ограда с мрежа. Свидетелят споделя, че Н.
работел в имота на М., помагал му на приятелски начала, правел ремонт на вилата
му. Твърди, че имотът на Н. бил по-малък от този на М., като в него имало
фургон от около 15-20 години; имало и дървета -
стари круши, които Н. изсякъл и засадил нови дръвчета. Излага още, че Н.
си извадил документи за имота през 1989 г.
Разпитан по инициатива на ответниците е и свидетелят С. Ст. (без дела и родство със страните). Същият твърди, че И.Н.
има имот в к.к. „Чайка“ към Златни пясъци, където свидетелят ходил, за да му
помага да режат железа и заваряват. Последно посещавали имота преди 5-6 месеца.
В имота на Н. имало фургон и млади дръвчета, а в съседния му имот – сграда,
като между двата имота нямало ограда. Свидетелят разбрал от Н., че имотът му е
даден от М., като той лично присъствал на разговор преди 2-3 или повече години,
в който М. казал, че мястото назад е на Илия, а другото е негово.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника.
В настоящия случай е налице първата хипотеза, доколкото ищците
се легитимират като собственици на процесния ПИ *** по силата на упражнено
давностно владение. От заключението на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира напълно като правилно и обосновано, се доказва, че процесният
имот е частично идентичен с предоставения за ползване на наследодателя на
ищците имот, описан в удостоверение № 2123/23.06.* г., и е реално обособена
част, представляваща северната част на ПИ ** по КК от *** г., както и че
изкупените по реда на § 4а ЗСПЗЗ през 1994 г. 600 кв.м от този имот ще попаднат
в съседния ПИ **637, където се намира построената сграда. Поради това точната
индивидуализация на обособения от тези 600 кв.м имот, която ще се извърши с плана
на новообразуваните имоти, е ирелевантна за заявените от ищците права върху
процесния имот, респ. за правния им интерес. Дали ищците са действителни собственици на имота също е без правно
значение, доколкото е предявен отрицателен, а не положителен установителен иск за
собственост. Затова и твърденията им да са титуляри на спорното вещно право са
достатъчни, за да обусловят допустимостта на производството.
При доказания правен
интерес на ищците от предявения отрицателен установителен иск и с оглед вида на търсената съдебна защита, доказателствената тежест в процеса се носи от
ответниците, които следва да установят, при условията на пълно и главно
доказване, че са собственици на процесния имот на заявеното правно основание.
Като такова се сочи десетгодишно давностно владение, упражнено в периода от
2000 г. до 2010 г. от ответника И.Н. и неговата съпруга Д. Н., последната
починала през 2016 г. и наследена от другите двама ответници.
Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. В чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е
основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така, че да може да бъде
узнато от собственика) и спокойно (да не е установено и/или поддържано с насилие).
Безспорно по делото е обстоятелството, че ответникът И.Н.
е упражнявал фактическа власт върху имота в сочения период. Не е установен
обаче субективният елемент на владението, като съображенията за това са
следните:
Намерението за своене се доказва чрез
основанието, на което е установена фактическата власт (когато тя е придобита
като владение), респ. промяна в намерението, с което се упражнява тя (когато е
придобито държането на вещта). В настоящия случай се установява, че процесният имот е
образуван при разделянето на ПИ ** с площ 1323 кв.м през *** г., когато е
предприето от ответника изменение в кадастралната карта. От свидетелските
показания на ангажираните от ищците свидетели, които съдът цени като
достоверни, доколкото са последователни, непротиворечиви, подробни и конкретни,
се установява, че целият имот от 1323 кв.м е стопанисван от наследодателя на
ищците В. М., като ответникът И.Н. е помагал за поддържането на мястото и
построената в него вилна сграда срещу заплащане. Свидетелите В.М и В. Ш., имащи
непосредствени впечатления за имота от преди 2000 г., описват подробно мястото,
вкл. неговите граници, като същите са категорични, че вътре в имота не е имало
ограда. Показанията им съответстват и на останалия доказателствен материал и в
частност на приложените удостоверения
от „Енерго-Про Продажби“ АД и „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД,
според които в целия имот има разкрита само една партида на името на В. М. при
всяко от двете дружества, както и на заключението на съдебно-техническата
експертиза, според което именно наследодателят на ищците фигурира като
собственик на целия имот в разписния лист към плана от 1987 г. и в кадастралния
регистър от *** г.
Съдът не кредитира, от
друга страна, показанията на водените от ответниците свидетели, тъй като същите
са противоречиви и не кореспондират с доказателствата по делото. Св. Д.Д. твърди,
че Н. си извадил документи за имота през 1989 г., за каквито изобщо няма данни,
а св. С. Стоянов споделя за разговор между Н. и В. М. преди 2-3 години, какъвто
явно не се е провел, доколкото последният е починал през 2006 г. (тоест преди
14 години). Освен това няма спор, че ответникът Н. е разполагал с ключ от имота
и е бил натоварен за неговата поддръжка от наследодателя на ищците, поради
което посещаването му от свидетелите и извършването на съвместни с ответника
дейности в кръга на възложените му такива не доказва намерението за своене.
От ответната страна не са
представени никакви доказателства, установяващи твърдяното разделянето на имота
още през 1994 г. (след като М. изкупил 600 кв.м от него) или ограничаването на
възложените дейности по поддържа на мястото само до нематериализирана тогава част
от имота, съответстваща на сегашния ПИ **637. Затова и съдът приема, че
въпросният договор, сключен между В. М. и И.Н., касае целия ПИ **, вкл. и
процесния ПИ ***, обособен от неговата северна част.
При така установените факти
и доколкото фактическата власт е упражнявана от ответника И.Н. въз основа на този
договор, то същата е придобита като държане. Промяна в намерението е настъпила
най-рано през *** г., когато ответникът се е снабдил с констативен нотариален
акт за имота и е инициирал изменение в кадастралната карта въз основа на него.
От *** г. до датата на предявяване на иска през 2019 г. не е изтекъл
изискуемият десетгодишен давностен срок, поради което ответниците не са придобили
собствеността върху имота на соченото основание.
С оглед на гореизложеното,
предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на спорната вещ.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен
съставеният в полза на ответника И.С.Н. констативен нотариален акт № ***, том
I, рег. № ***, дело № 139/*** г. на нотариус Роза Кожухарова с рег. № 212
на НК.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 307,20 лв., от които
127,45 лв. за държавна такса (л. 69), 12,75 лв. за такса вписване на исковата
молба (л. 86), 25 лв. за такси за съдебни удостоверения (л. 48, 215 и 224), 42
лв. за преписи от документи (л. 83 и 136) и 100 лв. за депозит за вещо лице (л.
186). Доказателства за заплащане на суми извън посочените не са налични по
делото, поради което разноски за тях не следва да се присъждат. По същите
съображения не следва да бъде присъждано и адвокатско възнаграждение в полза на
ищците, тъй като не са представени нито посочените в списъка по чл. 80 ГПК
договори за правна защита и съдействие, нито други доказателства за реалното
заплащане на претендираните възнаграждения, каквито доказателства са необходими
според задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
Предвид
изхода на делото, разноски на ответниците не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците К.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и Л.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответниците И.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, и Г.И.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, не са собственици на
поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.*** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № 18-14356-26.11.*** г. на началника на СГКК-Варна, находящ се в гр.
Варна, с.о. „Ален мак“, с площ 579 кв.м, номер по предходен план: 2571.4, при
съседи: ПИ № ***, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ
констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № ***, том I,
рег. № ***, дело № 139 от *** г. на нотариус Роза Кожухарова с рег. №
212 на Нотариалната камара, на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА И.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, В.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, и Г.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят на К.В.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, и Л.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 307,20 лв. (триста и
седем лева и двадесет стотинки) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: