Решение по дело №982/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на СД „АРА - 91 - А. И СИЕ“, ЕИК *********, срещу Решение № 180/14.06.2023 г. по АНД № 381/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 693762-F688702/01.03.2023 г. на Директор на ТД на НАП Пловдив.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него НП. Описаното в акта за установяване на административивно нарушение /АУАН/ и в НП не представлявало нарушение по смисъла на Валутния закон /ВЗ/. За заличената регистрация касаторът не бил уведомен, съответно не било извършено виновно твърдяното нарушение. Допълва, че възраженията му в тази посока, депозирани срещу АУАН, не били взети предвид и не били проверени от административнонаказващия орган /чл. 52, ал. 4 от ЗАНН/. Нарушението не се установявало по безспорен начин, поради което не била спазена и разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН. Оспорва извода, че била налице т. нар. „груба небрежност“, като твърди, че съдът излага противоречиви изводи. Действително регистърът на лицата, осъществяващи дейност като обменно бюро, бил публичен и всеки заинтересован можел да извърши необходимата справка, но това не игнорирало задължението на административните органи за уведомяване на дружеството по някой от начините по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 4/2003 г. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът СД „АРА - 91 - А. И СИЕ“, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че вписването и заличаването в регистъра на валутно-обменните бюра е индивидуален административен акт и поради това за същия адресатът му следва да бъде уведомен. Уведомяването в случая било станало на 19.12.2022 г., а не – в деня на проверката /17.10.2022 г./, или приблизително две седмици след съставяне на АУАН. Моли оспореното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Директор на ТД на НАП Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор излага становището си по жалбата, като твърди, че същата била неоснователна. Нарушението било установено по безспорен начин, поради което и за същото на дружеството била ангажираната административнонаказателна отговорност. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като акцентира, че случаят не е маловажен и били налице отегчаващи обстоятелства. Претендира разноски по списък и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 17.10.2022 г. в гр. Хасково, служители на ТД на НАП, извършили проверка на обменно бюро, находящо се на ***, УМ – *, и стопанисвано от СД „АРА - 91 - А. И СИЕ“, ЕИК *********. От отчетите на фискалното устройство се констатирало извършването на покупка и продажба на валути на обща стойност 832,50 лева и покупки на обща стойност 6 095,13 лева, т.е. извършване на сделки с валута в наличност по занятие. Установило се също, че на 21.10.2021 г. търговецът е заличен служебно от публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра. Резултатите от проверката, вкл. и, че обменното бюро е извършвало дейност – сделки с валута в наличност по занятие, без да има право на това, са обективирани в протокол от 17.10.2022 г. За нарушение на чл. 3, ал. 1 от ВЗ е съставен АУАН № F688702/12.12.2022 г. Въз основа на акта е издадено и оспореното НП, с което на дружеството са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева на основание чл. 18, ал. 4 ВЗ, и „лишаване от право да упражнява дейност“ за срок от един месец на основание чл. 18, ал. 8 ВЗ, и се налага принудителна административна мярка „запечатване на обект“, като се налага забрана за достъп до него, и двете - за срок от един месец, на основание чл. 18, ал. 9 ВЗ. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и кредитирани от РС - Хасково доказателства.

Районен съд – Хасково е потвърдил НП, като е приел, че обменното бюро на дружеството е извършвало сделки с валута в наличност по занятие и било вписано в публичния регистър на лицата, извършващи сделки като обменно бюро, от който регистър на 21.10.2021 г. обменното бюро било заличено служебно. След това заличаване – на 17.10.2022 г., обектът продължавал да работи и извършвал сделки с валута в наличност по занятие, което се установило при извършената проверка. Представени по делото били протокол за служебното заличаване от 18.10.2021 г., в който било записано процесното обменно бюро, и съобщение за служебно прекратяване на вписването в публичния регистър, връчено на управителя на дружеството на 19.12.2022 г., след извършване на проверката на 17.10.2022 г. Съдът установил, че към момента на проверката касаторът не бил уведомен, че обменното бюро е със служебно прекратена регистрация съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 4/2003 г. Това обстоятелство обаче приел, че не било тъждествено на липса на субективна страна на нарушението, тъй като регистърът на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, бил публичен и достъпен онлайн за всеки, т.е. по всяко време можело да се направи справка дали едно обменно бюро било вписано в регистъра, както и, че в случая касаторът имал възможност да провери и следи статута на обменното си бюро в този регистър, но не го сторил, като не е действал умишлено, а непредпазливо - при условията на груба небрежност. По тези съображения съдът е приел за безспорно установено извършването на административното нарушение по чл. 3, ал. 1 от ВЗ, като е обсъдил и наложеното наказание, определено в минимален размер.

Горните изводи не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

По делото не е спорно, че обменното бюро е осъществявало дейност като такова към датата на проверката - 17.10.2022 г., съгласно Удостоверение за вписване в регистъра на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, № 503, издадено на 02.06.2021 г. от Изпълнителния директор на НАП, но регистрацията на дружеството в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, била заличена преди това на 21.10.2021 г. с протокол, за което дружеството е уведомено след проверката - на 19.12.2022 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ВЗ „сделки с валута в наличност по занятие може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, което е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро“.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/2003 г. „не се извършва вписване в регистъра на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, а извършеното вписване се заличава служебно, когато на лицето е била налагана санкция по Валутния закон през последните две години“. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 4/2003 г. „заявителят се уведомява писмено за отказа или за заличаването на вписването. Уведомяването може да се извърши и на посочения от лицето електронен адрес чрез използване на квалифициран електронен подпис.“.

В конкретния случай от представените по делото доказателства не се доказва касаторът да е уведомен от НАП за служебно заличаване на извършено вписване в публичния регистър на лице, извършващо дейност като обменно бюро. От обстоятелството, че било изпратено съобщение за заличаване от регистъра, върнато като неполучено от дружеството, не се следва извод за уведомяването на последното. Не се споделя извода, че тъй като регистърът е публичен, то именно дружеството следва да извършва проверки и да следи за своя статут. По делото няма доказателства, че към датата на проверката на дружеството е било известно или същото е било уведомено по реда на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 4/2003 г. за служебното заличаване на извършено вписване в публичния регистър на лице, извършващо дейност като обменно бюро, именно на 21.10.2021 г. Следователно, наказаното лице не е осъществило изпълнително деяние, съставомерно по чл. 6 от ЗАНН. В този смисъл не се доказва безспорно, че дружеството е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което и на същото не следва да се ангажира административнонаказателна отговорност.

В допълнение следва да бъде отбелязано, че страните не спорят и относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството преди извършването на проверката, като в процесното НП са описани няколко други НП, част от които са влезли в сила преди датата на заличаване, а другите – след датата на заличаване. Фактът, че са издадени и влезли в сила НП, не влече след себе си автоматично прекратяване на регистрация, а се изисква действие от страна на административния орган, както и уведомяване за това на лицето, извършващо дейността, за настъпилите промени, с които то трябва да съобрази занапред своята дейност. Не се споделя от настоящата инстанция, че редовното уведомяване не е елемент от фактическия състав на нарушението, т.е. че не е необходимо да бъде доказано уведомяване след заличаването, за да се приеме, че има извършено нарушение.

Доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи не съответстват на фактическата обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева. Разноските следва да бъдат заплатени от НАП съгласно чл. 2, ал. 2 ЗНАП. В конкретния случай не са налице предпоставки за уважаване възражението на ответника по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е уговорено и платено в брой съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие, тъй като размерът му е съответен на минимума предвиден по чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 180/14.06.2023 г. по АНД № 381/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 693762-F688702/01.03.2023 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Пловдив.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, със седалище в гр. София, да заплати на СД „АРА - 91 - А. И СИЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -***, представлявано от А. Т. А. и П. Д. А. /заедно и поотделно/ разноски в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: