№ 1254
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501996 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 103/09.04.2025 г., по гр.д.№ 294/2024 г. на Окръжен съд Монтана
съдът е осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на М. К. М. сумата от 40
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата
от 2616.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП,
осъществило се на 15.04.2023 г., настъпило по вина на Е. И. П., при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ********, за който към момента на
ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.05.2023 г.
до окончателното им изплащане.
Срещу това решение, в частта му, с която исковата претенция за
неимуществени вреди е уважена за сумата над 20 000 лева, е подадена въззивна жалба от
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД. Поддържа, че определения размер на
обезщетението е завишен и несъответен на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и ППВС № 4/1968
г. При постановяването му съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства.
Моли то да бъде отменено за частта над присъдените 20 000 лева и искът в тази част да бъде
отхвърлен.
Въззиваемият М. К. М. оспорва въззивната жалба и моли решението в
обжалваната му част да бъде оставено в сила. Счита, че определеното обезщетение
съответства на получените от него травматични увреждания и е съобразено със събраните
1
по делото доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от М. К. М. против ЗК „Лев Инс“ АД за сумата
от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 03.05.2023 г. (датата на сезиране на
Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата
както и за сумата от 2 616.40 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 03.05.2023 г. (датата на сезиране на Застрахователя на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата. Ищецът твърди, че
на 15.04.2023 г. около 22.54 ч. в гр. Лом по ул. „Цар Симеон“ се движил лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ********, управляван от Е. И. П. с ЕГН
**********, като същият в района на кръстовището с ул. „Никола Първанов“ не пропуснал
пресичащият на пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходец М. К. М. и станал причина и
реализирал ПТП. Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при ОДМВР
Монтана, РУ Лом, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2023-10230171 от 15.04.2023 г. По случая било образувано ДП № 326/23 г. по описа на РУ
Лом и пр. пр. № 1907/23 г. по описа на Районна прокуратура Монтана. След ПТП
пострадалият бил откаран в МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД гр. Лом с оплаквания
от силни болки, оток, деформация и невъзможни движения в областта на лява ръка, без
спомен за случилото се. След извършени прегледи и консултации със съответните
специалисти били установени: Фрактура на диафиза на лява раменна кост - счупване на
тялото на раменната кост и охлузна рана на челото. Извършено било закрито наместване на
фрактурата и е поставена гипсова имобилизация. Дадени били указания за щадящ режим на
покой и прием на лекарствени средства при изписването за домашно лечение. Поради
нестихващи болки в областта на лявата ръка ищецът потърсил повторна медицинска помощ
на 02.05.2023 г. в МБАЛ „Св. София“ ЕООД. При извършените изследвания и прегледи била
установена травма на дългия флексорен мускул и сухожилия на палеца на ниво китка и
длан. Бил хоспитализиран на същия ден, като на 03.05.2023 г. му била извършена и
оперативна интервенция, състояща се в открито наместване на фрактурата на лявата
раменна кост чрез пирон и винтове. След отпадане на необходимостта от лекарско
наблюдение бил освободен за продължаващо домашно лечение с дадени указания за
спазване на ХДР, ненатоварване на оперирания крайник и прием на лекарствени средства.
Получените травматични увреждания му причинили болки и страдания със значителен
интензитет през първия месец от възстановителния период. Бил затруднен при посрещане на
обикновени битови потребности, за задоволяването на които получавал помощ от своите
близки. Инцидентът му се отразил силно негативно и на емоционалното състояние, тъй като
е станал напрегнат, тревожен и неспокоен.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД оспорва предявените
искове. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ********. Оспорва изцяло предявената искова
претенция за неимуществени вреди по основание и но размер. Оспорва твърденията в
исковата молба, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от
действията на водача Е. П. при управлението на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
********. В тази връзка оспорва твърденията за механизъм на произшествието, така както
същият е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само поради
нарушение на правилата за движение от страна на водача П.. Оспорва твърдението за
настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска
2
документация няма данни за търпени такива от ищеца, както и за проведено лечение.
Липсвали медицински документи, които да съдържат данни за диагностицирано душевно
разстройство или психично/психиатрично заболяване на ищеца. Липсвали сведения кога и за
какъв период са се проявили съответните симптоми, както и информация за провеждано
лечение на такова състояние.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само обжалваната част от исковете и по
релевираните във въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи.
Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната
жалба, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от
ответника на М. К. М. за причинените му неимуществени вреди при травматичното
увреждане вследствие процесното ПТП - дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и поради това е влязло в сила
по отношение на исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетението в размер
20 000 лева за неимуществени вреди вследствие на ПТП и за обезщетението в размер
2616.40 лева за причинените имуществени вреди.
По делото е разпитан като свидетел Е. П. /водач на автомобила/, от чиито
показания се установява, че на 15.04.2023 г. в периода около 23.30 ч. управлявал своя
автомобил по улица „Цар Симеон“ в гр. Лом със скорост около 50 км/ч. При управлението на
автомобила си блъснал пешеходец на обозначена пешеходна пътека, като ударът настъпил в
средата на пътното платно. Заявява, че пешеходецът излязъл на пешеходната пътека без да
се огледа. Времето било ясно, без наличие на валежи и вятър, а пешеходната пътека била
осветена. Пострадалият изскочил внезапно от неосветената част на улицата и директно
стъпил на пешеходната пътека без да спре и да се огледа. П. натиснал спирачка, но не успял
да предотврати удара, при което пострадалият паднал върху капака и върху предното стъкло
на автомобила, претърколил се и паднал на пътното платно. Предвид Великденските
празници наоколо имало служители на МВР, които незабавно пристигнали на мястото на
инцидента. Когато медицинското лице, което дошло на място разпитвало пострадалия,
последният е бил в съзнание и отговарял на зададените му въпроси.
По делото е разпитан като свидетел А. Я., от чиито показания се установява, че
е приятел с М. М. и са израснали заедно. За инцидента разбрал от сестра си, като на другия
ден отишъл в болницата на свиждане, където видял, че ищецът е с множество охлузвания и
гипс на ръката. М. престоял в болницата в гр. Лом около 3-4 дни и след това се наложило да
бъде откаран в гр. София, за да го оперират. Свидетелят заявява, че се грижил за ищеца, като
му помагал в обличането, пазаруването и къпането. Това продължило от приемането на
ищеца в болница до един месец след връщането му вкъщи. По думи на свидетеля и към
момента на разпита му ищецът не бил в добро състояние, защото му е останало увреждане с
ръката и трудно я движел. Посочва, че М. се променил и станал по-раздразнителен след
катасрофата.
М. К. М. е дал по реда на чл. 176 ГПК обяснения, че когато тръгнал да пресича,
се огледал, като нямало коли в този момент. Тръгнал по пътеката и една крачка преди да
стъпи на тротоара бил ударен от кола. Заявява, че шофьорът дошъл при него да го провери в
какво състояние е и му казал, че го е ударил, тъй като се загледал в някаква жена, която
продавала свещи. Ищецът имал синини и счупена ръка, която и към днешна дата не е
3
напълно заздравяла. Изпитвал болки и не можел да си служи с ръката. Другият месец
предстояло да му бъде направена втора операция на ръката по препоръка на лекар. На датата
на инцидента употребил малко алкохол, но не е бил пиян.
По делото е изслушана и приета без оспорване от страните съдебно-
медицинската експертиза, от чието заключение се установява, че в резултат на инцидента
ищецът е получил следните травматични увреждания: рана на челото, счупване на средна
част на лява мишнична кост и две счупвания в горна трета на лява мишнична кост. Раната в
областта на главата причинила на ищеца временно и неопасно за живота разстройство на
здравето със срок на оздравяване от 2 до 4 седмици, без наличие на усложнения, за каквито
липсват данни. Счупванията на мишничната кост са причинили трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник със срок на оздравяване не по-малък от 2-3 месеца при
нормално протичане на оздравителния процес. След болничния престой ищецът е имал
нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности за определен период, както
и несъмнено е имал болкови усещания, свързани с получените травми. При извършения от
вещото лице преглед на 09.01.2025 г. се установява, че ищецът има ограничение в
движението на лява раменна става във всички посоки на движение и ограничение в сгъване
на лакътна става (флексия). В заключението е посочено, че към датата на прегледа
възстановителния процес при М. все още не е завършил, като прогнозата за пълно
оздравяване е позитивна, но с необходимост от поне една оперативна интервенция с
последващо поетапно и постепенно натоварване на крайника. Причинените увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо в обжалваната част.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
4
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната
жалба, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от
ответника на М. К. М. за причинените му неимуществени вреди при травматичното
увреждане вследствие процесното ПТП - дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение.
По отношение на дължимостта на обезщетението в размер 20 000 лева, както и
липсата на противоправно поведение от страна на ищеца в съвкупния съпричинителен
процес на фактите и явленията в обективната действителност, с което да е допринесъл за
настъпване на процесния вредоносен резултат, липсват оплаквания във въззивната жалба.
При липса на обжалване на първоинстанционното решение в частта му
касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 000 лева и
влизането на решението в сила за тази сума, въззивният съд следва да приеме за установено
възникването в обективната действителност на следните правопораждащи спорното
материално право юридически факти: 1) че чрез своето противоправно и виновно поведение
застрахованият водач на процесното МПС – Е. И. П. е причинил травматично увреждане на
М. К. М. и 2) че към момента на ПТП ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на
водача на процесния лек автомобил - Е. И. П. при наличие на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
5
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда в
съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и в
съответствие на посоченото по-горе.
Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на
първо място получените от ищеца травматични увреждания: рана на челото, счупване на
средна част на лява мишнична кост и две счупвания в горна трета на лява мишнична кост.
От значение са изводите на заключението на съдебно-медицинската експертиза, че раната в
областта на главата причинила на ищеца временно и неопасно за живота разстройство на
здравето със срок на оздравяване от 2 до 4 седмици, без наличие на усложнения, за каквито
липсват данни. Счупванията на мишничната кост са причинили трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник със срок на оздравяване не по-малък от 2-3 месеца при
нормално протичане на оздравителния процес. Съдът отчита установеното от свидетелските
показания и съдебно-медицинската експертиза, че след болничния престой ищецът е имал
нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности за определен период.
Житейски и емпирично обосновано е, че същият е имал болкови усещания, свързани с
получените травми, което се установява и от заключението на СМЕ. Експертизата е
установила при личния преглед на ищеца, че той все още има ограничение в движението на
лява раменна става във всички посоки на движение и ограничение в сгъване на лакътна
става (флексия). Съдът намира от съществено значение обстоятелството, че експертизата е
установила, че към датата на прегледа възстановителния процес при М. все още не е
завършил, като прогнозата за пълно оздравяване е позитивна, но с необходимост от поне
една оперативна интервенция с последващо поетапно и постепенно натоварване на
крайника.
Допълнително съдът взема предвид, че травмата е настъпила внезапно при
изключително болезнена за ищцата ситуация като посттравматичния период е бил свързан с
интензивни болки и страдания, които са и физически и психически. Съдът отчита
сравнително дългия период от 6 месеца, в който ищецът се възстановява, в който период
същият търпи лични и битови неудобства.
Съдът взема предвид възрастта на ищеца към момента на травматичното
увреждане – 67 години, което предполага затруднено пълно възстановяване. Съдът отчита,
че спрямо тази възраст по-доброто общо физическо здраве е от особена важност, а всяко
едно нараняване, независимо от неговата тежест, получено при такова стресогенно събитие
от вида на процесното, се възприема и преживява по-тежко.
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП - май 2022 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл.
492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 933 лева и размер на средна
работна заплата за този месец по данни на НСИ - 2323 лв.
Във връзка с това съдът намира неоснователно възражението на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд не се е съобразил с критериите за
справедливост, предвидени с чл.52 от ЗЗД.
6
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 40 000 лева отговаря на принципите на
справедливост и обезщетява ищеца за причинените му вследствие настъпилото ПТП
травматични увреждания.
Решението е обжалвано и в частта, с която съдът е присъдил лихва за забава.
Видно от исковата молба ответникът е оспорил тази претенция по съображенията за
неоснователност на главния иск.
В исковата молба ищецът е посочил, че на 03.05.2023 г. е предявил своята
претенция пред застрахователя-ответник. Последният в подадения отговор на исковата
молба потвърждава този факт, като посочва, че на 04.05.2023 г. е образувана застрахователна
преписка по заявената претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение, платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на чл.429, ал.3, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020
год. по т.д. № 2466/2018 год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и
решение № 72/29.06.2022 год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни
решения на съда /решение № 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като възприема становището, че
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
Върху присъдената с обжалваното решение сума от 40 000 лева е дължима на
основание чл.429, ал.3 от КЗ законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, считано от 03.05.2023 г. – датата, на която е уведомен застрахователя с
извънсъдебна претенция за обезщетяване на вредите от настъпилото ПТП за същото.
При изложените мотиви въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение, в неговата обжалвана част е законосъобразно и правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Предвид изходът на делото отговорността за разноските следва да бъде
възложена на въззивника. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на М. К. М. направените от него разноски, за
каквито обаче данни по делото няма. Същият е бил представляван по реда на чл.38 от ЗА,
поради което въззивникът следва на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа да заплати на адв. Я. Д.
сумата от 4059 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца.
7
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/09.04.2025 г., по гр.д.№ 294/2024 г. на
Окръжен съд Монтана, В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД да заплати на М. К. М. сумата от 20 000 лева, дължима над присъдената с
решението сума от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП, осъществило се на 15.04.2023 г., настъпило по вина на Е. И. П.,
при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ********, за
който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 03.05.2023 г. до окончателното им изплащане.
Решение № 103/09.04.2025 г., по гр.д.№ 294/2024 г. на Окръжен съд Монтана в
останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на адвокат Я. Д., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 4059 лева за процесуалното представителство на М.
К. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8