Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 11.07.2012 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесет
и втори юни през през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 760 по
описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.150 от СК.
Е.М.К., действаща в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете Селен Сейханова
Узунхасанова, твърди, че с решение № 150/ 18.11.2008 г ., постановено по гр.д. № 1692 по описа за
2008 год. на Русенския районен съд, ответникът С.Х.У. е осъден да заплаща на
малолетната си дъщеря Селен ежемесечна издръжка в размер на 50 лева. Поддържа,
че от датата на постановяване на решението обстоятелствата, при които е
определен размера на издръжката са се изменили съществено. Детето е записано в
подготвителна група на ЦГД „Незабравка” гр.Русе, таксата за посещаването на
което детско заведение се заплаща изцяло от майката. Твърди, че са се увеличили
потребностите на детето от храна, облекло, учебни пособия и т.н., които потребности
трудно посрещала с получаваното от нея трудово възнаграждение. Поддържа, че
ответникът работи в чужбина, където реализира доходи, от които би могъл да
заплаща един по – висок размер на издръжката. Моли съда да постанови решение, с
което да бъде увеличена определената издръжка, която ответникът е осъден да
заплаща, от 50 лева на 150 лева месечно, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК ответникът С.Х.У., чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявения иск по размер. Твърди, че няма
материална възможност да заплаща издръжка на малолетната си дъщеря си в искания
увеличен размер. Моли съда да постанови решение, с което предявеният иск бъде
отхвърлен за горницата над 80 лева до пълния размер от 150 лева месечно.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С решение № 150/ 18.11.2008 г ., постановено по приложеното гр.д. № 1692 по
описа за 2008 год. на Русенския районен съд, ответникът е осъден да заплаща на
малолетното си дете Селен Сейханова Узунхасанова, чрез неговата майка и законен
представител Е.М. Узунхасанова /понастоящем по фамилия К./, издръжка в размер
на 50 лева месечно, считано от 14.05.2008 г. до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменението или прекратяването на издръжката.
От представената по
делото служебна бележка от ЦДГ „Незабравка” гр.Русе се установява, че сумата от
общо 403, 18 лева - такси за детската градина през 2011 г., е заплатена от
майката на детето.
Видно от удостоверението, издадено от „Топ ман”
ЕООД гр.Русе, за периода от месец януари до месец декември 2011 г. последната е
реализирала средномесечен брутен трудов доход в размер на 238, 45 лева. По
делото липсват категорични данни за това, че ответникът живее и работи в
чужбина, както и за евентуалния реализиран от него трудов доход. В същото време
липсват данни последният да е неработоспособен, поради което съдът приема, че той
може да полага труд, от който да получава доход в размер поне на минималната
работна заплата за страната, която считано от 01.05.2012 г. е 290 лева,
съгласно ПМС № 300/10.11.2011 г. В този смисъл е и т.11 от
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС - не се освобождават от
задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са
трудоспособни.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК основно задължение на
родителите е да издържат своите непълнолетни деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Определената
веднъж издръжка обаче не е статична величина, доколкото същата е функция от
съответното изменение на обстоятелствата, при които първоначално е била
определена. В този смисъл е и законодателното разрешение на въпроса в чл.150 от СК. Съгласно цитираната разпоредба присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена при изменение на обстоятелствата. Кога ще е налице такова
изменение е посочено в т.19 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС
– трябва да има трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото да дава издръжка лице.
Съдът намира, че в разглеждания случай такова
изменение действително е налице. На първо място са се увеличили нуждите на
детето от храна, дрехи и др., тъй като то вече се подготвя за началото на
училищното си обучение. За периода от предходно определената издръжка до
настоящия момент неблагоприятно се е изменила и икономическата ситуация в
страната. Налице е изменение и в нормативно определения размер на минималната
издръжка, който понастоящем съгл. чл.142, ал.2 от СК вр. с ПМС № 300/10.11.2011 г., възлиза на 72, 50 лева.
В закона
липсва предвидена горна граница – издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и от възможностите на лицето, което я
дължи / арг. и от чл.142, ал.1 от СК/.
С оглед възрастта на детето и потребностите му от
храна, облекло, учебни помагала и средства за неговото правилно физическо и
духовно развитие, съдът определя необходимия размер на издръжката в размер на 180
лева месечно.
Съгласно т.7 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.,
дължимата издръжка следва да бъде разпределена между двамата родители като се
вземат предвид възможностите на всеки от тях, както и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. Видно от представените доказателства, средномесечния
брутен доход на майката възлиза на 238, 45 лева, а този на неговия баща,
определен от съда в размера на минималната работна заплата за страната – на 290
лева. При съобразяване на посочените по – горе обстоятелства съдът разпределя между
родителите така определения размер на издръжката като ответникът следва да
заплаща сумата в размер на 100 лева месечно, а остатъкът от издръжката и
непосредствената грижа за малолетното дете следва да се поемат от майката.
По изложените съображения предявеният иск следва
да бъде уважен в посочения размер от 100 лева като бъде отхвърлен до пълния
размер от 150 лева месечно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени и направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 75 лева, от общо направените такива в
размер на 150 лева, съразмерно на уважената част на иска.
В тежест на ответника, на осн.чл.78, ал.6
вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, е и дължимата върху увеличението на издръжката
държавна такса, изчислена по реда на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, в размер на 72
лева, която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.
Мотивиран така, Русенският
районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена
с решение № 150/ 18.11.2008 г ., постановено
по гр.д. № 1692 по описа за 2008 год. на Русенския районен съд за малолетното
дете Селен Сейханова Узунхасанова, с ЕГН **********, като я увеличава от
50 лева на 100 лева месечно, поради
което
ОСЪЖДА С.Х.У.,
с ЕГН **********,***,
да заплаща на малолетната си дъщеря Селен Сейханова Узунхасанова, с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Е.М.К., с ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, считано от 08.02.2012 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, водещи до
прекратяване или
изменение на издръжката, както и да заплати сумата от 75 лева – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.М.К., с ЕГН **********,
действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете
Селен Сейханова Узунхасанова, с ЕГН **********, против С.Х.У., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.150 от СК в частта за
исканото увеличение на издръжката за горницата над 100 лева до пълния предявен
размер на иска от 150 лева месечно.
ОСЪЖДА С.Х.У., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Русенския районен съд сумата от 72 лева – държавна такса съразмерно
с уважената част на иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: