Решение по дело №6815/2017 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                           25.04.2018г.                              град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и седми март                                   2018 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело №6815 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД.

Ищецът Ю.П.Д. твърди в исковата си молба, че в нейна полза по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №5370/2016г. /арх. № 4590/2017 г./ била издадена заповед за изпълнение за парично задължение въз основа на документ №3337/01.12.2016 г. срещу длъжника „ФИНАНС ГРУП 1” ООД за сумата от 2 500 евро, както и за сумата от 400 лева разноски.  

На 11.12.2017 г. получила съобщение, че на основание чл.414 от ГПК, длъжникът е възразил срещу посочената заповед за изпълнение, поради което предявява настоящия иск.

Заявява, че през месец март 2016 г. наследодателят й - Б.Д.Д. предоставил на ответника в заем сума от 5 000 евро, за което страните са съставили и подписали: запис на заповед от 24.03.2016г., без протест, предявяване и разноски, с падеж на 24.04.2016г. и местоплащане в гр.Ст.Загора; записа на заповед бил подписан от И.Т.И, в качеството му на пълномощник на „Финанс груп 1” ООД Ст. Загора, като същия се задължил да изплати при условията, посочени по-горе, сумата от 5 000 евро на Б.Д.Д., починал на 12.08.2016 г. /препис-извлечение от акт за смърт № 0556/13.08.2016 г., удостоверение за наследници изх. № 4664/17.08.2016г./, както и договор за заем от същата дата, между същите страни, по повод на който и като гаранция е съставен описания запис на заповед.

Посочените факти, включително и получаването на посочената сума не се оспорвали от ответника, съгласно становището му, изразено в повторното му възражение по чл.414 ал.ІІ от ГПК от 02.11.2017г., приложено към ч.гр.д.№ 5370/2016 г. /арх. № 4590/2017 г./ на PC гр.Ст.Загора, поради което ищецът счита, че по смисъла на чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК, те са признати от него и не се нуждаят от доказване.

Падежът на посоченото изпълнение на паричното задължение изтекъл отдавна и ответника не пожелал да го изпълни доброволно .

Моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че същият дължи на Ю.П.Д., сумата от 2500 евро, представляваща даден и невъзстановен заем, законната лихва върху тези суми от датата на падежа на това задължение - 24.04.2016 г. до окончателното изплащане на посочената сума. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

Ответникът „ФИНАНС ГРУП 1” ООД Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявения иск по основание и размер.

Заявява, че правоотношението, от което ищцата претендира права, е погасено чрез изпълнение в пълен обем и това е станало на титуляра на правото и наследодател на ищцата Б.Д.Д., много време преди ищцата да инициира заповедното производство.

Сочи, че не оспорва следните факти и обстоятелствата, които счита, че не се нуждаят от доказване: Не оспорва, че между „ФИНАНС ГРУП 1" ООД и Б.Д.Д. /праводател на ищцата/, на 24.03.2016г. възниква правоотношение по договор за заем, при който Б.Д.Д. предоставя на „ФИНАНС ГРУП 1" ООД, чрез пълномощника адвокат Илчо Тенев Илев, заем в размер на 5000 евро в срок до 24.04.2016г. Не оспорва също, че във връзка с така възникналото правоотношение по договор за заем между страните е съставен упоменатия в чл.З на договора за заем запис на заповед от дата на 24.03.2016г., същата дата като договора за заем, за същото задължение от 5000 евро и със същия падеж от 24.04.2016г.

Заявява, че на падежа 24.04.2016г., предоставената в заем сума от 5000 евро е била върната на заемодателя Б.Д.Д., като за изпълнението на това задължение за връщане е съставена разписка за получена сума от  24.04.2016г. Тъй като Б.Д.Д. починал само няколко месеца след тези събития, то предполага, че неговата съпруга и настояща ищца Юлияна П.Д. не е била в течение на така погасеното чрез изпълнение правоотношение и вероятно е останала с впечатление, че задължението е висящо и неизпълнено. Съгласно съдържанието на разписка от 24.04.2016г. в същата  изрично се цитирало, че сумата от 5000 евро се предоставя в изпълнение на задължението за връщане на даден заем по договор за заем от 24.03.2016г., което уточнение не оставяло съмнение, че така върнатата сума е именно в изпълнение на задължението по договора за заем от 24.03.2016г. предоставения заем от 5000 евро да бъде върнат до 24.04.2016г.

Тъй като задължението е изпълнено преди завеждането на заповедното производство, то самото заповедно производство се явявало неоснователно инициирано, съответно неоснователна се явявала и исковата молба. Моли съда да приеме, че установителния иск, целящ да установи съществуването на едно облигационно задължение, което е било изпълнено приживе на титуляра, се явява неоснователен . Претендира направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №5370/2016г. по описа на СтРС се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3337/01.12.2016г., съгласно която е разпоредил длъжникът „ФИНАНС ГРУП 1” ООД Ст.Загора заплати на кредитора Ю.П.Д. сумата от 2500,00 евро 1/2 главница, представляващи неизпълнено задължение по запис на заповед от 24.03.2016г. с падеж 24.04.2016г., ведно със законната лихва и 100лв. държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение - разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

Видно от представения по приложеното ч.гр.дело №5370/2016г. по описа на СтРС, запис на заповед от 24.03.2016г., със същия „ФИНАНС ГРУП 1” ООД Ст.Загора в качеството на издател на записа на заповед се е задължил да заплати на Б.Д.Д., наследодател на ищцата Ю.П.Д. /удостоверение за наследници №4664 от 17.08.2016г./ или на негова заповед на падежа 24.04.2016г., сумата от 5000 евро, като записа на заповед е издаден без разноски и без протест.

От представеното удостоверение за наследници №4664 от 17.08.2016г. се установява, че Б.Д.Д. е починал на 12.08.2016г., като за свои законни наследници е оставил съпругата си Юлияна П.Д. и сина си Александър Борисов Димитров.

Съгласно разпоредбата на чл.537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. От външна страна, представения запис на заповед е редовен, подписа е положен от ответника – издател и като абстрактна сделка и то формална, съдържат всички предвидени от закона реквизити. Менителничното задължение е в резултат на абстрактна сделка и възниква за автора на волеизявлението, по силата на издадения менителничен ефект. Ефектът настъпва с факта на издаване на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване.

От изложените дотук съображения, съдът приема, че записът на заповед от 24.03.2016г. съдържат указаните в чл.535 от ТЗ реквизити.

В записа на заповед не е задължително да се сочи основанието за задължаване на издателя. Поемането на парично задължение обаче винаги става с определена цел, която е свързана с други правоотношения, извън менителнични - каузални между издателя и ремитента. В исковата молба се съдържат твърдения, които не се оспорват от ответника, че между наследодателя на ищцата и ответника е съществувала каузална сделка – договор за заем. Във връзка с това е представен договор за заем от 24.03.2016г., сключен между Б.Д.Д. /заемодател/ и „ФИНАНС ГРУП 1” ООД Ст.Загора /заемател/.

При така събраните доказателства, съдът намира, че по делото се установи, че между наследодателя на ищцата и ответника съществува облигационно правоотношение – договор за заем. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предал на ответника „ФИНАНС ГРУП 1” ООД Ст.Загора заемната сума /което не се оспорва от страните/. Така в тежест на ответника е възникнало задължението да върне получената в заем сума в договорения срок. Ответникът възразява, че е изпълнил това си задължение, в подкрепа на което представя разписка за получена сума от 24.04.2016г., в която Б.Д.Д. удостоверява, че е получил сумата от 5000 евро по договор за заем от 24.03.2016г.

Ищцата Ю.П.Д., чрез упълномощения си представител оспорва така представената разписка като сочи, че същата не е подписана от нейния наследодател Б.Д. и на основание чл.193 ГПК е открито производство по оспорване на разписката. Във връзка с оспорването е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която дава категорично заключение, възприето от съда като изготвено компетентно и добросъвестно, че ръкописния подпис обект на изследването, положен под реквизита „получил сумата” в разписка за получена сума от 24.04.2016г. е изпълнен от Б.Д.Д.. Предвид изложеното съдът намира, че оспорването не е доказано.

От изложеното по-горе съдът намира, че е установена връзката между задължението по записа на заповед и задължението, произтичащо от каузалната сделка – договор за заем. От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е изпълнил задължението си да върне заемната сума на заемодателя Б.Д. в договорения срок. С оглед на това съдът намира, че предявения иск за установяване съществуването на вземането от 2500 евро, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3337/01.12.2016г. по ч.гр.дело №5370/2016г. на СтРС се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 580,00 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.П.Д., ЕГН **********,*** против „ФИНАНС ГРУП 1” ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Руски №6, представлявано от Дарина Димчева Господинова-Пенева, иск за установяване съществуването на вземането от 2500,00 евро 1/2 главница, представляващи неизпълнено задължение по запис на заповед от 24.03.2016г. с падеж 24.04.2016г., ведно със законната лихва, за изпълнението на което задължение са издадени в полза на Ю.П.Д. против „ФИНАНС ГРУП 1” ООД Ст.Загора заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3337/01.12.2016г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело №5370/2016г. на СтРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ю.П.Д., с п.а. да заплати на „ФИНАНС ГРУП 1” ООД Ст.Загора, с п.а. направените по делото разноски в размер на 580,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :