№ 149
гр. И., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200607 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0274-001496/06.10.2021г.,
издадено от началника на РУ- И., с което на А. О. Д., ЕГН **********, за нарушение
на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението не е
извършено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В писмено
становище поддържа, че НП е основателно и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 04.09.2022 г. около 19,22ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ
530Д с рег. №********, като се движил в гр. И. по ул. Ш. и направил ляв завой по бул.
Ц. О., след което заобиколил извършвани там ремонтни дейности на пътното платно,
навлизайки в насрещното платно за движение. В близост имало денонощен магазин,
1
където бил св. В. Й., както и казино, пред което бил св. А. А.. Действията на водача
били възприети от служителите на РУ- И.- свидетелите Ц. и Г..
Водачът бил спрян за проверка, след която бил съставен АУАН, в който било
отразено, че водачът използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно:
преднамерено и умишлено извежда МПС извън контрол чрез презавИ.е, довеждайки до
загуба на сцепление на задните гуми – „дрифт“. Посочено е, че „по време на дрифта
движението на МПС е напречно на оста на пътя, осъществен по въздействие на
тежестта му и инерционния момент в образуващи кръгови движения“. В АУАН
отразено, че е нарушен чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. АУАН бил подписан от жалбоподателя
без възражения. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Т., Ц.
(частично), Г. (частично), А. и Й., както и обясненията на жалбоподателя, както и 2 вр.
докладна записка, справка за нарушител/водач и Заповед за компетентност.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ц. и Г. в частта, в която
заявяват, че жалбоподателят е направил полукръг със задницата на автомобила и е щял
е да се удари. В тази им част показанията на двамата свидетели противоречат на
останалите събрани доказателства по делото. На първо място в докладна записка,
изготвена от св. Ц., се посочва, че МПС се върти неконтролируемо, а не че е направен
един „полукръг“. На следващо място свидетелите Й. и А. са били наблизо по време на
случая, т.е. би следвало да са сред застрашените граждани, за които свидетелства св.
Ц., но свидетелите Й. и А. са категорични, че автомобилът на жалбоподателя не се е
завъртал, движел се е нормално и е заобиколил ремонтни дейности на пътя след
направения ляв завой. В подкрепа на това са и обясненията на самия жалбоподател.
Ето защо съдът приема, че свидетелите Ц. и Г. неправилно са възприели
направената от жалбоподателя маневра по заобикаляне на ремонтните дейности на
пътя като „дрифт“.
Съдът намира следното от правна страна:
На първо място, от приобщените по делото писмени доказателства и
свидетелските показания (в кредитираната им част) не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.
Напротив- установява се, че жалбоподателят е направил ляв завой от ул. Ш. по бул. Ц.
О., след което е заобиколил, навлизайки в насрещното платно за движение,
извършваните на пътя ремонтни дейности, без автомобилът да се завърта.
2
На второ място, според чл. 104б, т. 2 от ЗДП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Законодателят е предвидил в посочената разпоредба, че на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари.
В случая, описаното поведение на водача, било квалифицирано от
актосъставителя, както и от издателя на НП, като "дрифт" – преднамерено и умишлено
извежда МПС извън контрол чрез презавИ.е, довеждайки до загуба на сцепление на
задните гуми, като „движението на МПС е напречно на оста на пътя, осъществен по
въздействие на тежестта му и инерционния момент в образуващи кръгови движения“.
Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се
квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Подобно разбиране не кореспондира на указаното от законодателя в цитираната
законова норма. Това е така, на първо място защото в нормите на Закона за движение
по пътищата не се съдържа легална дефиниция на понятието "дрифт" . Липсата на
такова определение прави недопустимо налагането на административна санкция за
нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав на
съответния нормативен акт. Според съда, свободната словесна интерпретация на който
и да било термин, не позволява използването му за целите на
административнонаказателното производство. Отговорът на въпроса какво означава
вмененото на жалбоподателя деяние, би следвало да се намира в разпоредбите на
закона, но не и да се обосновава на свободната преценка на актосъставителя и
наказващия орган, какъвто е настоящият случай.
Също така следва да се посочи, че съставът на вмененото във вина нарушение
изисква не просто деянието да е извършено умишлено, а и при него от субективна
страна да е налице особена специфична цел – ползване на пътя не в съответствие с
предназначението му за превоз на хора и товари. Именно тази друга цел, като елемент
от субективната страна на състава на административното нарушение, следва да
присъства при описанието на нарушението. В случая липсва обоснованост от
ангажираните по делото доказателства, че соченото нарушение е било извършено
"преднамерено", а не поради друга причина, която от своя страна също може да
съставлява административно нарушение, но със сигурност не покрива хипотезата на
посочената като нарушена правна норма.
При предприемане на санкционираната маневра, изразяваща се в заобикаляне на
ремонтни дейности чрез навлизане в насрещното платно движение, водачът може да е
3
допуснал други нарушения на правилата за движение по пътищата, като например
неправилно избиране на скоростта на движение и несъобразяване с конкретната пътна
обстановка, нарушаване на правилата за предприемане на маневри, или други, но при
установената фактическа обстановка, категорично не може да се говори за използване
на пътя не по предназначение.
В горния смисъл е Решение № 551 от 11.06.2021 г. на АдмС - София област
по к. а. н. д. № 362/2021 г..
Като е достигнал до правни изводи за формална и материална
законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление и го е
потвърдил, районният съд е приложил неправилно материалния закон. С оглед на
изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което оспореното наказателно постановление да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
На трето място, дори да се приеме, че вмененото нарушение е извършено, то в
случая е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този
смисъл дори да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Ц. и Г., че МПС е
направило един полукръг със задницата, подобно деяние е с по- ниска обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая не се
касае за продължително завъртане или поднасяне, поради което е налице хипотезата на
"маловажен случай" на административното нарушение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0274-001496/06.10.2021г., издадено
от началника на РУ- И., с което на А. О. Д., ЕГН **********, за нарушение на чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
4