№ 23
гр. Ловеч , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214300600070 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
С присъда № 260002/10.12.2020 г.,Районен съд гр. Троян, пети съдебен
състав, на десети декември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, като разгледал Наказателно частен характер дело № 84 от 2020
година по описа на Троянски районен съд.признал въззиваемия Б. В. П. - за
НЕВИНОВЕН да е през периода от 18.06.2019 г. до края на 2019 г. е РУ гр.
Троян, Община Троян, Районна прокуратура гр. Троян, II отделение на
Върховния административен съд и Българска агенция по безопасност на
граните гр. София, при условията на продължавано престъпление, по друг
начин - в жалби, сведение и заявление, подадени от него, публично е
приписал на М. С. Х. престъпления с изразите: „...спря на около 2-3 метра и
рязко сви срещу мен и съвсем умишлено ме удари..."; „...избяга от мястото на
произшествието..."; „... опит за покушение върху живота ми..."; „...отправяне
на закани за здравето и живота ми... той е осъществил престъпление по чл.
1
144, ал. 3, б. „а", във връзка с ал. 1 от НК"; „...в съвкупност е извършил и
престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „а" във връзка с ал. 1 от НК"; „...с
подвеждащи писмени мотиви лицето Х. въвежда в заблуждение целия
административен апарат: Община, полиция, прокуратура, съд" и
„...продължаващо самоуправство от страна на М.Х....", и го оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във
връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 2, във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Признал въззиваемия Б. В. П., за НЕВИНОВЕН да е в Заявление №
359000-5017/18.06.2019 г. до Кмета на Община Троян и до Началника на РУ
гр. Троян и в жалба по преписка № 359000-6582/05.08.2019 г., адресирана до
Началника на РУ гр. Троян, Кмета на Община Троян, съдия от II отделение на
Върховния административен съд и до Директора на Българска агенция по
безопасност на храните гр. София, при условията на продължавано
престъпление и по друг начин, с изразите: „... сме подложени на физически и
психически терор от страна на едно единствено лице ... пред ехидната
усмивка на лица, които според самите тях са над закона" и „Лицето Х.
манипулира използвайки кадарстрални карти от интернет и предписания от
проверка на БАБХ,... създава изкривена картина, която не отговаря на
действителността", публично разгласил позорни обстоятелства за М. С. Х., и
го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2,
предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1,
предл. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от М. С. Х. от
********, ЕГН: **********, ГРАЖДАНСКИ ИСК срещу подсъдимия Б. В. П.
от ************ ЕГН: *******, за сумата 3 000,00 лв. (три хиляди лева),
претендирано обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в
резултат на престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1,
т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от
НК, _ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.12.2019 година
до окончателното й изплащане.
Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от М. С. Х. от
********, ЕГН: **********, ГРАЖДАНСКИ ИСК срещу подсъдимия Б. В. П.
2
от ******, ЕГН: *******, за сумата 1 000,00 лв. ( хиляда лева), претендирано
обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на
престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2,
във връзка с чл. 147, ал. 1, предл.1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК,ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2019 година до
окончателното й изплащане.
Осъдил е въззивника М.Х. да заплати на въззиваемия Б.П. сумата от
1.400.00/хиляда и четиристотин/лева разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от М. С. Х., гр. Троян, чрез адв. С. Г.,
против Присъда от 10.12.2020 г., на Троянския районен съд по НЧХД N
84/2020 г. по описа на съда с правно основание чл. 313 и сл. НПК .
Сочат,че не са доволни от посочената по-горе Присъда на Троянския районен
съд, поради което и в срок обжалват пред Окръжен съд-Ловеч същата.Излагат
съображения,че присъдата е постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснована е и неправилна поради
допуснато нарушение на материалния закон.
При тези и други съображения, които ще изложат след изготвяне на мотивите,
молят Окръжен съд-Ловеч да постанови присъда, с която да измени
обжалваната и постанови нова, с която да осъди въззиваемия.
Постъпило е и към въззивната жалба,допълнение от М. С. Х., гр. Троян
чрез адв. С. Г. ВНЧХД№ 70/2021 г. с правно основание- чл. 313 и сл. НПК.
Отново сочат,че не са доволни от посочената по-горе присъда на Троянския
районен съд, поради което и в срок обжалват същата. Излагат съображения,че
присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснована е и неправилна поради допуснато
нарушение на материалния закон.
Конкретизират,че с присъда от 10.12.2020 г. на Троянския районен съд по
НЧХД N 84/2020 г. по описа на съда призна за невиновен и оправда Б. В. П.,
********, за това, че през периода от 18.06.2019 г. до края на 2019 г. в РУ
МВР - гр. Троян, Община Троян, Районна прокуратура - гр. Троян, II
отделение на Върховния административен съд и Българска агенция по
3
безопасност на граните София, при условията на продължавано престъпление,
по друг начин - в жалби, сведение и заявление, подадени от подсъдимия,
публично с приписал на тъжителя престъпления с изразите: „...спря на около
2-3 метра и рязко сви срещу мен и съвсем умишлено ме удари..."; „...избяга от
мястото на произшествието...'1; „... опит за покушение върху живота ми...";
„...отправяне на закани за здравето и живота ми... той е осъществил
престъпление по чл. 144. ал. 3, б, „а“ във връзка с ал. 1 НК.; ,,...в съвкупност е
извършил и престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „а", във връзка с ал. 1 НК"; ,,...с
подвеждащи писмени мотиви лицето Х. въвежда в заблуждение целия
административен апарат: Община, полиция, прокуратура, съд" и
„...продължаващо самоуправство от страна на М.Х...."
- престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1, във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2. предл. 2,
във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 2, във връзка с чл. 26. ал. 1 НК.и за това, че
в заявление № 359000-5017/18.06.2019 г. до Кмета на Община Троян и до
Началника на РУ МВР - Троян и в жалба по преписка № 359000-
6582/05.08.2019 г., адресирана до Началника на РУ МВР - Троян, Кмета на
Община Троян, съдия от II отделение на ВАС и до Директора на БАБХ, при
условията на продължавано престъпление и по друг начин, с изразите „... сме
подложени на физически и психически терор от страна на едно единствено
лице пред ехидната усмивка на лица, които според самите тях са над закона" и
„Лицето Х. манипулира използвайки кадастрални карти от интернет и
предписания от проверка на БАБХ,...създава изкривена картина, която не
отговаря на действителността.", публично разгласил позорни обстоятелства за
тъжителя -престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1, във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2,
предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
Отхвърлил предявените искове за причинени неимуществени вреди в
размер на 3 000 лева за първото престъпление и 1 000 лева за второто.
Посочват,че съдът е изложил мотиви, както следва: Частният тъжител е
управител на „Евромекс" ООД гр. Троян, което дружество стопанисва
животновъден обект, находящ се в с. Дълбок дол, обл. Ловеч, регистриран с
Удостоверение за регистрация № 160/30.08.2010г., издадено от РВМС гр.
Ловеч. Подсъдимият Б.П. е управител на „Балкан Био Фрукт" ООД гр. Троян,
което, дружество се занимава с производство на овощни култури и зеленчуци.
4
За стигнат до своето стопанство, подсъдимият и неговата съпруга, заедно с
наетите от тях работници, преминавали през междуселски път, който път
минавал през животновъдния обект на „Ивромекс“ ООД гр. Троян.
Посоченият път, освен за стопанството на подсъдимия, се ползвал и от
жители на с. Дълбок дол за преминаване и достигане до техни земеделски
имоти.
Изложил, че на 22.05.2019г. частният тъжител информирал подсъдимия, че
ще сложи бариера с електронно управление на пътя и ако иска да преминава,
ще следва да му заплаща по 600 лева, в противен случай няма да може да
преминава по пътя, като това било установено от подсъдимия на 24.05.2019г.
,като това го принудило да премине по стария път, който бил непочистен,
черен път, значително по-дълъг. Сочи така също, че на 25.05.2019г. частният
тъжител паркирал напречно на пътя личния си автомобил, за да
възпрепятства преминаването, на 26.05.2019г. на пътя бариерата била
спусната, а автомобилът отново паркиран напречно, което принудило
работниците на подсъдимия да пренасят на ръце касетките с ягоди,
заобикаляйки бариерата и автомобила.
Излага, че със Заповед № 561 от 28.05.2019г., издадена от Кмета на Община
Троян, е наредено да се изземе поземлен имот с идентификатор **********,
представляващ селскостопански, горски ведомствен път - публична общинска
собственост, по кадастралната карта на с. Дълбок дол, от неоснователно
установеното владение на трето лице, като се премахне в срок до 31.05.2019г.
незаконно поставената метална бариера, чрез която е установено владението,
която на 31.05.2019г., около 10.00 часа, била премахната с помощта на
служители на ОП „Комунални услуги" гр. Троян. На същият ден, около 13.20
часа, подсъдимият установил, че пътят е преграден с паркиран лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер", собственост на „Троямекс" ООД гр. Троян. На
05.06.2019г., около 09.30 часа, подедъдимият отново установил, че на пътя е
паркиран товарен автомобил ,Мерцедес", собственост на същата фирма,
който възпрепятствал преминаването.
Изложил, че подсъдимият подал до Кмета на Община Троян и до Началника
на РУ гр. Троян Заявление вх. № 359000-5017 от 18.06.2019г. , като в същото
е отразено, че след премахването на поставената метална бариера на
5
общинския път на 31.05.2019г. по заповед на Кмета на Община Троян, на
04.06.2019г. пътят отново е бил преграден с паркиран напряко товарен
автомобил, което отново възпрепятства движението. Отразено било така
също, че на 17.06.2019г. багер на ОП „Комунални услуги" гр. Троян е
преместил купчина оборски тор, за да се осигури проход за преминаване по
пътя, след което напречно на пътя е бил паркиран ек автомобил, който отново
е възпрепятствал движението по пътя. В това заявление е било посочено, че
считано от 25.05.2019г. до датата на подаване на заявлението са 52 дни, през
които са нарушени основни човешки права за придвижване до частната им
собственост, нарушено е правото им на труд и в срок от 52 дни са подложени
на физически и психически терор от страна на едно единствено лице като са
принудени да се придвижват пеша и да пренасят стоката си на ръце „пред
ехидните усмивки на лица, които според тях самите са над ЗАКОНА".
Посочено е, че с Постановление № 631 от 28.06.2019г. на Т.П. - зам. районен
прокурор при Районна прокуратура гр. Троян е отказано образуването на
досъдебно производство.
Както и , че подсъдимият е подал Жалба вх. № 359000-6585/05.08.2019г. по
регистъра на РУ гр. Троян, до Началника на РУ гр. Троян, Кмета на Община
Троян, ВАС, второ отделение и БАБХ гр. София, с която отново търсел
съдействие предвид „Продължаващо самоуправство от страна на г-н М.Х. за
възпрепятстване на предвижването по селския път, като е отразил, че „Лицето
Х. манипулативно използвайки кадастрални карти от интернет и предписания
от проверка на БАБХ", които се отнасят само и единствено за животновъден
обект, който има граници с пътя, но не преминава през него и не създава
заплаха за нормалното му функциониране, създава изкривена картина, която
не отговаря на действителността.
Сочат, че на 23.12.2019г. подсъдимият отново е подал до Районна
прокуратура гр. Троян Жалба вх. № 1258/23.12.2019г., в която е отразил, че на
21.12.2019г., около 16.30 часа, връщайки се от работа на полето се е движил
по пътя към с. Дълбок дол, управлявайки трактор. Срещнал е друг трактор и е
отбил встрани от пътя, за да може да се разминат двете превозни средства.
След като насрещно движещият се трактор го е наближил, е спрял на около 2-
3 метра, свил е рязко срещу него и съвсем умишлено го е ударил с предната
си лява гума в предната лява част. Отразил е, че в резултат на този удар,
6
неговият трактор е имал причинени вреди, а другият трактор е бил управляван
от М.Х., който е избягал от мястото на произшествието, както и че се е
обадил на 112 с молба за помощ, за ПТП и за опит за покушение върху
живота му. В жалбата подсъдимият отразил, че приема действията на Х. като
демонстрация на сериозността на намерението му да застраши живота му и
предвид обстоятелството, че на полето, където обикновено се срещат с Х.
няма хора, се страхува, че той може да осъществи престъпните си намерения
и счита, че Х. е осъществил престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.
Освен това отразил, че М.Х. е извършил в съвкупност и престъпление по чл.
342, ал. 3, б. „а" във вр. ал. 1 от НК. По образуваната в Районна прокуратура
гр. Троян преписка № 1258/2019г. Б.П. е представил и писмено Сведение от
08.01.2020г. / л.41/, в което е възпроизвел описаното в жалбата. С
Постановление № 1258 от 25.02.2020г. на Т.П. - зам. районен прокурор при
Районна прокуратура гр. Троян е отказано образуването на досъдебно
производство.
Сочат също така,че съдът е изложил в мотивите си, че от приетите по делото
писмени доказателства се установявало, че на „Евромекс" ООД гр. Троян са
извършени множество проверки от ОДБХ гр. Ловеч, по някои от които имало
установени нарушения и наложени санкции. От Справка изх. № РД-
1707/22.10.2020г. на Община Троян се установявало, че на 27.05.2019г., на
07.08.2019г. и на 09.08.2019г. са извършени три проверки на недвижими
имоти публична общинска собственост, а именно имот с идентификатор
2447.750.40 и имот с идентификатор *********, представляващи
селскостопански пътища по повод постъпили сигнали за преграждане на пътя
oт М.Х. като било отразен в справката, че по повод извършените проверки са
били издадени Заповед № 561/28.05.2019г., Заповед № 960/07.08.2019г. и
Заповед № 979/12.08.2019г. от Кмета на Община Троян, но проверки на
„Евромекс'' ООД гр. Троян не са извършвани. Посочените три заповеди били
приложени към справката. От Справка изх. № 02-1 10-1100/496 от
16.10.2020г. на Държавен фонд „Земеделие" /л. 299-300/ се установявало, че е
била получена Жалба с вх. № 02-2600/5988 от 07.10.2019г. с изразени
съмнения за нередовност във връзка с липсващи животни, декларирани от
„Евромекс" ООД гр. Троян по схемите и мерките на Директните плащания.
Във връзка с тази жалба била извършена проверка, при която били установени
7
съмнения за извършени неправомерни деяния от М.Х., в качеството на
управител на „Евромекс" ООД гр. Троян, изразяващи се в заявяването на
неверни данни в заявление за подпомагане, както и в подаване на неверни
данни в справките за налични животни с цел получаването на средства от
бюджетите на ЕС и РБ, които не му се полагат. Отразено било в справката, че
е бил подаден сигнал до ВКП.
Изложил също така, че от справка, приложена на л. 242 от делото било видно,
че в Районен съд гр. Троян е образувано гражданско дело № 316/2020г. със
страни:
ищец - „Евромекс" ООД гр. Троян и ответник - Община Троян с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр 1 ал. 1 т ЗС с предмет на иска
установяване на собственост върху поземлен имот с идентификатор
********** и поземлен имот с идентификатор *********, придобити от
дружеството ищец по давност на основание чл. 79 от ЗС.Конкретизират,че въз
основа на така приетите от РС-Троян фактически положения същият е извел
следните правни изводи:
l.He са доказани повдигнатите с тьжбата и допълнителната молба две
обвинения срещу подсъдимия за извършени от него престъпления - този
основен извод е необоснован и противоречи на събраните по делото
доказателства.
2. Оспорват приетото от РС-Троян, че действително на 21.12.2019г., около
16.30 часа, частният тъжител е ударил с управлявания от него трактор,
трактора на подсъдимия, след което е напуснал мястото на произшествието,
като служители на РУ МВР - Троян след извършен оглед са съставили АУАН
№ 012071 от 21.12.2019г. на Х. за извършено от него нарушение по чл. 20, ал.
1 от ЗДвП и Протокол за ПТП № 1656014 от 21.12.2019 година.
Липсват доказателства за влязло в сила наказателно постановление против
тъжителя за това нарушение.
3. Също така ,че е приел въз основа на Справка per. № 105830-1104 от
12.08.2020г. на Дирекция „Национална система 112", Районен център 112 -
Монтана, в която е отразено, че на 21.12.2019г. в 16:38:52 часа е постъпило
обаждане към ЕЕНСП 112 от лице, представило се като Б.П. от мобилен
8
телефон с №**********, който сигнал е предаден на ОДЧ на ОДМВР гр.
Ловеч, като в хода на извършената проверка по образуваната преписка в
Районна прокуратура гр. Троян
е бил съставен Протокол за предупреждение per. № 359р-1834 от 27.01.2020г.
по чл. 65 от ЗМВР на М.С.Х. да не обижда, да не заплашва и да не се заканва
със саморазправа спрямо подсъдимия и членовете на семейството му, като
спорните въпроси между тях да се решават по законов ред.
Посочват,че при това съдът е направил извод, че с отразеното от подсъдимия
в подадените от него жалби и заявление, същият е отразил своите обективни
възприятия относно случилото се на 21.12.2019г. и начинът, по който той е
възприел действията на частния тъжител.
Считат,че самото съставяне на предупредителен протокол по никакъв начин
не доказва, че тъжителят е извършил такива действия, с които да заплашва
или да се заканва на подсъдимия. Това са само едни твърдения на едната от
страните в спора и няма как да се верифицират като такива, без да са налице
други обективни доказателства.
4. Доказана била истинността на сочените от подсъдимия обстоятелства, а
именно, че Х. е свил към него и го е ударил с управлявания от него трактор,
че след това е напуснал мястото на произшествието. Именно за това
противоправно поведение е бил съставен и АУАН срещу частния
тъжител,като акцентира,че по-горе в допълнението е изразил отношение към
този АУАН. Подсъдимият бил възприел поведението на тъжителя като опит
за покушение върху живота му, с което е преценил, че Х. е извършил
престъпления но чл. 144, ал. 3, б. „а" във вр. ал.1 от НК и по чл. 342, ал. 3, б.
„аи във вр. ал. 1 от НК, като именно предвид тези свои възприятия е подал и
жалбата до Районна прокуратура гр. Троян, с която е сезирал надлежен орган
за извършено спрямо него противоправно поведение и според съда именно
това бил законовия начин едно лице да потърси защита на свои нарушени
права от надлежен орган какъвто е Районна прокуратура гр.Троян.
Заявява,че биха се съгласили само с това, че законовия начин за
осъществяване на нарушени права е именно търсене на защита от съответния
орган, какъвто е прокуратурата.
9
Само, че счита,че в жалбата ситуацията е преекснонирана до такава степен, че
изложеното следва да се квалифицира като приписване на несъществуващо
престъпление. Приема,че може единствено да се приеме, че е налице едно
леко ПТП, от което са настъпили само незначителни щети на МПС. Още
повече, че подсъдимият е „квалифицирал" това ПТП като закана за убийство
по чл. 144, ал. 3 НК, за да засили,според него, ефекта от твърдяното деяние -
липсата на приключило с осъдителна присъда наказателно производство
против тъжителя за такова престъпление категорично доказва
несъстоятелността на твърденията на подсъдимия. При това обръща
внимание,че мотивът на прокурор П. за отказ да се образува досъдебно
производство, посочен в постановлението от 25.02.2020г. е недоказаността на
изложените от подсъдимия в жалбата обстоятелства.
5. Съдът приема, че несъмнено заплахи са били отправени от Х., след като
същият е бил предупреден да се въздържа от такива действия с Протокол за
предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, при което приема, че подсъдимият не е
извършил престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т.
2,предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. I, предл. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК,
за което е предаден на съд, от обективна страна.
Приема,че няма как само въз основа на едно твърдение от едно лице, изразено
в жалба до съответния орган да се приеме, че е налице извършено такова
деяние, та дори и да е съставен предупредителен протокол по ЗМВР.Счита,че
истинността на подобни твърдения се доказва чрез разследване.
6. Необосновано съдът приема и че умисълът за клевета се изключва,
когато субектът е уверен в истинността на приписваното престъпление, която
увереност е обоснована с обективни факти. това се доказвало и с обясненията
на подсъдимия, които са доказателствено средство в наказателния процес.
Посочва,че наред с това, че обясненията на подсъдимия са източник на
информация, то те са и изразяване на защитна позиция. По същата логика на
съда,според него, можем да разгледаме обясненията на подсъдимия и като
негова защитна теза.
Конкретизира,че в горния контекст съдът, както и изложил в мотивите си, „...
напълно споделя изложените от адвокат Д. аргументи, че подсъдимият е
10
сигнализирал държавните органи и Община Троян, не с умисъл да унизи и
наклевети частния тъжител, а да изложи „нещо истинско“ за Х., като се е
занимавал изцяло с това да може да разреши въпроса за преминаването през
пътя .Счита,че именно това е мотивът на подсъдимия да подава заявления,
сигнали, жалби и др., за да разреши въпроса за преминаването през пътя. И
това е правил през целия период, въпреки ясното изразено становище на ВАС
в неговото определение, което е било много добре известно на подсъдимия.
Нещо повече, във връзка с подаваните от подсъдимия жалби до Кмета на
Община Троян във връзка с „този път", първоначално от него са издадени
няколко заповеди, с които разпорежда на тъжителя да го освободи и да не
възпрепятства преминаване през него. Следва обаче санкция за Кмета на
Община Троян в тази връзка, поради неизпълнение на съдебно
решение.Обръща внимание,че следва и предявяване на установителен иск за
собственост, по който подсъдимият няма как да е страна и въпреки
съзнанието му, че са предприети съответните действия от страна на тъжителя,
той е продължил да подава сигнали и жалби.
7. Съдът излага в мотивите си, че е налице константна съдебна практика в
редица решения на ВКС, че сигнализирането на органите на държавна власт и
държавно управление от конкретно лице за извършени нарушения на негови
права не може да съставлява престъпление по чл. 148 от НК. Именно това е
законният начин на конкретно лице, чиито права са нарушени или то счита,
че са нарушени, да потърси защита за това от надлежни органи. По този
законов начин е действал и подсъдимият, не с намерението да наклевети
частния тъжител и да му създаде проблеми, а с намерението да защити свои
нарушени права и интереси.
Посочва,че принципно,биха се съгласили с изразените мотиви, но няма как да
приемат написаното от подсъдимия в Заявление № 359000-5017/18.06.2019г.
до Кмета на Община Троян и до Началника на РУ гр. Троян и в жалба по
преписка № 359000-6582/05.08.2019г., адресирана до Началника на РУ гр.
Троян, Кмета на Община Троян, съдия от II отделение на Върховния
административен съд и до Директора на Българска агенция по безопасност на
храните гр. София, че „... сме подложени на физически и психически терор от
11
страна на едно единствено лице ... пред ехидната усмивка на лица, конто
според самите тях са над закона" и „Лицето Х. манипулира използвайки
кадастрални карти от интернет и предписания от проверка на БАБХ,...създава
изкривена картина, която не отговаря на действителността". Обръща
внимание,че съдът също приема, че така посочените изрази представляват
позорно обстоятелство за лицето, за което се отнасят, но в конкретното
заявление никъде не било посочено, че това лице е частният тъжител М.Х..
Този извод на съда е необоснован: цит.: Написано е „Лицето Х.
манипулира...'. Наред с това следва да се подчертае, че изразите, които са
написани и с които считат, че е осъществен състава на престъплението
клевета, няма как да се разглеждат извън контекста на цялостното изложение
в съответните сигнали и жалби. А от това съдържание става очевидно ясно
против кого същите са насочени.
8. За да обоснове своята теза за несъставомерност на деянията на подсъдимия,
съдът според тях съвсем погрешно е взел страна, изразявайки отношението си
към действията на тъжителя, с които същият е целял да ограничи
преминаването през спорната с община Троян собственост на пътя и
ограничаване на възможността по този начин да бъдат внесени зараза и
болестни в животновъдния му обект. Това личи oт мотивите, в които е
записано, че ,,...с тези си действия, затрудняващи движението по пътя,
частният тъжител несъмнено е създал пречки на подсъдимия във връзка с
упражняваната от него дейност на производител на овощни култури и
зеленчуци, което предвид продължителността на това действие може да се
приеме за физически и психически тормоз."
Прави извод,че при това положение, ако се обърне тезата на съда в подкрепа
на тъжителя, то би звучало по начин, че подсъдимият всячески се е стремял
да нарушава претендираното от първия право на собственост и да създава
предпоставки и условия за внасяне на зараза в животновъдния му обект.
Прави заключение,че по този начин съдът необосновано и незаконосъобразно
е заел позицията на арбитър в полза на подсъдимия да разреши спора за
собствеността на недвижимия имот, което излиза извън прерогативите му.
Приема,че този извод е подчертан още по-ярко от изразените мотиви: цит.:
12
„Съдът счита, че в голяма степен някои от държавните органи са допринесли
за разрастването и задълбочаването на конфликта между страните и за
множеството жалби и сигнали, подадени от подсъдимия, със своето
бездействие и отказ да предоставят защита на увредените права и интереси."
Посочва,че при тези и други съображения, които ще изложат в съдебно
заседание, молят Окр.съд-Ловеч да постанови присъда, с която да отмени
обжалваната и да осъди подсъдимия за извършените от него
престъпления.Молят също да се уважат и предявените граждански искове
изцяло, както са заявени с тъжбата.
16.03.2021 г.
В съдебно заседание,в ход на делото по същество, пред въззивната
инстанция ,адвокат С. Г. сочи,че поддържа жалбата така, както я е мотивирал
по отделни пунктове и моли съда да се съобрази с изложеното в тях. В
допълнение иска да каже и подчертае, че е налице остро противоречие между
мотиви на присъдата и диспозитив. Съдът в мотивите си е написал, че
приема, че посочените изрази, както са ги описали в един от пунктовете на
обвинението, представляват позорно обстоятелство за лицето, за което се
отнасят. А в диспозитива на присъдата е приел, че следва да оправдае
подсъдимия за обвинението в тази му част. Не е вярно според него това, което
съдът е изложил в мотивите си, че не може да се направи извод за кого се
отнасят тези изложени в заявление № 359000-5017/18.06.2019 г. по преписка
№ 359000-6582/05.08.2019 г., адресирана до началника на РУ - Троян, кмета
на Община Троян, до съдия на второ отделение на ВКС и до директора на
БАБХ - София. Акцентира,че изрично е написано в заявлението, че „лицето
Х. манипулира … „и т.н. със съответните документи. Кое е това лице? В
самата жалба е написано относно „…продължаващо самоуправство от страна
на М.Х.“. Изразява недоумение,как да не е ясно за кого се отнасят тези
изрази, които съдържат позорни обстоятелства? Счита,че съдът е приел да
постанови присъда, влизайки в качеството си на арбитър между страните по
повод този път, който е препъни камъка между тях, чия собственост е и какво
представлява всичко, написано от страна на въззиваемия против моя
доверител. А че не трябва да бъде арбитър е ясно, тъй като са представили
доказателства, че спорът относно това обстоятелство ще бъде решен по друго
13
дело – гр. дело № 316/2020 г. на РС - Троян. Ето защо, поддържайки всичко
изложено в жалбата, моли Окръжен съд-Ловеч да отмени обжалваната
присъда и вместо нея постанови такава, с която осъди въззиваемия за
престъпленията, за което са му предявени обвинения с тъжбата. Или, ако
приеме, че изложеното в мотивите на съда, че поведението му, свързано с
подаване на молби, жалби и други до компетентни органи, е негово
конституционно право и следва в тази част той да бъде оправдан, то в частта,
в която е признат за невиновен и го е оправдал, а в мотивите си изразява
становище, че се касае за позорни обстоятелства, да го осъди в тази част от
обвинението като приеме, че е извършил престъплението по чл. 148 във
връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК. По тези съображения моли ОС-Л-ч да
присъди направените от тъжителя разноски по делото.
Защитникът на въззивника адвокат Й.Д., моли ОС-Ловеч, да потвърди
присъдата на първоинстанционния съд и да остави жалбата на частния
тъжител срещу нея без уважение като счита, че присъдата е законосъобразна,
обоснована и постановена при спазване на процесуалните правила, поради
което е справедлива и обективна. Моли да бъде потвърдена. Счита,видно от
мотивите на съда, той е обсъдил всички въпроси, поставени в жалбата на
тъжителя като е спазил изискванията на чл. 14 от НПК това да стане
обективно, всестранно и пълно, анализирайки целия доказателствен материал,
събран по частното дело.Приема, че безспорно и категорично се установило
по делото, че всички онези жалби, които е пускал неговия доверител, са
свързани с осъществяването на едно лично индивидуално, а също и
колективни права, свързани с използване на въпросния път не само от него,
но и от всички земеделски стопани, които имат земи и се занимават със
земеделие и животновъдство в този район и при определени условия и от
околни села ползват пътя. По тази причина те считат, че не е доказан на първо
място обективния елемент, защото всичко, което е посочил неговия доверител
в своите тъжби, отговаря на истината. Позовава се на това,че са правени са
проверки от РУ на МВР – Троян, а и от Община Троян и са издавани заповеди
от кмета на Община Троян, свързани с констатираните нарушения и
преченето на частния тъжител да се използва въпросният път. Издаден е и акт
за установяване на нарушения, свързан с настъпило ПТП от служителите на
РУ на МВР. Всички факти, посочени в тъжбата, които се сочат като
14
клеветнически, са доказани, че са осъществени и са реални, т.е. отговарят на
истината. Счита, че не е доказан субективния елемент на твърдените
престъпления в частната тъжба. Тъй като престъпленията, за които е
привлечен да отговаря доверителят му, са умишлени престъпления и той
следва да е целял или допускал, че отправяйки тези твърдения, той
наклеветява частния тъжител. Б.П. е нямал такова намерение. Единственото
му намерение е свързано с това да се осигури използването на въпросния
единствен път от всички, включително и него. В тази насока Районният съд е
изложил достатъчно аргументирани мотиви и затова счита, че неговите
мотиви са законосъобразни, обосновани и пълни и липсва противоречие в
тях. В тази насока,според него, е и практиката на ВКС и на СЕС, тъй като в
решението си Върховният съд приема, че не е важно какво възприема
частният тъжител при такова престъпление, важно е какво е целял и какво е
написал буквално в своите жалби подсъдимият. Практиката е трайна,
постоянна и непротиворечива и е изразена в решение № 9/28.01.2015 г. по
наказателно дело № 1805/2014 г. на ВКС, решение № 75/20.02.2012 г. по
наказателно дело № 3142/2011 г. на ВКС, решение № 80/09.03.1998 г. по
наказателно дело № 766/1997 г. на ВКС второ наказателно отделение. Не без
значение,според него, е че в конкретния случай въззиваемия П. е
осъществявал едно свое конституционно право – да подава жалби срещу
онези лица, които счита, че са допуснали определени нарушения или
отклонения от правните норми, които са задължителни за спазване. В
конкретния случай, ако това е общински път, а той до настоящия момент
безспорно е такъв, то е следвало във всички случаи да осигурява достъп на
всички. Той може да спори, че въпросният път е негов, но това може да стане
установено само със съответния съдебен акт. Процесуалният представител на
частния тъжител твърди, че въпросът по това дело ще се реши с гражданското
дело. Изразява становище, че гражданското дело няма никакво отношение,
тъй като се води за спор за собственост и дори частният тъжител да докаже,
че е собственик, докато се издаде решение на съда и то влезе в сила, този път
се счита за общински и винаги се ползва от всички граждани, поради което е
и техният умисъл, че това е общински път и поведението на моя доверител не
осъществява и от обективна, и от субективна страна престъпния състав на
разглежданото престъпление. По тези съображения моли съдът да приеме, че
частната жалба се явява неоснователна, присъдата и изготвените мотиви на
15
съда са обосновани и законосъобразни и да потвърди акта на съда. Моли, ако
постанови решение в този смисъл, да присъди и направените разноски пред
двете инстанции на неговия доверител, които са адвокатски хонорар.
Адв. Г. в правото си на реплика сочи,че с тъжбата са предявили две
обвинения за извършена клевета по двете и форми, едната изразяваща се е
приписване на престъпление и другото в разпространяване на позорни
твърдения.Сочи,че би се съгласил с всичко казано, свързано с първото
обвинение, тъй като напоследък се налага практиката да се приеме, че по този
начин се гарантират конституционните права на граждани да подават молби,
жалби и т.н., но не може да се съгласи с това, че в тези документи, заявления
и сигнали, които подсъдимият е отправил до държавните институции и
органи,че той не е осъществил състава на престъплението клевета в другата
му форма, а именно разпространяване на позорни обстоятелства. Сам съдът
го казва на стр. 11, че счита, че така посочените изрази представляват позорно
обстоятелство за лицето. След като представляват позорно обстоятелство и,
разглеждайки всички заявления под един и същ общ номер 359000, различни
са само датите на тези заявления, но се отнасят до едно и също лице –
изрично написано е „…лицето Х. манипулира, използвайки кадастрални
карти от интернет и предписания от проверка на БАХБ“, създава изкривена
картина, която не отговаря на действителността. Това са позорните
обстоятелства, с които съдът се съгласява. Изразява недоумение,защо неговия
доверител е длъжен да отвори пътя при положение, че има определение на
ВКС, в което категорично се казва, че се отменя заповедта, с която следва да
се освободи пътя за преминаване, тъй като се касае за животновъден обект,
съществуват други опасности и т.н. Това е много добре известно на
въззиваемия,според него , въпреки това той отправя заявления и сигнал
именно до този състав на ВКС, че моят доверител ги манипулира. Ето защо
моли първоинстанционната присъда, особено в тази част, да бъде приета за
неправилна, въззивната инстанция да я отмени и да постанови нова.
Адвокат Д., използвйки правото си на дуплика сочи,че залегнато в
становището на колегата, че само се твърди, че едно лице е извършило
престъпление осъществява неговото конституционно право, е опровергано, от
делата на СЕС срещу България, на М. и други срещу България, С. срещу
България, както и редица дела срещу Русия, Украйна и Румъния, ще цитирам
16
само номера на СЕС: № 1481/2003 г., където е осъдена Русия именно за това,
или С. срещу Украйна № 6428/2007 г., както и редица други решение на СЕС,
например дело срещу Молдова № 34690/2005 година. В тези решения
Европейският съд заявява, че възможността в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва неверност
в поведението на определено лице е признато за едно от предписанията на
върховенството на закона и служи за поддържане на доверието в законовото
общество и администрацията. Посочва, че в тези случаи лицата нямат
намерение да оклеветят някого дори фактите да се окажат неверни. А те
изпълняват своя дълг на съзнателни граждани да информират институциите
за евентуално допуснато нарушение и това е тяхно право съгласно чл. 10 от
ЕКПЧ, която гарантира изразяване на мнение от гражданите в едно
демократично общество. Затова счита, че конкретният случай е именно такъв
- доверителят му в никакъв случай не е оклеветил частния тъжител и е нямал
такова намерения.
Въззиваемия Б.П. в защита сочи,че поддържа казаното от адв. Д..
Заявява,че действителната ситуация е точно такава. Заявява,че не са имали
лични противоречия. Единственото им желание е да се движат
безпрепятствено и да имат правото на труд, достигайки до работното си
място. Сочи,че този обект е тяхното единствено работно място на него и
неговото семейство.
Въззиваемия Б.П. в дадената от възивната инстанция последна дума
заявява,че е невинен и иска да бъде потвърдена присъдата на Троянския
районен съд.
Въззивната инстанция като съобрази направените възражения в жалбата
и допълнението към нея,събраните по делото доказателства, мотивите на РС-
Троян и сам като извърши проверка изцяло на правилността на
присъдата,независимо от основанията,посочени от страните,съгласно
задължението си по чл.314,ал.1 от НПК,счете жалбата за основателна,макар и
не точно по изложените от повереника възражения.
Видно от събраните по делото писмени доказателства въззиваемия П. е
депозирал жалба с вх.№1258/23.12.2019г. в Районна прокуратура-Троян.Както
се възразява и от страна на повереника,адвокат Ст.Г.,въззиваемия в нея, е
17
отразил, че на 21.12.2019г., около 16.30 часа, връщайки се от работа на
полето се е движил по пътя към с. Дълбок дол, управлявайки трактор.
Срещнал е друг трактор и е отбил встрани от пътя, за да може да се разминат
двете превозни средства. След като насрещно движещият се трактор го е
наближил, е спрял на около 2-3 метра, свил е рязко срещу него и съвсем
умишлено го е ударил с предната си лява гума в предната лява част. Отразил
е, че в резултат на този удар, неговият трактор е имал причинени вреди, а
другият трактор е бил управляван от М.Х., който е избягал от мястото на
произшествието, както и че се е обадил на 112 с молба за помощ, за ПТП и за
опит за покушение върху живота му. В жалбата въззиваемия е отразил, че
приема действията на Х. като една атака срещу него и семейството
му,включително и с отправяне на закани за здравето и живота им.Посочил е
също че намира,че настоящото поведение е демонстрация на сериозността на
намерението му да застраши живота му и предвид обстоятелството, че на
полето, където обикновено се срещат с Х. няма хора, се страхува, че той може
да осъществи престъпните си намерения.Въззиваемия П. е посочил,че
счита,че Х. е осъществил престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.
Освен това счита, че М.Х. е извършил в съвкупност и престъпление по чл.
342, ал. 3, б. „а" във вр. ал. 1 от НК. /л.43/.По образуваната в Районна
прокуратура гр. Троян преписка № 1258/2019г. Б.П. е представил и писмено
Сведение от 08.01.2020г./41/, в което е възпроизвел описаното в жалбата. С
Постановление № 1258 от 25.02.2020г. на Т.П. - зам. районен прокурор при
Районна прокуратура гр. Троян е отказано образуването на досъдебно
производство./л.29/.
Следва да бъде посочено, че въззивната инстанция категорично се съгласява и
приема за основателно възражението на защитника Й.Д., че поначало, всеки
гражданин има право да изрази мнение и да сезира съответните институции със
жалба, когато счита, че са нарушени правата му. В конкретният казус обаче с
депозираната жалба с входящ № 1258 от 23.12. 2019 /л.43/.въззиваемия Б.П.
категорично е посочил пред Районна прокуратура - Троян, че въззивникът М.Х. е
започнал атака срещу него и семейството му включително и с отправяне на закани
за здравето и живота им.Посочено е че това поведение е демонстрация на
сериозността на Х. да застраши живота му. Посочено е също така, че П.
действително се страхува за живота си. Още повече, че работата му е на полето,
където се среща с М.Х. и най-често липсват други хора и той може спокойно да
18
осъществи престъпните си намерения.Точно поради това счита, че той е
осъществил престъпление по чл. 144. ал. 3, връзка с ал. 1 от НК. Посочено е също
така в процесната жалба, че отделно от това М.Х. е повредил умишлено негово
имущество, което е на значителна стойност и счита, че в съвкупност е извършил
престъпление по чл. 342,ал.3,б.“ а“, във връзка с ал. 1 от НК, поради което следва
да носи отговорност и по този текст от НК. Депозирайки жалбата си пред Районна
прокуратура Троян и отразявайки по този начин действията на М.Х., реално
въззиваемият П. е иззел правомощията на прокурора предвидени в чл. 46. ал. 1 от
НПК, а именно да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ
характер. Това е така,тъй като за посочените престъпни състави от Наказателния
кодекс, законодателят е предвидил, че същите са престъпления от общ характер и
компетентна да извършва разследването и да повдига обвинение по същите е
единствено и само прокуратурата./арг.чл.161,ал.1 от НК/. Тоест в конкретния
казус и с процесната жалба не се касае за реализиране на конституционното право
на гражданите да подават жалби до съответните институции, когато едно лице
счита че са нарушени правата му, което право, поначало безспорно е налично,
както съгласно Конвенцията за правата на човека - чл. 10 така и съгласно
Конституцията на Република България.По-точно, в конкретният казус не се касае
за изразени съмнения от страна на въззиваемия П. в тази насока относно
поведението на въззивника, които поначало биха водели до несъставомерност от
обективна и субективна страна на деяние по чл. 286,ал.1 от НК, а се касае за
категорично посочени и прието от страна на въззиваемия П. за осъществени
състави от престъпления от общ характер. Така или иначе по процесната жалба
въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи, че от страна на Районна
прокуратура Троян е извършена проверка, но с постановление от 25.02. 2020
година Т. П.- заместник-районен прокурор при Районна прокуратура град Троян е
отказала да образува досъдебно производство/л.29/, като е счела че не са налице
доказателства за извършено престъпление от общ характер по чл. 343 ал. 1. б.“а.“
от НК, тъй като не са налице значителни щети по смисъла на закона. По-точно
липсва произнасяне от страна на прокурора, за това дали са налични,или липсват
данни, както се сочи от въззиваемия П. в процесната жалба, за извършено
престъпление от общ характер по смисъла на чл. 144,ал. 3 във връзка с ал. 1 от
НК, както и за чл. 342. ал. 3. Б.“а“. във връзка с ал. 1 от НК от страна на М.Х. така
както е приел да са извършени въззиваемият Б.П. и както е отразил в процесната
жалба /л. 43 и 44 от делото/. Следва да бъде посочено, че в тази връзка въззивната
инстанция няма процесуално правомощие да извърши в рамките на въззивното
19
производство такава проверка, поради което и следва постановената присъда да
бъде отменена и делото бъде изпратено на Районна прокуратура-
Ловеч,териториално отделение Троян, което да образува досъдебно производство,
в рамките на което да събере доказателства от които да се направи извод, дали е
налице както е посочено извършено престъпление по чл. 144. ал. 3. във връзка с
ал. 1 от НК и чл 342 ал. 3 буква а връзка с ал. 1 от НК от страна на въззивника
М.Х. или се касае евентуално за престъпление по член 286 ал. 1 от НК,евентуално
осъществено от страна на Б.П..Респективно за липса на доказателства за
извършени престъпления от страна на въззиваемия и въззивника в настоящото
производство.
Следва според въззивната инстанция в тази насока да се изясни
съдържанието на умисъла при осъществяване на престъплението по чл 286 ал. 1
от Наказателния кодекс. Вината в тази връзка според въззивната инстанция
представлява субективното отношение на дееца към общественоопасния характер
и общественоопасните последици на извършваното деяние. Изпълнителното
деяние набедяване,по принцип,се осъществява чрез подаване на инкриминираната
жалба до Районна прокуратура Троян в настоящия казус. Престъплението е
резултатно като престъпния резултат се изчерпва с узнаване на информацията
съдържаща се в жалбата която касае извършени престъпления, от страна на
надлежния орган.Интелектуалния момент от умисъла обхваща съзнанието, че с
жалбата се описват осъществения престъпения, че с подаването и в регистратурата
на Районна прокуратура-Троян се поставя началото на причинно-следствен
процес, който сигурно или вероятно ще стане достояние на орган компетентен да
започне наказателно преследване. Волевия момент изразява желанието на
въззиваемия П.,в настоящия казус, надлежния орган да разбере че въззивника
М.Х. е извършил престъпления, или съгласието му това да се случи, макар че
действителната му цел е възможно да е друга, например, да накара М.Х. да
предостави възможност за преминаване по процесния път, който в настоящия
казус е и причината за влошените отношения между въззивника и въззиваем.Така
или иначе, тези обстоятелства и въпроси могат да се разрешат в рамките на
досъдебно производство, в което се съберат относимите към предмета на
доказване факти и обстоятелства. Едва след това може да се направи единствения
обоснован извод дали от страна на въззивника и въззиваемия са извършени
престъпления от общ характер по посочените по-горе състави.Също така и да се
съберат доказателства,дали въззивника М.Х. е отправял закана за убийство към
въззиваемия и по този начин да е застрашил живота му,както се сочи в процесната
20
жалба и както цифрово е формулирано обвинението в процесната жалба,както и
доказателства,че той е извършил престъпление по чл. чл 342 ал. 3 буква „а“ връзка
с ал. 1 от НК.Следва да бъде отбелязано в тази връзка,че поначало от субективна
страна състава на това престъпление изисква то да е извършено умишлено,в която
насока следва да бъдат събрани доказателства подкрепящи или отхвърлящи
умисъла на въззивника М.Х.,именно умишлено да причини ПТП,както се сочи в
процесната жалба, и каквито не са налични в настоящото производство.
Основателно е възражението на повереника,адвокат Г.,че РС-Троян
необосновано е приел, че несъмнено заплахи са били отправени от Х., след като
същият е бил предупреден да се въздържа от такива действия с Протокол за
предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, и поради което е приел, че въззивника
поначало не е извършил престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с
ал. 1, т. 1, т. 2,предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. I, предл. 2, във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК, за което е предаден на съд, от обективна страна.Очевидно от вниманието
на РС-Троян е убягнало,че на л.87 от делото е приложен и протокол за
предупреждение и по отношение на възиваемия Б.П.,който е предупреден да не
обижда,заплашва и се заканва спрямо въззивника М.Х. и семейството му.Предвид
на което и към настоящия етап,както се възразява от адв.Г. няма как само въз
основа на едно твърдение от едно лице, изразено в жалба до съответния орган да
се приеме, че е налице,респективно не е налице, извършено такова деяние, та
дори и да са съставени предупредителни протоколи по ЗМВР и на възиваемия и на
възивника,и истинността на подобни твърдения следва да се доказва чрез
разследване.
Предвид на посочените съображения въззивната инстанция приема,че едва
след изясняване на посочените по-горе обстоятелства и факти, и в зависимост от
събраните допълнително доказателства следва да се прецени дали от страна на
възиваемия П. са извършени престъпленията,възведени с процесната тъжба от
въззивника М.Х..Респективно да се даде отговор на възраженията на
повереника,адвокат Ст.Г. в тази насока.Респективно налице ли са данни за
извършено престъпление от страна на въззиваемия Б.П. по чл.286,ал.1 от НК. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че състава на престъплението по чл. 286,
ал. 1 от НК предвижда две форми на изпълнително деяние, като според първата от
тях - набедяването представлява волеизявление на дееца с което той приписва
престъпление налице, за което знае,че е невинно. С това деецът уличава
набедения в извършването на конкретно посочено или достатъчно определено
21
престъпление, носещо присъщите му свойства на общественоопасно, наказуемо и
противоправно деяние, извършено виновно. Сведенията на дееца трябва да
съдържат факти за обективните и субективните признаци от състава на
престъплението в от особената част на НК. По своето естество съдържащата се в
съобщението информация за престъплението трябва да бъде невярна, защото не
съответства на действителното положение.В конкретика,следва да бъде
установено в процесния казус,дали както се сочи в процесната жалба въззивника
М.Х. умишлено е причинил имуществени вреди на въззиваемия с управлявания от
него трактор.Също така следва да се установи дали са налице доказателства за
извършено престъпление по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, по който състав
възиваемия П. е посочил,че следва въззивника М.Х. да носи наказателна
отговорност. Невярната информация представлява категорично твърдение за
осъществено престъпно деяние.На настоящия етап не е установено посочената
информация в жалбата с какво съдържание е в тази насока,а описаните от страна
на въззиваемия П. деяния и фактически обстоятелства разкриват конкретен състав
на престъпления от общ характер, предвиден в особената част на
НК.Поначало,невярната информация обхваща достатъчен обем от твърдения за
факти и обстоятелства за които да могат да бъдат подведени под признаците на
съответното престъпление, а не да представлява съждение или извод на дееца за
укоримо поведение. Следва да бъде посочено,че изразеното от автора на
съобщението съмнение или предположение за извършено престъпление не
реализира престъпния състав на набедяване по чл. 286 от НК. Изложените
становища и мнения с оценъчен характер за личността на конкретно лице също не
представляват набедяване, както и всяко друго невярно обстоятелство, което не се
отнася до приписване на престъпление. Когато изявлението на дееца, макар и
лишено от категоричност и конкретика на събитията, съдържа позорящи,както се
възразява от страна на адв.Г. по повод процесните обвинения възведени с
тъжбата, обстоятелства или при евентуален умисъл приписва някого
престъпление,то поначало, се осъществява клевета по чл. 147 от НК,тъй като
клеветата се осъществява както при пряк умисъл, така и при евентуален умисъл,
докато набедяването по чл. 286 от НК е само при пряк умисъл. Тоест в рамките на
проведено разследване разследващия орган следва да установи именно на база на
събраните факти и доказателства, дали в конкретния случай се касае за
престъпление по чл. 286 ал. 1 от НК, или се касае за престъпление по чл. 147 от
НК. /В този смисъл е решение 206 от 11.03.2019 на ВКС по н. д.823/2018г. на
второ наказателно отделение с докладчик председателят-съдия Б.Т./. Именно при
22
провеждането на едно разследване единствено и само може да се установи дали
посочените в процесната жалба твърдения са лъжливи и същевременно
въззиваемият Б.П. е съзнавал тяхната неистинност. /В този смисъл е решение 108
от 26.02.2009г.на ВКС по н.д. 41/ 2009 на второ наказателно отделение с
докладчик съдия Р.Н./.
Предвид на гореизложените мотиви,въззивната инстанция приема,че следва
да бъде отменена присъдата на РС-Троян като незаконосъобразна и делото бъде
изпратено на Районна прокуратура Ловеч,териториялно отделение Троян за
извършване на разследване относно данни за престъпление от общ характер.
Водим от гореизложеното и на основание чл.335,ал.1 от НПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260002/10.12.2020 г.,Районен съд гр. Троян, пети съдебен
състав, по Наказателно частен характер дело № 84 от 2020 година по описа на
Троянски районен съд и изпраща делото на Районна прокуратура
Ловеч,териториално отделение Троян, за извършване на разследване относно
данни за престъпление от общ характер.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23