Решение по дело №382/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 834

Гр. Пловдив, 21.04.2021 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 382 по описа за 2021год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на С.В.Т.,ЕГН ********** , с адрес: *** чрез адв. Т.Т.,***, против Заповед за налагане на принудителна администравна мярка №21-1030-000278/30.01.2021 год.,издадена от началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността“ за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП-„управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство-значителна неизправност“.

 По подробно изложени съображения в жалбата и в допълнително представено писмено становище се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната ЗПАМ като неправилна и незаконосъобразна.

Твърди се ,че административният акт е издаден  в нару­шение на материалния закон и процесуалните правила .

Ответният административен орган – Началник Група към ОДМВР Пловдив,Сектор Пътна полиция Пловдив, представя писмено становище по жалбата и поддържа,че същата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена..

Пловдивският Административен съд – Първо отделение, І състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка 21-1030-000278/30.01.2021 год.,издадена от началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив , е подадена в срок и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН № GA369217/30.01.2021г. за това,че на 30.01.2021г. около 21,01 часа в гр.Пловдив,на бул.“Освобождение“,като водач на МПС –БМВ 323 Ц,с рег.№ СМ0187ВА, С.В.Т. управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство-значителна неизправност.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171,т.2,б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателя,при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка, е прието, че Т. управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство-значителна неизправност и му  е наложена при­ну­ди­телна админи­ст­ративна мярка – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.Отнето е СРМПС № *********.

По делото е приета административната преписка ,в която е налична справка за нарушител/водач.Видно е,че на С.В.Т. за така посоченото нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП ,са налагани административни наказания,съответно издавани са НП.

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните администра­тивни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мо­тивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съоб­разно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, пора­ди което и същата се приема за издавена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма ,но при извършената съдебна проверка по чл. 168 от АПК, съдът установи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. В производството по издаването на /ЗППАМ/ са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до ограничаване правото на защита на оспорващия. Не е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Липсват фактическите основания за издаване на заповедта, а посочения в ЗППАМ акт за установяване на административното нарушение/АУАН/ не е основание за налагане на мярка по чл. 22 от ЗАНН.

Действително за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки предвидени в чл. 171 ЗДвП ,т. е предпоставка за налагане на ПАМ е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Това обаче не означава, че самия АУАН може да се посочи като основание за налагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, а следва да е категорично и безусловно установена нарушението, за което се предвижда налагане на ПАМ.

Шофирането на техническо неизправно и неотговарящо на стандартите МПС, създава непосредствена опасност за участниците в движението и съставлява основание по смисъла на чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП за прилагане на визираното в закона ограничение на правото на собственика да го ползва по предназначение до отстраняване на неизправността. Съгласно приложимата норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни.Сред изброените такива липсва формулировка, изразяваща се в "липса на шумозаглушително устройство", като единствено в чл. 10, т. 10, б. "б" от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности.

В настоящият случай в диспозитива на процесната ЗППАМ е посочено, че се налага ПАМ по чл. 171, т. 2 б. А и е отразено, че се отнемат документи: СРМПС № *********, което по същество е форма на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, без да се сочи по отношение на кой автомобил се налагат тези ПАМ, до отстраняване на неизправността. Така формулирано волеизявлението на административният орган не съдържа визираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не е ясно кое МПС се спира от движение, поради какви причини и на какво основание. В ЗППАМ се сочи, като нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, но съгласно чл. 171, т. 2 Б. А от ЗДВП предвижда временно спиране от движение на пътно превозно средство: до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение. В процесния случай факатическото описание на твърдяното нарушение в ЗППАМ, от административния орган е описано; "управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност "

Дори и в самия АУАН като нарушена разпоредба се сочи чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Вероятно ,актосъставителят и наказващият орган са имали предвид,че автомобилът е с неизправността,визирана в  чл. 10, ал. 1, т. 10, б. "б" от ППЗДвП, а именно: "повреда или неизправност по двигателя, при която нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности".

В този случай наличието на подобна неизправност по автомобила следва да бъде установена от технически специалист, притежаващ съответната квалификация, чрез използване на калибрирано шумоизмервателно устройство, чрез което да бъде отчетено точното ниво на шум, генерирано от МПС, което е управлявано от жалбоподателя. Едва при наличието на точна стойност на нивото на шум, генерирано от процесното МПС, адм. орган, а впоследствие и съдът би могъл да извърши преценка дали то съответства на нормите за шум и дали е технически изправно. В конкретния случай, след като горепосочените действия по замерване не са извършени, то на практика ответника не обосновава по никакъв начин основанието за издаване на процесната ПАМ. Категорично съдът намира, че оспорения пред него индивидуален административен акт , а именно Заповед за налагане на принудителна администравна мярка №21-1030-000278/30.01.2021 год.,издадена от началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив, е издаден в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изискващ в административния акт да се посочат фактическите и правните основания за издаването му. Последните представляват мотивите за издаване на административния акт и са предпоставка за законосъобразността му. Разпоредбата е императивна и неизлагането на мотиви има за последица неговата отмяна. Липсата им представлява съществено нарушение на изискванията за форма. Мотивирането на акта е задължение на административния орган и следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му. В случая това задължение не е изпълнено. Трайната съдебна практика допуска мотивите да бъдат изложени и в отделен документ, стига по несъмнен начин да се докажат основанията за издаване на акта. Последните не се установяват от АУАН от 30.01.2021г., посочен като доказателство в процесната ЗНПАМ.

В процесния административен акт, както беше изложено по-горе ,липсват мотиви защо ответникът е наложил на оспорващия санкция по чл. 171, т. 2А ЗдвП, с което задължението на административния орган да докаже всички предпоставки за законосъобразността на административния акт (чл. 170 АПК) не е изпълнено.

По тези съображения съдът намира Заповед за налагане на принудителна администравна мярка №21-1030-000278/30.01.2021 год.,издадена от началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив, за незаконосъобразна и следва да я отмени.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък в размер на 600 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат и 10 лева за заплатена държавна такса по делото-всичко 610 лева..

         Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,  Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав 

 

Р  Е  Ш  И  :

       

 ОТМЕНЯ  Заповед за налагане на принудителна администравна мярка №21-1030-000278/30.01.2021 год.,издадена от началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив .

ОСЪЖДА           ОДМВР-гр.Пловдив да заплати на С.В.Т.,ЕГН ********** , с адрес: *** чрез адв. Т.Т.,*** разноски по делото в размер на 610/шестотин и десет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване

 

 

 

                                       СЪДИЯ: