РЕШЕНИЕ
№ 3346
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110125025 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.П. С. - Р., ЕГН:**********, с адрес
[населено място], [жк], [жилищен адрес] и със съдебен адрес [населено място], [улица],
партер, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД за осъждане на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица], Бизнес център [ ], ет.2, да заплати сумата 4 099,79 лева, представляваща
принудително събрани суми по изп.дело № [номер] по описа на ЧСИ Н. М., като получени
на отпаднало правно основание и по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 456,49 лева, с която
ответникът се е обогатил, спестявайки си разноски по същото изпълнително дело.
Претендира законна лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба
(05.05.2021 г.) до окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че изп.дело № [номер] по описа на ЧСИ Н. М. е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 58581/2011 г. по описа на
СРС, 59-ти състав в полза на [фирма] срещу нея за сумата от 1 577,01 лева главница, 282,66
лева възнаградителна лихва, 480,19 лева обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва за забава за периода 13.03.2009 г. – 19.12.2011 г. и 146,80 разноски по
делото. С молба от 27.07.2015 г. [фирма] е поискало конституиране като взискател по
изпълнителното дело, представяйки договор за цесия. Твърди за вземанията да е приложим
петгодишен давностен срок, погасяващ правото на принудително изпълнение, който е
1
прекъснат с молбата за образуване на изпълнително дело, но в периода 27.11.2012 г. –
27.11.2014 г. не са извършвани изпълнителни действия и на 27.11.2014 г. изпълнителното
дело е прекратен на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От датата на последното предприето
валидно изпълнително действие от 27.11.2012 г. (изпратени запорни съобщения до банки) е
започнал да тече погасителния давностен срок, който е изтекъл на 27.11.2017 г. Въпреки
това през 2019 г. по прекратеното изпълнително дело е наложен запор върху вземания от
трудово правоотношение, вследствие на което изпълнителното дело е постъпила сумата от 5
142,28 лева, от която 4 099,79 лева са преведени в полза на взискателя и 456,49 лева са
задържани от съдебния изпълнител за такси и разноски. Твърди със сумата от 4 099,79 лева
да се е обогатил на отпаднало основание, доколкото е събрана по прекратено изпълнително
дело и след изтичане на давностния срок, погасяващ правото на принудително изпълнение,
поради което подлежи на връщане. На връщане твърди да подлежи и сумата от 456,49 лева,
с която дружеството се е обогатило, спестявайки си нейното заплащане под формата на
такси и разноски по изпълнението, които е дължал, доколкото правото на принудително
изпълнение на вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер по подробно изложени съображения. Твърди след образуване на
изпълнителното дело давност да не е текла до 26.06.2015 г. След тази дата твърди да са
искани и извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсване теченето на давностния
срок, такъв не бил изтекъл към датата на удържане на сумите и същите не подлежали на
връщане. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представя документи, претендира разноски,
прави доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени доказателства, че
по ч.гр.д. № 58581/2011 г. по описа на СРС, 59-ти състав в полза на [фирма] срещу В.П. С. -
Р. на 23.04.2012 г. за сумата от 1 577,01 лева главница, 282,66 лева възнаградителна лихва,
480,19 лева обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за забава за
периода 13.03.2009 г. – 19.12.2011 г. и 146,80 разноски по делото е издаден изпълнителен
лист.
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото на
основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело №
[номер] по описа на ЧСИ Н. М.. Молбата за образуване на изпълнителното дело е
депозирана на 19.05.2012 г. и с нея е възложено на съдебния изпълнител на основание чл.18,
ал.1 ЗЧСИ определяне на изпълнителните способи за събиране на вземането. Същия ден
съдебният изпълнител е разпоредил образуване на изпълнително дело и е насрочил опис на
движими вещи на длъжника.
2
С разпореждане от 27.11.2012 г. е наложен запор върху вземания на С. – Р. по банкови
сметки, разкрити при лицензирани в страната търговски банки.
С разпореждане от 20.06.2013 г. е насрочен нови опис на движими вещи, а на
15.07.2013 г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение. На 30.07.2013 г.
ищецът в настоящото изразила становище, че ще прави погашения незабавно след започване
на работа, желае да погаси задълженията си по кредита, но се намира във „фактически
фалит“.
С разпореждане от 03.12.2014 г. е насрочен нови опис на движими вещи, а на
18.12.2014 г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение. На 26.01.2015 г.
ищецът в настоящото изразила становище, че ще прави погашения незабавно след започване
на работа.
С молба от 27.07.2015 г. [фирма] е поискало конституиране като взискател по
изпълнителното дело и е възложило по реда на чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да
определи на изпълнителния способ за събиране на вземането. Дружеството се легитимирало
като кредитор на вземанията по изпълнителния лист с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 15.05.2015 г. с продавач [фирма], издало потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Видно от приложение № 1 към договора със същия е прехвърлено вземането срещу ищеца в
настоящото, произтичащ от договор за кредит № [номер], възложени за събиране на ЧСИ М.
по изп.д. № [номер] /л.81 от изпълнителното дело/.Видно от представеното пълномощно
цедентът упълномощил цесионера от името на първия да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне /л.84 от изпълнителното дело/. Установява се, че уведомление до
длъжника е изпратено от [фирма], но е върнато с отбелязване, че адресата отсъства до месец
септември. С постановление от 28.09.2015г. дружеството е конституирано като взискател.
С молба от 25.11.2015 г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи.
Нова молба за предприемане на изпълнителни действия е депозирана на 22.02.2016 г., на
21.07.2017 г., на 01.08.2017 г. , на 29.09.2017 г., на 09.08.2018 г.,
Запорно съобщение за налагане на запор върху вземания по банкови сметки и
вземания от трудово възнаграждение е изпратено на 20.04.2018 г.
На 14.08.2018 г. и на 02.04.2019 г. е насрочен опис на движими вещи.
На 22.11.2019 г. е разпоредено налагане на запор върху вземания от трудово
правоотношение и върху вземания по банкови сметки на длъжника и са изпратени запорни
съобщения.
Установява се от отбелязване на гърба на изпълнителния лист и справка изх.№
027816/05.04.2021 г., че въз основа на наложения запор върху вземания от трудово
възнаграждение, получавано от [фирма] по изпълнителното дело в периода 09.03.2020 г. –
08.01.2021 г. е постъпила сумата от общо 5 142,28 лева, от която 4 0999,79 лева са преведени
3
в полза на взискателя [фирма] и 456,49 лева са послужили за погасяване на такси по т.3, т.5,
т.26 и т.31 от ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 08.01.2021 г. изпълнителното производство е приключено поради
пълно погасяване на задължението към взискателя.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение
– чл. 116, б. “в“ ЗЗД, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да
тече нова давност.
Не е спорно и се установява в производството въз основа на Приложение № 1 към
договор за договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. и отбелязване в
издадения изпълнителен лист, че вземанията по последния са за главница по договор за
кредит № [номер], за възнаградителна лихва, обезщетение за забавено изпълнение на
главния дълг и разноски по заповедното производство. Поради това за вземането за
главница и разноски се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок съгласно
чл. 110 ГПК, а за лихвата /включително възнаградителната лихва по договор за кредит т.1 от
ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/ и обезщетението за забава
приложение намира краткия тригодишен давностен срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД. По
отношението на вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не е
допълнително вземане, което произтича от главното по смисъла на чл.119 ЗЗД. Теорията и
съдебната практика са изяснили кои са произтичащите от главното вземане допълнителни
вземания по чл.119 ЗЗД – за лихва, за неустойка, задатък и обезпечителните права: залог,
ипотека и поръчителство.Задължението за разноски не попада и в изключенията по чл.111
ЗЗД, за които е предвидена кратка давност. Поради изложеното то се погасява с изтичане на
петгодишна давност, съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД /Определение № 538 от
17.06.2016 г. по гр.д. № 2367/2016 г. III ГО на ВКС/
В настоящия случай вземанията на ответника са установени със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК (видноот отбелязване в изпълнителния лист), срещу
която няма данни да е подадено възражение по чл. 414 ГПК, съответно да е проведено
исково производство по чл. 422 ГПК. Отсъствието на норма в процесуалния закон, която да
приравнява влязлата в сила заповед за изпълнение на влязло в сила съдебно решение или
препраща към уредбата на съдебните решения и конкретно придадената им с процесуалния
закон сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 296 – чл. 299 ГПК норма, както и
обстоятелството, че разпоредбите на закона касаещи силата на пресъдено нещо на
съдебните решения са императивни и не могат да бъдат прилагани по аналогия или при
условията на разширително тълкуване, в това число на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
/мотивите в ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14, ОСГТК/. Следва да се посочи, че в
заповедните производства се стига до издаване на изпълнителен лист без да се провежда
4
исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването
на вземането на кредитора, при липса на подадено възражение в срок заповедта влиза в
сила, но няма установително действие за съществуване на вземането, тъй като се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо и правните последици на акта на
съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес. Следва да се
отбележи, че в случаите на чл.424 ГПК длъжникът може да оспори самото вземане, а когато
е бил лишен от възможност да го оспори в срока по чл.414, ал.2 ГПК разполага със защита
по реда на чл.423 ГПК. Изложеното налага извод, че в случая е приложим тригодишен
давностен срок за лихвата, а срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането.
По делото не са ангажирани доказателства за падежа на задължението на
кредитополучателя за връщане на кредита, но доколкото банката се е снабдил с
изпълнителен лист на основание чл.416 ГПК въз основа на разпореждане от 23.04.2012 г.
настоящият състав приема, че към датата на постановяване на разпореждането, респ. на
издаване на изпълнителния лист вземането е било изискуемо. Съгласно мотивите на ТР№
2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва
(каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 ГПК), не може да прекъсне
давността, а разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД е изключителна и не може да бъде
тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за
съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за
изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист.
С разпореждането за образуване на изпълнително дело е насрочен опис на движимо
имущество на длъжника, въз основа на овластяване на съдебния изпълнител по реда на чл.18
ЗЧСИ. Молбата за образуване на изпълнително дело е редовна и въз основа на нея на
19.05.2012 г. е образувано изп.дело № [номер] при действието на ППВС № 3/1980 г.
Действието във времето на ППВС № 3/1980 г. и на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 от
2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразени с приетите разрешения в решение № 170/17.09.2018 г.
по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. №
2917/2018 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, са обусловени от
разбирането, че когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и
впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт,
отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма
обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му. Когато се касае до
първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още
тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на
5
закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а
започва да се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От
този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил
сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици следва да
бъдат преценявани с оглед задължителното тълкуване, дадено и действащо към момента на
настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия
тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз
основа на изрична разпоредба за това. Извършената с т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г., според
горецитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК, поражда действие от датата на обявяване
на тълкувателното решение – 26.06.2015 г., като даденото с последното задължително
разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Такъв
отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба
№ 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г./. Според последната
при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на
ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на
новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд,
прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. На настоящия състав е известно, че по въпроса от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, образувано
преди приемането му, съществува противоречива съдебна практика и в тази връзка има
образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. за постановяване на тълкувателно решение от
ОСГТК на ВКС по горните въпроси, но към настоящия момент такова решение няма
постановено. Съставът споделя горното становище по посочените въпроси, по които е
формирана противоречива съдебна практика и би бил длъжен да отстъпи от него ако с
тълкувателното решение по образуваното тълкувателно дело се приеме обратното.
След образуване на изпълнителното дело и по възлагане по чл.18 ЗЧСИ съдебният
изпълнител на 27.11.2012 г. е наложил запор на вземанията по банкови сметки. На
20.06.2013 г. съдебният изпълнител е насрочил опис за 31.07.2013 г. на движими вещи на
длъжника, разположени на адрес по регистрация на последната. Така въз основа на
възлагане по чл.18 ЗЧСИ с издаване на разпореждането за насрочване на описа, за което е
бил оправомощено от взискателя и без изрично конкретно искане от последния, съдебният
изпълнител е насочил изпълнение към конкретно имущество на длъжника, което е
6
прекъснало изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. За поддържане
висящността на изпълнителния процес е без значение дали описът на имуществото реално е
извършен и дали описаните вещи са собственост на длъжника /Решение от 23.09.2021 г. на
СГС по в.гр.д. № 4731/2020 г., Решение № 1312 от 1.05.2018 г. на САС по в. гр. д. №
3527/2017 г. /. Насрочването на описа не съставлява същинско изпълнително действие,
прекъсващо давността / Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о., ГК Определение № 60523 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3532/2020 г., IV г. о., ГК /,
но перемпция и давността са два различни правни института с различни правни последици.
За приложението на чл.433, ал.1, т.8 ГПК от значение е дали взискателят е поискал
извършването на изпълнителни действия в предвидения срок и дали такива по валидно
възлагане са начевани от съдебния изпълнител, но не е от значение това дали са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Насрочването на описа на движима
вещ съставлява първа стъпка от способа за принудително изпълнение върху движими вещи,
свързан е с установяване и описване на имущество на длъжника.
По повод на наложените запори на банкови сметки следва да се посочи, че
изпращането на запорното съобщение от съдебния изпълнител на банката е първият елемент
от фактическия състав на изпълнителния способ. Вторият елемент е признаването на
вземането от банката, което предполага наличието на открита банкова сметка на името на
длъжника. Третият елемент от фактическия състав е изпълнението от страна на банката –
превод на секвестируемата парична сума по вземането, обект на принудителното
изпълнение, по посочената сметка в запорното съобщение. В конкретния случай признаване
на вземания от страна на банката се отнасят към 09.01.2013 г. и 22.05.2013 г. /л.42 от
изпълнителното производство/.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение – реализирането на всички поискани способи е приключило
(успешно или неуспешно) или поисканите такива не могат да се осъществят по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и по този начин осуетява прилагането на съответния
способ. В настоящия случай с оглед момента на признаване от третите задължени лица на
наложения запор върху вземания от банкови сметки и издаването на два броя
разпореждания за насрочване на опис са препятствали настъпване на процесуалните
последици на перемпцията. Тук е мястото да се посочи, че след насрочване на проданта на
длъжника е връчена покана за принудително изпълнение и след нейното получаване С. –Р. е
депозирала становище, с което е поискала насрочения опис да не бъде провеждан, заявила е
желанието си да заплати сумите по кредита и готовност за плащането от момента на
започване на работа. С депозираното становище длъжникът е признала вземането и е
заявила, че е в състояние на „фактически частен фалит“. С последвалото становище се
свързва и непредприемане на насрочения опис. Същото се отнася до насрочения с
разпореждане от 03.12.2014 г. опис на движими вещи и последвалото го становище от
длъжника от 26.01.2015 г. с идентично на предходното съдържание.
7
Прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона в хипотезата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК е впоследствие препятствано от подаване на молба от взискателя от 25.11.2015 г., от
21.07.2017 г., от 01.08.2017 г., от 29.09.2017 г., от 09.08.2018 г., както и от предприетите
изпълнителни действия по налагане на запор върху вземания от трудово правоотношение и
на вземания по банкови сметки на 20.04.2018 г. и на 22.11.2019 г., както и през целия
период, когато по делото са постъпвали суми вследствие на наложените запори – от
09.03.2020 г. – 08.01.2021 г.
Не се констатира да е изтекъл и давностен срок, погасил правото на принудително
изпълнение на вземанията, доколкото до влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед разрешенията на ППВС № 3/1980 г. по
време на висящността на изпълнителното дело давност не тече, а след датата на влизане в
сила на тълкувателния акт давностния срок е прекъсван с налагане на запори на 20.04.2018
г. и 22.11.2019 г. Поради изложеното вземанията по издадения изпълнителен лист не са
погасени по давност към датата на принудителното им събиране, поради което за
последното е било налице основание. Последното налага отхвърляне на осъдителните
искове като неоснователни.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се
следват сторените в производството разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П. С. - Р., ЕГН:**********, с адрес [населено място],
[жк], [жилищен адрес] и със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, срещу [фирма],
ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Бизнес център [
], ет.2, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за
сумата от 4 099,79 лева, представляваща принудително събрани суми по изп.дело № [номер]
по описа на ЧСИ Н. М., като получени на отпаднало правно основание и по чл.59, ал.1 ЗЗД
за сумата от 456,49 лева, с която [фирма] се е обогатило, спестявайки си разноски по същото
изпълнително дело.
ОСЪЖДА В.П. С. - Р., ЕГН:**********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен
адрес] и със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, да заплати на [фирма], ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Бизнес център [ ],
ет.2, сумата от 100 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна
инстанция.
8
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9