Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.Варна, 29.10.2015г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на седми
октомври през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7032
по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на „Е.П. АД срещу М.В.Ш. с правно
основание чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение
на ответника за сумите от 455,80 лева, представляваща
общ сбор на дължими суми за
потребена електроенергия по реален
отчет, за периода от 14.11.2011г. до 05.10.2012г., за който са издадени фактури
№ ***5406410/14.11.2011г., № ***6098509/14.12.2011г., № **********/24.01.2012г., № 00***51/16.01.2012г., № ***7432746/14.02.2012г.
и № ***0791918/05.10.2012г. за обект, находящ се в
гр.Варна, ул.”***” 16А, ап.1, с абонатен № ***34, лихва за забава върху
неплатените месечни суми в размер на общо 114,59
лева, дължима за периода от падежа на всяка фактура до 04.09.2014г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.01.2015г. до окончателното изплащане.
В исковата
молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
процесните
суми и
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В
законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск. Твърди се, че
между ищецът и ответника са налице договорни взаимоотношения по повод
продажбата на електроенергия, както и че ответнкът се
явява потребител на продаваната от ищеца услуга. Излага, че ответникът не е
изпълнил договорните си задължения за заплащане на консумираната от неговото
домакинство електроенергия, за което са издадени фактури в периода от 14.11.2011г. до 05.10.2012г.. на стойност от
455,80 лева. Поради това, че е изпаднал в забава дължи и лихва за забава в
размер на 114,59 лева. Моли съда да уважи предявения иск като установи дължимостта на
претендираните суми за главница и лихва за забава,
както и да присъди сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Ш., чрез
процесуалния си представител е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че тя и съпругът й *** са продали
имота на ул.”***” 16А на 09.05.2011г. и от същия ден
са предали владението му на купувачите. Твърди че при бездействие на купувачите
да прехвърлят партидата на свое име е подала два броя молби до ищеца за
заличаване на партидата водеща се на нейно име, но не е получила отговор от
ищеца. Оспорва дължимостта на сумата по фактура № ***0791918/05.10.2012г., тъй като същата е за възстановяване на
захранването, но такова искане от ответника не е правено. Прави и възражение за
погасяване по давност на вземанията по процесните фактури с изтичането на 3
годишен срок от начисляването им. Моли да бъдат отхвърлени насочените срещу нея
искови претенции.
В съдебно заседание ищецът „Е.П.” АД, чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен. Твърди, че ответника не е изпълнил
задълженията си да уведоми своевременно ищеца за отчуждаването на имота и
необходимостта от смяна на партидата, поради което правилно сумите са били
начислени в негова тежест.
Ответникът М.Ш., чрез процесуалния си представител
оспорва исковата претенция в съдебно заседание с аргументите изложени в
отговора на исковата молба и моли да бъде отхвърлена. Поддържа възраженията си,
че преди реализиране на процесните задължения, ответницата вече е била
отчуждила собствеността на имота и по тази причина не дължи начислените за този обект суми. Претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните,
събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за
изпълнение № 141/16.01.2015г., издадена по ч.гр.дело № 380/2015г. е разпоредено длъжникът М.В.Ш. да заплати на „*** ***” АД,
ЕИК *** сумата от 455,80 лева, представляваща главница за консумирана и
незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 14.11.2011г. до 05.10.2012г.,
за обект с абонатен номер ***34, гр.Варна, ул.”***”, 16А, ап.1, по кл.№ ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.01.2015 година до окончателното й изплащане, сумата от 114,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.12.2011 г. до 04.09.2014г.,
както и за сумата от 325,00 лева, представляващи съдебни разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Длъжникът е подал възражение по
чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта
за изпълнение, което е породило за ищеца интерес от предявяването на установителния иск по чл.415 от ГПК.
Видно от представения
нот.акт за продажба на недвижим имот № 92, том 4,
рег. № 3038, дело № 290/2011г., на 09.05.2011г. М.Ш. и *** са продали на *** сбствения си недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”***”
№ 16-а – сграда с ид.***.345.2, на два етажа – всеки
от които със застроена площ от 42 кв.м., ведно с прилежащи изби. Посочено е, че
владението на имота се предава в деня на нотариалното изповядване на сделката.
На 18.05.2012г. М.Ш. е входирала искане
до ответника – „*** България-***” АД за промяна на партидата на обекта на
адрес: гр.Варна, ул.”***” № 16-а, КИН *** и ***. На 28.03.2014г. е подадено
повторно искане – вх. № 2795837 с идентично съдържание.
По делото са
представени фактури за отчитане на потребена ел.енергия от електромер 37994669
в обект № ***34 на адрес: гр.Варна, ул.”***”
№ 16-а,. както следва: № ***5406410/14.11.2011г. на
стойност 80,11 лева –за периода от 05.10.2011г. до 02.11.2011г.; № ***6098509/14.12.2011г. на стойност
148,98 лева за периода от 03.11.2011г. до 02.12.2011г.; № 00***51/16.01.2012г. на стойност 144,12 лева за периода от 03.12.2011г.
до 04.01.2012г.; № ***7432746/14.02.2012г. на стойност 63,35 лева за периода от 05.01.2012г. до
02.02.2012г. и № ***0791918/05.10.2012г.на стойност
19 лева с посочено основание – възстановяване на ел.захранване.
Предявеният установителен иск
по чл.415 от ГПК възлага в тежест на ищеца да установи основанието на вземането
си, а при проведено надлежно доказване в този смисъл, в тежест на ответника е
да докаже правоизключващите си основания, ако има
такива. В настоящия случай ищецът основава претенцията си на неплатени вземания
за реално потребена ел.енергия от абоната – ответник за периода от 27.12.2011г.
до 26.03.2012г. както и сума по издадена фактура от 05.10.2012г. за
възстановяване на ел.захранването на обекта на ул.”***” 16-а. На първо място по
делото не са ангажирани доказателства установяващи, че елетромерът
– 37994663, отчитащ потреблението на обект с аб. № ***34
е бил годно средство за търговско измерване, т.е че е бил в срок на
метрологична годност и е могъл точно да
отчита правилно преминаващата през него ел.енергия. От друга страна, дори това
обстоятелство да се презумира, то в тежест на ищеца е
било да установи, че посочените във фактурите количества ел.енергия са потребени именно от ответника по делото, доколкото всеки
дължи заплащане за потребената от него вещ или
услуга. В този смисъл по делото е представено доказателство – нот.акт за продажба на имот, видно от който на
09.05.2011г., ответницата и съпругът и са продали на трети лица обекта, в който
се е потребявала и отчитала електрическата енергия,
чиято стойност се претендира в настоящото производство. Горното налага извод,
че не ответницата Ш., а нейните правоприемници и купувачи по сделката са потребявали ел.енергия в имота след предаване на владението
му на 09.05.2011г. и доколкото сумите претендирани с процесните фактури са за
период след тази дата, то следва, че ответницата не е задължена за заплащането
им. Задължението за потребителя /бивш ползвател на ел.енергия в обекта/ по чл.17,
ал.3 от ОУДПЕЕ да уведомява доставчика за всяка промяна в собствеността на
обекта, в който се доставя ел.енергия е еквивалентно на задължението на
потребителя /настоящ ползвател в обекта/ да уведомява доставчика за трите си
имена и други идентифициращи данни, доколкото и двете целят получаване на
информация за необходимостта от промяна на партидата на потребление. В случая
обаче нарушаването на тези задължение би могло единствено да ангажира
отговорността на бившия собственик на електрифицирания обект за евентуални
вреди на доставчика, но не е в състояние
да промени извода за това кое лице е задължено да заплати цената на реално доставената
услуга, а именно лицата, които фактически са потребявали
доставената ел.енергия. Не се установи също ответницата М.Ш. да дължи на ищеца
и сумата по фактура № ***0791918/05.10.2012г. на
стойност 19 лева, доколкото същата се дължи на основание възстановяване на
прекъснато елетроснабдяване, а по делото не са налице
данни за сезиране на ищеца с подобно искане от ответницата.
По отношение възражението
за погасяване по давност на вземанията на ищцовото дружество, в случай на извод
за дължимост на сумите по фактурите отчитащи
доставената ел.енергия, какъвто настоящата съдебна инстанция не прави, то
същото би било основателно само за вземането по фактура № ***5406410/14.11.2011г. на стойност 80,11 лева, доколкото падежа на същата
/27.12.2011г./ попада извън тригодишния период назад от сезирането на съда със
заявлението по чл.410 от ГПК /15.01.2015г./.
С оглед изложеното по-горе
съдът намира, че исковата претенция за установяване дължимостта
на сумата от 455,80 лева по издадените от ищеца фактури за периода от
14.11.2011г. до 05.10.2012г. и с посочено основание цена на доставена и
потребена от ответника, но неплатена ел.енергия се явява неоснователна. Предвид
акцесорността на иска по чл.86, ал.1 от ГПК, неоснователна
се явява и претенцията за приемане за установено, че ответникът дължи и сумата
от 114,59 лева – общ размер на лихва за забава дължима за периода от падежа на
всяка фактура до 04.09.2014г.
Предвид неоснователността на предявения иск по чл.415
от ГПК за всички суми по заповедта, на ищеца не следва да бъдат присъждани и
разноските сторени по заповедното производство по аргумент на противното от т.12 от
Тълкувателно решение 4/2013г. на ОС на ГК и ТК.
И двете страни са направили
искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, но
съобразно изхода на спора основателно се явява искането на ответника за сумата
от 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, която на основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** обективно
кумулативно съединени искове за приемане за установено, че ответникът М.В.Ш.,
ЕГН ********** с адрес: *** дължи на ищеца сумата от 455,80 /четиристотин петдесет и пет и
0,80/ лева, представляваща общ сбор на дължими суми за потребена електроенергия по реален отчет, за периода
от 14.11.2011г. до 05.10.2012г., за който са издадени фактури № ***5406410/14.11.2011г., № ***6098509/14.12.2011г.,
№ **********/24.01.2012г., № 00***51/16.01.2012г., № ***7432746/14.02.2012г. и № ***0791918/05.10.2012г.
за обект, находящ се в гр.Варна, ул.”***” 16А, ап.1, с абонатен № ***34, лихва
за забава върху неплатените месечни суми в размер на общо 114,59 /сто и четиринадесет и 0,59/ лева, дължима за периода от
падежа на всяка фактура до 04.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.01.2015г. до
окончателното изплащане, на основание
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Ш.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300
/триста/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи
от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: