Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 22.04.2019г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 25 март 2019 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 5988, по
описа за 2018 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на
„Кредитреформ България” ЕООД – София, които чрез пълномощника си твърдят, че на
30.10.2015г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус" и А.А.А. е сключен Договор за кредит №
********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на
„4финанс” ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя -
www.vivus.be. На посочената страница „Вивус” предоставят Общите си условия,
които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр
с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши”. С натискането на
бутона „Подпиши” от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
В процесния
случай, на 30.10.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „Вивус” под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит
между тях. В заявката си А.А.А. заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер BGN 350,00 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата - 29.11.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора,
сумата била отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей" на същия
ден - 30.10.2015г.
С настъпване
на падежа по договора - 29.11.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите
суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия,
от 30.11.2015г. „4финанс” ЕООД (Вивус) започвало да начислява наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -
10,01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора
за кредит (в конкретния случай - 0%), върху неизплатената главница за периода
на просрочието. От „Вивус" изпратили три броя напомнителни писма до
ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала
информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите
условия към Договор за кредит № ********** се таксували по 10.00 лева за всяко
и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените
покани, ответникът не погасил гореописаните вземания.
На
01.02.2018г. „4финанс” ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с
„Кредитреформ България” ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********, както
следва: главница - BGN 350,00 лева; наказателна лихва - 389,55 лева за периода
30.11.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени
писма) - 30,00 лева, подробно описани в
Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България” ЕООД изпратило
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български
пощи” ЕАД, която била върната с отметка „Пратката не е потърсена от
получателя”. Поради което, към настоящата искова молба, е приложено уведомление
за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс” ЕООД предоставило на „Кредитреформ България” ЕООД
потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на
договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала.
Предвид
гореизложеното, според ищеца, е налице ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника
А.А.А., като с настоящата искова молба претендира сума в общ размер BGN 427,23
лева, от които: 350,00 лева - неплатена главница по Договор за кредит №
**********, 77,23 лева - наказателна лихва за периода от 30.11.2015г. до 31.01.2018г.
Ищецът моли
съдът да постанови решение, с което да осъдите А.А.А., с адрес: ***, п.к. 6065,
ул. „Железник” № 4, да му заплати сума в общ размер 427,23 лв., от които: 350,00 лв. - неплатена
главница по Договор за кредит № **********;77,23 лв. - наказателна лихва за
периода от 30.11.2015г. до 31.01.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на искова
молба н съда до окончателно изплащане на вземането. Претендира за присъждане на
направените съдебни разноски.
Ответникът А.А.А. в законоопределения едномесечен
срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В
първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез депозирана писмена
молба поддържа претенцията, като моли съдът да постанови неприсъствено решение,
ако са налице условията за това. Ответникът не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по иска.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника. Последният не е представил писмен
отговор на исковата молба, не е изпратил представител в съдебно заседание, без
да е посочил уважителни причини за това и не е взел становище по претенциите. Представените
по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за основателност
на предявената искова молба.
По делото са представени и приети като доказателства Договор за кредит №
**********/30.10.2015г. по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 350 лева. Представени и приети са Разписка за извършено
плащане № 2000000091833816 от 30.11.2015г.; Договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-005/01.02.2018г. и Приложение № 1 към него (Извлечения);
Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г., издадено от „4финанс”
ЕООД; Пълномощно за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия и разписка за
връчване от „Български пощи” ЕАД.
Предвид
гореизложеното,съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца исковата
сума – 350 лв., представляваща неплатена
главница по договор за кредит № **********/30.10.2015г., и сумата от 77.33 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 30.11.2015г. – 31.01.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2018. – датата на завеждане на предявения
иск, до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, в
размер на 200 лв., от която сума 50 лв. за
платена държавна такса /която такса се явява дължима по делото/ и 150 лв. за
юриск. възнаграждение.
Водим от горните мотиви и съобразно разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Шандор Петьофи” № 10, п.к. 1606, представлявано от управителя Радослав Велчев,
сумата от 350 лв., представляваща
неплатена главница по договор за кредит № **********/30.10.2015г., и
сумата от 77.33 лв., представляваща наказателна лихва за периода 30.11.2015г. –
31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2018. – датата на завеждане на
предявения иск, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Шандор Петьофи” № 10, п.к. 1606, представлявано от управителя Радослав Велчев,
сумата в размер на 200 лв., представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: