Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на девети декември 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Милановаа,
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1604/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.215,
ал.4 вр. чл.129, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Първоначално делото е
образувано по жалба на Д.П.П. с ЕГН **********, и М.З.П. с ЕГН ********** срещу
Решение № 1562-2 по Протокол № 39/24.04.2019г. на Общински съвет – Варна, с
което е одобрен ПУП – ПУР на обект: „Реконструкция на ул.“Ал. Рачински“ в
участъка от бул.“Съборни“ до бул. „Генерал Колев“ по плана на 4-ти подрайон на
гр.Варна“, касаещо ПИ с идентификатор 10135.1504.89 по КККР на гр. Варна. С
Определение № 2352/03.11.2020г. към настоящото дело е
присъединено адм.д. №
1605/2019г. на АдмС-Варна,
образувано по жалба срещу същия административен акт, подадена от А.
Николов П ЕГН ********** и Н.А.П., ЕГН **********, двамата съсобственици в
същия ПИ с идентификатор 10135.1504.89 по КККР на гр. Варна.
С жалбата на Д. П. П. и М.
Зл. П. решението на Общински съвет – Варна се атакува като нищожно, а
алтернативно се сочи, че същото е незаконосъобразно – постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В защита на тезата за нищожност на
атакуваното решение се твърди, че цялата процедура е стартирана при допуснати
нарушения на процесуалноправните и на материалноправните разпоредби, които са
толкова съществени, че рефлектират радикално върху окончателния акт, с който
същото е приключило. В това число са изложени и твърдения за некомпетентност на
издателя на Заповед № 543 от 23.12.2016 г., с която е разрешено изработването
на проект за изменение на процесния ПУП-ПУР. Сочи се, че Решението е
незаконосъобразно предвид обстоятелството, че заинтересованите лица в
производството не са надлежно уведомени за откриването му. Твърди се, че
оспореното Решение е постановено извън установените за това срокове, съгласно
разпоредбата на чл.129, ал.1 на ЗУТ. Сочи се, че Решението е немотивирано,
което е съществен порок във формата на акта, доколкото той представлява
единство между изложените от органа фактически и правни основания. Такова
единство липсва и между графичната и текстова част на административния акт,
което се изтъква като друг негов съществен порок, налагащ отмяната му като
незаконосъобразен. Според изложеното в тази
жалба, нито едно от предвижданията на процесния ПУП-ПУР не попада в приложното
поле на понятието „реконструкция“ съгласно легалната дефиниция на понятието,
дадена в т.44 от §5 на ДР на ЗУТ. Твърди се допуснато нарушение на чл.134, ал.3
от ЗУТ, според която първо следва да се извърши изменение на Общия устройствен
план, действащ за прилежащата територия, и едва след това да се извърши
изменение на действащия ПУП. Сочи се в жалбата, че процесният ПУП-ПУР не
съответства на изискванията, установени от законодателя в чл.108 от ЗУТ, без да
се излагат конкретни аргументи. Развити са доводи, че процесният ПУП не е нито
икономично осъществим, нито дава възможност за целесъобразно устройство на
засегнатите от разработката поземлени имоти. Останалите доводи са свързани с
намиращата се в обхвата на разработката сграда, в ПИ с идентификатор 10135.1504.98 по КККР на гр. Варна, ползваща
се със статут на недвижима културна ценност /НКЦ/. В заключение се иска от съда
да уважи жалбата и да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
оспореното решение на Общински съвет – Варна или да го отмени като
незаконосъобразно. Претендира се присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
Сред изложените в жалбата по присъединеното адм.д. №
1605/2019г. доводи
преобладават тези за материална незаконосъобразност на оспореното решение на
Общински съвет – Варна и на приетия с него ПУП-ПУР, представляващ изменение на
Заповед № 244/06.01.1956г. на Министерството на комуналното стопанство,
благоустройството и пътищата и при съобразяване на заповеди №№
Г-91/28.02.2007г. и Г-430/17.12.2008г. на Зам. Кмета на Община Варна.
Конкретните възражения са за несъответствие на акта с разпоредбите на Наредба №
РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система /КТС/ на урбанизираните територии, влязла
в сила на 20.02.2018г. – чл.19, чл.20 и чл.34,
ал.2 от Наредбата. Твърди се също, че оспореното Решение противоречи и на
разпоредбите на Наредба № 8/18.07.2001г. на МРРБ за обема и съдържанието на
устройствените планове. Изразено е съмнение, че при одобряване на спорния
ПУП-ПУР не са спазени изискванията на Наредба № 4/2009г. За опазване живота и здравето на децата,
както и за създаването на безопасни велосипедни алеи и достъпни тротоари за
хора с намалена подвижност. Друга група доводи са за нецелесъобразност на
одобрения от ответника ПУП-ПУР като се твърди, че съществуват и други,
по-икономично осъществими варианти за организация на движението в конкретния
участък от централната градска част на гр.Варна. И в тази жалба са акцентира
върху обстоятелството, че предложеният за одобряване проект предвижда
разрушаването на триетажна сграда – недвижим паметник на културата. Оспорващите
считат, че предвиденото нейно последващо
възстановяване при запазване на екстериора, сочи единствено за необосновано
изразходване на средства от общинския бюджет. Изразено е становище, че с
реализиране на одобрения проект ще се осъществи един морално остарял проект от
1981 година, който не съответства на настоящите потребности на града.
Сочените в жалбата аргументи
за допуснати нарушения на административно-производствените правила са свързани
с процедурата по избор на проектант за изработване на проекта за ПУП-ПУР по
реда на Закона за обществените поръчки.
Твърди се, че при приемане на
атакуваното решение е нарушен един от основните принципи в административното
право – принципът за съразмерност, закрепен от законодателя в чл.6 от АПК. Сочи
се, че одобреният проект засяга права и интереси на собствениците на
засегнатите от плана имоти в по-голяма степен от необходимото. В заключение се
иска оспореното решение № 1562-2 по Протокол № 39/24.04.2019г. на ОбС-Варна да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателите, чрез пълномощника си адв.А.П., поддържат жалбата и молят съда да
я уважи. Депозират писмени бележки, с подробно развити възражения и анализ на
събраните по делото доказателства. Претендират съдебно-деловодни разноски по
представен списък п очл.80 от ГПК.
Ответникът – Общински съвет-Варна, чрез пълномощник адв.С., оспорва жалбата. Счита, че при приемане на решението са
спазени всички процесуални правила, като правилно е приложен и материалния
закон, което се установява и от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза. Решението не страда от порок, който да обосновава неговата
нищожност, издадено е от компетентен орган, в кръга на правомощиято му и в
предвидената от закона форма. Поради това моли жалбата като недоказана и
неоснователна, да се отхвърли.
Съдът, с оглед събраните доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало във връзка с писмо изх. № АУ106172ВН/ 29.11.2016 г. на
Директора на Дирекция Общинска собственост, икономика и стопанска дейност
/„ОСИСД“/ при Община Варна с искане за допускане изработването на ПУП- ПУР по
реда на чл.135, ал.3 от ЗУТ /за изменение на влязъл в сила устройствен план/ за
ул.“Ал.Рачински“ в участъка от бул.“Съборни“ до бул.“Генерал Колев“ по плана на 4-ти подрайон. Като аргумент е посочено, че
обектът е гласуван като такъв от първостепенно значение с Решение №
95-2/27.01.2016г. Във връзка с
цитираното писмо и Решение на ЕСУТ с дадено положително становище по т.3 от Протокол № 44/29.11.2016г. /л.9-11 от адм.преписка/ Главният архитект на Община Варна е издал Заповед №
543/23.12.2016г. /л.3/, с която на основание чл.135, ал.2 от ЗУТ е разрешил да се изработи проект за изменение на ПУП-ПУР за обект:
„Реконструкция на ул.“Ал. Рачински“ в участъка от бул.“Съборни“ до бул.
„Генерал Колев“ по плана на 4-ти подрайон на гр.Варна“, одобрен със Заповед №
244/06.01.1959г. на Министерството на комуналното стопанство, благоустройството
и пътищата, при съобразяване със Заповед № Г-91/28.02.2007 година на
заместник-кмета на Община Варна и Заповед № Г-430/17.12.2008 година на
заместник-кмета на Община Варна.
Проектът е изработен от
проектант с пълна проектантска правоспособност, след което е представен за
разглеждане от Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ на заседание,
проведено на 23.05.2017г. От обяснителната записка към проекта е видно, че с
него се предвижда изменение на уличната регулация в участъка от бул.“Съборни“ до ул.“Генерал
Колев“ от о.т. 3203 до о.т. 3206, като пътното платно се разширява с една нова
ивица от 7,00 м., разделителна зелена зона между двете платна и тротоар с
ширина 4,50 м. Проектът предвижда и промяна на регулационните линии на
засегнатите имоти с номера 10135.1504.89, 10135.1504.92, 10135.1504.94,
10135.1504.96, 10135.1504.97, 10135.1504.98 и 10135.1504.100. Указано е, че
след реализиране на инвестиционното намерение имоти по КК с номера 10135.1504.89, 10135.1504.98 и 10135.1504.100
ще бъдат изцяло отчуждени за реализиране на оспорения ПУП-ПУР.
Видно от съдържанието на т.6
от представения с административната преписка Протокол № 19/23.05.2017г. от
заседание на ЕСУТ /л.17-29/ от същата дата, е изразено становище за внасяне на
проекта за съгласуване в Министерство на културата.
Към административната
преписка е представено Становище изх. № 33-НН-605 /дата – не се чете/ от
2018г. /л.55 и 56/
на Министерство на културата относно процесния проект за ПУП-ПУР на ул.
„Ал.Рачински“ в участъка, заключен между бул.“Съборни“
и ул.“Генерал Колев“. Проектът е съгласуван под
условие: 1/ преди да се пристъпи към реализирането му да бъде изготвено
прецизно и подробно архитектурно и фото-заснемане на сградата, находяща се на
ул. „Ал. Рачински“ № 4 – паметник със статут на недвижима културна ценност
/НКЦ/ и на детайлите от декоративната ѝ украса; 2/ въз основа на
заснемането да бъде изготвен проект за демонтаж и преизграждане на сградата на
подходящо друго място като за тази цел се използват всички автентични елементи
от ковано желязо, каменни стъпала, корнизи и др.; 3/ проектната документация да
се изготви в съответствие с изискванията на относимите законови разпоредби –
Глава ХХІІІ от Наредба № 4/2001 г. на МРРБ и ОСИП, Наредба № 4 на МРРБ и МК от
21.12.2016г. Указано е след изпълнение на указанията проектът да се внесе за
разглеждане в НИНКН и съгласуване от Министерство на културата по реда на чл.83
и 84 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Проектът е съгласуван
окончателно от Министерство на културата на 26.06.2018г., видно от приложеното
към преписката цветно копие на плана.
Така изработеният и
съгласуван проект е разгледан от колективния общински орган по устройство на
територията – ЕСУТ, на негово заседание от 11.09.2018г. Видно от т. 25 по
Протокол № 32/11.09.2018г. /л.31-46/ проектът е съгласуван и
е указано да се проведе процедура за уведомяване на заинтересованите страни по
реда на чл.128, ал.3 от ЗУТ.
На заседание на ЕСУТ,
проведено на 18.12.2018г. са разгледани възраженията, постъпили срещу обявения
проект за ПУП-ПУР „Реконструкция на ул.“Ал. Рачински“ в участъка от
бул.“Съборни“ до бул. „Генерал Колев“ от о.т. 3203 до о.т. 3206 в кв. 433 по
плана на 4-ти м.р. на гр.Варна“, в т.ч. и тези на жалбоподателите /л.91-100 от адм.дело
№ 1604/2019г/. Всички
са отхвърлени, като
неоснователни с
аргументи, че проектът за изменение е залжен ОУП, а оценките за обезщетение не
са в компетентността на ЕСУТ, а по друг ред. Поради неоснователност на
възраженията е приет обявения на основание чл.128 ал.3 от ЗУТ проект за ПУП-ПУР
/Протокол № 46/18.12.2018г. –
т.34 от дневния ред, приложен от л.61 до л.86 от адм.дело
№ 1604/2019г/.
С писмо изх. № АУ
106172ВН_006ВН от 01.03.2019г. /л.57 и 58/ Кметът на Община Варна е внесъл в Общински съвет –
Варна Доклад – предложение за вземане на решение за одобряване на ПУП-ПУР на
обект: „Реконструкция на ул.“Ал. Рачински“ в участъка от бул.“Съборни“ до ул.“Генерал Колев“ по плана на 4-ти подрайон на гр.Варна“,
представляващ изменение на Заповед № 244/06.01.1956г. на Министерството на
комуналното стопанство, благоустройството и пътищата и при съобразяване със
Заповед № Г-91/28.02.2007 година на заместник-кмета на Община Варна и Заповед №
Г-430/17.12.2008 година на заместник-кмета на Община Варна.
Същият е разгледан
и подробно дебатиран на заседание на ПК „Архитектура, строителство, устройство,
организация и развитие на територията на общината и населените места“ на
11.04.2019г., като след положително гласуване по т.1 от Протокол № 22 от
посочената дата, е прието предложение за решение за одобряване на ПУП-ПУР
/л.59-63/.
На редовно заседание на ОбС-Варна, проведено на 24 и
25.04.2019г. предложението на кмета за приемане на проекта фаза „Окончателен
проект“ е разгледано и подложено на гласуване. Решението, с което проектът е
одобрен, е прието почти единодушно – от присъстващите 39 общински съветника 38
са гласували „за“ и един „въздържал се“. Решението е обективирано в Протокол №
39/24.04.2019г. /л.85-104/ под №
1562-2. Съобщение за приетото Решението е публикувано в Държавен вестник бр.36/03.05.2019г.
и в един местен ежедневник – в-к „Черно море“ бр.81/02.05.2019 година, доказателства за което са
представени на лист 109, 110 и 11 от административната преписка.
Между страните в
производството не е спорно, че за територията на Община Варна има одобрен и
влязъл в сила Общ устройствен план /ОУП/, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/
03.04.2012г. и Заповед № РД-02-14-2197/03.04.2012г. на Министъра на РРБ.
Съгласно ОУП имотът на жалбоподателите попада в устройствена зона Ц1 (зона
център), тоест зоната на новия делови център на гр.Варна. С ОУП за тази
устройствена зона са предвидени следните устройствени показатели: Плътност на
застрояване – до 80 %; Коефициент на
интензивност на застрояването (Кинт) 5,00; Озеленяване (О) – минимум 20 %. Това се установява и от Обяснителната
записка към процесния проект за изменение на ПУП- ПУР.
От доказателствата по делото
е видно, че процесният проект за „Реконструкция на ул. „Ал. Рачински“ в
конкретния участък е включен в годишната програма на Общински съвет – Варна за
управление и разпореждане с имоти – общинска собственост през 2019 година, приета
с Решение № 1500-2(37)/30.01.2019г. на Общински съвет - Варна и ще се отчуждят
за реализация на обекти от първостепенно значение /л.113–134/.
По настоящото дело и по
присъединеното са изготвени по две съдебно-технически експертизи - основна и
допълнителна. Въпросите по експертизата към настоящото дело, както и тези по
присъединеното адм.д. № 1605/2019г. са идентични, поради което няма да
бъдат коментирани по отделно. Отделно ще се коментират конкретни въпроси, които
са били обсъдени в хода на само едно от производствата. В проведените открити
съдебни заседания експертът поддържа заключенията си. Вещото лице е установило,
че, съгласно ОУП на гр.Варна и Специфичните правила и нормативи към него, ПИ
10135.1504.89, собственост на жалбоподателите, попада в устройствена зона Ц1,
която, съгласно правилата и нормативите за прилагане на ОУП за гр.Варна от 2012
година, представлява устройствена зона на новия делови център на гр. Варна.
Изразява становище, че не е възможен друг вариант за разработване на ПУП-ПУР за
облекчаване на автомобилния трафик в конкретно разглеждания участък. Същото
потвърждава и в открито съдебно заседание, проведено на 16.09.2020 година.
Според действащата към
момента на издаване на процесното Решение Наредба № 02-20-2/20.12.2017г. с
проектираната реконструкция на ул.“Рачински“
същата се отнася към районна артерия ІІІ клас от първостепенната улична мрежа.
Съгласно Приложение 2 към чл.18 от Наредбата на комуникационни артерии като
разглежданата, са дадени следните характеристики:
артерията има 2 платна с по 2 бр. ленти във всяка посока. При наличието на
преминаващи линии на обществения транспорт, както е в случая /през разглеждания
участък минават линии на тролейния транспорт в гр.Варна/ се съобразяват показателите, посочени в
Таблица 2 към Приложение 17 към чл.80,
както и чл.59, ал.5 от Наредбата, а именно: минималната ширина на пътната лента
следва да бъде минимум 3,25 м.; ширината на тротоарите следва да бъде минимум
2,50 м. Заключението на вещото лице е, че действащата нормативна уредба не
поставя изрично изискване за оформяне на средна разделителна ивица, а размерите
на такива ивици /ако бъдат проектирани/ са посочени в Таблица № 6 към Приложение № 17 от Наредбата. В
допълнение сочи, че в конкретно разглеждания участък в горния му край /към ул.“Ген Колев“ с обжалвания ПУП-ПУР е предвидена
разделителна ивица с ширина 5,00 м., а в долния край /към бул. „Съборни“/ - с
ширина 1,50 м. предвид необходимостта от осигуряване на пространство за
извършване на маневри „завой наляво“ и „завой надясно“ за автомобилите и за
превозните средства на градския транспорт. Според експерта терминът
„реконструкция“ не е съвсем точно употребен в случая, тъй като са касае за
устройствен план, а не за инвестиционен проект.
В допълнителната експертиза
вещото лице отново сочи, че предходният регулационен план за участъка, в който
попада имотът на жалбоподателите, е този от 1959г., одобрен
със Заповед № 244/16.01.1959година, в който имотът е отбелязан като такъв с
предназначение за жилищно строителство. Посочва и по-късно издадени Заповед №
Г-91/28.02.2007г. и Заповед № Г-430/17.12.2008г. Съдът намира първата от тези
заповеди за частично относима към предмета на делото, доколкото със същата се
установява местоположението на страничната регулационна линия между имота на жалбоподателите
и УПИ ХІ-54 в кв. 433 на 4-ти м.р. на гр.Варна. С втората заповед е одобрен
ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-59 в кв. 433 на 4-ти м.р. на гр.Варна, който не е съседен на
имота на жалбоподателите.
От експерта са
измерени и установени
разстоянията от ул.“Ал. Рачински“ до съседните улици и помежду
им както следва: 1/ от ул. „Ал. Рачински“ до ул. „Цар Петър“ (по ул. Ген.
Колев“) – 50,20 м.; 2/ от ул. „Цар Петър“ до бул. „Сливница“ – 46,00 м.; от
бул. „Вл. Варненчик“ до ул. „Ал. Рачински“ – 260,10 м. Сочи се, че към момента
на постановяване на атакуваното решение за одобряване на ПУП-ПУР и към момента
на изготвяне на експертизата ул. „Ал. Рачински“ в разглеждания участък е с
ширина 8,00 м., а проектната ширина на улицата, съгласно оспорения план, е
19,18 метра и този вариант е възможен. Сочи също, че ширината на тротоарите
може да бъде редуцирана до 2,50 м. на основание чл.80, ал.5 (а не ал.4 както е
посочено в експертизата) от ЗУТ.
Булевард „Сливница“ след пресичането с ул.“Ген.
Колев“ става с едно платно, тъй като върху второто е развита велоалея, а друга
част от пътното платно в този участък се ползва за паркиране на автомобили. В
горния участък на разглеждания район бул.“Сливница“
плавно преминава в площад „Илко Ескенази“. Улица „Ал. Рачински“ в участъка над
пресечната точка с ул.“Ген. Колев“ е с две
улични платна, като измерени ведно с тротоарите тяхната ширина е съответно
11,15 м. и 11,24 м. Пак там е налице и разделителна зелена ивица, чиято ширина
е 2,09 метра. Изтъква се, че разширението на ул.”Ал.Рачински“ в разглеждания
участък е заложено в Общия устройствен план /ОУП/ на гр. Варна с две заповеди
на Министъра на регионалното развитие и благоустройството съответно от
04.06.2012г. и от 03.09.2012 година.
В заключението на вещото
лице, изготвено по присъединеното адм.д. № 1605/2019г., е посочено, че в графичната част към
процесния ПУП-ПУР и по-конкретно чертеж № 3, представлява опорният
план, върху който е направена спорната разработка на ПУП-ПУР. Заключението на
експерта е, че в процесния участък от разширение на ул.“Ал.Рачински“ не е предвидена велоалея тъй като такава
е налице в намиращото се недалеч кръстовище на същата улица с ул.“Г.Бенковски“, където велоалеята се разделя на два
ръкава – трасето на едната се движи по ул.“Г.Бенковски“,
на другата – По бул.“Сливница“. На въпроса
дали е обявявана обществена поръчка за проучване и проектиране на процесния
план – ПУП-ПУР, вещото лице указва, че с Възлагателно писмо Д 12001178 Вн – 218
Вн от 20.08.2014г. /л.168 от адм.д. № 1605/2019г./ до ДЗЗД „Обединение АБ- Варна“ с адрес ул. „Акад.
Андрей Сахаров“ № 9 на дружеството е
възложено да изготви технически проект за обект: „Реконструкция на ул. „Ал.
Рачински“ в участъка от бул.“Съборни“ до ул.“Генерал Колев“ на Район „Одесос“, гр. Варна. В
заключението си вещото лице сочи, че не е установило от материалите, приложени
към административната преписка, наличието на задание по смисъла на чл.125, ал.1
и ал.2 от ЗУТ, както и наличие на официално становище на РИОСВ – Варна досежно
разглеждания ПУП. Във връзка с това сочи, че по смисъла на приложимия
материален закон – ЗУТ, опорният план представлява комбиниран чертеж от
действащия план извадка за конкретната територия на: план-извадка на
кадастралния план и подробен устройствен план /или планове/ за конкретно
разглеждания участък.
Заключението на вещото лице е
оспорено от процесуалния представител на жалбоподателите с твърдения, че
процесният ПУП-ПУР не е изработен върху актуална кадастрална основа. Намира
отговорите на експерта по т.1 и по т.2 от експертизата по адм.д. № 1604/2019г. за необосновани, тъй като не са
съобразени със Заповед № 244/1959г. Оспорва се и
заключението по т.3 от същата експертиза, предвид допуснатата техническа грешка
при посочване на правното основание за корекция ширината на тротоара – чл.80,
ал.5 на ЗУТ. Счита, че проектът не е съобразен с разпоредбите на отменената
Наредба № 2 от 29.06.2004г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, актуална към
периода на изготвяне на проекта, както с разпоредбите на сега действащата
Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. със същия предмет. Сочи, че не са
представени задължителните за този вид планове надлъжни и напречни профили на
улици и кръстовище – нарушение на чл.73 от последната Наредба. Според процесуалния
представител на оспорващите, към оспорения проект за ПУП-ПУР липсва задание за
изработване на проекта, липсва и екологична оценка на проекта.
От ответника към
доказателствата по делото са приложени заверени за вярност копия от: 1/ извадка
от Кадастралния план /КП/ на гр. Варна от 1950 год. /л.108 от адм.д. №
1604/2019г./ с отразена върху него регулация, съгласно
Заповед № 244/16.01.1959год.; 2/ Заповед № Г-430/17.12.2008г. /л.109/, с която е одобрен
ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VІІ – 59, в кв. 433 по плана на 4-ти м.р. на гр. Варна; 3/
Заповед № Г-91/28.02.2007г. /л.110/, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІ – 54, в
кв. 433 по плана на 4-ти м.р. на гр. Варна; 4/ Заповед № 11/04.02.1987г. /л.131-134/ на председателя на ИК на ОбНС на гр. Варна за
одобряване на частично изменение на застроителния и регулационен план /ЗРП/ и
квартално-застроителен и силуетен план /КЗСП/ за част от кв. 433 по плана на
4-ти м.р. на централната градска част /ЦГЧ/ на гр.Варна.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи съобразно
задължението си по чл.168, ал. 1 от АПК за проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство е Решение № 1562-2 по
Протокол № 39/24.04.2019г. на Общински съвет – Варна, с което е одобрен ПУП –
ПУР на обект: „Реконструкция на ул.“Ал. Рачински“ в участъка от бул.“Съборни“
до бул. „Генерал Колев“ по плана на 4-ти подрайон на гр.Варна“, касаещо ПИ с
идентификатор 10135.1504.89 по КККР
на гр.Варна, представляващ изменение на Заповед № 244/06.01.1959г. на
Министерство на комуналното стопанство, благоустройство и пътища, при
съобразяване със Заповед № Г-91/28.02.2007г. и Заповед № Г-430/17.12.2008г. – и
двете издадени от Зам.кмета на Община Варна. Оспорването няма за предмет целия ПУП-ПУР, а същото е само в рамките, в
които жалбоподателите разполагат с правен интерес, тоест оспорването касае акта
единствено по отношение на притежавания от тях в условия на съсобственост ПИ с
идентификатор 10135.1504.89 по КК на гр. Варна.
По допустимостта на
жалбите:
Жалбите са срещу индивидуален
административен акт по чл.214, т.1 от ЗУТ, тоест същите подлежат на съдебен
контрол за законосъобразност.
Първоначално производството е
започнало по жалба на Д.П.П. и М.З.П. – майка на първия. Пред съда същите са
доказали правния си интерес от оспорване решението на Общински съвет – Варна с
представените титули за собственост, приложени към жалбата /л.11-15) – Нотариален акт №
39, том ІІІ, дело № 875 от 11.03.1976 г.; Нотариален акт № 172 за дарение на
недвижим имот, том ІІІ, дело № 1058 от 05.04.1982 г. и Нотариален акт № 159,
том І, дело № 138 от 10.04.2012 г. С посочените титули за собственост тези
жалбоподатели се легитимират като собственици на 3/8 идеални части от имот,
находящ се в гр.Варна, „Ген. Колев“ № 18, с идентификатор 10135.1504.89 по КККР
на гр. Варна, целия с площ от 222 кв.м., идентичен на част от УПИ І- 1,2 в кв.
433 по плана на 4-ти подрайон на гр. Варна, от които са образувани пл. № 1 и
№14, от които 1/8 ид.ч. за М.З.П. и 2/8 ид.ч. за Д.П.П.. Последният се
легитимира и като едноличен собственик на две от съществуващите в имота сгради,
съответно с идентификатори 10135.1504.89.1 и 10135.1504.89.3, първият от които
с предназначение за търговска дейност – кафе-бар и сладкарница, а вторият –
селскостопанска сграда. Жалбоподателката М.З.П. е починала на 15.07.2019г.,
т.е. след образуване на делото, поради което в нейните права като главна страна
в съдебното производство е заместена от втория жалбоподател - Д.П.П., в
качеството на единствен неин наследник, съгласно представеното на л. 44 от
делото Удостоверение за наследници.
Жалбоподателите А. Н. П и Н. А. П. също се легитимират като
носители на вещни права в ПИ с идентификатор 10135.1504.89, кв. 433, 4-ти м.р.
на гр. Варна с административен адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 18.
Същите са придобили собствеността по наследство от техния общ наследодател Т.Д П.
– бивш жител ***, съпруга на първия и майка на втория от жалбоподателите. Освен
Удостоверение за наследници на починалата Т.Д. П. (л. 14 от дело № 1605/2019
г.), като доказателство за вещните си права върху посочения по-горе ПИ
жалбоподателите представят редица документи. Сред тях е Заповед № 1446 от
29.12.1990г., с която е отменена предходна Заповед № 1978/07.07.1987г. по чл.98 от ЗТСУ /отм./ (за отчуждаване) на
имот пл. № 1, находящ се на ул. „Толбухин“ № 18, кв. 433 на 4-ти подрайон.
Видно от съдържанието на цитираната заповед, имотът е бил отчужден във връзка с
реконструкция на бул. „М. Горки“ /сега бул. „Съборни“/ и ул. „Ал. Рачински“,
кв. 433, 4-ти микрорайон. Към доказателствата е приложен Нотариален акт № 147,
том. ІІ, дело № 557 от 31.01.1991г. /л.9 от адм.д. № 1605/2019г/, с
който наследодателката Т.Д. П. е призната за собственик на жилищна сграда,
застроена в ъгъла на улиците „Ал. Рачински“ и „Толбухин“, състояща се от
магазин на първия етаж и жилище на втория етаж, състоящо се от четири стаи,
кухня и сервизни помещения, два балкона, таван над цялото жилище и изба, заедно
с 3/16 (три шестнадесети) идеални части от дворното място, цялото застроено и
незастроено от 443 кв.м. с
административен адрес гр. Варна, ул. „Толбухин“ 18 – 20. Жалбоподателя А.П е починал в
хода на производството, като видно от представеното удостовеление за
наследници, негов единствен наследник и приобретател е другата жалбоподателка –
Н.П..
От изложеното по-горе се
налага извод, че жалбоподателите са заинтересовани лица по смисъла на чл.131,
ал.2, т.1 от ЗУТ лица с право на жалба срещу оспорения административен акт.
Атакуваното Решение № 1562-2
по Протокол № 39/24.04.2019г. на Общински съвет – Варна е обнародвано в
Държавен вестник бр.36 от 03.05.2019г.
/петък/. Жалбата на Д.П.П. и на М.З.П. е депозирана в деловодството на
ответника с рег. № ОС19000359ВН от 31.05.2019г.,
а тази на А. Николов П и Н.А.П. е депозирана пред ответника по пощата с клеймо
на приемащата пощенска станция от 03.06.2019г. От изложеното следва, че жалбите
са подадени в установения в чл.215, ал.4, предл. ІІ-ро 30 дневен срок от
обнародване на съобщението в ДВ и са допустими за разглеждане.
Относно постъпилата жалба и
образуваното съдебно производство по Адм. дело № 1604/2019 год. по реда на чл.
218, ал. 2 от ЗУТ в ДВ бр. 63/09.08.2019г. е
обнародвано съобщение, а за образуваното Адм. дело № 1605/2019 год. съобщение
на същото основание е публикувано в ДВ бр.56/16.07.2019г.
Искания за конституиране на трети заинтересовани лица не са постъпили във
връзка с нито едно от съобщенията.
Относно твърденията за нищожност
на административния акт:
При отсъствието на легална
дефиниция на понятието „Нищожен административен акт“ в практиката си съдилищата
са установили практически критерии, които характеризират като нищожни онези
актове на администрацията, издадени при наличието на сериозни недостатъци на
формата, съдържанието или компетентността на техния издател, които ги засягат
толкова съществено, че те нямат правна сила и не са способни да породят в
правния мир желаното от издателя правно действие. Настоящият състав на съда
намира изложените в жалбите твърдения за нищожност на процесното Решение №
1562-2 по Протокол № 39/24.04.2019г. на Общински съвет – Варна за неоснователни
по съображения, които ще изложи по-надолу в мотивите.
Относно компетентността на
ответника:
Съгласно чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА Общинският съвет е компетентен да приема решения за създаване и
одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на
общината или за части от нея при условията и по реда на ЗУТ. В текста на
чл.129, ал.1, изречение І-во законодателят е посочил, че Подробният устройствен
план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в
едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от
експертен съвет. В настоящия случай именно цитираните две разпоредби са
посочени като правно основание за издаване на оспореното Решение. Общински
съвет – Варна се състои от 51 общински съветници. От представения с
административната преписка Протокол № 39/24.04.2019г. е видно, че при гласуване
на атакуваното Решение № 1562-2/24,25.04.2019г. от присъствалите на заседанието 39 общински
съветници 38 са гласували „ЗА“, против – няма, въздържали се – 1. Заседанието
на общинския съвет е било законно проведено доколкото на него са присъствали повече
от половината от общия брой на съветниците, съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА.
Решението е взето с явно гласуване с мнозинство повече от половината от
присъстващите съветници, при спазване разпоредбата на чл.27, ал. 3 от ЗМСМА.
Изложеното навежда на извод
за неоснователност на твърденията за нищожност на административния акт поради
некомпетентност на ответника. Не е налице основание за прогласяване нищожността
на оспореното решение.
Противно на
твърденията на жалбоподателите, не се установяват допуснати при приемане на
процесното решение нарушения, които по своето естество да са толкова
съществени, че да водят до неяснота относно волята на органа, респ. до
нищожност на акта на това основание. На наведените в тази връзка конкретни
възражения, съдът ще се спре по-долу в мотивите.
За формата на акта:
Законът не предписва
специална форма за решенията от вида на процесното. При устройствените планове
волеизявлението на органа съдържа текстова и графична част, т.е. съдържащото се
в последната разпореждане също притежава правното действие да определя права
или задължения. В конкретния случай оспореното решение има както текстова, така
и графична част и това не е спорно между страните в производството. Двете части
представляват едно неделимо цяло. Съдът намира, че всички доказателства,
установяващи наличието на материалните предпоставки за одобряване на процесния
план, се съдържат в административната преписка. Липсата на изразени становища
по приемането на процесното решение не водят до липса на мотиви, поради това,
че такива са налице в текстовата и графичната част на решението. Съдът съобрази
ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС на РБ, съгласно което мотивите към
административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на
издателя на акта длъжностни лица или органи, в случая това са обяснителната
записка и решенията на ЕСУТ. От горното следва, че противно на изложените в
жалбата твърдения, не е налице немотивираност на оспорения административен акт.
Не са налице съществени пороци във формата на акта, навеждащи на извод за
неговата нищожност или незаконосъобразност.
Относно спазването на
процесуалните правила:
Съдът намира
наведените възражения за неоснователни. Процесният ПУП-ПУР е изработен и одобрен на основание
чл.134, ал.2, чл.134, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната т.1 от
чл.134, ал.1, влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят,
когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените
условия, при които е бил съставен планът, а по т.2 – когато възникнат нови
държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините
или на експлоатационните дружества, или отпадне необходимостта от изграждане на
такива обекти. Т.е.
макар и да не е посочено изрично, в случая може да се приеме, че се касае за
служебно процедиране на основание чл.135 ал.5 от ЗУТ. Ето защо не се въприема
като основателно твърдението на жалбоподателите, че производството е започнало
по искане на лице без правен интерес – Директор Дирекция ОСИСД при Община
Варна. Както това, така и останалите наведени във връзка с издаването на Заповед
№ 543/23.12.2016г. на
Гл.архитект на Община Варна, с която на на осн. чл.134 ал.2 вр. ал.1 от ЗУТ са неотносими в
случая. При условие, че
разпореденото изработване на проект за ПУП е в хипотезата на чл.135,
ал.5 от ЗУТ –
служебно, при наличие на някое от основанията по чл.134,
ал.1 и ал.2
от ЗУТ, очевидно
сочените като нарушени процесуални правила и изисквания за инициирането,
образуването и провеждането на производството и участието на заинтересованите
лица, са неприложими в случая. Преценката на решаващият административен орган
че са настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените
условия, при които е бил съставен ПУП, като законово предвидено основание за
изменение на влязъл в сила ПУП, е и основание за служебното /т.е. без сезиране
от заинтересовано лице/ упражняване на правомощието по чл.135,
ал.5 от ЗУТ.
Не се споделя
възражението, че са били нарушени правата на жалбоподателите. Същите са били
надлежно уведомени за изработеният
и съгласуван с
решение на ЕСУТ проект и са
защитили надлежно правата си както чрез подадени
възражения /разгледани
и обсъдени на
последващо заседание на ЕСУТ/, така и в настоящото производство.
Независимо от
горното, съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя доводите за
нищожност на този акт. На първо място, твърдяната предходна Заповед № 386/03.10.2016г. на същия
административен орган не е с идентично съдържание, както се твърди, т.е. няма
висящо административно производство със същия предмет, което да е пречка за издаване на
Заповед № 548. На следващо място – неоснователно се поддържа, че е издадена от
некомпетентен орган, доколкото разпоредбата на § 1 ал.3 от ДР на ЗУТ изрично
предвижда възможност за делегиране на правомощия от кметът на общината на
длъжностни лица, като по делото е представена и нарочна такава за главния
архитект.
Неоснователни са и доводите
за незаконосъобразност на оспореното Решение на Общински съвет Варна от
24.04.2019г. поради опорочаване на процедурата за
избор на проектант за изработване на проекта по реда на Закона за обществените
поръчки /ЗОП/. Специалният закон – ЗОП, посочва реда, кръга от лица,
разполагащи с право на жалба, а така също и органите, които са компетентни да
разглеждат споровете във връзка с приложението на този закон. Предвид
изложеното провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност на процедурата
по ЗОП в рамките на настоящото съдебно производство е недопустимо.
Неоснователно се пледира
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
незаконосъобразност на акта с оглед липсата на лично уведомяване на
жалбоподателя Д. П. П. и останалите жалбоподатели за взетото решение на Общ.
Съвет – Варна за одобряване на ПУП – ПУР на обект: „Реконструкция на ул.“Ал.
Рачински“ в участъка от бул.“Съборни“ до бул.“Генерал
Колев“ по плана на 4-ти подрайон на гр.Варна. Предвид обстоятелството, че
процесният градоустройствен план представлява реконструкция на улица - районна артерия ІІІ клас на
първостепенната улична мрежа, съгласно чл.12, ал.1, т.3 от сега действащата
Наредба № 02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, касае са
общински обект от първостепенно значение по смисъла на §5, т.73 от ДР на ЗУТ, поради което за одобряването му на заинтересованите лица
се съобщава чрез публикация в „Държавен вестник“ – аргумент от чл.129, ал.1,
изр. ІІ-ро от ЗУТ. Между страните в производството липсва спор досежно
обстоятелството, че такива публикации са направени в ДВ, бр.36/03.05.2019г. и в един местен ежедневник – в-к „Черно
море“ бр.81/02.05.2019г.
Следва да се посочи, че
определения в нормата на чл.129,
ал.1 ЗУТ
едномесечен срок не е преклузивен, а инструктивен,
поради което неспазването му не е нарушение на административно производствените
правила водещо на това основание до отмяна.
Предвид изложеното по-горе,
не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на
административния акт в оспорената част – досежно ПИ 10135.1504.89 по КК на гр.
Варна – както като нищожен, така и като незаконосъобразен.
По приложението на
материалния закон:
При решаване на повдигнатия
правен спор следва да се има предвид, че улиците са линейни инженерни мрежи на
транспорта – част от техническата инфраструктура, съгласно т.31 от §5 от ДР на
ЗУТ, която гласи, че „Техническа инфраструктура“ е система от сгради,
съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и
канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването,
електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и
геозащитната дейност. В подкрепа на това становище е чл.70 от ЗУТ, съгласно
който проводите на техническата инфраструктура и съоръженията на транспортната
инфраструктура, свързани с движението на превозни средства и пешеходци, се
проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения. Във връзка с горното,
реконструкцията на такива линейни обекти се явява строеж от същия вид.
Липсват каквито и да било
данни, а и от жалбоподателите не се твърди ПИ с идентификатор 10135.1504.89 да
е урегулиран с нарочна заповед като урегулиран поземлен имот със самостоятелен
номер по смисъла на легалната дефиниция на понятието, съгласно т.11 от §5 на ДР
на ЗУТ. От приложената към доказателствата извадка от КП на гр.Варна /л.108 от адм.д.№
1604/2019г./ с наложена върху нея регулация съгласно
Заповед № 244/16.01.1959г. на Министерство на комуналното стопанство,
благоустройство и пътища, е видно, че още с този регулационен план е предвидено
ул.“Ал.Рачински“ да е с еднакви габарити, както
в участъка над кръстовището с ул.“Толбухин“
/сега ул.“Ген.
Колев“/, така и в участъка, който е предмет на
плана по оспореното решение – от ул.“Толбухин“
/сега ул.“Ген.
Колев“/ до ул.“М.
Горки“ /днес бул.“Съборни“/, с ширина на уличното платно от 11 метра. Със Заповед
№ РД-12-557/30.12.1981г. на министъра на Строителството
и архитектурата на основание чл.73 и чл.76 от ППЗТСУ /отм./ е одобрен кадастралния,
застроителния и регулационен план на ЦГЧ на гр. Варна, в която попада и имота,
в който жалбоподателите притежават вещни права. На 04.02.1987г. Председателят
на ИК на ОбНС на гр. Варна е издал Заповед № 11, с която е изменен действащия
към посочената дата застроителен и регулационен план, актуалния квартален и
застроителен план /КЗСП/ и силуетен план за част от кв. 433 по плана на 4-ти
м.р., в обхвата на който попада и имотът на оспорващите. Във връзка с последния
план и за реализиране предвижданията му е издадена Заповед № 1987/07.07.1987г.
на Председателя на ИК на ОбНС на гр.Варна, с която е отчужден имот пл.№ 1,
собственост на Т.Д Пискюлева – наследодател на жалбоподателите А. Николов П и Н.А.П.,***.
Имотът е иззет и собственикът е обезщетен за реализиране на строеж:
„Реконструкция на бул.“М. Горки“ /сега бул.“Съборни“/ и ул.“Ал.Рачински“.
Поради нереализиране предвижданията на последния КЗСП заповедта за отчуждаване
е отменена с последващи Заповед № 1446/29.12.1990г.
и Заповед № 1300/26.08.1992г., представени от
жалбоподателите А. и Н. Пи на л.16 от адм.д. №
1605/2019г. и л.295 от адм.д. № 1604/2019 и е
възсатовено положението преди постановяване на отменената заповед.
В разглеждания случай е
безспорно установено, че реконструкцията на ул.“Ал.
Рачински“ като градска артерия ІІІ клас принадлежи към първостепенната улична
мрежа, съгласно чл.12, ал.1, т.3 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии. Съгласно чл.11, ал.2 от същата Наредба, улиците от
първостепенната улична мрежа са основната комуникационно-транспортна система на
урбанизираните територии. Те свързват отделните устройствени зони помежду им и
с републиканската и общинската пътна мрежа. Предвид горното, подложеният на
съдебен контрол проект за ПУП-ПУР представлява „Общински
обекти от първостепенно значение“ по
смисъла на т.73 от §5 на ДР на ЗУТ, съгласно която такива обекти са: общински
пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична
мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове,
както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата
по чл.8, ал.9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно
значение. Последният извод на съда намира опора и в приложената към
административната преписка Годишна програма за управление и разпореждане с
имоти – общинска собственост за 2019год., приета с Решение № 1500-2/30.01.2019
год. на Общински съвет Варна.
Съдът съобрази, че съгласно
чл.103, ал.4 от ЗУТ всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на
концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от
по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна,
по-подробна и конкретна разработка. Също така по правилото на чл.104 ал.1 от ЗУТ предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата
структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и
предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда
и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при
изготвянето на подробните устройствени планове. Според ал.2 на посочената норма
неразделна част от общия устройствен план са правилата и нормативите за
неговото прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл.13,
ал.1 и се одобряват едновременно с плана. Както се посочи и по-горе в
изложението, на съда е служебно известно, а и страните не спорят, че за
територията на Община Варна има одобрен и влязъл в сила Общ устройствен план
/ОУП/, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.04.2012г. и Заповед №
РД-02-14-2197/03.04.2012г. на Министъра на РРБ. Към ОУП има изработени и влезли
в сила Специфични правила и нормативи за прилагането му. От заключението на
вещото лице е видно, че оспореният план е съобразен с предвижданията на ОУП за
гр.Варна и по този въпрос също липсва спор между страните в съдебното
производство.
Съдът намира за неоснователни
твърденията на жалбоподателите, че оспореният ПУП-ПУР е изработен върху неактуална кадастрална карта. В открито съдебно
заседание, проведено на 16.09.2020г., са изложени аргументи само за неправилно
обозначаване на имот с идентификатор, завършващ на 97, отразен от вещото лице
като имот № 237, като този имот дори не е съседен на имота на жалбоподателите.
Не са направени възражения досежно правилното нанасяне на контурите, границите
и площта на процесния ПИ с идентификатор 10135.1504.89. Следва да се има
предвид, че за имотите в населените места и конкретно за гр.Варна, има влезли в
сила както регулационни планове, така и кадастрална карта, като в тях всеки
имот получава различен идентификатор или идентификационен номер, тоест в
регулационния план имотът е идентифициран с конкретен номер (обикновено комбинация
от римски и арабски цифри), а по КК всеки имот получава идентификатор като за
гр.Варна същите започват с 10135.
Настоящият състав на съда
намира, че основните доводи в жалбата, макар и формално да са представени като
такива за незаконосъобразност на оспореното решение на ОбС-Варна, по същество представляват възражения за
неговата нецелесъобразност, каквато не е предметът на
съдебен контрол.
Съгласно чл.19, ал.1 от
Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система /КТС/ на урбанизираните територии, улиците
от първостепенната улична мрежа се проектират като единна йерархична система,
съответстваща на структурата на урбанизираната територия, с ясна конфигурация,
позволяваща на водачите на транспортни средства и на пътниците лесно и бързо да
се ориентират за намиране на най-късия път към своята цел. Според ал.2 на
същата законова новела, първостепенната улична мрежа чрез кръстовищата или
пътните възли осигурява контакт между еднакви или съседни класове улици, а
изключения от това изискване се допускат в застроени територии, когато не може
да се осигури нормалното им транспортно обслужване. Алинея 4 на чл.19 от
Наредбата сочи, че при първостепенните улици се осигурява функционална,
транспортна и техническа хомогенност. Според настоящия състав на съда,
доказателствата, събрани в хода на настоящото производство не опровергават, а
сочат, че с приемане на оспореното решение се постигат именно посочените в
подзаконовия нормативен акт цели.
Съдът счита, че решението на
Общински съвет – Варна не противоречи и на разпоредбата на чл.20 от същата
Наредба, според която центърът на урбанизираната територия се освобождава от
несвойствено транзитно движение, като за правилното му функциониране се
предвижда система от първостепенни улици, които довеждат движението до него и
същевременно го обхождат. Имотът на жалбоподателите безспорно попада на
територията на устройствена зона Ц1 /зона център/ - новият делови център на
гр.Варна, но това не препятсва реализиране на улици от първостепенната улична
мрежа, чието предназначение не е обслужване на транзитното движение.
Не на последно място, както беше посочено и по-горе, следва да се има предвид, че процесния
ПУП-ПУР е изработен и одобрен на основание чл.134, ал.2, чл.134, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната т.1 от чл.134, ал.1, влезлите в сила общи
устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в
обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен
планът, а по т.2 – когато възникнат нови държавни или общински нужди за обекти
- собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или
отпадне необходимостта от изграждане на такива обекти. Съгласно ал. 2 на същата
правна норма, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по
ал.1, и други основания, изчерпателно изброени от т.1 до т.8. Последното
навежда на извод, че това не е план за първоначално провеждане на улица, а за
изменение. От
коментираните по-горе доказателства, събрани в хода на съдебните производства
безспорно се установява необходимостта от
разширяване на ул.“Ал. Рачински“ в разглеждания участък, за да
съответства по габарити на улица районна артерия ІІІ клас, съгласно Наредба №
РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на КТС на урбанизираните
територии. Такава необходимост е била налице още към 1959 год. когато е издадена Заповед № 244/16.01.1959г.
на Министерстъра на комуналното стопанство, благоустройство и пътища. Същата
необходимост е била налице и към момента на издаване на Заповед № 11 от 04.02.1987г., с която е
изменен действащия към посочената дата застроителен и регулационен план,
актуалния КЗСП и силуетен план за част от кв. 433 по плана на 4-ти м.р.
Обстоятелството, че предвижданията на тези планове не са реализирани не е
основание да се счита, че такава реконструкция не може да се реализира и
по-късно.
Както беше посочено
и по-горе, мотиви за тези обстоятелства за изрично посочени, както в
обяснителната записка, така и в решенията на ЕСУТ и на другите комисии дали
становища.
В допълнение следва да се
отбележи, че възраженията за несъответствие с материалните разпоредби при
планиране и проектиране на транспортно-комуникационни системи на урбанизирани
територии с процесния ПУП-ПУР като със същия не е осигурен достъпност и
ползване от лица с увреждания, излизат извън предмета на настоящия правен спор,
тъй като относимите тук възражения се свеждат до там, докъдето се засяга
собствения на жалбоподателите имот и не повече.
От доказателствата по делото
е видно, че имотът на жалбоподателите не попада в защитена територия, за която
действат особени правила за застрояване. Наличието в съседство на единичен
паметник на културата, находящ се на адрес гр.Варна, ул.“Ал.Рачински“ № 4 от кв.433, е съобразено при
изработване на оспорения план, за което свидетелства приложеното към
административната преписка становище на министъра на културата от 2018г. и
печатът на МК, поставен върху плана. Отделно от изложеното следва да се има
предвид, че е недопустимо в хода на съдебно оспорване на административен акт да
се бранят собствени права и интереси, претендирайки нарушаване на чужди такива, поради което съдът няма да
влиза в дълбочина на наведените в тази връзка възражеия.
Предвид всичко, изложено
по-горе, оспореното Решение на Общински съвет – Варна
в оспорената част досежно ПИ с идентификатор 10135.1504.89 по КК на гр.Варна е
прието в съответствие с целта на закона.
С оглед изложеното по-горе,
съдът намира, че в рамките, в които жалбоподателите разполагат с правен
интерес, оспорвания от тях ПУП-ПУР не е незаконосъобразен, нито нищожен акт. Поради това оспорването им е неоснователно и като такова следва да се
отхвърли.
Ответникът не е
направил искане за присъждане на разноски, поради което въпреки изхода на
спора, такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.П., ЕГН ********** и Н.А.П.,
ЕГН **********,***, против Решение № 1562-2 по Протокол № 39/24.04.2019г. на
Общински съвет – Варна, с което е одобрен ПУП – ПУР на обект: „Реконструкция на
ул.“Ал. Рачински“ в участъка от бул.“Съборни“ до бул. „Генерал Колев“ по плана
на 4-ти подрайон на гр.Варна“, в частта
за ПИ с идентификатор 10135.1504.89 по КК на гр. Варна.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: