№ 23435
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20211110171464 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Интерграфик БГ“ ООД, с ЕИК
********* срещу „Кинекс“ ЕООД, с ЕИК *********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от
общо 13 074 лева – неплатена цена по фактура № 436/02.10.2017 г., издадена
въз основа на неформален договор за продажба на стоки, по който ищецът има
качеството „продавач“, а ответникът „купувач“, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба – 13.12.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и 2/ сумата от 3984,26 лева, представляваща обезщетение за
забава върху неплатената главница за периода от 12.12.2018 г. до 12.12.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на неформален договор за
продажба на стоки, като договорът между страните е обективиран във фактура
№ 436/02.10.2017 г. Поддържа, че фактурата за продажбата на процесните
стоки е подписана и от двете страни по договора.
Посочва, че падежът за изпълнение на задължението бил 15.11.2017 г.
Твърди се, че продавачът е изпълнил своето задължение по договора и е
предал стоките на купувача, което е видно от подписан между страните
Протокол № 281/02.10.2017 г. за предаване на стоките от купувача на
продавача, но от своя страна купувачът не е изпълнил задължението си да
заплати продажната цена на ищеца на уговорената между страните падежна
дата, поради което ответното дружество е изпаднало в забава. С тези
1
аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представена фактура № 436/02.10.2017 г. и протокол
№ 281/02.10.2017 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни и недоказани.
Оспорва се на първо място наличието на сключван договор за продажба
на стоки – съгласно приложената към исковата молба фактура. Вместо това се
твърди, че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който
ищецът трябвало да изработи каталог от 20 страници, да заснеме фотосесия,
от която ответникът да одобри 40 пози, включени в каталога, изработка на
дизайн, корици и страници, предпечат на каталог и изработка на рекламни
материали. Твърди се, че ищецът не е изпълнил договора до 15.11.2017 г.,
поради което позиции от 1 до 3 вкл. са отпаднали изцяло, а позиции от 4 до 7
вкл. са допълнително предоговорени. Предвид неизпълнението им обаче
договорът бил развален, а ищецът се е задължил да издаде кредитно известие
за стойността на издадената фактура № 436/02.10.2017 г. В тази връзка се
поддържа, че с протокол № 281/02.10.2017 г. се удостоверява предаване на
процесната фактура, но не и на стоките, посочени в нея.
На следващо място се твърди, че след разваляне на договора ответникът
е превъзложил на ищеца изработката на посочените в процесната фактура
материали, за което били издадени последващи фактури.
Ответното дружество освен това твърди, че на 07.12.2017 г. и
16.05.2019 г. между страните е извършено прихващане, като в съответните
документи, с които е извършено прихващането са описани всички вземания
между двете дружества и видно от тях ищецът няма вземане по фактура №
436/02.10.2017 г.
В случай че съдът не приемал валидно разваляне на договора за
стоките, обективирани във фактура № 436/02.10.2017 г. с отговора на исковата
молба се прави изявлението за разваляне на сделката.
Оспорва се обезщетението за забава като недължимо, респективно –
като погасено по давност.
Обръща се внимание, че ищцовото дружество имало задължения към
ответника, за който последният имал издаден в своя полза изпълнителен лист,
поради което и настоящото дело представлявало опит на ищеца да не заплати
задълженията си.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Към отговора на исковата молба са приложени следните документи:
фактура № 465/07.12.2017 г., протокол за прихващане от 07.12.2017 г.,
преводно нареждане от 07.12.2017 г.; фактура № 479/22.12.2017 г., преводно
нареждане от 22.12.2017 г., споразумение за насрещно прихващане от
16.05.2019 г., изпълнителен лист от 10.11.2021 г. на СРС, 71 с-в по гр.д.№
13477/2021 г., съобщение по изп.дело № 20218400401368, с изх.№
2
24739/06.12.2021 г.на ЧСИ Мария Цачева, per. № 840 на КЧСИ.
В хода на производството по делото са представени: справки от НАП.
Изготвена е и е приета съдебно счетоводна експертиза с вх. №
149328/08.05.2024 г. Разпитани са и двама свидетели: С.Н.З. /служител на
ответното дружество/ и Д. К. Д. /управител на ответното дружество в периода
от 10.01.2014 г. до 18.04.2019 г. – съгласно служебна справка в ТРРЮЛНЦ/.
В съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковите
претенции. Поддържа, че същите са доказани, както по основание, така и по
размер. Обръща внимание, че процесната фактура е осчетоводена от
ответника.
Процесуалният представител на ответника поддържа становище за
неоснователност на исковите претенции. От същия са постъпили писмени
бележки. Излага доводи, че осчетоводяване на фактурата не означава
получаване на поръчаните стоки. Поддържа, че ищецът е следвало да издаде
кредитно известие досежно процесната фактура, но не го е сторил, като
договорът е бил развален.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От фактура № 436/02.10.2017 г. се установява, че същата е издадена от
доставчик „Интерграфик БГ“ ООД с получател „Кинекс“ ЕООД. Фоктурата е
за сумата от 10 895 лева без ДДС или за сумата от 13 074 лева с ДДС. Същата
е подписана от лицето К.М. за получателя „Кинекс“ ЕООД и от лицето В.П. за
доставчика „Интерграфик БГ“ ООД. Съгласно фактурата същата е за следните
услуги / стоки: 1/ фотосесия каталог-одобрени пози; 2/ дизайн страници и
корица каталог; 3/предпечат каталог; 4/ изработка клише рекламни торби;
5/изработка рекламни торби /10 000 броя/; 6/ дизайн и изработка на визитки
/500 броя/ и 7/самозалепващи се етикети за принтер – като стойността по
сделката е следвало да бъде платена до 15.11.2017 г. Кредитно известие към
посочената фактура не се представя от ищеца като и в.л. по допуснатата
ССчетЕ не е установило такова /виж по долу/.
От приложен протокол № 281/02.10.2017 г. към фактура №
436/02.10.2017 г. е вшдно, че същият отново е подписан от лицето К.М. за
получателя „Кинекс“ ЕООД и от лицето В.П. за доставчика „Интерграфик БГ“
ООД. Останалото съдържание на протокола е идентично с това на фактурата.
Видно от фактура № 465/07.12.2017 г. същата е издадена на 07.12.2017 г.
– с означени като доставчик и получател съответно „Интерграфик БГ“ ООД и
„Кинекс“ ЕООД – като фактурата не е подписана, но отново са посочени и
същите представители – В.П. и К.М.. Фактурата е на стойност 1578.90 лева с
ДДС – за следните стоки/услуги: химикалки пластмасови с печат, запалки с
печат, футляр, метални химикалки, часовник, химикал метал, чанта и папка.
Съгласно протокол за прихващане между страните от 07.12.2017 г. сумата по
тази фактура е прихваната с дължима от „Интерграфик БГ“ ООД на „Кинекс“
ЕООД сума от 65.48 лева – като след прихващането „Кинекс“ ЕООД остава да
3
дължи на „Интерграфик БГ“ ООД сумата от 1513.42 лева. Последната е
платена – видно от преводно нареждане от 07.12.2017 г.
Налице е и фактура № 479/22.12.2017 г. отново с означени като доставчик
и получател съответно „Интерграфик БГ“ ООД и „Кинекс“ ЕООД – която
фактура е за сумата от 1628.40 лева с ДДС. Фактурата е подписана само от
В.П., но не и от К.М.. Видно от документа същият е за следните стоки/услуги:
изработка на работен календар; гравиране на метални химикалки, гравиране
футляр, термотрасферен печат торбички /200 броя/, торбички /200 броя/ и
визитки /200 броя/. Тази фактура също е платена, видно от преводно
нареждане от 22.12.2017 г.
На последно място по делото е представено споразумение за насрещно
прихващане от 16.05.2019 г. между страните – като са означени дължимите от
всяко дружество спрямо другото суми по фактури. След прихващането
„Интерграфик БГ“ ООД остава да дължи на „Кинекс“ ЕООД сумата от 13 472
лева. Споразумението е подписано от лицето К.М. за „Кинекс“ ЕООД и от
лицето В.П. за „Интерграфик БГ“ ООД. За посочената сума „Кинекс“ ЕООД се
е снабдило с изпълнителен лист срещу „Интерграфик БГ“ ООД по ч.гр.д. №
13477/2021 на СРС.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза с вх. №
149328/08.05.2024 г., от която се установява, че в.л. е извършило проверка в
счетоводствата и на двете дружества, както и е изискало съответната
информация от ТД на НАП София, офис Люлин. В тази връзка в.л. е
установило, че фактура № **********/02.10.2017 г., издадена към дружество
„Кинекс“ ЕООД е включена в дневника за продажби на „Интерграфик БГ“
ЕООД за м.10.2017 г., и е подадена със справка–декларация в ТД на НАП с
входящ № 22103212082/14.11.2017 г.
При справка в счетоводствата на двете дружества и в масивите на НАП се
установява, че в дневник-продажби на ищеца и дневник-покупки на ответника
няма декларирано кредитно известие, по отношение на фактура №
**********/02.10.2017 г., за данъчните периоди до 31.12.2017 г. Вещото лице
е установило, че за м. декември 2017 г. в ТД на НАП офис център в дневник-
продажби на дружеството „Интерграфик БГ“ ЕООД има отразено само едно
кредитно известие, както следва: за сумата от 5340 лева – с №
**********/18.12.2017 г.
На следващо място от извършената проверка в счетоводството на
ответника и предоставените документи експертът е установил, че процесната
фактура № **********/02.10.2017 г. е осчетоводена като задължение за
плащане към доставчик „Интерграфик БГ“ ЕООД и е взета следната
счетоводна операция, както следва: д-т 602 разходи за реклама – 10895,00
лева; д-т 4531 начислен данък покупки - 2179,00 лева в. к-т 401 доставчик
Интерграфик БГ ЕООД.
От предоставените документи от ответника (дневник покупки; справка-
декларация за ДДС и уведомление от НАП за периода от 01.10.2017 г. до
31.10.2017 г.) и писмо с изходящ № 19-24-03-557#1/26.03.2024г. от ТД на НАП
София, офис Люлин, следва извод, че фактура с номер №
4
**********/02.10.2017г. е включена в дневник-покупки по ДДС и е подадена
със справка-декларация в ТД на НАП: ред 4 – м.Октомври 2017г № 2219-
1278441/13.11.2017 г. В тази връзка и съгласно заключението за фактура №
**********/02.10.2017 г. е ползван данъчен кредит.
Вещото лице е извършило нужните проверки в счетоводството на ищеца
и ответника и е установило, че по отношение на фактурата по исковата молба
счетоводството на ищеца и на ответника е водено редовно.
Видно от експертизата обезщетението за забава върху сумата от 13 074
лева възлиза на 3983.94 лева за периода от 12.12.2018 г. до 12.12.2021 г.
На последно място в.л. е извършило анализ на приложеното по делото
споразумение за насрещно прихващане, като не е установило процесната
фактура да е включена в същия.
В съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г., вещото лице разяснява,
че за изготвяне на заключението си е извършило проверки в счетоводствата и
на двете дружества, както и на получени от НАП материали. Твърди, че за
процесната фактура е ползван данъчен кредит от ответника за цялата сума.
Същият правилно е включил фактурата в дневника за покупка и я е
осчетоводил. Разяснява, че кредитното известие не е осчетоводено от
ответника, който твърди, че не е получил такова съответно не е коригирал и
ползването на данъчен кредит. Налице е едно издадено от ищеца кредитно
известие – включено в дневника за продажба – като е намалено ДДС-то със
сумата от 6 408 лева, от които 5 340 лева данъчна основа и 1068 лева ДДС.
От своя страна в споразумението за прихващане между страните не
фигурира процесната фактура.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата кореспондира с приложената по
делото документация, изготвена и след лична проверка в счетоводствата на
двете дружества, не е оспорена от страните в производството, а вещото лице е
отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание.
По делото е разпитана свидетелката С.Н.З. /счетоводител на ответното
дружество/. Същата разяснява, че дружеството „Интерграфик БГ“ ООД било
наемател на склад, стопанисван от ответника. От своя страна „Интерграфик
БГ“ ООД изработвало по възлагане от ответника календари и други рекламни
материали – т.е. между страните имало две групи отношения, като и всички
вече са прекратени.
Разказва за проблем с поръчка от ответника към ищеца от края на 2017 г.
/ началото на 2018 г. за изработка на рекламни материали във връзка с участие
на „Кинекс“ ЕООД в изложение в началото на 2018 г. Разказва, че
представителят на ответника лицето В.П. поело ангажимент ищцовото
дружество да изработи рекламните материали до изложението като сред
същите бил и каталог. Свидетелката обаче твърди, че поръчката не била
изпълнена вкл. не били направени фотографиите. Уточнява, че не знае дали
между страните имало договор, нито подробности за самата поръчка.
5
Допълва, че при нея пристигнала само фактурата, като й направила
впечатление голямата стойност, на управителят на ответното дружество й
разяснил, че материалите били за изложението. Същият обаче й разпоредил да
извърши плащане едва при получаване на материалите.
На следващо място свидетелката твърди, че след получаване на
фактурата осчетоводила същата и за нея бил ползван данъчен кредит, но
понеже рекламните материали така и не били доставени, фактурата останала
незаплатена. От своя страна представителят на ищеца обещавал да издаде
кредитно известие, но такова така и не било издадено.
Свидетелката разяснява, че след този случаи ответникът възлагал и
изработка на другия рекламни материали на ищеца, с които нямало проблем.
На последно място свидетелката твърди, че можела да приспадне
данъчният кредит само срещу кредитно известие, съответно само чрез такова
да анулира фактурата. Уточнява, че фактурите между страните се предавали с
приемо предавателни протоколи.
Допълва, че процесната фактура била подписана и от двамата
управители, като съдържала и приемо - предавателен протокол. Поддържа, че
последният бил не за получаване на стоката, а за получаване на фактурата.
Обстоятелството, че рекламните материали не били получени свидетелката
научила от управителя на ответното дружество. Поддържа, че процесната
фактура не била включена в протокола за прихващане именно защото
ответникът не дължал плащане по същата.
По делото като свидетел е разпитано и лицето Д. К. Д. – като при
справка в ТРРЮЛНЦ се установи, че посоченото лице е било управител на
ищцовото дружество през 2017 г. и 2018 г. Същият разказва, че дружеството
„Интерграфик БГ“ ООД работих 10 г. до 2020 г. се занимавало с печатарска
дейност. В дружеството дейност осъществявал той /Д. Д./ – като бил техник и
отговарял за функционирането и изправността на машините. Самият той не
разбирал нищо от печарска дейност – с която се занимавало другото лице в
дружеството – В.П., защото имал специалност „полиграфия“. В тази връзка и
доколкото двете дружества се намирали в една и съща база ответникът често
възлагал на ищеца да му изработи рекламни материали.
Поддържа, че отношенията между двете дружества се влошили поради
неплащане от страна на ответника на една поръчка от 2017 г. Поддържа, че
тези материали били получени от ответника и бил съставен приемо
предавателен протокол – подписан от представителите на двете дружества –
като ответникът нямал забележки. Разяснява, че същите били албуми, визитки
и други като имало и предпечат. Поддържа, че е присъствал при предаването
на материалите, което се случило в печатницата на ответника. Счита, че
протоколът бил подписан от четирима души. Твърди, че поръчката била
изпълнена по предварителна заявка от ответника, а фактурата и приемо
предавателният протокол били съставени в деня на приемане на стоките и
забалежки не били констатирани.
На последно място лицето твърди, че за поръчката имало предпечат, като
той не присъствал на самата фотосесия, която била изпълнена от сина на В.П.
6
в офис на ответника. Лицето не помни какво точно е било изобразено на
изготвените албуми. Признава, че между двете дружества имало и други
отношения – като дружеството „Интерграфик“ било наемател на база във кв.
„Военна рампа“, която била собственост на „Кинекс“.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания на лицето Захариева като цени същите при условията на чл. 172 от
ГПК, доколкото свидетелката е служител на ответника. Изнесените от
свидетеля твърдения обаче са ясни, последователни и еднопосочни. Съдът
съобразява също така, че свидетелката не е очевидец на всички събития, за
които излага твърдения, а част от тях – досежно това дали поръчката е
изпълнена е научила от работодателя си.
От своя страна лицето Д. Д. е било управител на ищцовото дружество в
момента на издаване на процесната фактура. Съдът обаче съобразява
твърденията му досежно организацията на работа в предприятието на ищеца.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът за сумата от 13 074 лева е с правно основание по чл. 327 от
Търговския закон вр. с чл. 258 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а за сумата от 3984,26
лева по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно отношение между него и ответника, въз основа на сключен
неформален договор за изработка и доставка на рекламни материали, както и
че е изпълнило задълженията си по същия респ. поставяне на ответника в
забава.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Ответникът следва да докаже и твърдението си, че е развалил договора поради
отпаднал интерес от закъсняло изпълнение на същия.
Правният режим на договора за търговска продажба е уреден в чл. 318 и
сл. от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да
я получи, освен ако е уговорено друго. Относно сроковете на плащане се
прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа.
От своя страна правният режим на договора за изработка се съдържа в
чл. 258 и следв. от ЗЗД.
В случая доколкото по делото се твърди, а се и установява от събраните
доказателства – възникналото между страните правоотношение има
елементите и на двата договора – доколкото ищецът е приел да
достави/продаде на ответника рекламни материали, изпълнени по заявка на
ответното дружество.
Поради това и съдът намира, че даденото от ищеца описание на
правоотношението между страните, служещо за основание на процесната
претенция за главница като договор за чиста продажба не води само по себе си
7
до изводи за неоснователност на иска. Това е така и доколкото страната е
изложила достатъчно ясно своите фактически твърдения, а правната
квалификация на същите е работа на съда.
Договорът за продажба, както и договорът за изработка, са
консенсуални, в случая неформални и двустранни сделки. За сключването на
такъв договор е необходимо съвпадане на насрещните волеизявления на
съконтрахентите по него относно съществените му елементи – доставяните
рекламни материали, техните характеристи и тяхната цена.
В настоящия случай между страните не се спори, че помежду им е бил
сключен неформален договор, по силата на който ответникът е възложил на
ищеца да изработи рекламни материали с определени характеристика и да
достави същите на ответника.
Първият спорен въпрос предвид предмета на делото, твърденията и
възраженията на страните е дали действително са доставени рекламните
материали, посочени в процесната фактура.
В случая от ангажираните по делото доказателства категорично се
установява, че посочените във фактура № 436/02.10.2017 г. са изготвени и
доставени в отбелязаните количества. Това е така, доколкото видно от
изготвената експертиза фактурата е подписана за издател и получател, като е
осчетоводена от ответното дружество и за нея е ползван данъчен кредит.
Подписите във фактурите не са оспорени, така както не са оспорени и
единичните цени на стоките. Съгласно трайната съдебна практика фактурата
може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач,
включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване /така Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение №96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., Решение № 46 от
27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №42/19.04.2010г. по т.д.
№593/09г. на ВКС , ІІ т.о., Решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о. и др./.
Предвид горното и възраженията на ответника, че не се доказвало
реално доставяне на рекламните материали няма как да бъдат споделени,
доколкото осчетоводяването на фактурата представлява потвърждение от
ответника за изпълнение на задълженията на продавача, за съществуване на
дълга съответно и неговата стойност / така Решение № 158/07.11.2013 г. по
търг.дело № 1128/2012 на ВКС, І – во т.о., Решение № 67/21.07.2015 г. по
търг.дело № 631/2014 на ВКС, ІІ-ро т.о. и др./.
На следващо място по делото относно процесните рекламни материали е
приложен и приемопредавателен протокол, отново подписан от представители
на двете дружества. Тук следва да се обърне внимание, че доводът на
ответника, че протоколът бил не за предаване на материалите, а за предаване
на самата фактура не се доказа с категоричност. Това е така, доколкото първо
8
липсва практическа необходимост от такъв протокол след като фактурата е
подписана и от двете дружества и второ към никоя от другите две фактури,
ангажирани от самия ответник, не се представи такъв протокол – в подкрепа
на довода, че съставяне на протокол за приемане на фактурата било трайна
практика, както твърди св. Захариева.
От своя страна не се доказаха и твърденията на ответника, че ищецът е
поел ангажимент да издаде кредитно известие към процесната фактура. В тази
връзка следва да се отбележи, че вещото лице не е установило наличие на
такова в счетоводството на никое от дружествата, нито в справките, подавани
към НАП. Освен това не се представи по делото и никаква кореспонденция
между страните за издаване на такова кредитно известие. Същесвременно в.л.
е установи наличие на друго кредитно известие, издадено от ищеца, по повод
друга фактура, което косвено е индикация, че ищецът е издавал и друг път
такива кредитни известия за уреждане на отношенията между страните.
По отношение на реалната доставка и приемането на рекламните
материали съдът съобразява, че св. Захариева не е била очевидец на
разговорите между управителя на ответника и представител на ищеца, а знае,
че материалите не били доставени само от своя работодател. Поради това и
предвид другите събрани по делото доказателства съдът не може да основе
неизпълнение на договора от страна на ищеца респ. отправяне на изявление за
разваляне на същия от страна на ответника само въз основа на твърденията на
св. Захариева, която дори не пресъздава свои непосредствени впечатления.
В допълнение следва да се отбележи и че ако ответникът е имал
съмнения за реалното или своевременно доставяне на материалите, е имал
възможност да не осчетоводява веднага фактурата при получаване й, а да
изчака реалното получаване на материалите – доколкото чл. 124, ал. 4 от ЗДДС
регламентира, че регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да отрази
получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно
до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са
издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от
ЗДДС.
На последно място при сравнение на другите две приложени от
ответника фактури с процесната фактура съдът установи, че практически
липсва съвпадание в описаните във фактурите материали, което опровергава
твърдението на ответника, че част от позициите по процесната фактура били
предоговорени, изготвени и платени впослествие. В тази връзка между
фактура № 436/02.10.2017 г. и фактура № 465/07.12.2017 г. няма съвпадение
по нито една позиция., а между фактура № 436/02.10.2017 г. и фактура №
479/22.12.2017 г. е налице съвпадение в позициите за визитки и торбички – но
количествата са съществено различни.
В тази връзка и съдът приема исковата претенция за главница за изцяло
основателна.
Досежно претенцията за обезщетение за забава съдът намира, че следва
да съобрази направеното от ответника възражение за погасителна давност –
доколкото ответникът твърди, че в случая приложима била кратката три
9
годишна такава. В случая исковата молба е подадена на 13.12.2021 г. – като
периодът на претенцията е от 12.12.2018 г. – следователно ищецът е съобразил
кратката давност при предявяване на иска си. В самата фактура, получена от
ответника, е вписан падеж – 15.11.2017 г., поради което и се доказва
изпадането на ответника в забава по процесната фактура.
Предвид заключението по ССчетЕ искът за обезщетение за забава се
явява доказан за сумата от 3983.94 лева като за разликата до пълния предявен
размер или за сумата от 0.32 лева следва да бъде отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направилио само ищцовото дружество. Предвид
изхода на делото такива се дължат принципно и на двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 682.33 лева държавна такса,
980 лева за адвокат и 350 лева депозит за вещо лице. Посочените разноски са
действително извършени, видно от представени платежни нареждания като
адвокатският хонорар не е прекомерен предвид цената на исковете. Поради
това съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди
сумата от 2012.29 лева.
Ответникът от своя страна не претендира разноски.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кинекс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Люлин, бл. 631, вх. Б, ет. 1, ап. 69, ДА ЗАПЛАТИ
на „Интерграфик БГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Патриарх Евтимий, № 14, ет. 1, ап. 2, следните
суми: 1/сумата от общо 13 074 лева с ДДС – неплатена цена по фактура №
436/02.10.2017 г., издадена въз основа на неформален договор за изработка и
продажба на рекламни материали, по който ищецът „Интерграфик БГ“ ООД
има качеството „доставчик“, а ответникът „Кинекс“ ЕООД „получател“, ведно
със законна лихва от подаване на исковата молба – 13.12.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и 2/ сумата от 3983,94 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неплатената главница за периода
от 12.12.2018 г. до 12.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава за сумата от 0.32 лева, представляваща разлика над уважената част до
пълния размер на претенцията, поради неоснователност на иска в тази част.
ОСЪЖДА „Кинекс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Люлин, бл. 631, вх. Б, ет. 1, ап. 69 ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Интерграфик БГ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Патриарх
Евтимий, № 14, ет. 1, ап. 2, сумата от общо 2012.29 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство съобразно уважената част от
исковете.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11