Решение по дело №2372/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 януари 2024 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20237180702372
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 377

 

град Пловдив, 12.01. 2024 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и двадесет и трета година,  в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                            ЙОРДАН РУСЕВ

                                                       

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2372 по описа за 2023 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на „Напоителни системи “ ЕАД, с ЕИК ********* срещу РЕШЕНИЕ № 1365 от 04.08.2023 г. по АНД № 478 по описа за 2023 година на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 7 от 11.01.2023 г., издадено от Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район", с което  "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 155, ал. 2, чл. 156, т. 2 вр. чл. 165 и чл. 166, т. 3, пр. първо от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 155, ал. 2, чл. 156, т. 2, вр. чл. 166, т. 3 от ЗООС.

В жалбата се изтъкват доводи, че решението е неправилно по приложението на чл.34 от ЗАНН.Иска се същото да бъде отменено, като вместо това се постанови ново решение, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

 В съдебното заседаниe - „Напоителни системи “ ЕАД не се представлява.  

 Ответникът – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район"   се представлява от юрк.К., който оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение.

 Прокурор от Окръжна прокуратура  Пловдив в своето заключение намира жалбата за неоснователна.

 Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

Процесното НП е издадено при изяснена пред първостепенния съд фактическа обстановка, по която не се формира спор.

Съдът е намерил за безспорно установено, че към процесното време и място, дружеството-касатор не е изпълнило задължителното предписание, дадено с констативен протокол ПВ1-48/13.05.2021г. на служител на БД“ИБР“, а именно: „Да се предприемат необходимите действия за възстановяване нарушените берма и дига и почистване на растителността и падналите в реката дървета на описания в НП участък от р. Стряма в землището на с. Слатина и с. Розино, общ. Карлово, както и разрушените дънни прагове в района на ПС „Розино“, като се спазват разпоредбите на Закона за водите, като за всеки етап от процедурата да бъде писмено уведомена БД „ИБР“, със срок на изпълнение 30.12.2021г. Предписания са били дадени, заради установени нередности, при извършена проверка на процесния обект на 13.05.2021г. Съдът е преценил доказаността на нарушението като безспорна с оглед събраните и приложени по делото – гласни и писмени доказателства. В тази насока с касационната жалба не се навеждат доводи.

Процесното нарушение на касатора е свързано с неизпълнение на  предписание, със срок на изпълнение 30.12.2021г. за установени нередности, констатирани при извършена проверка на процесния обект на 13.05.2021г. Наказващият орган е приел, че нарушението е установено на 02.09.2022г. - датата на извършената съвместна проверка за изпълнение на предписанието.

Правилно съдът е приел за дата на извършеното нарушение  31.12.2021г., явяваща се 1-та дата, следваща изтичането на крайния срок за изпълнение на предписанието, а именно 30.12.2021г., но неправилно е приложил чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

Съдът е приел, че визираният в разпоредбата тримесечен срок касае датата на откриване на нарушителя, а той в разглеждания казус бил открит от установяване на нарушението, което е сторено с извършената на 02.09.2022 година проверка за изпълнение на даденото с Констативния протокол предписание.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че  е изтекъл срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН.

Соченото обстоятелство, че на 02.09.2022 г. е открит  нарушителя, при извършената проверка за изпълнение на даденото с Констативния протокол предписание, не кореспондира с установените факти отнесени към приложимата норма на закона.

Изложените мотиви, че забавянето на дружеството - касатор с 9 месеца, извън дадения от контролните органи срок, бил показателен, че за дружеството е липсвало каквото и да било намерение да изпълни задължението си, поето с предписанието са принципно правилни, но на бездействието на касатора е противопоставимо бездействието на органа, който и да е приемал, че защитава важни обществени интереси не е извършил никакави последващи контролни действия по изпълнение на предписанието и едва на 02.09.2022 г. е проверил собствената си деловодна система.

Именно в изпълнение на закона, действията на органа биха били законосъобразни ако сочената проверка по изпълнение на предписанието беше извършена до 30.03.2022 г. ведно със съставянето на АУАН

Приемането на по-късен момент за установяване на нарушителя  и то обвързвайки го с действия на самата администрация създава правна несигурност, тъй като по този начин отлагайки необосновано във времето извършването на действия по съставяне на протокол би се създала възможност за съставяне на АУАН извън предвидените от закона срокове, като само и единствено от желанието на администрацията биха възникнали основанията за начало на давностните срокове. Подобно разрешение противоречи на принципа на правовата държава и няма как да бъде споделено от настоящата инстанция.

Според настоящата инстанция давностният 3 месечен срок за съставяне на АУАН е изтекъл, като липсват основания да се приеме, че същият е започнал да тече едва при извършената проверка посочена по-горе, на 02.09.2022 г.

Констатираните нарушения са достатъчни за изграждане на извод, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения и следва да бъде отменено.

Разноски не се претендират.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  РЕШЕНИЕ № 1365 от 04.08.2023 г. по АНД № 478 по описа за 2023 година на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7 от 11.01.2023 г., издадено от Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район", с което  "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 155, ал. 2, чл. 156, т. 2 вр. чл. 165 и чл. 166, т. 3, пр. първо от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 155, ал. 2, чл. 156, т. 2, вр. чл. 166, т. 3 от ЗООС.

 РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

                                              

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                         ЧЛЕНОВЕ :