Определение по дело №152/2019 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 305

гр. Шумен, 15 Май 2019г.

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян

                                                                                           2. Р. Хаджииванова

                                                                       

като разгледа докладваното от окръжния съдия Маринов, в.ч.гр.д. № 152 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

            Делото е образувано по частна жалба с рег. № 4877/19.03.2019г. депозирана от адв. Г.Г.Г. ***, в качеството му на пълномощник на Е.И.Х. и С.И.Х. *** срещу определение № 845 от 15.03.2019г. по гр. д. № 346/2018г. по описа на РС - Шумен в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Е.Й.Г. по 425 лева всеки - направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по предявения срещу нея иск, производството по който е прекратено с определение № 439/11.02.2019г. по същото дело. В жалбата се излага, че при прекратяване на производството в закрито заседание, с молбата по чл. 248 от ГПК, страната е допустимо единствено да  представи списък с разноските, но не и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, извършено в период от време преди постановяване на съдебния акт, които същата е могла да представи своевременно. Твърди се, че при депозиране на отговора на исковата молба, ответницата е представила единствено бланково пълномощно в свободна форма, но не и договор или документ удостоверяващ плащане на адв. възнаграждение и същата е следвало да стори това или с отговора съгл. разпоредбата на чл. 131, ал. 3 от ГПК и по изключение – до датата на постановяване на определение № 439/11.02.2019г., с което е прекратено производството по делото. Иска се отмяната му, тъй като  било недопустимо представянето и приемането на каквито и да е доказателства след постановяването на съдебния акт, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК съдебното решение, в случая определението на съда следвало да бъде основано само на факти, установени и доказани към момента на постановяването му.

Ответната страна по жалбата Е.Й.Г., е депозирала отговор, в който излага становище за неоснователност на същата и моли съда да я остави без уважение.

Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

            Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по първоинстанционното гр. д. № 346/2018г. по описа на РС – Шумен, е образувано по искова молба на жалбоподателите Е.И.Х. и С.И.Х. срещу Е.Й.Г. по иск с пр. основание чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗС. С депозирания отговор по исковата молба, ответницата е оспорила исковете, предявила е срещу ищците насрещен иск с пр. основание чл. 73, ал. 1 от ГПК и е поискала присъждане на разноските в производството. С определение № 439/11.02.2019г. постановено в закрито съдебно заседание,  съда е прекратил като недопустимо изцяло производството по делото, както по отношение на първоначално заведените искове, така и по отношение на насрещния иск. В сроковете и по реда на чл. 248 от ГПК ответницата по първоначалните искове Е.Й.Г. е депозирала молба, с искане за присъждане на направените от нея разноски по прекратеното производство в общ размер на 1710 лева по представения списък по чл. 80 от ГПК, едновременно с който е представен и договор за правна защита и съдействие от 19.02.2018г. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, първоинстанционния съд е изменил определението за прекратяване на производството, в частта му за разноските, като е осъдил жалбоподателите да заплатят на Е.Й.Г. сумата от по 425 лева всеки, представляваща направените от последната разноски за производството срещу нея, като е отхвърлил молбата в останалата и част, до пълния претендиран размер от 1710 лева, като неоснователна, доколкото касае разноските по предявения от нея насрещен иск, който също е прекратен. 

Основния довод на жалбоподателите за недопустимост на така постановеното определение, в обжалваната му част, се свежда единствено, до несвоевременното представяне на доказателства за направените разноски в сроковете по чл. 131, ал.3 и чл. 235 от ГПК и в частност на представения заедно с молбата по чл. 248 от ГПК, договор за правна защита и съдействие, за което се твърди, че е недопустимо. При пълно развитие на процеса, страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания, в т.ч. и за присъждане на разноски, до приключване на устните състезания. Ако производството по делото е прекратено след връчване на исковата молба, какъвто е и настоящия случай, то искането за присъждане на разноски, както и представянето на доказателства за направени такива, може да бъде направено от страната с допълнителна молба по чл. 248 от ГПК, след постановяването на определението за прекратяване. Това е процесуалния ред за упражняване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като страните нямат задължение по закон, по време на процеса да правят искане за разноски. За приключване на производството по делото, ответника узнава с получаване на съобщението за определението, с което производството по делото е прекратено и правото на разноски за заинтересованите страни произтича от нормата на чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК и може да се реализира, единствено с молба, подадена по реда на чл. 248 от ГПК, каквото в случая е сторила и ответницата, с подаването на молбата от 28.02.2019г. съдържаща искане за присъждане на разноските, по прекратеното производство, вкл. и с представяне на доказателства за направените такива. 

Налице е основание за присъждане на направените от ответницата разноски, и като ги е присъдил, първоинстанционния съд е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него като неоснователна да се остави без уважение.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 845 от 15.03.2019г. по гр. д. № 346/2018г. по описа на РС - Шумен, в частта, с която Е.И.Х. и С.И.Х.,***, са осъдени да заплатят на Е.Й.Г. *** сумата от по 425 лева всеки – представляваща разноски в производството.

В необжалваната част, определението е влязло в законна сила.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.