№ 1213
гр. Велико Търново, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110101370 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Ю.” ЕООД срещу Н. СТ. ХР., с която
се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане за сумата от 206.30 лева,
представляващо главница за далекосъобщителна услуга по договори, сключени с „Б.“ ЕАД,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 77/2021 г. на
Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че между „Б.“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 10.11.2016 г. за номер 0884 352 332, условията на чието
ползване са подновени с допълнително споразумение от 25.6.2016 г. с избран тарифен план
Smart U с месечна абонамента такса от 49.99 лева за срок от два месеца. Заявява, че въз
основа на договора са издадени фактури за периода от 15.6.2018 г. до 15.10.2016 г., които не
са заплатени от ответника, което пък е довело до едностранното прекратяване на договора и
до издаването на крайна фактура. Сочи, че е придобил вземанията по договора въз основа на
договор за цесия, сключен със „С.“ ООД, което дружество пък ги е придобило от „Б.“ ЕАД.
В отговор на исковата молба ответникът твърди, че в периода от 15.6.2018 г. до
14.11.2018 г. е загубил телефона и картата си, поради което практически не е ползвал
същите. Заявява, че от представените сметки е видно, че телефонните услуги са в размер на
33.25 лева, а останалата част от задължението са абонаментни такси, начислени неустойки и
лихви. Сочи, че след 14.11.2018 г. задълженията му са нараснали от 81.11 лева на 411.30
лева, предвид на това, че дългът му е прехвърлен на колекторска фирма. Твърди, че поради
липса на парични средства няма да ползва адвокатски услуги, че е готов да заплати
1
задълженията си по банков път, предвид на което моли за посочване на банкова сметка на
ищеца.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
По ЧГД № 77/2021 г. е представен договор за далекосъобщителни услуги от 10.11.2016
г., сключен с „Б.“ ЕАД, според който ответникът е избрал тарифен план „V. Smart L” за
номер 0884 352 332 с месечна такса от 20.99 лева. Договорът е сключен за срок от 2 години,
като при сключването му потребителят е декларирал, че е запознат и е получил екземпляр от
общите условия на „Б.“ ЕАД. На 14.11.2016 г. между мобилния оператор и ответника е
сключено допълнително споразумение, с което последният е добавил за ползване
телевизионна услуга по тарифен план TV GO Start с месечна такса от 8.90 лева. На 25.6.2018
г. е сключено ново споразумение, с което срокът на първоначалния договор е продължен с 2
години и е избрана промяна в тарифния план, който от „V. Smart L” е преминал в „V. Smart
U” с месечна такса от 49.99 лева.
След подписването на допълнителното споразумение от 25.6.2018 г. от страна на
мобилния оператор са издадени месечна сметка № **********/15.7.2018 г. на стойност
104.86 лева с ДДС за периода 15.6.2018 г. – 14.7.2018 г., включваща месечния абонамент,
пакет мобилен интернет, мобилни разговори и SMS; месечна сметка №
**********/15.8.2018 г. на стойност 58.87 лева с ДДС за периода 15.7.2018 г. – 14.8.2018 г.,
включваща месечния абонамент, мобилни разговори и SMS; месечна сметка №
**********/15.8.2018 г. на стойност 49.99 лева с ДДС за периода 15.8.2018 г. – 14.9.2018 г.,
включваща месечния абонамент; и месечна сметка № **********/16.10.2018 г. на стойност
3.86 лева с ДДС за периода 15.9.2018 г. – 14.10.2018 г., включваща отстъпка от месечния
абонамент.
По делото няма данни посочените месечни сметки да са заплатени от ответника.
С договор прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. мобилният оператор „Б.“ ЕАД е
прехвърлил на „С.“ ООД вземания, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1,
сред които и вземанията по договора за далекосъобщителни услуги, сключен с Н.Х. С.. На
свой ред, цесионерът „С.“ ООД е прехвърлил вземанията, произтичащи от договора,
сключен между „Б.“ ЕАД и Н.Х. С., на ищеца „Ю.“ ЕООД.
По делото е представено уведомление за извършените цесии, отправено до ответника и
връчено на последния с получаването на преписа от исковата молба.
2
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че ответникът е
бил в облигационни правоотношения с „Българска теле-комуникационна компания“ ЕАД,
регулирани от Общи условия, като същият е имал качеството абонат и потребител на услуги
от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По силата на договора мобилният
оператор се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител
на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги
по предпочетения тарифен план за предоставения телефонен номер. От своя страна,
ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договора съответната месечна
абонамента такса и потребени допълнителни услуги.
В случая не са представени доказателства, че ответникът е заплатил сумите по
издадените месечни сметки, а доколкото уговорена абонаментна такса представлява
минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на
договора за това, че операторът е поддържал своите теле-комуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на
предоставените услуги, таксата се дължи независимо от това дали операторът е предоставил
съответните услуги и дали абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за далекосъобщителни
услуги валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на
абонаментните такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е ползвал
мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на задълженията е настъпил на
посочените в сметките дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането
им.
По отношение на използваните услуги, извън месечния абонамент, съдът съобразява
заложеното в общите условия (чл. 41), действащи в отношенията между ответника и
мобилния оператор, а именно, че оспорването на дължимите суми пред оператора се
допуска в срок до 6-месечен срок след издаване на фактурата. Оспорването не възпрепятства
правото на потребителя да оспори сметката си по съдебен ред, като самото оспорване не
освобождава последния от задължението за плащане на дължимите суми. В случая
мобилния оператор е изпълнил задължението си да издаде съответните месечни сметки, в
които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса и на използваните услуги,
извън месечния абонамент, като към всяка от сметките има приложение с детайлна
информация за посочените компоненти. По делото няма данни (и твърдения) ответникът да
е оспорил месечните си сметки в предвидения 6-месечен срок пред мобилния оператор,
поради което и съдът приема, че по този начин същият е признал реалното предоставяне на
услугите и дължимостта на тяхната цена. Падежът на тези задължения е настъпил на
посочените в сметките дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането
им. Единствено в допълнение следва да се отбележи, че услугите, извън месечния
3
абонамент, са незначителна част от общото задължение по издадените сметки, като
противно на изложеното в отговора на исковата молба в същите липсват начислени
неустойки и лихви за забавени плащания.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума по
договора за далекосъобщителни услуги, поради което предявеният иск за установяване на
дължимостта й е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на направените в исковото и в
заповедното производство разноски в размери от по 205.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. СТ. ХР., ЕГН ********** дължи на „Ю.” ЕООД,
ЕИК *** сумата от 206.30 лева, представляваща главница по договор от 10.11.2016 г.,
сключен с „Б.“ ЕАД, подновен с допълнителни споразумения от 14.11.2016 г. и от 25.6.2018
г., във връзка с които са издадени месечна сметка № **********/15.7.2018 г. на стойност
104.86 лева с вкл. ДДС, месечна сметка № **********/15.8.2018 г. на стойност 58.87 лева с
вкл. ДДС, месечна сметка № **********/15.8.2018 г. на стойност 49.99 лева с вкл. ДДС и
месечна сметка № **********/16.10.2018 г. на стойност 3.86 лева с вкл. ДДС, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 77/2021 г. на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА Н. СТ. ХР., ЕГН ********** да заплати на „Ю.” ЕООД, ЕИК *** сумата от
205.00 лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата
от 205.00 лева, представляваща направените разноски по ЧГД № 77/2021 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4